Skip to main content

Full text of "Български Тълковен Речник БАН, ИБЕ"

See other formats








БЪЛГАРСКИ 

ТЪЛКОВЕН 

РЕЧНИК 




5^; Лкзбомир Димитров Андрейтон, Любен Томов Георгиев, 

С 1 ефан Петров Илчсв, Никола Костов Николов, Иван Димитров Леков, 
Стойко Иванов Стойков, Цветан Тодоров Белчев, 1994 
I Димитър Георг иев Попов — доггьлнсние, 1994 
Наука Н иткуегво — ЕООД, 1994 


I5ВN 954--03-0156-Х 



Л. АНДРЕЙЧИН • Л. ГЕОРГИЕВ • СТ. ИЛЧЕВ 
Н. КОСТОВ • ИВ. ЛЕКОВ • СТ. СТОЙКОВ 
ЦВ. ТОДОРОВ 


БЪЛГАРСКИ 

ТЪЛКОВЕН 

РЕЧНИК 

ЧЕТВЪРТО ИЗДАНИЕ 

Допълнено и преработено от 
ДИМИТЪР попов 


Издателство 
НАУКА И ИЗКУСТВО 
София 1996 



в този 

ЕДИНСТВЕН ЗАСЕГА 
ЕДНОТОМЕН ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК 
НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ 
ЕЗИК 

Е СЪБРАНА И ИЗТЪЛКУВАНА 
В ДОСТАТЪЧНА ПЪЛНОТА 
(ОКОЛО 60 000 
ЗАГЛАВНИ ДУМИ) 

ЛЕКСИКАТА ОТ ВСИЧКИ ПЛАСТОВЕ 

НА СЪВРЕМЕННИЯ НИ 

ЕЗИК. 

КАТО ТЪЛКОВЕН И 
НЕ СТРОГО НОРМАТИВЕН 
РЕЧНИКЪТ СЪДЪРЖА 
НЕ САМО ДУМИТЕ, 

КОИТО СЕ УПОТРЕБЯВАТ 
В КНИЖОВНИЯ ЕЗИК, 

НО И ИЗВЕСТЕН БРОЙ 
ДИАЛЕКТНИ, ОСТАРЕЛИ И 
ПРОСТОРЕЧНИ ДУМИ, 

КОИТО СЕ СРЕЩАТ 

В ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НАШИ ПИСАТЕЛИ 
И В РАЗГОВОРНАТА РЕЧ. 

РЕЧНИКЪТ Е СЪСТАВЕН 
В СЪОТВЕТСТВИЕ 
С ИЗИСКВАНИЯТА НА 
СЪВРЕМЕННАТА ЛЕКСИКОГРАФИЯ 
И ОТГОВАРЯ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ 
НА ОБЩЕСТВОТО ДНЕС, 

ТОЙ Е 

ОСНОВЕН СПРАВОЧНИК ЗА 
ФОРМАТА, ЗНАЧЕНИЕТО И УПОТРЕБАТА 
НА ДУМИТЕ, 

ИМА ВАЖНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА 
ПОВИШАВАНЕ РЕЧЕВАТА КУЛТУРА 
НА ВСИЧКИ 

И Е ОСНОВНО ПОМАГАЛО 
ЗА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ, 

ЗА ВСЕКИ, 

КОЙТО ИЗУЧАВА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК 
КАТО РОДЕН ИЛИ ЧУЖД. 

В ТОВА ИЗДАНИЕ 
СА НАПРАВЕНИ 
ЗНАЧИТЕЛНИ ПОПРАВКИ 
И ДОПЪЛНЕНИЯ, 



ПРЕДГОВОР 

(към четвъртото издание) 

Това ново, допълнено и преработено издание на Българския тълковен речник има за 
цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на 
езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество. Изда¬ 
ден за пръв път през 1955 г. и преиздаван с „някои поправки и допълнения“ през 1963 
и 1973, този единствен засега еднотомен наръчен речник на българския език беше вече 
в много отношения твърде остарял и в досегашния си вид не можеше повече да из¬ 
пълнява достатъчно задоволително ролята си на основен и най-лесно достъпен спра¬ 
вочник за формата, значението, употребата и произхода на думите. Това наложи 
преиздаването му със значителни допълнения и поправки. 

Словникът на речника е обогатен с голям брой нови думи, дошли отвън или 
възникнали в процеса на развитието на езика и настанили се трайно в него през пос¬ 
ледните двайсетина и повече години. Включени са допълнително и много нови значе¬ 
ния и фразеологични съчетания. В същото време от речника са отпаднали не малко 
подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната систе¬ 
ма на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително. 

Тълкуването на думите, представянето на тяхното лексикално значение в 
това издание е значително осъвременено, но в границите на досегашния облик на реч¬ 
ника. Уточнено е съдържанието на редица общоупотребителии думи, както и на мно¬ 
го термини из областта на науката и техниката. Голям брой дефиниции са 
освободени от натрапваната им досега неуместна идеологизация и са преработени 
върху основата на принципа за научна обективност и безпристрастност, което съот¬ 
ветства и на филологическия характер на речника. 

Ударението на думите в новото издание е съобразено и с отразената в Пра¬ 
вописния речник книжовна норма. При думи с главно и второстепенно удареш 1 е, къ- 
дето те се възприемат достатъчно ясно, заглавките се дават с две , ударения {еъзблед, 
вьзвисдк, проектопрограма, радиотеатърХ а когато в езика са налице акцентни дубле¬ 
ти, в началото на речниковата статия се посочват и двете утвърдени в книжовната 
норма форми, напр.: вто и винд, масло и масло, работя и работя. 

Илюстративният материале важно допълнително средство за 
разкриване на лексикалното съдържание на думите и форма на непосредствено предс- 


5 



тавяне на тяхната употреба. С оглед на това в настоящото издание е увеличен броят 
на свободните словосъчетания и изразите, чрез които тълкуваната дума реално същес¬ 
твува в речта, и същевременно са изоставени част от досега срещащите се в речника 
прекалено дълги примери от произведенията на писатели и обществени дейци. 

Фразеологичните съчетания, както и в досегашните издания, 
са представени в края на речниковата статия, но след специален знак и с ново шриф¬ 
тово оформление. Излишното повтаряне на тълкуването им при всяка от съставящите 
ги лексикални единици се избягва с помощта на въведена система за препращане. В 
тази си част речникът остава отворен за допълване и усъвършенстване върху основата 
на уточнена идея за същността на фразеологията и за принципите и начините на от¬ 
разяването й в сднотомен речник. 

Стилистичните бележкии начинът на тяхното досегашно използ¬ 
ване в речника за характеристика на думите откъм стилова принадлежност и стилис¬ 
тична оцвсгеност са запазени в основни черти. Направени са следните промени: 

— изоставена е бележката обл. (областно), заменена с бележка диал. (диалектно). Дос¬ 
татъчно основание за това е широкото използване на термините диалект, диалектен и 
пр., докато терминът областно със същото значение днес почти не се среща, доказа¬ 
телство за което е и отсъствието му от семантичната структура на прилагателното 
областен в предишните издания на речника; 

— включена е в списъка на съкращенията и значително по-често се използва бележка¬ 
та прост, (просгоречно, простонародно), която и досега, макар и твърде рядко, се 
употребява за означаване на по-силна стилистична сниженост в сравнение с разговор¬ 
ния стил, напр. при думи като капа, казак (2 знач.), третирам (3 знач.), фамилия {4 
знач.) в третото издание. 

Граматичната характеристика на думите като част от тъл¬ 
куването им в речника е променена по-съществено в следните отношения: 

— изоставена е употребата на съкращение гл. (глагол) за граматична характеристика 
на глаголите, като се приема, че по уговорка бележките нсв. и св. означават съответ¬ 
но „глагол от несвършен (свършен) вид“; 

— изоставени са напълно бележките за граматична характеристика на заглавната ду¬ 
ма в случаите, когато тълкуването й се препраща към друга речникова статия, напр. 
при глаголите от свършен вид, чието лексикографско описание се осъществява в ста¬ 
тията на съответния глагол от несвършен вид; 

— ограничава се действието на възприетия в предишните издания принцип, съгласно 
който „глаголи, които в нормална езикова употреба нямат първо и второ лице, са да¬ 
дени направо в третото лице и така са изтълкувани“. В случаите, когато това е оп¬ 
равдано и възможно, се спазва правилото, че в българския език за основна форма на 
глагола се взема формата за първо лице единствено число в сегашно време на изяви- 
тел ното наклонение; 

— изоставена е досегашната практика на речника глаголите с възвратна* местоименна 
частица се да се посочват „по формален принцип все като възвратни“. Тъй като в 
този речник по специален начин се отразяват главно непреходните деятелни глаголи, 
в чийто състав частицата се няма възвратно значение (напр. безпокоя се, белея се, дви¬ 
жа се, зеленея се, надигам се, обръщам се, срамувам се и под.), единствено оправдана 
е характеристиката им с бележка нпрх. (непреходен деятелен глагол). Само в отделни, 
сравнително редки случаи бележката вьзвр. се използва за означаване на собственовъз- 
вратии, с възвратно значение глаголни форми от типа на обличам се, мия се и т.н. В 


6 



подкрепа на приетия в това издание начин на представяне и граматическа характерис¬ 
тика на непреходните деятелни глаголи с частица се са и случаите на досегашно из¬ 
ползване на примери с възвратни по форма глаголи в страдателен залог, чиято 
формална възвратност не е отбелязана по никакъв начин, за илюстриране значенията 
на деятелни глаголи без се (вж. примерите с вмествам се при вмествам^ преустановя- 
вам се при преустановявам и под. в третото издание на речника); 

— въведена е употреба на бележките прх, (преходен) и нпрх, (непреходен) за отразява¬ 
не на известни и съществени особености на лексикалното значение и съчетаемостта на 
глаголите. 

Произходът на чуждите думи в това издание на речника е 
представен в самия край на речниковата статия главно с оглед да се освободи от из¬ 
вестна претрупаност началната й част. 

1994 г, Димитър Попов 


7 



УВОДНИ БЕЛЕЖКИ 


(към третото издание) 


Подбор на думите 

Основният подбор на думите в речника е направен от говоримия и писмен литерату¬ 
рен език. Освен тях са взети множество думи от разговорната реч на градското об¬ 
щество или от народната реч и диалекти. Термини из областта на науката, 
изкуството, техниката, занаятите и др. се дават с оглед на тяхното разпространение у 
нас. В речника по начало не се дават собствени лични или географски имена и произ¬ 
водните от тях. 


Тълкуване на думите 

Думите най-често се тълкуват с кратки дефиниции, след които, отделени с точка и за¬ 
петая, може да има синоними. В отделни случаи тълкуването става само чрез синони¬ 
ми. Когато е нужно, след тълкуването се дава в курсив илюстративен материал, взет 
от книжовната или от народната реч и от произведенията на наши писатели и общес¬ 
твени дейци. Понякога в края на статиите се дават е разреден шрифт фразеологични 
съчетания, които се нуждаят от нарочно тълкуване. 

Стилистични бележки 

Думите, които принадлежат към отделни стилове на езика, са придружени с курсивни 
означения — стилистични бележки, напр. разг. (разговорно) — думи, които се употре¬ 
бяват в разговорната реч; нар. (народно) — думи, широко разпространени в народна¬ 
та и битова реч; обл, (областно) — думи, присъщи на един или няколко диалекта; 
остар. (остаряло) — думи, крито са се употребявали в недалечно минало, а днес се 
чувствуват като остарели; старин. (старинно) — думи, които са употребявани като 
обикновени в миналото, а сега се употребяват само за стилистична украса на речта; 
книж. (книжно) — думи, които се употребяват главно в научната книжнина и в речта 
на образованите хора; спец, (специално) — думи, които се употребяват от ограничен 
кръг С11е1хиалисти от някоя област или са'характерни за техния говор; жарг, (жаргон¬ 
но) — думи, характерни за речта на отделни слоеве в обществото. 



Ударение 

Думите се дават с приетото в литературния език ударение. При случай на колебание 
се означават с двояко ударение. 

Съществителни имена 

Към съществителните имена се поставя грамат. бележка м. (съществително от мъжки 
род),,ж. (съществително от женски род), ср. (съществително от среден род). Същест¬ 
вителни, които не се употребяват в единствено число, са означени мн. (съществително 
в множествено число), напр. гащи л<н., клещи мн., финанси мн. Ако съществителното 
може да има единствено число, но обикновено се употребява в множествено, първо се 
дава формата за мн. ч., а след нея в скоби за ед. ч., напр. сажд |1 мн. (сажда лс.); ски 
мн. (ска ж.). 

Едносрични съществителни от мъжки род, които при членуване получават ударение 
върху члена, обикновено се дават и с членувана форма, напр, час, -ът, ред, -ът. 

Двойки съществителни, които означават мъж и жена с еднаква професия, занятие или 
прояви, се посочват и тълкуват заедно, напр. учител м. и учителка жг, настойник м. и 
настойница ж.\ ревльо м. и ревла ж. 

Прилагателни 

Прилагателните имена се дават с формата за мъж. род ед. ч. и грамат. бележка прил. 
Образуването на женски и среден род и множествено число обикновено се илюстрира 
с примери. 

Прилагателни от чужд произход, които в единствено (а понякога и в множествено) 
число пе се изменят, са придружени с бележка прил. неизм., напр. боялия, беж, серт. 

Глаголи 

Глаголите се дават в 1 лице, ед. число, сег. Време, с граматическото означение гл. нсв. 
(глагол от несвършен вид) и гл. св. (глагол от свършен вид). Глаголи, които образу¬ 
ват еднозначна' двойка — един от несвършен и един от свършен вид, — се дават и 
тълкуват заедно при несвършения вид, напр. натрупвам гл. нсе., натрупам гл. св. (тъл¬ 
куване). Ако азбучното място на свършения вид е съседно с несвършения, не се дава 
отделно, но ако не е съседно, свършеният вид се дава отделно с препратка към нес¬ 
вършения, напр. пратя гл. св. вж. пращам; родя гл. св. еж. раждам. 

Глаголи, които в нормална езикова употреба нямат първо и второ лице, са дадени 
направо в третото лице и така са тълкувани, напр. роси гл. нсв. Пада роса или дребен 
дъждец; сладни гл. нсв. Има слаб захарно сладък вкус. 

Глаголи, които не се употребяват в 1 и 2 лице ед. ч., са дадени и тълкувани в 1 лице 
мн. число, напр. налягаме гл. св. Легнем мнозина. 

Глаголи с възвратно местоимение се могат да бъдат възвратни, страдателни, средни 
или взаимни. За да не се усложнява речникът с по-подробни граматически указания, 
тоя вид глаголи са посочени по формален признак все като възвратни. Когато въз¬ 
вратният глагол се различава от действителния не само по залог, но и по значение, 
той се дава съкратено в същата статия на действителния, напр. мия гл. нсв. (тълкува¬ 
не). — се гл. възвр. 1. Мия лицето си. 2. За котка —■ ближе предния си крак и си чис¬ 
ти лицето. 


9 



Глаголни съществителни 

Глаголните съществителни на -не, които по правило се образуват от всеки глагол от 
несвършен вид, не се дават като отделни думи в речника. Дадени са само единични 
глаголни съществителни, когато означават и конкретен предмет, напр. ядене, пиене и 
др. 


Наречия 

Наречията се дават с грам. бележка нарч. Не се посочват отделно наречия, които се 
образуват правилно от прилагателни .и имат същото значение с тях, напр. бодро от 
бодър, весело от в е с е л, юнаипси от прил. юнашки и т.н. 

Означаване произхода на чуждите думи 

Към чуждите думи е посочен в прави скоби езикът, от който произхождат, напр. кос¬ 
тюм [фр.], литература [лат.]. 

Ако думата е проникнала у нас през друг език и там е претърпяла някои промени 
във формата или значението си, отбелязва се и първият език, и вторият, напр. мангал 
[ар.-тур.] (на арабски е манкал, а на турски става мангал)’, мишена [пер.-рус.] (персийс¬ 
ко нишан, рус. мишень). Така се посочва произходът и на думи, които съдържат еле¬ 
менти от два различни езика, напр. автомобил [гр.-лат.] (гръцко авто и латинско 
мобилис). 

Ако при преминаването си от чуждия език у нас думата е претърпяла по-значителни 
промени, бележи се „от“, например мрамор [от гр.] (на гръцки е мармарон); балтон [от 
фр.] (френско ракТоТ); миля [от лат.] (латинското тШе — хиляда); раница [от нем.-рус.] 
(немско Яапгеп, рус. ранец). 

Някои чужди думи водят начало от собствено лично или географско име. При тях е 
означено „от соб.“, напр. мансарда [от фр. соб.] (по името на френския архитект Ман- 
сар); сандвич [от анг. соб.] (по името на английския лорд Сендуич). 

При чужди думи, за чийто произход има различни мнения или обясняването му е 
доста дълго, се означава само „чуж.“, напр. саксофон [чуж.] (от името на изобретате¬ 
ля Сакс и гръцко фоне — звук); лилип^тг [чуж.] (от книгата на Джон. Свифт „Пъте¬ 
шествията на Гъливер“, в която се говори за много дребни на ръст хора); аспирин 
[чуж.] (патент на фармацевтичните заводи Байер). 

При група от чужди думи с един корен произходът се отбелязва само при една от ду¬ 
мите, напр. морал [лат.], а морален, морализатор, моралист, моралност — без бележка 
за произхода. 

1973 г. Авторите 


10 



СЪКРАЩЕНИЯ 


австроА, 

австралийски 

м. 

(същ. от) мъжки 

рядко 

рядко 

адм. 

административен 


род 

санскр. 

санскритски 

амер. 

американски 

(езици) 

мат. 

мед. 

математически 

медицински 

св. 

(гл. от) свършен 
вид 

анат. 

анатом ически 

межд. 

междуметие 

сег. 

сегашно време 

англ. 

английски (език) 

мест. 

местоимение 

сз. 

съюз 

ар. 

арабски 

мин.нсв. 

минало несвършено 

сказ. 

сказуемо 

арм. 

арменски 


време 

сказ.опред. 

сказуемно 

арх. 

архаично 

мин.св. 

минало свършено 


определение 

архит. 

архитектурен 


време 

соб. 

собствено име 

астрон. 

астрономически 

митол. 

митологическй 

спец. 

специално 

афр. 

африкански 

МН. 

(същ. от) множе¬ 

спорт. 

спортен термин 

безл. 

безлично 


ствено число 

ср. 

(същ. от) среден 

биол. 

биологически 

муз. 

музикално 

род 

бьд. 

бъдеще време 

напр. 

например 

ерв. 

сравни 

вж. 

виж, вижте 

нар. 

народно 

старин. 

старинно 

взаим. 

взаимен (залог) 

нар.п. 

народна песен 

стб. 

старобългарски 

вин. 

винитслен (падеж) 

йарч. 

наречие 

стесн. 

стеснено 

вм. 

вместо 

науч. 

научно 

стоп. 

стопански 

еметн. 

вметната дума или 

нгр. 

новогръцки 

страд. 

страдателен- залог 


израз 

неизв. 

произход неизве¬ 

сьбир. 

събирателно 

воен. 

военно 


стен 

сьдеб. 

съдебен 

еулг. 

вулгарно 

неизм. 

нелзменяем 

ськр. 

съкращение, 

възвр. 

възвратен 

нем. 

немски 


съкратено 


(глагол, залог) 

неодобр. 

неодобрително 

сьнет. 

съчетание 

гал. 

гальовно 

нов. 

нова дума. 

същ. 

съществително име 

геогр. 

географски 


неологйзъм 

татар. 

татарски 

геом. 

геометрия. 

нпрх. 

непреходен гл. 

техн. 

технически 


геометричен 

нсе. 

(гл.- от) несвършен 

тур. 

турски 

гл. 

глагол 


вид 

търг. 

търговски 

гр. 

гръцки 

обикн. 

обикновено 

тьрж. 

тържествено 

грам. 

граматически 

остар. 

остаряло 

тюрк. 

тюркски 

грубо 

грубо 

офиц. 

официално 

увел. 

увеличителво 

дат. 

дателен (падеж) 

пад. 

падеж 

укор. 

укорно 

дет. 

детски 

перс. 

персийски 

умал. 

умалително 

деят. 

деятелен (залог) 

печат. 

печатарство 

унг. 

унгарски 

евр. 

еврейски 

пое. 

повелителна форма 

усл. 

условно наклоне¬ 

егип. 

египетски 

пагов. 

поговорка 


ние 

ед. 

единствено число 

подигр. 

подигравателно 

фам. 

фамилиарно 

ез. 

езикознание 

поет. 

поетично 

физ. 

физически 

ж. 

(същ. от) женски род 

пол. 

полски 

филос. 

философски 

жарг. 

жаргонно 

полинез. 

полинсзийски 

фш. 

фински 

зеат. 

звателна форма 

порт. 

португалски 

фр. 

френски 

знач. 

значение 

поел. 

пословица 

хим. 

химически 

зоол. 

зоологически 

предл. 

предлог 

хол. 

холандски 

икон. 

икономически 

презр. 

презрително 

циг. 

цигански 

имен. 

именителен (падеж) 

прен. 

преносно 

цел. 

църковнослапянски 

инд. 

индийски (език) 

пренебр. 

пренебрежително 

ч. 

число 

ирон. 

иронично 

прил. 

прилагателно 

част. 

частица 

исл. 

исландски 

прич. 

причастие 

чеш. 

чешки 

исп. 

испански 

прост. 

простонародно 

числ. 

числително 

ист. 

исторически 

прот. 

противопол ож но 


(бройно) 

ипг. 

италиански 


(знач.) 

числ.ред. 

числително редно 

КШЩ. 

канцеларски 

прх. 

преходен гл. 

чл. 

членувано 

кит. 

китайски 

разг. 

разговорно 

чел. 

черковнославянски 

К1ШЖ. 

книжно 

разш. 

разширено 

чуж. 

чуждо 

Л. 

(глаголно) лице 

религ. 

религиозно 

шег. 

шеговито 

лат. 

латински 

рипюр: 

риторично 

юр. 

юридически 

Аит. 

литература, 

литературен 

термин 

род. 

рум. 

РУС‘ 

родителен (падеж) 

румънски 

руски 

яп. 

японски 


и 



СЪКРАЩЕНИЯ НА ИМЕНАТА НА ЦИТИРАНИТЕ АВТОРИ 

(азбучен показалец) 


А.Бос. 

Асен Босев 

Д-Осин. 

Димитър Осннин 

Н.В.Рак. 

Никола Ракитин 

А.Гул. 

Андрей Гуляшки 

Д.Пол. 

Димитър Полянов 

Н.Лил. 

Николай Лилиев 

А. Камен. 

Ана Каменова 

Д.Тал. 

Димитър Талев 

Н.Маранг. 

Николай Мараягозов 

А.Карал. 

Ангел Каралийчев 

Д.Чинт. 

Добри Чинтулов 

Н.Райн. 

Николай Райнов 

А.Коист. 

Алеко Константинов 

Е.Кор. 

Емил Коралов 

Н.Фурн. 

Никола Фурнаджиев 

А.Разцв. 

Асен Разцветников 

Ем.п.Дим. 

Емануил Попдимитров 

Н.Хр. 

Николай Хрелков 

А.Страш. 

Антон Страшимиров 

Е.Пел. 

Елин Пелин 

Орл.Вас. 

Орлин Василев 

Багр. 

Елисавета Багряна 

Е. Стая. 

Емилиян Станев 

П.Веж. 

Павел Вежинов 

Бот. 

Христо Ботев 

З.Ст. 

Захари Стоянов 

П.Пен. 

Пеньо Пенев 

Ваз. 

Иван Вазов 

И.Бур. 

Иван Бурин 

П.П.Сл. 

Пенчо Славейков 

Вапц. 

Никола Вапцаров 

Ив. Март. 

Иван Мартинов 

П.Р.Сл. 

Петко Славейков 

В.Друм. 

Васил Друмев 

Ив.Хадж. 

Иван Хаджимарчев 

П.Ю.Тод. 

Петко Ю. Тодоров 

Вес.Георг. 

Веселин Георгиев 

Йов. 

Йордан Йовков 

Смирн. 

Христо Смирненски 

В.Кол. 

Васил Коларов 

Й.Рад. 

Йордан Радичков 

Ст.Загор. 

Стоян Загорчинов 

В.Петгр, 

Валери Петров 

К.Вел. 

Константин Величков 

Ст.Мих. 

Стоян Михайловски 

Г.Дим. 

Георги Димитров 

К.Петк. 

Константин Петканов 

Ст.Чил. 

Стилиян Чилингиров 

Гео М. 

Гео Милев 

Кр.Вел. 

Крум Велков 

Т.Г.Вл. 

Тодор Г. Бланков 

Г.Карасл. 

Георги Караславов 

Кр.Григ. 

Крум Григоров 

Т.Павл. 

Тодор Павлов 

ГКирк. 

Георги Кирков 

К.Хр. 

Кирил Христов 

Т.Тр, 

Теодор Траянов 

ГРайч. 

Георги Райчев 

Л.Кар. 

Любен Каравелов 

Х.Рус. 

Харалан Русев 

Д.Благ. 

Димитър Благоев 

Люд.Ст. 

Людмил Стоянов 

Хр.Яс. 

Христо Ясенов 

Д.Дим. 

Димитър Димов 

Мл.Ис. 

Младен Исаев 

Ц.ГИН. 

Цани Гинчев 

Деб. 

Димчо Дебелянов 

М.Крем. 

Михаил Кремен 

Ц.Церк. 

Цанко Церковски 

Д.Немир. 

Добри Немиров 

М.Марч. 

Марко Марчевски 

Яв, 

Пейо Яворов 


12 



УСЛОВНИ ЗНАЦИ 
и ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ В РЕЧНИКА 


О отделя фразеологичните единици, представени с нарочна тълкуване, от останалата част на 
речниковата статия; 

* в горния десен край на думата сочи при кой от компонентите си фразсологичната единица 
е изтълкувана; 

.. означава изпусната, съкратена част от текст за илюстрация; 

< при означаване произхода на чуждите думи: посочва езика, през който дадена дума е 

> преминала и е претърпяла някои промени във формата или значението си, напр.: герой 
1гр.>рус.], мишена |перс. > рус.}; 

> > за отделяне на части от речниковата статия, съдържащи единици с друга граматична харак¬ 

теристика, напр. наречие в статията на съответното прилагателно име, адективирано 
участие в статията на глагола, или с образна употреба на тълкуваната дума; 

[ ] а. За ограждане на незадължителни, факултативни елементи в рамките на ду мата или на 
изречението: 

'— При представяне дублетните форми на една и съща заглавна дума, напр.: 
дембел(|га] м. Ленивец, мързелан, който се излежава, [перс. > тур.] 
команл[у]вам псе. прх. Давам команда. 
участ[ву]вам нсе. и св., трх. Вземам участие. 

— За означаване на факултативен елемент в границите на фразсологичната единица, в 
тълкуването на думата или пояснителни бележки в илюстративния текст, напр.: 

<> Изтървавам [му] края разг. — изгубвам контрола над нещо, обърквам се. 
мъгловйт прюг. Мъглив. А то [небето] е сиво, мъгловито. Лв. 

б. Огражда сведенията за произхода на чуждите думи в края на речниковата статия. 

( ) огражда синонимни или факултативни елементи, както и по-рядко употребявани форми 
на дадена дума, напр.: 

петм... О Първи (втори) петли — първо (второ) задружно пропяване на петлите през 
нощта. 

разказвач м. Който (умее добре да) разказва или (да) пише разкази, 
траки л/н.(трак .«.) ист. Древен народ. 

! стои при дума, чиято употреба в речта е нежелателна. 


13 




А 


а сз, Съчинителен противоположен съюз. Означава: 1. 
Съпоставяне. Аз чета, а той слуша. Едни го хна- 
лят, а други го корят. Учението е светлина, а не- 
вежеството — мрак. Птиците хвърчат, а рибите 
плуват. 2. Противопоставяне, когато в едната ми¬ 
съл се отрича казаното в другата; но, ала. Не жи¬ 
веем, за да ядем, а ядем, за да живеем. Чакай ме 
утре. а ие днес. О А пък сз. Означава по-ясно раз¬ 
граничено съпоставяне; пък. Ти си гледай работа¬ 
та, а пък той. ще отговаря за постъпката си. Много 
яде, а пък малко придава. 

а — 8 сз. Съчинителен съотносителен съюз. Означава 
незабавна последователност или вътрешна зависи¬ 
мост; ха. А заплаче, а се засмее. А дума дал. а душа 
дал. 

а межд. I, С ударение, за да се изрази; I. Неувере¬ 
но, съмнително питане. А, навлезли са войските? 
Та щяло да стане нужда от него, а? 2. Възклица¬ 
ние като отговор на повикване. Иване! — А? 3. 
Насърчение, подгана, дразнене. А върви де! А уда¬ 
ри ме, ако смееш! 4. Яд, закана. А махай се от- 
тука! II. Произнасяно с удължение [аа], за да се 
изрази: I. Радост, почуда. А, тука ли си бил! А, 
такава ли била работата! 2. Досещаме. А, сега ми 
дойде на ум! 

а- и (пред гласна) ай-. Представка в чужди думи със 
значение „не, без, противоположен на“, напр,: ави- 
та.миноза, аморален, ане.чия и под. (гр.) 
аба ж. 1, Груб домашен вълнен плат; бало, шаяк. 2. 

Горна мъжка дреха от такъв плат. [ар.тур.] 
абаджийскн прил. Който се отнася до абаджия. Аба- 
джийски аршин. 

абаджййство ср. Занятие, работа на абаджия; абаджи- 
лък. 

абаджвльк м. Абаджййство. [тур.] 
абаджия .и. Който прави, изработва или продава аби. 
[тур.] 

абажур м, Приаюсобление на лампа (от стъкло, хар¬ 
тия и др.) за предпазване на очите от ярка светлина 
и за украса, [фр.] 

абаибс м. Много твърдо, черно тропическо дърво, ко¬ 
ето служи за изработване на мебели, П105ругоз 
еЬепшп. [чуж.] 

абаибсов прил. 1. Направен от абанос, 2. С качества 
на абанос. 

абат м. 1. Игумен на католически мъжки манастир. 

2. Католически свещеник, [лат.] 
абатство ср. 1. Католически мъжки манастир с при¬ 
надлежащите му владения. 2. Длъжност, служба на 
абат. 

абдйл м. разг. Глупак, [ар. > тур.] 
абдикация ж. 1. Отказване от престол, 2. прен. СИказ- 
ване от каквито и да било права или задължения, 
[лат.] 

абдикирам псе. и св., нпрх. I. Отказвам се от престол. 
2. Отказвам се от каквито и да било права или за¬ 
дължения. [от лат.] 

абен прил. Направен от аба. Лбеии терлици. 
абзйи м. 1. .Отстъп вдясно в началото на нов ред. 


с който започва самостоя гелен параграф. 2- Отно¬ 
сително самостоятелна в смислово отношение 
част от (писмен) текст, която се започва на нов 
ред, обикн. с отстъп; параграф, новоредие. 
[нем.] 

абитуриент м. и абитуриентка ж. Зрелостник, [лат.] 
абитуриентски прил. Който се отнася до абитуриент. 
Абитуриентска забава. 

абонамент м. Подписка 'за редовно получаване 
или използване на нещо (напр. вестници, списа¬ 
ния, храна в гостилница и др.) в уговорен срок. 
[фр.] 

абонаментен прил. Който сс отнася до абонамент. 
Абонаментен списък. 

абонат м. и абоиатка ж. Който се ползва от абона¬ 
мент; подписник. 

абонирам нсв. и св., прх. Записвам някого да се пол¬ 
зва от абонамент, правя го абонат. — се ьпрх. 
Ставам абоггат. Абонирах се за два вестника, [от 
фр.] 

абордйж А*. Остарял, старинен начин на морски бой 
чрез плътно приближаване до неприятелския кораб 
за преминаване на него и ръкопашна борба. Взе¬ 
мам на абордаж. [фр.] 

абориген м. Коренен, местен, автохтонен жител на да¬ 
дена -страна, област; туземец. Австралийски абори¬ 
гени. [рус. < лат.] 
аборт м. Помятане, [лат.] 

абортивен прил. книж. Който се отнася до аборт, пре¬ 
дизвиква аборт. Абортивни таблетки, [лат.] 
абортйрам нсв. и се., нпрх. и прх. Помятам. 
абразйв м. спец. Много твърд дребнозърнест мате¬ 
риал, който се използва за механична обработка 
(шлифоване, полиране и под.) на метали, кера¬ 
мични изделия, скъпоценни камъни и др. [от 
фр. <лат.] 

абразивен прил. Който се отнася до абразйв. Абразив¬ 
ни дискове. 

абревиатура ж, спец. Съкращение (във 2 знач.). 
[ит.<лат.] 

абревиацня ж. спец. Образуване на съкращения, аб¬ 
ревиатури; съкращаване. 

абрнхт м. Машина за рендосване на дъски, [нем.] 
абсент м. Спиртно питие, подправено с пелин. 
[фр.<гр.] 

абсолвент м. и абсоявеитка ж. Който завършва виеше 
учебно заведение, [лат.] 

аба}лве 1 пски прил. Който се отнася до, абсолвент. 

, Абсо.шентски изпит. 

абсолютен прил. 1. Взет сам за себе си, независимо от 
нещо друго. Абсототна истина. 2. Неограничен, 
безусловен, пълен. Абсолютна монархия. Абсолют¬ 
на тишина. Абсолютно мнозинство, [лат.] 
абсолютйзъм м. Държавен строй с неограничена ед¬ 
нолична върховна власт, [лат.] 
абсолгЬтно нарч. Съвършено, съвсем. Това е абсолют¬ 
но невъзможно. 

ябсорОент Л 1 . кииж. Тяло, вещество, което осъществя¬ 
ва абсорбция. [от лат.] 

абебрбер м. книж. Устройство, апарат за осъществя¬ 
ване на абсорбция, за всмукване, поглъщане, 
абсорбирам нсв. и св., прх. книж. Осъществявам 
абсорбция; всмуквам, поглъщам, 
абсдрбния ж. книж. Поглъщане, всмукване на вещес¬ 
тво или газ от разтвор или смес от газове с целия 
обем на поглъщащото твърдо тяло или течност, 
[лат.] 




16 абстрактен 

вбстрштея прил. Който е получен чрез мислено отде^ 
ляне на известни свойства или признаци на конкрет¬ 
ни предмети; отвлечен. Прот. конкретен, 
абстрактносг ж. Качество на абстрактен, 
абстракцня ж. 1. Мислено отделяне, отвличане на 
свойства от самите предмети. 2. Отвлечено понятие 
или теоретическо обобщение, създадено в резултат 
на абстрахиране, [лат.] 

абстрахирам се нсв. и се., ипрх. 1. Мислено се отде¬ 
лям, отвличам. 2, Не вземам предвид, не вземам 
под внимание, [от лат.] 
абсурд м. Явна бйсмислица, глупост, [лат.] 
абсурден прил. Явно безсмислен, 
абсурдност ж. Качество на абсурден, 
абсц^ м. мед^ Загнояване, гноен оток. [лат.] 
абсцйса ж. мат. 1. Координата, която определя по¬ 
ложението на точка върху равнината като разстоя¬ 
ние до ордииатната ос, измерено по перпендикуля¬ 
ра към нея, успоредно яа абсцисната ос. 2. 
Абсцисна о(?. [лат.] 

вбсцнсен Прил. от а б с ц и с а. О Абсцисна ос 
мат. — хоризонталната права в правоъгълна коор¬ 
динатна система, по отношение на която се опре- 
- делят, измерват ординатите. 
авангард м. 1. воеп. Предна войскова част, която 
предпазва главните сили от неочаквано нападение, 
събира сведения за противника и пр,; предна охра¬ 
на. Прот. ариергард. 2. прен. Ръководна 
група или орга 1 шзация; преден отред. Партията е 
авангард на класата, [фр.] 

шашардев прил. Който е свързан с авангард. А.ван- 
гардни схватки. Авангардна роля. Авангардни тех¬ 
нологии. 

авангардйзъм м. книж. Общо название на художест¬ 
вени течения през XX в., които ое стремят към ко¬ 
ренно обновяване на изкуството по съдържание и 
форма и критикуват традиционните форми и сти¬ 
лове. Срв. модернизъм, [фр.] 
авангарднет м. книж. Последовател на авангардизма. 
Писатели авангардисти. 

авангярдйсткн прил. юшж. Който се отнася до аван- 
гардизъм. Авангардистко мислене. 
авДиност м. Предна стража, преден пост. [фр.] 
аванс м. 1. Заплата или част от заплата, която се дава 
на работник, служител и др. предварително, преди 
деня на окончателното плащане. Днес взех аванс. 2. 
Суми. отпуснати на учреждение или предприятие за 
извършване на необходими разходи срещу кредита 
по бюджета. Трябва да оправдая аванса, за да полу¬ 
ча нова сума. X Първоначални стъпки за сближение 
или разбиране с някого. Той му прави вече аванси. 
Младата жена отхвьр.т авансите на този дон¬ 
жуан, [фр.] 

авансирам нсв. я св. 1. прх. Давам някому аванс. 2. 
нпрх. Напредвам (в служба, стопанска дейност и 
под.). 

авансов при.з. Който се отнася до аванс (в I и 2 знач.). 

Авансова разписка. Авансов отчет. 
ав^кнеима ж. Тази част от сцената, която се намира 
най-б;шзо до зрителите, [фр. + гр.] 
аввита ж. разг. 1. Получаване, придобиване на не¬ 
що даром, незаслужено, без вложени усилия и 
труд; келепир, муфта. Не му се работи и все тър¬ 
си аллнта. 2. катго нарч. Даром, незаслужено, без 


вложени усилия и труд; гратис, муфта. [ит.>тур.] 
авантаджнйски прил. разг. Който се отнася до аванта- 
джия, присъщ на авантаджия. 
авшггаджнйство ср. разг. Поведение или проява на 
авантаджия; келепирджийство. 
авантаджия м, и авантаджника ж. разг. Който търси 
аванта, стреми се към аванта; келепирджия, муфта- 
джия. 

авантаж м. 1. книж. рядко. Предимство, изгода. 2. 
спорт. При игра на футбол, баскетбол, хандбал и 
под. — положение, при което, въпреки че е извър¬ 
шено нарушение, съдията не (трябва да) спира иг¬ 
рата, тъй като отборътьт, срещу който е извърше¬ 
но нарушението, в момента се намира в изгодна, 
благоприятна позиция, [фр.] 
авантюра ж. 1. Приключехте. 2. Необмислено пред¬ 
прието дело, свързано с големи опасности. Военна 
авантюра, [фр.] 

аванпорен прил. Богат с приключения. Авантюрен ро¬ 
ман. 

авантюризъм м. Склонност към авантюри, към опас¬ 
ни и неблагоразумви постъпки, 
авантюрист м. и авантюрйстка ж. Човек, коЙто търси 
приключения, който е склонен към авантюри. Това 
правителство беше сбор от авантюристи, които 
водеха страната към гибел. 
авантюрнстйчен и авангюрнстически прил. Изпълнех! с 
авантюризъм. Авантюристична политика. 
авари мн. (аварин м.) Тюркски номадски племена, ко¬ 
ито се появили в Европа през VI в. и нападали сла¬ 
вяните, франките и Византия, 
авариен прил. Който се отнася до авария, свързан е с 
авария. Авариен изход. Аварийно положение. 
авария ж. 1. Повреда на транспортно средство (пара¬ 
ход, влак, самолет) или на неговия товар. 2. разг. 
Изобщо повреда. [ар.>ит.] 
авгинт прил. Ь Авгиевн обори — а, В гртьцката ми¬ 
тология — замърсените обори на цар Аагий, които 
само Херкулес успял да изчисти, б, прен. Нещо за¬ 
мърсено, задръстено със смет, крайно занемарено, 
[от гр.) 

Август м. Осмият месец от годината, [лат,] 
августенши прил. старин. Височайши. [от лат.] 
авгусгов и августовски прил. Който се отнася до ме¬ 
сец август, който е присъщ на август или същест- 
вува, става през август. Августов ден. Августовско 
съвещание. 

авджйя м. прост. Ловец, ловджия, [от тур.] 
авиатор м. и авнаторка ж. Летец, [от лат.] 
авиаторски прил. Който се отнася до авиатор, 
авиаторство ср. Занхггие, служба иа авиатор, 
авиацишев прил. Който се отнася до авиация. Авиа- 
щонна база. 

авиация ж. 1. Въздухоплаване. 2. Въздушна флота. 

Военна авиация. Гражданска авиация. 
авяо- Съставна част на сложни думи със значение 
„авиационен, самолетен”, напр.: аеиобеизин, авио¬ 
бомба. авиоконструктор, авиомеханик, авиомодели¬ 
зъм и под. [от лат.] 

авитаминоза ж. книж. Болестно състояхше, породено 
от остра недостатъчност на витамини в организма, 
[от гр.+ лат,] 

авлига ж. Прелетна пойна птица, жълта, с черни 
крилс и опашка, Оло1из 8а1Ьи1а; жълтурка, чичо¬ 
пей. 

авоари мн. (авоар м.) Паря в банка, които сс намират 
иа разположение на вложителя, [фр.] 



авокадо ср. Вечнозелено американско тропическо 
дърво с едри овални или крушовидни плодове, 
[исп. < амер.] 

авт&ркня ж. кииж. Политика на стопанско обособя* 
ване н самозадоволяване, на затваряне на стопанс¬ 
твото на дадена страна по отношение на вноса на 
чужди стоки и капитали, [гр.] 
авте 1 ггйче 11 прид. Истински, действителен, неподпра¬ 
вен, несъмнен. Автентичен документ, [гр.] 
автентйчност ж. Качество на автентичен; истинност, 
нссъмненост, 

авто- Съставна част на сложни думи със значение: а. 
„свой, собствен, самостоятелен“, напр.: автобиогра¬ 
фия, автограф, автоимунеи, автокефален и под. б, 
„автомобилен“, напр.: автогара, автогараж, авто¬ 
магистрала и под. [от гр.] 

йвтобиографич(Л 1 и автобнографнчески прил, КоЙто се от¬ 
нася до автобиография. Аетобиографичт сведения. 
автобиография ж. Съчинение, в което човек описва 
собствения си живот, [гр.] 

автобус м. Голям пътнишки автомобил, [от гр.+ 
лат.]. 

автобусен прил. Който се отнася до автобус. Автобус¬ 
на спирка. Автобусен превоз. 
авто 1 'ара ж. Станция, от конто тръгват и на която 
пристигат автобуси; автобусна гара. 
автогол м. спорт. Гол в собствената врата, 
автограф м. Собственоръчен подпис, надпис или част 
от ръкопис, [гр.] 

автокар м. Малка моторна кола за превоз на товари; 
мотокар. [гр.+ лат.] 

автокефало! прил. гр^рк. Независим, самостоятелен. 
Автокефална църква, [гр.] 

автомагистрала ж. Широк автомобилен път; авто¬ 
страда, аутобан, магистрала, 
автомат м. 1. Апарат, конто сам извършва определе¬ 
ни действия. 2. прен. Човек, който действа механи¬ 
чески, без. обмисляне. 3. воен. Къса автоматична 
лушка. [от гр ] 

автоматвзйция ж. Ь Прилагане, внедряване, използ¬ 
ване на автоматични машини в производството. 2 . 
Превръщане на човешки действия в безстднателши, 
механични, [от гр.] 

явтоматизйрам нсв. и се., прх. 1. Превръщам нещо в 
автомат или прилагам, внедрявам амтоматични 
машини в производството. 2. Превръщам човешки 
действия в безсъзнателни, механични, 
автоматичен и автоматически прил. Който действа ка¬ 
то автомат (в 1 знач.). О Автоматична’ писалка — 
която има резервоар с мастило за непрекъснато пи¬ 
сане; стило. Автоматично орьише — което извърш¬ 
ва част от ра 6 о 1 ага (изхвърляне на гилза, намест¬ 
ване на нов патрон в цевта и др.) само, без 
намесата на човек. 

автоматнчшо и автоматически Нарч, от авто¬ 
матичен, автоматически. Отго¬ 
варям автоматично. Вратата се затваря автома¬ 
тически. О Автоматически,следва — следва само 
по себе си, явява се като неизбежно следствие, 
автомйтчик м. 1. Лице, което работи на машина ав- 
' томат. 2. воен. Боец, войник с автомат, 
автомобйл м. Самоходно транспортно средство, кола 
за превоз на пътници и товари, движена от собствен 
мотор, обикн. с вътрешно горене; моторна кола. 
автомобилен прил. Който се отнася до автомобил. Ав¬ 
томобилни гуми. Автомобилен завод. Автомобилни 
съобщения. 


автохтонен 17 

автомобилист м. Лице, което кара автомобил, което 
борави с автомобил. 

ивтонбмеи прил. Който се ползва с автономия; неза¬ 
висим, самостоятелен. Автономна област. 
автономйст м. книж. Привърженик на автономия, на 
автономно управление. 

автономия ж. I. Самостоятелност, независимост (на 
учреждение, организация и под.) при решаване на 
определени въпроси.' Университетите имат пълна 
автономия. 2. Право на населението от дадена об¬ 
ласт или част от д^^ржааа да се управлява със свои 
закона и да има свои политически органи; самоуп¬ 
равление. [гр.] 

автономност ж. Качество на автономен. 
явтоп 11 . 1 бт м. Приспособление, устройство за автома¬ 
тично управление, ръководене на самолет, кораб и 
др. без пряката намеса на човек. Летяща лабора¬ 
тория, която се ориентира на автопилот в прост¬ 
ранството. 

явтпцргрет м. Портрет, в който авторът е нарисувал 
себе си- 

йвтор м. и авторка ж. I., Създател на научно, лите¬ 
ратурно, музикално или друг подобен вид произве¬ 
дение. Вазов е автор на „Под игото“. 2. стесн. Пи¬ 
сател. Класически автори. 3. Извършител на нещо. 
Той бил авторът на това злодеяние, [лат.] 
автореферат м. Кратко изложение на съдържанието 
на научен труд, направено от самия автор, 
авторизирам нсв. и св., прх. Давам съгласие на някого 
да преведе на друг език и да разпространява мои 
научни трудове шш художествени произведения, 
О Авторйгзнрав превод — който е направен с одоб¬ 
рението на автора, [от лат.] 
авторитарен прил. I. Който е основан на сляпо, без¬ 
прекословно подчинение на властта, на авторитета. 
2. Който се стреми да утвърди, да наложи собстве¬ 
ната си власт', авторитет. Ь Автори! арно управле¬ 
ние; авторитарен режим — при който се проявява 
неограничената власт на едно лице, наложена с 
диктаторски методи на управление. Срв. 
тоталитарен, [от лат.] 
авторнтарйзъм м. Авторитарна власт, авторитарно 
управление. 

авторитет м. 1. Общоприето значение, влияние. 2, 
прен. Лице, което сх ползва с такова влияние. 
[нем.<лат.] 

авторитетен при. 1 . 1. Който се ползва с авторитет. Ав¬ 
торитетен учен. 2. прен. Повелителен, нетърпящ 
възражения, С авторитетен тон. 
авторски прил. Който се отнася до автор. Авторско 
право. Авторска колеС. 

аоторстпо ср, При 1 тадлеж 110 ст на дадено произведение 
на неговия автор. Нему приписват авторството на 
това стихотворение. 

аитоетбп м. 1. Автоматична спирачка. 2. Обикн. в съ- 
чет, иа автостоп пътувам — със случайни 
автомобили, спирани на пътя с вдигане на ръка. 
автострада ж, книж. Автомагистрала, 
автотранспорт м. Автомобилен превоз, [от гр.+ лат,] 
нвтпграисибртеи прил. КойТо се отнася до автотранс¬ 
порт. 

автохтонен прил. Който е от стар местен произход, от 
коренното насе^тение па дадена страна; Местен, ту- 
земен. Автохтонно население, [гр.] 


2, Б 1 ., 1 гарс 1 сн Ткдковсп речник 



18 авточаст 


авточаст ж. Автомобилна част, резервна част за ав¬ 
томобил. Магазин за авточасти, 
агА м. Почетно название на турчин: господар, запо- 
вед 1 шк. Кажи му аго, да му е драго. Погов. [тур.] 
а 1 'ялък м. Господаруване, заповедничесгво, охолство, 

[Т>ф.] 

агарянец и агарянин м,,, агаранка ж. презр. Турчин, не- 
верниа, нехристиянин. 

ш арянскя прил. Който се отнася до агарянец, агаря¬ 
нин. Агарянска вяра. Агарянско тегло. 
аг^ м. и агентка ж. 1 . Лице, което действа по чуж¬ 
да поръка, върши работа на другиго като посред¬ 
ник при осъществяване на сделки и др. Байков 
агент. Таен полицейски агент. Агент на чужда дър¬ 
жало. 2, спец. Действуваща причина, [лат.] 
аге1гг-аровок^тор м. Таен полицейски сътрудник, 
агент, изпратен или внедрен в някоя организация с 
определена провокаторска задача, 
а1'Снп1ровокаторскн прил. Който се отнася до агент- 
провокатор. 

яг^втство ср. 1. Представителство на предприятие, уч¬ 
реждение и пр. 2. Представителство на една държа¬ 
ва в чужбина, 

агентура ж. 1. Група лица, които прокарват нечии 
идеи или служат на чужди интереси. 2. По-малък 
клон на банково учреждение; представителство, 
[лат.] 

агсвтурен прил. Който се отнася до агентура. Аген- 
турна разузнаване. Агентурни списъци, 
агенция ж. 1. Учреждение за разпространяване на но¬ 
вини чрга телеграф, телефон, радио и др. Българска 
телеграфна агенция, 2. Предприятие за продажба 
на пътнически билети, за реклама, разпространение 
на периодичен печат и др. Автомобилна агенция. 
Рекламна агенция, [лат.] 

агитатор м. и аянтаторка ж. Лице, което агитира. По¬ 
литически агитатор. 

агит^терски прил. Който се отнася до агитатор. Аги- 
татарска дарба. 

аппацибнен прил. Който се отнася до агитация. Аги¬ 
тационно средство. Агитационни материо/ги. 
агитация ж. Дейност, насочена да въздействува вър¬ 
ху съзнанието и настроението на хората в полза на 
някаква идея или мероприятие. Предизборна агита¬ 
ция. Наг.^една агитация, [лат.] 
агнпруая ж. Група агитатори при организация, 
аштйрам нсв. прх. Занимавам се е агитация, убежда¬ 
вам, уговарям някого за нещо. За кого ще агити¬ 
раш? Агитирам го да дойде с нас. 
агйгка ж. I. Група лица, които организирано правят 
агитация. 2. А] итационно средство (колективна ре¬ 
цитация, песен, плакат и др.). [рус. < лат,] 
яп^ункт м. Място, помещение, където се излагат 
агитационни .материали и се върши агитация. 
№Йттаб. 1 о ср. Табло със снимки, рисунки, карикатури 
и текст с агитационен характер. ^ 

Ж/Шкя ж. аиа 1 . Цвете иглика. 

•гме ср. 1. Малкото на овца. 2. прен. Кротък човек. 
кики м. I. цьрк. Отпечатък от кръст върху нафора. 2, 
прен. Изкупителна жертва. 

^иеижи прил. 1. Който с от агне или се отнася до агне. 
Агшпако месо. Агнешка кожа. 2. като същ. Дгиеиаш 
ср. Агнашсо месо или ястие от такова месо. 
« 1 юет 1 В|нзъм м. книж. Идеалистическо философско 


учение, което отрича възможността за познание На 
обективния свят, [гр.] 

йгвя се нсв, нпрх, 1. ^ овца — раждам агне. Овцете 
се агнят през януари. 2. За агне — раждам се. 
ягоннзйрам }и:в. нпрх. В агония съм, боря се със^ 
смъртта, бера душа, [от гр.] 
агбиия ж. мед. Мъчително предсмъртно състояние; 
предсмъртни мъки. [гр.] 

агорафобня ж. Натраплив страх от открити прост¬ 
ранства, от преминаване през площади, широки 
безлюдни улици и под. Прот, клаустро- 
ф о б и я. [от гр.] 

аграрен прил. Свързан с владеене н използване, обра¬ 
ботване на земята; поземлен, земеделски. Аграрен 
въпрос. Аграрен закон. Аграрна реформа, [от гр.] 
агрегат м. I. Механична смес или съединение в едно 
цяло на разнородни или еднородни части. 2. Съе¬ 
динение в едно цяло на две или няколко машини 
за извършване на обща работа (напр. на турбина и 
генератор). 3. Част от сложна машина, представля¬ 
ваща от себе си завършен механизъм (напр. двига¬ 
тел на автомобил и др.). [лат,] 
агрегатеп прил. Който се отнася до в-гретвл. Агрегат¬ 
на лампа. О Агрегатно състояние физ. —г всяко от 
трите състояния на телата; твърдо, течно или въз- 
духообразно. [лат.] 

агреман м. спец. Предварително съгласие на една дър¬ 
жава да приеме посочено лице за дипломатически 
представител на друга държава, [фр.] 
агресивен прил. Нападателен, завоевателен, грабител- 
ски. Агресивна политика. Агресивна война. 
ш реснанпсг ж. Тип поведение, насочено към отстра¬ 
няване нли преодоляване на всяка пречка или зап¬ 
лаха, стремеж към нападение, завоевание, граби¬ 
телство. Агресивността съществува в природата на' 
човека. 

агр^я ж. Военно нападение с грабителска, завоева¬ 
телна цел. [лат.] 

шр^р м. Който върши агресия; нападател, напада¬ 
ща страна. Агресорът ще бъде отблъснат, [лат.] 
агрикултура ж. книж. Земеделие, [лат.] 
агрнкулт^и прил, книж. Който се отнася до агри¬ 
култура. 

агр^нолог м. Специалист по агробиология. 
агробиологичен прил. Който се отнася до агробиоло¬ 
гия. Агробиологични изследвания. 
агробнолотдш ж. Наука за общите биологически зако¬ 
ни, използвани в земеделието, 
агрометеорологнчен при.в. книж. Който се отнася до 
агрометеорология. Благоприятни агрометеоро.ю- 
гични условия. 

агрометеорология ж. Дял от метеорологията, който 
изучава влиянието на метеорологичните условия 
върху земеделските култури, 
агроном и агрешомка ж. Специалист в областта на 
агрономията, [гр.] 

агроиомнчен и агрономически прил. 1. Който се отнася 
до агрономия. 2. Който се прилага в земеделието 
и селското стопанство. 

атртадмня ж. Съвкупност от науки за земеделието, 
селското стопанство, [гр.] 

агрономски прил. Който се отнася до агроном. Агро- 
номски стаж. 

агровбмство ср. I. Занятие, професия, работа на агро¬ 
ном. 2. Агрономия. Завършил е агрономство, 
агротехника ж. Система от мероприятия за обработ¬ 
ване и подобряване на почвата. 



агротехнически прил. Който се отнася до агротехника, 
ад 1. религ. Задгробен свят, къаето се мъчат души¬ 
те на грешните; пъкъл, аревзподня. Прот. р а й. 2. 
Изобщо задх^зобен свят (според гръцката митоло¬ 
гия). 3. прен. Място на ужас, 4 . прен. Крайно мъчи¬ 
телно душевно състояние. Животът на този човек 
е същински ад. [гр.] 

адажио муз. 1. иарч. Бавно, плавно (като указание за 
темпото на изпълнение на музикално произведе¬ 
ние). 2. ср. в. Бавно темпо. б. Музикална пиеса или 
част (обшсн. втората) от музикално произведение, 
които се изпълняват в такова темпо, [ит.] 
адамит м. ист. Привърженик, последовател на ада- 
митството, член на адамитска секта. [фр. от соб.] 
вдамитскн прил. Който се отнася до адамнт и до ада- 
митство. 

адамнтство ср. ист. Възникнала през II в. и разпро¬ 
странена в България през XIV в. християнска ерес, 
чиито привърженици проповядвали, че хората се 
раждат равни и обществените различия са дело на 
човека, а не на Бога. 

адамов прил. Който се отнася до Адам (първия в све¬ 
та човек според Библията). О Адамова ябълка — 
изпъкналост в предната част на шията, оообсно у 
мъжете. В адамово облекло (одеяние) — напълно 
гол (за мъж). 

ядапташ 1 бига прил. книж. Който се отнася до адапта¬ 
ция. Адаптационни процеси. ' 
адантация ж. 1. кни.ж. Приспособяване, пригаждане. 
2. спец. Приспособяване на организмите към. среда¬ 
та, към условията на живот. Адаптация към осве¬ 
теност. 3. лит. Изменение, опростяване, пригажда¬ 
не на литературен текст с определена цел или с 
оглед на възрастта, равнището на езикова подго¬ 
товка и др. на предполагаемите читатели или слу¬ 
шатели. Театрална адаптация на бе.^етристично 
произведение, [рус., нем.<лат.] 
адаптни^ прил. книж. Който се отнася до адаптация, 
до възможност, способност за приспособяване към 
определени условия; приспособителен, приспосо¬ 
бим. Адаптивно поведение. 

адаптивност ж. книж. Качество на адаптивен, въз¬ 
можност за приспособяване; прнспособимост. 
адаптйрам нсв. и св., прх. книж. Пригаждам, приспо¬ 
собявам. — се ипрх. Пригаждам се, приспособявам 
се към определена среда, условия. Трудно се адап¬ 
тирам към новите условия на живот. 
адаш м. Едноимец, именяк. [тур.] 
адвентен прил. Адвентистки. Адвеитна църква. 
адвентнзъм м. Протестантско учение, което пропо¬ 
вядва близко второ пришествие на Христос, 
адвентист м. и адвентнетка ж. Член на християнска 
религиозна секта, която проповядва вярата във 
вг оро пришествие на Христос и близък край на све¬ 
та. [от лат.] 

адвентйсткн прил, Който се отнася до адвентист и до 
адвентизъм; адвентен. Лдвентистка църква. 
ядвербнален прил. ез. Който се отнася до наречие или 
има значение, качества на наречие. Съюзи с адвер- 
биален произход, [от лат,] 

адвокат м. и адвокатка ж. I, Защитник пред съд, 2, 
прем. разг. Човек, който защитава някого, явява се 
в защита на някого, [лат.] 

адвокатски I. прил. Който се отнася до адвокат. Ад¬ 
вокатски права. Адвокатска защита. Адвокатска 
кантора. 2. нари. Като адвокат, по начин, присъщ 
на адвокат. Много адвокатски подхвана разговора. 


адрес 19 

адвокйтство ср. Професия, занятие на адвокат. 
адвокатст[ву|вам нсв. нпрх. Упражнявам адвокатска 
професия, занятие на адвокат, 
адвокатура ж. 1. Адвокатство. 2. Съсловие на адво¬ 
кати. [лат.] 

адвокатщина ж. неодобр. Присъща на адвокат отри¬ 
цателна проява като хитруване, извъртане и под. 
адекватен прил. 1. Напълно, досущ еднакъв с друг; 

тъждествен. 2. Съответствуващ, подходяш. [от лат.] 
адекватност ж. Качество на адекватен, 
адйпт м. Убеден привърженик, последовател на ня- , 
какво учение, [лат.] 

адет м. прост. 1. Обичай. 2. Нрав, характер, 
[ар. > тур.] 

аджамийски 1. прил. Присъщ на аджамия, Аджамийска 
работа. 2. нарч. Като аджамия, по начин, присъщ на 
аджамия. Много аджамийски си постъпил. 
аджамйн м. прост. I. Човек, който не разбира, не 
знае, не умее нещо, обикн.. поради младост, неопит¬ 
ност. 2. като при.< 1 . неизм. Който не разбира, не 
знае, не умее нешо, обикн. поради младост; неопи¬ 
тен, глупав, [ар. > тур ] 

аджеба част. прост. Обикн. като вметн. дума във 
въпросителни изречения ^— за израз, подчертаване 
на недоумение, съмнение. А как, аджеба, оюзвеят 
тези хора? [ар, > тур.] 

административен прил. 1. Свързан е управлението на 
държава, учреждение или предприятие; управите¬ 
лен, управленски. 2. Който става по разпореждане 
на органите на изпълнителната власт. Администра¬ 
тивни мерки, [фр.] 

администратор м. и ядминистраторка ж. 1. Длъжнос¬ 
тно лице, на което е възложепо да ръководи учреж¬ 
дение, предприятие и пр. 2. Лице, което има спо¬ 
собности да управлява. Той е добър 
администратор. 3. Лице, което урежда мат^риална- 
та страна на вестник или списание; уредник, - 
администраторски прил. Свързан с администратор, 
адмииистрадия ж. I. Органите на изпълнителната 
власт в една държава. 2. Длъжностните лица в едно 
управление; административен персонал. 3. Помеще¬ 
ние за управата на дружество, предприятие и пр. 
[лат.] 

администрирам нсв. нпрх. книж. Ръководя, управля¬ 
вам някаква работа, работя като администратор, 
адмирал м. 1. Вйсок чин във военната флота. 2. На¬ 
чалник на морските сили на една държава, [ар ] 
адмиралски прил. Който се отнася до адмирал. Адми¬ 
ралски кораб. Адмиралски чин. . 
адмиралтМеки прил. Който се отнася до адмирал- 
' твйсгво. 

адмиралтенство ср. Върховно управление на военна 
флота. 

адмирация ж. Възхищение, удивление и пълно одоб¬ 
рение на нещо. [лат.] 

адмирирам нсв. и ев., прх. Отнасям се с ад.мирация 
към някого или нещо. 

йдов прил. Който се отнася до ад. О Изчадие* адово. 
адр^ м. 1. Надпис на писмо, пратка или съобщение, 
който доказва лицето, за което са предназначени, 
и мястото, където то се намира. 2. Данни за мес¬ 
тонахождението на някого или нещо. Знаещ ли ад¬ 
реса на предприятието? 3. Писмено обръщение към 
високопоставено лице за поздрав, благодарност и 



20 адресант 

др. О По вечни адрес говоря — за, вьв врьзка 
с някого (говоря), [фр.} 

адресант м. и адресантка ж. Лице, което изпраща 
писмо, съобщение и под.; подател, Срв. 
. адресат- [фр. < лат,] 

адресат м. и адресатка ж. Лице, до което се изпраща 
писмо, съобщение и под.; получател. Срв, 
адресант, [фр, <лат.) 
адреса при/г. Който се отнася до адрес. Адресна кни¬ 
га. Адресно бюро. Адресна регистрация. 
адресирам нсв. и се., прх. 1. Поставям адрес на писмо, 
пратка и др. Адресирай писмото и го пусни. 2. На¬ 
сочвам, отправям към някого дадено писмено или 
устно съобщение, изказване. Кьм кого е адресирана 
вашата критика? 

адски прия. 1. Който се отнася до ада; пъклен, дя¬ 
волски. Адски сили. 2. прен. Силен, изключителен, 
непоносим. Адска злоба. Адски усилия. > > Адски 
се ядосах. О Адска машина — устройство с избух¬ 
ливо вещество и с часовников механизъм за поку¬ 
шения. Адски камък хим. — сребърен нитрат, 
адсорбевт м. книлк. Тяло, вещество, което осъщесггвя- 
ва адсорбция. [от лат.] 

адсорбирам нсв. и св., прх. книж. Осъществявам ад- 
СОрб1и1Я. 

адсбрбцня ж. книж. Поглъщане на газ или разтворе¬ 
но вещесгво чрез външния слой, повърхността на 
течност или твърдо тяло. [лат.] 
адютант м. 1. Лице от офицерския съегав, назначено 
при командир за изпълнение на служебни поръчки 
и някои шабни задължения. 2. прен. разг. Помощ¬ 
ник, неразделен другар в работа, [лат.] 
адютантски прил. Който сс отнася до адютант, 
аеро- Съставна част на сложни думи със значение 
„въздух, свързан с въздух или с въздухоплаване“, 
напр.; аерогара, аеродинамика, аероплан, аеростат 
и под. [от гр.] 

аерббика ж. Вад гимнастика, комплекс от оздрави¬ 
телни физически упражнения, [англ.] 
аерогара ж. Място за излитане и кацане на самолети 
с комплекс от сгради и съоръжения за обслужване 
на пътниците; летище, [гр. + фр.] 
аеродииа.мика ж. Наука за движение на газовете и за 
взаимодействиего им с движещи се в тях твърди 
тела. [от гр.] 

аеролнвамнчен прил. 1. Който се отнася до аеродина¬ 
мика. 2, Който е свързан с намаляване на съпро¬ 
тивлението, което флуидът упражнява срещу дви¬ 
жещо се в не 10 тяло. Автомобил с аерод 1 шамична 
форма. Аеродинамични свойства. 
аеродрум м. Летище, [от гр.] 

аерозол м. Суспензия от фини твърди или течни час¬ 
тици в газообразна среда. Мъглата е вид аерозол. 
[от гр.+ лат.] 

аероздлен при.л. Който се отнася до аерозол. О Аеро- 
зо. 1 на опаковка — в която вещества като бои, пар¬ 
фюми, инсектициди и др. се съдържат заедно с газ 
пол налягане и се изxвьр^^ят, изтласкват във вид на 
аерозол; спрей. 

аеро*с 1 уб м. Ю 1 уб на лица, занимаващи се с авиация. 
аергм(. 1 ан м. остар. Самолет. [фр.<гр,+ лат,] 
аерои; 1 а 11 «и прил. остар. Кой го се отнася до аеро¬ 
план; самолетен. Аероп.шнно нападение. Аероплан- 
ни ра6оти,гници. 


аеролрнстйинще ср. Летище за хидроплани, 
аеростат м. Летателно устройство за полети в атмо¬ 
сферата, по-леко от изместения от него въздух; ба¬ 
лон. [от гр.] , -- 

аждер м. 1. митол. Въображаемо същество — змей, 
хала, ламя. 2. прен. Кон, буен и бърз като светка¬ 
вица. [перс. > тур.] 

ажио (и аджно) ср. Разлика в повече между номинал¬ 
ната и действителната стойност на парични знаци, 
ценни книжа и под.; горница. Ажиото е винаги по¬ 
ложително. [ит.] 

ажиотаж м. 1. спец. Спекулативна борсова сделка с . 
цел изкуствено повишаване курсовете на ценните 
книжа. 2. прен. Силна възбуда, вълнение, борба на 
интереси около даден проблем, въпрос, [фр.] 
ажур* м. I. Тъкан нли плетиво с нарочЕШ изработени 
дупки, през които се прозира. 2. Фина изкусна пле¬ 
теница за украса от тънки метални нишки, издяла¬ 
на от камък и др, [фр.] 

ажур^ нарч. 1. търг. Редовно и навреме до последния 
ден (за вписване на сметки и сделки в сметковод- 
ните книги). 2. разш. Редовно и навре.ме, точно спо¬ 
ред изискванията. Всичко- е направено ажур. 

О Ажур съ.м разг. — точен, редовен, израден съм. 
[фр-] 

ажурен прил. Който се отЕЕася до ажур', който е из¬ 
работен като ажур, та през него се провижда; про- 
знрен, прозрачен, фин. Ажурени чорапи. Ажурен 
бод. Ажурна резба. 

аз и (диал. остар. поег.) йзн мест. I. Лично меог. за 
1 л. ед., имен. — за означаване от страна на гово¬ 
рещия на самия себе си. Мла'д съм аз, но младост 
не по.иня. Бот. Тук се слуша мойта воля, аз съм ка¬ 
питан. Ваз. Дето ази и да трая- — за теб мисля и 
горя. Ваз. 1 като същ. м. или ср. За означаване на 
съзнаваната от човека собствена същност, на самия 
себе си в окръжаващата среда. Нашето „аз“. В 
текста намира отражение авторовото аз. [Срв.: 
м с н е, м и, м е] 

Азбест м. Влакнйгг бял минерал, от който произвеж¬ 
дат огнеупорни изделия. Азбестът е канцерогенен. 

■ [пр-1 

азбестов прил. Който се отнася до азбест, направен от 
азбест. Азбестов шнур. 

азбука ж. 1. Съвкупност от буквите за означаване 
звуковете на даден език, разположени в опреде/ген 
ред. 2. прен. Основни принципи, начала в дадена 
област на човешкото знание или дейност. Не си ов- 
ладял азбуката на занаята. 
азбучеи прил. Който се отнася до. азбука, свързан е с 
реда на буквите в азбуката. Азбучен списък. Азбучен 
ред. О Азбучна нспша — основна, еле.ментарна, 
добре известна на всички. 

азбучник м. Тефтер или тетрадка за вписваЕге по аз¬ 
бучен ред на имена на лица, предмети, материали 
и др. 

азиатец м. 1, Човек, който е роден или живее в Азия. 

2, прен, остар. Некултурен, груб, жесток човек (ис¬ 
торически възникнало значение върху основата на 
враждебно отношение към османските турци поро¬ 
бители). 

азиатски прил. I. Който се отнася до Азия. Азиатски 
държави. 2. прен. остар. Присъщ на азиатец (във 2 * 
знач.); некултурен, жесток, варварски. Азиатски 
нрави. ■ 

азот м. Хи.мячески елемент N — безцветен газ, основ¬ 
на съставка част на въздуха, [гр.] 



азотен Който съдържа азот, който е свързан с 
азот. Азотни торове. Азотна киселина. Азотни съ¬ 
единения. . . 

азотнотдров прил: Който се отнася до ароизводство 
на изкуствени торове, съдържащи азот. Азотното- 
ров завод. 

ай межд. За израз на учудване, изненада, страх; ах, 
ох, ой. 

анвапин ж. Вид сочна ябълка с жълточервен цвят и 
сладък вкус. [от тур.] 
айгър м. прост. Жребец, [тур.] 

айряи м. Разбито й разредено с вода кисело мляко; 
мътеница, [тур.] 

айсберг м. Огромен плаващ леден блок, откъснат от 
ледник. О Върхът на айсберга — видимата и зна¬ 
чително по-малка, веществена част от нещо. 
[нем-<сканд.] 

акав и акавскн прил. ез. За диалект, говор, изговор — 
в който има, в който се произнася [а] на мястото 
на вторична ерова гласна (от стб. Ж), напр.: маж 
вм. мъж. пат вм. път. 

академйзъм м. 1. Академичен дух, чисто теоретическа 
насоченост на научната дейност. 2. Течение в Изкус¬ 
твото, оформило се през XVII—XIX в., придържа¬ 
що се към установените традиции от античността 
и Възраящането. 

академйк м. [Звание на] учен, член на академия (в 1 
знач.). 

академн< 1 ен прил. 1. Свързан с академия, присъщ на 
академик. Академичен труд. Академично издание. 
Академичен институт. 2. Който се отнася до ака- 
демизма в изкуството. Академична живопис. 
академически прил. Който се отнася до академия и до 
виеше учебно заведение. Академически съвет. 
академия ж. 1, Виеше научно учреждение за развитие 
на наука или изкуство. Българска академия на нау¬ 
ките. 2. Наименование ва някои висши учебни за¬ 
ведения. Музикална академия. Военна академия. 

[1р.] 

акам‘ нсв. нпрх. дет. Хо^я по голяма нужда, 
йкам^ нсв. нпрх. ез.,Произнасям, изговарям [а] на мяс¬ 
тото на вторична срова гласна (от стб. Ж). 
якари мн. (акар м.) Разред дребни паякообразни жи¬ 
вотни, обикн. паразитиращи върху растенията, жи¬ 
вотните в човека, преносители или причинители па 
забблявания. Някои микроскопични акари причиня¬ 
ват дихателни алергии, [от гр.] 
акатнет м. цьрк. 1. Хвалебствена църковна песен, по 
време на която не се седи. 2. Богослужебна книга с 
такива песни, [от гр.] 

акациев прил. Който се отнася до акация. Акациева го¬ 
ричка. Акациев мед. 

акации ж. Бодливо дърво от семейство пеперудоцвет¬ 
ни» КоЬ1ща рзеидоасаеш; сал към. [гр.] 
акваланг м, Лсководолазея апарат 'със сгъстен въздух 
за дишане под водата. [англ.<лат. + 1 англ.] 
аквар^ м. 1. Водни бои за рисуване. 2. Картина, ри¬ 
сувана с водни бои. [ит.] 

аквар^еа прил. Който се отнася до акварел, свойст¬ 
вен на акварел или съставси от акварели. Акварелни 
бои. Акварелна рисунка. Акварелна изложба. 
акварслйст м.. и акварелнстка ж. Художник, който 
рисува [с] акварели. 

аквариум м. 1, Резервоар, обикн. стъклен, в който се 
отглеждат водни животни и растения.• 2. Учрежде¬ 
ние за биологически наблюдения върху живота на 
рибите и др. водни животни, [лат.] 


акредитив 21 

акведукт м. Водопроводен мост над река, дол и др. 
[лат.] 

акламшня ж. книж. Шумни ръкопляскакия и възгла¬ 
си за приветствие, за израз на възторг, одобрение, 
съгласие, [лат,] 

аклампрам нсв. и св., прх. книж. С шу.мни ръкопляс- 
хания и възгласи приветствам някого или нещо, из¬ 
разявам възторг, одобрение, съгласие, 
аклиматизация ж. Приспособяване, привикване на 
растение, животно или човек към нови клнмазични 
условия, [от гр.] 

аклнмагизнрям нсв. и св., прх. Нагаждам, приспособя¬ 
вам, привиквам растение, животно или човек към 
нови климатични условия. — се нпрх. Привиквам, 
нагаждам се, приспособявам се към поею клима¬ 
тични условия. 

ако* сз. Въвежда подчинено обстоятелствено изрече¬ 
ние за условие. Ако искаш, ще успееш. Ще отидеш, 
ако ти разрешат. Ако се бием с турграпе само за 
цар, то ние сме глупци. Ваз. О Ако да сз. — ако (с 
предположителна отсянка). Ако да не беше закъс¬ 
нял, щеше да изпълни по-добре задачата си. 
яко^ част. прост, За изразяване на отстъпление или 
одобрение, съгласие, което сс приема с безразли¬ 
чие, равнодушно; добре, нека. Ме можах да му раз¬ 
туря хатъра и дойдох. — Няма нищо, бабо Джу- 
роеице, ако си, Т.Г.Вл. — Далеко е пшм, няма да 
можеш да се върнеш скоро. — Ако. Искам да ида. 
Д.Тал. О Ако н да сз. — въвежда подчинено обс¬ 
тоятелствено изречение за отстъпване; макар, ма¬ 
кар че, при все че. Съгласен съм да му отстъпя, ако 
и да не е прав. 

акомодация ж. книж. Приспособяване,, нагаждане. 

Акомодация на 'окото, [лат.] 
акомодирам се нсв. и св.. нпрх. Приспособявам се, на¬ 
гаждам се. 

акомиаинмент м. Съпровод при пеене или свирене с 
едни или с няколко музикални инструмента; приг- 
ласяие. [фр.] 

акомнанйрам нсв. нпрх. Изпълнявам акомпанимент, 
съпровождам с музикален инструмент, когато ня¬ 
кой пес или свири. Пее и си акомпанира на пиано. 
акорд* м. муз. Хармонивдо съчетание от няколко ед¬ 
новременно' звучащи тонове; съзвучие. Стихват 
' плачущи акорди. Смирн. Заключителен акорд, [ит.] 
акорд^ м. Съглашение, договор. О На акорд 
работя — по споразумение, договор, със зап¬ 
лащане според извършената работа, [фр.] 
акордант м. Лице, което работи на акорд, по дого¬ 
вор. 

акорден прил. Който се отнася до акорд^. Акордна 
система на работа и заплащане. 
акпрдейн.л!. Голяма ръчна хармоника, [нем.] 
акордеоинст м. и акордеонистка ж. Човек, който сви¬ 
ри на акордеон. 

акордирам нсв. и св., прх. Хармонично настройвам 
пиано или друг струнен музикален инструмент, 
акордьбр м. Специалист' по акордиране, настройване 
на пиана, [фр.] 

акостйрам нсв. и св., нпрх. За кораб — приближавам. 
Спирам до брега; приставам, [фр.] 
акрйн|ин] м. и акрягжа ж. прост. Връстник, другар, 
[ар. > тур.] 

акреднтйв м. книж. 1. Вид банкова сметка, която да- 



22 акредитивен 

ва възможност при определени условия незабавно 
да се заплати на контрагента за доставена стока, 
извършена работа или услуга. 2. Поименна ценна 
книга, която дава право на съответното лице да по¬ 
лучи от банката посочената сума. [нем.<фр.<лат,] 
акредитивен прил. Доверителен, препоръчителен. 
О Акредитивни писма — книжа, документи, с кои¬ 
то се дава доверие, упълномощава се дадено лице 
за представител на своята страна нли организация 
в друга страна или организация, 
акредитация ж. Акредитиране, 
акредитйрам нсв. и се., прх. Упълномощавам, обли¬ 
чам с доверие, изпращам някого като официален 
представител при друга страна или организация, 
акробат м, и акр<^атка ж. Изкусен гимнастик, който 
изпълнява сложни гимнастически упражнения, [гр,] 
акробатйзъм м. Умение, изкуство или проява, дейст¬ 
вие на акробат; акробатство. 
акробатика ж. Жанр в цирковото изкуство или вид 
гимнастика, в които се изпълняват сложни гимнас¬ 
тически упражнения, изискващи ловкост и сила. 
Спортна акробатика. 2. Акробатство. 
якробатимен и акробатйческн прил. Който се отнася до 
акробатика, свързан с акробатика. Акробатичен 
скок. Акробатйческн номера. 
акробатскн прил. Който се отнася до акробат. 
акробйтство ср. Умение, изкуство или занятие на ак- 
робат; акробатйзъм, акробатика, 
акрбпол м. Градска крепост, разположена на хълм ук¬ 
репена част на старогръцки град. [от гр.] 
акросгйх м. Стихотворение, в което началните букви 
на стиховете образуват дума, словосъчетание или 
изречение, [гр.] 

акрост-йшсн прил. Свойствен на акростих, който се от¬ 
нася до акростих. 

акселбантн мн. (акселбйнт м.) Прсзраменни шнурове 
с мегални висулки у щабни офицери, адютанти и 
др. [нем.] 

акселерацна (н акцелерйння) ж. книж. 1. Ускорение, 
ускоряване, ускорено нарастване. 2. Ускоряване на 
растежа и половото узряване на децата и юношите 
в сравнение с предишните поколения, което се наб¬ 
людава през последните 100—150 години, [лат.] 
аксесоари мн. (яксесойр м.) книж. Принадлежности, 
второстепенни и съпровождащи части, предмети 
като допълнения или украшения към нещо основно, 
главно, [фр.] 

аксиома ж. Очевидна, безспорна истина, която не се 
нуждае от доказване, [гр.] 

аксноматйчен и акскомен прил. Който има свойствата 
на аксиома, който не се нуждае от доказване, 
акт м. 1. Действие, дело, постъпка. Акт на вежли¬ 
вост. 2. ад.м. и съдеб. Писмено установяване на не¬ 
що станало, извършено. Съставиха му акт. Акт за 
встъпване в д.гъжност. Обвинителен акт. Норма¬ 
тивни актове. 3. Част от драматическо съчинение; 
действие. 4. Рисуване на голо човешко тяло и са¬ 
мата рисунка. 5. Училищно тържество с отчет и ли¬ 
тературно-музикална програма в края на учебната 
годила. О Нотариален* акт. [лат.] 
актив м. I. Най-дейната част от членовете на партий¬ 
на или друга организация. 2. спец. Част от баланса 
на сгопанско предприятие, а която се отчита стой- 
иосгга на наличното имущество в пари, стока, ма¬ 


териали, постройки, инвентар и др.^ а също и взе- 
' мания, Прот; п а с и в. 3. прен. Поведение, дейст¬ 
вия, постъпки на дадено лице, които при оценка се 
смятат в негова полза. Това е целитп му актив. 4. 
грам. Деятелен залог. Прот. пасив, [фр.] 
активен прил. 1. Деен,'деятелен, жив, пъргав, работ^.^ 
лив. Прот. пасивен. Активна личност. Ак¬ 
тивни процеси. 2. спец. Който се отнася до актив 
(във 2 знач.), при който активът е по-голям от па¬ 
сива, Активен баланс. Активно салдо. 3. грам. Дея- 
телен. Активна конструкция, О Активен въглен*, 
[лат.] 

активизирам нсв. и св., прх. Правя нещо или някой да 
стане активен, деен; раздвижвам, подтиквам към 
дейност, действие. Това ще активизира нашата ра¬ 
бота. — се нпрх. Ставам активен, деен. 
активирам нсв. и св., прх. спец. Привеждам нещо или 
някого в активно състояние, засилвам или ускоря¬ 
вам дейността на нещо. 

активйст м. й активистка ж. Член на актив (в 1 
знач,), 

активно Нарч. от а к т в в е н. Участвам активно. 
активност ж. Качество или проява на активен; деес¬ 
пособност, работливост, подвижност. Прот. 
пасивност, 

актов прил. Който се отнася до акт. Актова зала. Ак¬ 
това живопис. Актова фотография. 
актриса ж. Жена актьор; артистка, [фр.] 
актуйлен прил. Който се отнася до, който е същест¬ 
вен, важен за сегашния момент; съвременен, навре¬ 
менен, злободневен. Актуални проблеми, [лат,] 
актуализирам нсв. и св., прх. Правя нещо да стане ак- 
туално, съществено, важно за сегаппшя момент. 
Информацията непрекъснато се актуализира. 
актуйлвост ж. Качество на актуален; злободневност. 
актьор м, [Професионален] изпълнител на роля в те¬ 
атрално представление; артист, [фр.] 
актьорски прил. Който се отнася до актьор. Актьор¬ 
ска поза. Актьорско майсторство. 
актьорство ср. Професия, занятие,'дейност на актьор, 
акула ж. 1. Голяма хищна морска риба, 8^иа1^8. 2. 
прен. Безогледен в алчността си човек. Капиталис¬ 
тически скули, [исл.] 

акулов Прил. от а к у л а. Акулови риби. 
акумулатор м. Уред, който натрупва електрическа 
или друга енергия за по-сетнещна употреба, 
[нем. < лат.] 

акумулаторен прил. Който се отнася до акумулатор. 

Акумулаторен завод. Акумулаторна печка. 
акумулация ж. книж. Акумулиране, натрупване. Аку¬ 
мулация на енергия. 

акумулирам нсв. и св.. прх. Събирам, натрупвам, със¬ 
редоточавам на едно място. 
акупрес> 11 а ж. мед. Метод на лечение, при който чрез 
масаж се възбуждат, стимулират биологично акг 
тивни точки по тялото, [от лат.] 
акупун 1 аут)а ж. мед. Метод на лечение чрез убождане 
на живата тъкан на човешкото тяло със специални 
тънки игли; иглотерадия, иглолече 1 ше. [от лат.] 
акуратен прил. Грижлив, старателен, точен, уреден, 
[лат.] 

акурйтшкт ж. Грижливост, старателност, точност, 
уредност, 

акустнка ж. 1. Дял от физиката, който изучава зву¬ 
ковите явления. 2. Разнасяне, разпространение на 
звука, звукови условия на дадено затворено място, 
помещение. Салон с добра акустика. [от гр.] 



акустичен и акустнческн прил. Който се отнася до 
акустика или е свързан, основан е върху законите 
на акустиката; слухов. Акустични измервания. Акус- 
тическа апаратура. О Акустична тръба — уред за 
слушане; слухова тръба. 

акушер м. и акушерка ж. Специалист, който оказва 
помощ при бременност и раждане, [от фр.] 
акушер-пшеколог м. Специалист по акушерство и ги¬ 
некология. 

акушерка вж. акушер. 

акушеро>гннекологичеа и акушеро-гннекологически 
прил. Който се отнася до акушерство и гинеколо¬ 
гия. Акушгро-гинекологиииа клиника. 
акушерски прил. Който се отнася до акушер и до аку- 
шерегво. Акушерско училище. Акушерска практика. 
акушерство ср. I. Медицинска наука, която се зани¬ 
мава с проблемите на бременността, раждането и 
медицинската помош при тях. 2. Профтсия, занятие 
ва акушер. 

акуш^рст|ву|вам нсв. кпрх. Занимавам се с акушерст¬ 
во, упражнявам професия на акушер, 
акушнрям нсв. и св., нпрх. (и прх.) Помагам при раж¬ 
дане, изпълнявам функции на акушер, акушерка, 
акцелерацня еж. акселерация. 
акцент м. 1. ез. Ударение. 2. Отклонение от нормал¬ 
ния изговор, произношение у дадено лице под вли¬ 
яние на друг език. Говори български с руски акцент. 
3. прен, Наблягане, подчертаване, изтъкване смисъ¬ 
ла, или важността на нещо. [лат.] 
акцентен прил. Който езе отнася до акцент, 
акцентирам вж. акцентувам. 
акишголш 1 Ш 1 ж. ез. Наука за ударението, 
акценгужам и акцентирам нсв. и св.. нпрх. 1. Произна¬ 
сям нещо с ударение, с натъртване. 2. Поставям 
ударение. 3. прен. Изтъквам на преден план, под¬ 
чертавам мисъл в изказване, съобщение. Авторът 
акцентира върху смешното и нищожното. 
акциз м. Косвен данък върху някои стоки за вътреш¬ 
на консумация, като тютюн, захар, спирт и др. 
[фр.] 

акцизен прил. Който се отнася до акциз. Акцизни влас¬ 
ти. 

акцибнеи прил. Който е свързан с организиране и про¬ 
веждане на някаква акпия. Акционен комитет. 
як 1 П 1 {щер м. и акнионбрка ж. Собственик на акции, 
член на акционерно дружество, 
акционерен прил. Който се отнася до акция или до ак¬ 
ционер, чийто уставен фонд е разпределен в акции. 
Акционерно дружество. Акционерна фирма. 
акциопбрскн прил. Който се отнася до акционер, 
бкция^ ж. 1. Действие за прокарване, осъществяване 
на някаква идея, за зашита на някакво становище. 
Акция по чистотата. 2. Нападателни бойни дейст¬ 
вия. Партизанска акция, [лат,] 
якция^ ж. Ценна книга, документ за парично участие 
в дружество, банка, предприятие и др., даващ пра¬ 
во върху определена част от печалбата. Акциите са 
вид ценни книжа. О Вдигат ми се акциите разг. — 
пораства значението ми, ставам важен, [лат.] 
акъл м. разг. Ум, разум. О Блъскам (бия) си акъла 
— мъча се да разбера, да проумея нещо. Вземам 
акъла някому — смайвам, слисвам някого. 
Водя се по акъла на някого — влияя се, 
постъпвам според съветите на някого. Излиза ми 
от акъла — забравям нещо, не мога да си го 
спомня. Мътя някому акъла — влияя зле ня¬ 
кому, внушавам му лоши мисли или постъпки. 


албум 23 

действия. Не ми изляза от акъла — постоянно 
мисля за иепю, не мога да го забравя. Опичам* 
си акъла, [ар, > тур ] 
акъллйя прил. неизм. прост. Умен. 
бкър м. Английска мярка за площ, за земя, равна на 
4047 кв. м. [англ.] 

алб’ сз. Съчинителен съюз, означава слабо противо¬ 
поставяне; а, но. Тъжно ми й, дядо, жално ми й, 
ала засвири, не бай се. Бот. Тя не е много работна, 
ала е много хрисима. Нар. п. Езикът кости няма, 
ала кости троши. Поел. 

ала^ предл. рядко. Като, по подобие на. [от нт. или 
фр] 

бла-бала разг. 1. межд. За означаване, че нещо е не¬ 
сериозно, глупаво, безсмислено. 2. като същ. ж. Не¬ 
що несериозно, глупаво, безсмислено, 
алабйстров прил. Направен от алабастър. Алабастро- 
ва ваза. 

алабастър м. Фин гипс за художествени изделия. [ 1 'р.] 
алабйш м. прост. Сладка ряпа; тулия, [тур.] 
алаброс м. Мъжка прическа с късо подрязана и изп¬ 
равена нагоре коса. [фр.] 

аламин}пг 1. нари. Веднага, начаса. 2. като същ. м. 
Бързо ястие, което се приготвя веднага след поръч¬ 
ката. [фр.] 

аларма ж. 1. Шум, врява, тревога. 2. Знак, сигнал за 
тревога във войскова част, пожарна команда и др.; 
тревога. 3. разг. Приспособление, инсталация за да¬ 
ване на знак, сигнал за тревога. Автомобилни а. 1 ар- 
ми. [ит,] 

алармаджия м. в алйрмаджвйка ж. Човек, който пре¬ 
дизвиква аларма, който вдига много шум. 
алйрмен прил. Който се отнася до аларма, с който се 
дава сигнал’ за тревога. Алармена инсталация. 
алармирам нсв. и се., прх. 1. Давам знак, сигнал за “фс- 
вога във военна част, пожарна команда и др. Нощес 
пожарната команда беше алармирана три пъти. 2. 
разш. Давам сигнал за тревога, предупреждавам. 
Тр.чбва да се алармира общественото мнение. 
алйт м. прост. Сечиво, инструмент на занаятчия. 
О Събирай ся алазите — махай се оттука. 
[ар. > тур.] 

алат^ка нарч. и при.^. неизм. По турски, турски. Кафе 
алатурка. [от ит.] 

алафрацга нарч. й прил. неизм. остар. По европейски, 
по френски начин, образец. Облечен беше алпфран- 
га. Панталони алафранга. [ит.>тур.] 
алащйсвам нсв., алащнсам св, нпрх. прост. Навиквам, 
обръгвам, приучвам се. [от тур.] 
албанец м. и албанка ж. Лице от основното население 
на Албания, гражданин на Албания, 
албански прил. Който се отнася до Албания или до 
албанец. Албански език. Албански народ, 
албатрос м. Голяма, подобна на чайка северна морс¬ 
ка птица, [исп.] 

ал^ннзъм м. книж. Отсъствие, липса на нормално 
оцветяване на животно или растение, [от лат.] 
албянбс м. и албннбска ж. Човек или животно с бяла 
кожа или с бял косъм поради липса или недоста¬ 
тъчност на пигмент, [исп.] 

албум м. 1. Книга или тетрадка за стихове, рисунки 
и автографи. 2. Книга за портрети, снймки, илюс¬ 
тровани карти, марки и др. 3. Печатно издание с 
илюстрации, рисунки, чертежи. Албум от гравюри. 



24 алб^ен 

4. Дьлгосвнреща грамофонна плоча (или 1 сасета) с 
изпълнения на отделен певец, музикант или сбирка 
- от парчета на различни изпълнители. Касетъчен ад’^ 
бум. [лат.] 

албумен прил. Който се отнася до албум. Албумен но¬ 
мер. 

албумини мн. (албумин м.) Вид прости белтъчни ве¬ 
щества (протеини), които се намират в яйчния бел¬ 
тък, кръвния серум, млякото, семената на растени¬ 
ята и др. [лат.] 

албумйяов прил. Който съдържа албумин или се със¬ 
тои от албумин. 

алвеолен и алвеоларен прил. спец. 1.. Който се отнася 
до алвеоли. 2. ез. За съгласен звук — който ее уч- 
ленява с допиране предната част на езика до алве¬ 
олите (във 2 знач.); венечен. 
алвеоли мн. (алвеола ж.) спец. 1, Вдлъбнатини в че¬ 
люстната кост, където ее намират корените яа зъ¬ 
бите. 2. Вътрешната част, страна на венеца (във 2 
знач.), 3. Въздушни мехурчета в белите дробове, 
крайни разклонения на бронхите, [от лат.] 

Алгебра ж. Дял от математиката, в който се изучават 
действия с величи!ги независимо от числената им 
стойност, [ар.] 

алгебричен и а;(гебрйчески прил. Който се отнася до 
алгебра. Алгебричен израз. Алгебрическа задача. 
алгоритмичен прил. Който ее отнася до алгоритъм. 
Алгоритмичен език. 

алгорйтъм м. Система от последователно изпълнява¬ 
ни по определени правила операции, която води до 
решаване на определена поставена задача, [от соб.] 
алебйрда ж. Копие с брадвичка, [нем,] 
алегоричен и алегоркчсски прил. Който съдържа але¬ 
гория; иносказателен. Алегоричен образ. Алегоричен 
израз. 

алегорйчност ж. Качество на алегоричен; иносказа- 
телност. Алегоричността на израза е иесьлгнет. 
алегория ж. Дума или израз, в които се говори за 
едно, а се разбира друго; иносказание. [гр.] 
алегрето лш. 1. нарч. Умерено бързо, малко по-бав¬ 
но от алегро. 2, ср. а. Умерено бързо темпо, мал¬ 
ко по-бавно от алегро, б. Музикална пиеса или 
част от музикално произведение с такова темпо., 
[ит] 

але 1 ’ро муз. 1. нарч. Бързо, живо, игриво (като указа¬ 
ние за темпото на изггьлпение на музикално произ¬ 
ведение). 2, ср. а. Бързо, живо, игриво темпо. б. 
Музикално произведение с такова темпо, [ит.] 

А.' 1 е 11 прил. Ясночервен, червен. Ален мак. Алени уст¬ 
ни. [тур.] 

аленея |се] нсв. нпрх. Изпъквам с аления си цвят; чер¬ 
венея се. Залезът а.зенее. Край пътя се аленеят ма-^ 
коее. 

а.. 1 ергга м. спец. Вещество, което предизвиква алер¬ 
гия. [нем.<гр.] 

а. 1 ергнчен прил. Който има алергия или който се от¬ 
нася до ажргия. Алергичен съм към домашен прах. 
а. 1 ер 11 ш ж. Свръхчувствителна или болезнена реакция 
на организма към различни вещества. Имо-чл алер¬ 
гия към цнетен прашец. 

алАа НС 0 . 1 трх. Аленея. От заник слънце озарени. 
але}Ш морски ширини. Яв. 

«лея ж. Път за пешеходци, ограден от двете страни 
с дьрвега или с цвегни лехи. [фр.) 


алианс д*. книж. Съюз, обединение, дружество, [фр.] 
алиби ср. юр. Присъствие другаде в определено време 
като свидетелство за неучастие в нещо, обикн. ня¬ 
какво престъпление, [лат.] 

алменаиня ж. I. книж. Отчуждаване, отчуждение. 2. 
юр. Отчуждаване на имот^ прехвърляне на имот от 
едно лице на друго..3. .мед. Душевно, психическо 
разстройство, [яат.] 

алшюдндактйчен н ал11ЛОД11дя1егйчески прия. Вз;шмоу- 
читеяен, [гр.] 

алнлуя межд. Дума, възклицание, е което завършват 
много песни в християнското богослужение и което 
значи: Хвалете Бога! [евр,] 
алинея ж. Част от текст на отделен член, параграф 
или пункт от закон, правилник или наредба, която 
започва на нов ред. [лат.] 

алитерация ж. Стилистично средство, при което ня¬ 
колко последователни или близки думи започват с 
еднородни звукове, напр.: Пием, пеем буйни песни. 
[лат.] 

алкален прил: хим. Който има основен характер, кой¬ 
то е присъщ на основа. Алкални соли. Алкална ре¬ 
акция. [от ар.] 

алкалонд м. хим. Съдържащо азот органично съеди¬ 
нение, обшш. от растителен произход. Никотинът 
е алкалоид, [от ар. + гр.] 

алкохбл м. 1. хим. Клас органични съединения, съ¬ 
държащи една иля повече хидроксилни групи, с 
широко приложение като разтворитегш, за произ¬ 
водство на багрила и лекарства, за напитки и др. 
2. Етилов алкохол; спирт. 3. Спирт, ашртно питие. 
Не употребявам шгкохол. [от ар.] 
алкохолен прия. Който се отнася до алкохол. Алко¬ 
холно отравяне. Алкохолни изпарения, [от ар.] 
алкохолизъм м. Прекалена употреба, пристрастеносг 
към спиртни питиета; пиянство. 
а.'жохолйк м. и алкохоличка ж. Човек, който пие 
много, който се е пристрастил към спиртни питие¬ 
та; пияница. 

алкохолйчев прмл. Който се отнася до алкохолик. Лл- 
кохоличен вид. 

аллах м. Название на бога в исляма, [от ар.] 
алма-магер ж. Старо, традиционно студентско назва¬ 
ние на университета, [лат.] 

алманах м. 1. Календар заедно с научно и забавно че¬ 
тиво. 2. Годишник или сборник със сведения из об¬ 
ластта на практическата дейност, науката, литера¬ 
турата и изкуствата. Търговски алманах. 
Литературен сшлала.х. [ар.] 
ало .межд. При обаждане по телефон или в обръще¬ 
ние, за привличане вниманието на някого, .[англ.] 
алогичен пргш. книж. Който не е логичен, противоре¬ 
чи на логиката; нелогичен. Алогична политика. 
алогйчиост ж. книж. Качество на алогичен, нещо 
алогично. 

алое ср. Южно растение с дебели сочни листа, А1ос. 
[лат.<гр.] 

алопат м. книж. Лекар, който е привърженик на ало- 
патията, който лекува чрез алопатия. 
алопатйчея прил. книж. Койю се отнася до алопатия. 
алопатия ж. книж. Система, метод за лекуване чрез 
лекарегва, които действат противоположно на сим¬ 
птомите на болестта. Прот. хоме спатия, 
[от гр.] 

алотропен прил. хим. Който се отнася до алотропня. 

Диамантът е алотропиа фор.ма на графита. 
алотропия ж. хим. Свойство на определени химичес- 



кн елементи да съществуват във вид на две или по¬ 
вече прости вещества, [от гр.] 
алпакй* ж, Подобна на сребро сплав от мед, никел и 
1 цинк; китайско сребро. Лъжици и вилици от алпака. 
[от амер.] 

алпака^ ж. 1* Южноамериканско одомашнсно живот¬ 
но от рода на ламите, е цешт вълна. 2. Вълна от 
това животно или плат от такава вълна. 
[исп.>амер.] 

алпинизъм м. Вид спорт, който се състои в изкачване 
на труднодостъпни планински върхове; планинарс- 
тво. [фр.] ^ . 

аллипнст м, и алоянистка ж. Спортист, който се за¬ 
нимава с алпинизъм: планшар. 
алт м. муз. Нисък детски или женски глас. [ит.1 
ялтшскн прил. Който се отнася до Алтай (планинска 
област в Казахсган, Монголия и Китай). О Ал¬ 
тайски езици — общо название на група езици, 
включваща тюркски, монголски и др. 
алтернатива ж. I, Избор на едно от две единствено 
възможни решения, които се изключват взаимно. 2. 
Всяко от две или повече възможни решения. Мир¬ 
ното решаване на въпроса няма алтернатива, [фр.] 
алтериатнвен прил. Който се отнася до алтернатива. 
Алтернеипивно решение. 

алтериатор м. техи. Електрически генератор за полу¬ 
чаване на променлив ток. 
алтйст м. в алтистка ж. Певец с алтов глас 
алтов прил. Който се отнася до алт, с качества на алт. 
алтрунзъм м. Поставяне на чуждите интереси над 
собствените, безкористна работа за доброто, бла¬ 
гото на другите, пълна липса на себелюбие. Прот. 
е г о и 3 ъ м. [от лат.] 

алзруйст м. и алтрунстка ж. Човек, който проявява 
/ алтрунзъм, ръководи се от принципите на алтруиз- 
ма. Прот. егоист, егоистка, 
а. 1 труис 1 иче 8 прил. Който се основава или е проник¬ 
нат от алтрунзъм. А.шруистична проява. 
алтън м, нар. 1. Злато. 2. Жълтица, [тур.] 
алуввален прил. спец. Който е абра; 1 уван от натрупва¬ 
не на речни наноси. Аяувиални почви. Алувиална 
равнина, [лат.] 

алуминиев прил, Който е направен от алуминий или 
съдържа алуминий. Алуминиеви съдове. Алуминиева 
сплав. 

алуминий м. Химически елемент А1 — лек сребристо- 
бял метал, [от лат.] 

алфа ж. Първа! а буква от гръцката азбука. О Ал¬ 
фата и омегата на нещо — началото и края, 
основните начала, същността на нещо. От алфа до 
омега — от начало до край, всичко; от а до я. [гр ] 
алфавнт м. остар. Азбука, [гр.] 
алхимик м. Лице, което се занимава с алхимия. 
а.1хнмйчеа и алх№мйчсски прил. Който се отнася до 
алхимик или до алхимия. Алхимически идеи. 
влхймия ж. Средновековна ненаучна химия, чиято ос¬ 
новна цел било откривапсто на метод за превръща¬ 
не на обикновените метали в злато, [ар.] 

&.ччен прил. Лаком, ненаситен (за богатство, власт, 
почести и под.). Алчен за злато. 
а.тч 11 ост ж. Качество или проява на алчен. Ненаситна 
алчност за пари. 

а.'тъи 1 -вернш м. разг. Вземане-даване, продажба, тър¬ 
говия. Всички са по нивите и алъш-веришът е слаб. 
[тур^] 

алюзия ж. книж. Загатване, намек, Тя правеше алю¬ 
зия за предстоящия годеж. [лат.] 


амбулатория 25 

ама сз. Съчинителвн съюз, означаващ противопоста¬ 
вяне на нещо, върху което се набляга; но, ала, оба¬ 
че. Ц,ве 1 ^ум.и каза, ама на място ги каза. [ар. > тур.] 
ама межд. Изразява неочакваност; ех че, я гледай. 

Ама работа, ха! [ар. > тур,] 
амазонка ж. 1. Митична войнствена жена ездачка. 2. 

разш. Ездачка. 3. Женска дреха за езда, [гр.] 
амалгйма ж. 1. Живачна сплав. 2. прен. Разнородна 
смес, съчетание от различни неща. [гр.] 
ама.']гймен прил. 1, Направен от амалгама, 2. С качес¬ 
тва на амалгама. 

амалгамйрам нсв. и св., прх. Покривам със слой от 
• амалгама. 

аман межд. прост. За израз нащосада, отегчение, въз¬ 
мущение или при молба за помощ, милост, поща¬ 
да. Аман, омръзнахте ми! Аман, хора. помогнете 
ми. О Амаи-заман — за израз на настойчива мол¬ 
ба. (ар. > тур.] 

аматьбр .и. Човек, който се занимава с нещо, кедто 
върши нещо за удоволствие, а не като професия; лю¬ 
бител. Прот. професионалист, [фр.] 
аматьбрскя прил. Който се отнася до аматьор; люби¬ 
телски. Аматьорски футбол. 
амбалйж м. събир. Кутии, бутилки, буркани и др. опа¬ 
ковки за по-удобно пренасяне и продажба на стоки 
и материали, [фр.] 

амбалажен прил. Който се отнася до амбалаж, който 
стужи за амбалаж или е свързан с изработване на 
материали за амбалаж. Амба-пажен картон. Амба¬ 
лажна фабрика. 

ямбнвалентен прил. книж. Двойствен, двузначен^ про¬ 
тиворечив. 

амбивалентност ж. 1. спец. Съществуване на взаимно 
изключващи се, противоположни чувства или мис¬ 
ли за един и съши обект. 2. книж. Двойственост, 
двузначност, противоречивост. [отнем.<гр.+ лат.] 
амбнцндзеи прил. Който има амбиция, проявява амби¬ 
ция. 

амбицирам нсв. и св., прх. Правя някой да се амбици¬ 
ра. Ще ме амбицираш да се явя на този изпит. — 
се нпрх. Обхваща ме амбиция, 
амбиция ж. I. Силно чувство за собствено достойнс¬ 
тво и първенство; самолюбие, честолюбие. 2, Упо¬ 
рито желание да се постигне нещо, да се наложи 
свое го; Нямам амбиции за нищо. 3. Прищявка. Ня¬ 
ма да се води.» по неговите амбиции! [лат.] 
амбразура ж. Отвор, прозорче на бункер и под., през 
което се стреля; бойница, [фр.] 
амбре^ж м. техн. Механизъм, който свързва двигате¬ 
ля е ходовата част на автомобила; съединител, 
[фр-] 

амброзия ж. В гръцката митология — храна на бого¬ 
вете, която ги прави вечно млади и безсмъртни, [гр.] 
амбулшгген прил. Обикн. за търговец, търговия — 
който упражнява дейността, заняаието си или се 
въриш не на определено, постоянно и закрито мяс¬ 
то, а на различни места, с придвижване от едно 
място на друго, [лат.] 

амбулятореп прил. Който се отнася до, който е свър¬ 
зан с амбулатория. Амбулаторен персонал. Амбула¬ 
торен преглед. Амбулаторно лекуване. 
амбулатория ж. Лечебница, лечебно заведение за об¬ 
служване на приходящи и на болни по домовете 
им. [лат.] 



26 амвон 

амвов м. Издигнато място в верква за проповеди, 
[гр.] 

ам^а ок. зооА. Низшо едноклетъчно животно с про¬ 
менлива форма на тялото, АтоеЬа. [гр.] 
американ м. Просто памучно фабрично платно, [от 
соб,] 

аме;н 1 к^я прил. Който се отнася до американ или е 
направен от американ. Американена престилка. 
американец м. и американка^ ж. 1. Човек, който е 
роден или живее в Америка (Съединените амери¬ 
кански шати). 2. Лице от народите на Северна и 
Южна Америка. 

американизирам нсв, и се., прх. Придавам на някого 
или на нещо американски вид. — се трх. Придо¬ 
бивам американски вид, ставам американец. 
аме)П1кйнка2 ж. Малка печатарска машина, 
американски прил. Който се отнася до Америка и до 
американец. Американски градове. Американски на¬ 
чин на живот. О Американски езици — езиците на 
коренното индианско население на Америка; инди¬ 
ански езици. 

аметист м, Полускъноценен камък —■ виолетов кварц. 

[гр.] 

аметйстов прил. Направен от аметист, 
амн^ сз. Съчинителен съюз, означава противопоставя¬ 
не на нова мисъл. Не гледай шапката, ами главата. 
Не стигат другите беди, ами и жена му легнала 
болна. 

ами^ част. 1. За израз на отрицание, възражение, не^ 
съгласие. Ще дойдеш ли с мене? — ^ Той май 

е инженер, — Ами, инженер! 2. За израз на потвър¬ 
ждение, съгласие. — Тук ли си? — Тук, ами! 3. За 
израз на недоумение или въпрос. — Вече пристиг¬ 
нахме. — Ами?! 

^ндоф^н м. Лекарство против болка или за спадане 
на температурата, [от гр ] 

амин межд. Обикновено като завършек на молитва 
със значение; Така да бъде! [от свр.] 
амнезия ж. Отслабване или загубване на паметта, [гр.] 
амнистирам нсв. и св„ прх. Давам амнистия, освобож¬ 
давам някого от наказателна отговорност чрез ам¬ 
нистия. 

амнистия ж. Законодателен акт за опрощаване и заб¬ 
рава на някои ПОЛИТИЧЕСКИ и други провинения, за 
освобождаване от наказателна отговорност на осъ¬ 
дени за определени престъпления лица. [гр.] 
амбннев прил. хи.н. Който съдържа амоний. Амониева 
селитра. 

амоний м. Химически раднкал N 114 . [от егнп.] 
амонж м. Лек безцветен газ е остра миризма, N 113 . 
[от егип.] 

амм^чен прил. Който съдържа амоняк, който се от¬ 
нася до амоняк. Амонячни съединения. Амонячна со¬ 
да. Амонячна воОа. 

амор1.1ев прил. Който нарушава моралните норми 
или е в противоречие с моралните принципи, нор¬ 
ми; неморален, ^нравствен. Аморален човек. Амо- 
ра^ша постъпка, [от гр. + лат.] 
аморткзДтор м. техм. Устройство, приспособление в 
уреди, машини, превозни средства и др., което слу¬ 
жи за смекчаване на удари, сътресения и вибрации, 
за предпазване от изхабяване; а,«ортисьор. 
амо|Г 11 ги 1 Ш 1 <^нев прил. Който се отнася до амортиза¬ 
ция. Амортизационни отчисления. 


амортизация ж. 1. спец. Постепенно погасяване във 
форма на пари изхабяващата се част от основния 
капитал (машини, здания и др.) чрез съответни пс- 
риодичнн отчисления. 2. техн. Намаляване силата 
на ударите между частите на машини при работа и 
движение. 3. Изхабяване (па машини и съоръже¬ 
ния). [лат.] ^ 

амортизирам нсв. и св., прх. 1. Погасявам чрез амор¬ 
тизация (в I знач.), 2. Изхабявам, износвам. — се 
ипрх. Изхабявам се, износвам се. 
амортисьор м. техн. Амортизатор (за смекчаване на 
механични, главно вертикални удари, сътресения, 
възникващи при движение на моторно превозно 
средство), [фр.] 

аморфея прил. 1. Който няма определена форма; без¬ 
формен. 2. Който няма определена кристална 
структура- Восъкът е аморфно вещество, [гр.] 
ам6|н|>ност ж. Качество на аморфен. 

&мпер м. Единица мярка за сила на електрически ток. 
[от фр. соб.] 

амперметър м. Уред, с който се измерва силата на 
електрическия ток. 

амплитуда ж. 1. Разстояние между крайните точки на 
дадено движение, размах на колебанията на перио¬ 
дически изменяща се физическа величина. 2. прен. 
Размах, ширина, [лат.] 

амшюд ср. 1. Своеобразна специализация на даден ак¬ 
тьор в изпълнението на роли, които му се удават, 
подхождат на артистичните му качества. 2. разш. 
Дейност, работа, която ее удава някому, [фр.] 
ампула ж. Малко, херметически затворено, запоено 
стъклено шишенце с лекарство, обикн. за инжек¬ 
ции. [лат.] 

ампутация ж. Хирургическо отстраняване на болна 
част от тялото, най-често крайник, [лат.] 
ампутирам нсв. и св., прх. Извършвам ампутация. Ам¬ 
путираха му крака. 
амулет м. Муска, [ар.] 

амуниция ж. 1. Снаряжение. 2. Ремъци за препасване 
на оръжие, [лат.] 

амфибия ж. 1. Земноводно животно или растение. 2. 
Самоходна машина, пригодена да се движи както 
по суша, така и във вода. [от гр.] 
амфнбрахий м. лит. Триерична стихотворна стъпка с 
ударение на средната сричка, напр.: Когато / на 
изток / зората... [гр.] 

ямфитеатрДлев прил. Който има вид, форма на амфи¬ 
театър. 

амфитеатър м. I. Древен открит театър, в който ма:- 
тата за сядане са разположени в кръг или полукръг 
около подиума, арената и всеки с-чедващ ред е по- 
високо от предходния. 2. Зала е постепенно издига¬ 
щи се места за сядане, [гр.] 
амфора ж. Широко разпространен у древните гърци 
и римляни глинен шга метален съд с две дръжки, 
тясно гърло и заострено дъно. [гр.лат.] 
анябблен прил. книж. Който се отнася до анаболизъм. 
Аиаболни препарати. 

вваболизъм м. спец. Метаболичен процк: на изграж¬ 
дане, на превръщане на хранителните вещества в 
жива материя; асимилация. Прот. к а та¬ 
бели з ъ м. [от гр.] 

аяаграмя ж. кток. Разместване на буквите или срич¬ 
ките в дума, при което се получава нова дума с 
друго значение, [от гр.] 

шядблец м. 1. Жител на Анадола, аа Мала Азия. 2. 
Турчин. 



анадолскн прил. Който се отнася до, Анадола или до 
анадолец. 

аналгетиця мн, (анялгетйк м.) Обезболяващи лекарст¬ 
вени средства, [от гр.] 

анадтгнн Вид лекарство против болни на нервите, 
мускулите, ставите и др. [гр.] 
ава.теи прил, спец. Който се отнася до анус, [от лат.] 
ав&тн мн, кииж. Данни за историята; летописи, [лат.] 
анализ м. и анализа ж. 1. Разлагане на съставни час¬ 
ти. Химически анализ, 2. Проучване, разглезкдане, 
вникване, разбор. Анализ на художествено произве¬ 
дение. Анализ на събитията. Прот. синтез, 
о б о б щ е н и е. [гр.] 

анялнздтор м. 1. Уред за извършване на анализ. 2. 
тец. Сетивен орган, система за възприемане и ана¬ 
лизиране на дразненията на външната и вътрешна¬ 
та среда. 3. Лице, което анализира, което-извършва 
анализ. 

анализаторскн прил. Който се отнася до анализатор, 
до извършване на анализ. Апализаторски способ¬ 
ности. 

анализирам нсв. и се., прх. Извършвам анализ, подла¬ 
гам на анализ. Анализирам обстановката. 
аналнтнзъм м. ез. Качество на аналитичен (в 3 знач.), 
изразяване на граматични категории и синтактични 
отношения в изречението чрез специални служебни 
думи (предлози и частици). Аналитизмът е главна 
особеност на граматичния строй на съвременния 
български език. 

аналитичен и аналитичеосн прил, 1. Който се отнася 
до, който е свързан с анализ, с разлагане. Анали¬ 
тична химия. 2. Който умее да анализира, да вник¬ 
ва. Аналитичен у.м. 3. ез. При който граматичните 
категории и синтактичните отношения в изречение¬ 
то се изразяват чрез специални служебни думи 
(предлози, частици). Прот, синтетичен. 
Аналищични конструкции. Аналитичен език, 
аналог м. Нещо, което е подобно, съответства на да¬ 
ден друг предмет, явление или понятие. Това лекар¬ 
ство няма аналог у нас. [от гр.] 
аналогичен прил. Основан на аналогия; подобен, при¬ 
личен. Аналогичен случай. 

аналогия ж. Подобие, сходство, прилика между 
предмети, явления или повятия. 2, разг. Съпоставя¬ 
не, сравнение. Правя аналогия. По аналогия, [гр.] 
аналдя м. 1. Висока масичка в черква с подставка за 
възправяне на книги. 2. Издигната площадка или 
маса на открито, при която се прави водосвет, мо¬ 
лебен и под. [нгр.] 

анамниа ж. мед. Лекарско описание на досегашния 
живот на болен и на историята на заболяването му, 
направено по сведения от самия болен, [от гр.] 
ананас м. Тропическо тревисто растение с едри, сочни 
и ароматни плодове, както и самият плод, 
[исп.<амер.] 

анап^ м. лит. Триерична стихотворна стъпка с уда¬ 
рение на носледната сричка, напр.: Надошли / от 
далечния свят... [гр.] 

' анархизъм м. 1. Обществено-политическо течение, ко¬ 
ето проповядва пълно политическо, икономическо 
и духовно освобождаване на личността, има враж¬ 
дебно отношение към всяка форма на държавна 
власт и отрича всички легални средства на полити¬ 
ческа борба. 2. Непризнаванс на никакви авторите¬ 
ти, ред и дисциплина; своеволие, [гр.] 
анархист м. и анархнетка ж. Привърженик на анар¬ 
хизма. 


ангел 27 


авархястичен и анархистйчеош прил. КоЙто ос отнася 
до анархизъм, който е присъщ на анархист. Анар¬ 
хистични възгледи. Анархистична литература. 
авархйстки прил. Който се отнася до анархист. Анар- 
хистка организация. 

аяархичев прил. Който се отличава с анархия. Анар- 
хьршо управление. 

анархия ж. 1. Липса н& държавна власт и законност, 
нарушаване на установения ред; безвластие, безза¬ 
коние. 2. Отсъствие на план и организация в някак¬ 
ва работа, дейност; стихийност, безредие, [гр.] 
ан^рхосннднкализъм м. Анархистична революционна 
доктрина, радикално политическо движение, което 
се стреми към поставяне на сгопанегвозо й дзф- 
жавната власт под контрола на профсъюзите по 
пътя на общи стачки, бойкот, саботажни действия 
и др.- 

анасон м. 1. Подобно на копър тревисто растение, от 
чиито семена сс получава етерично масло, 
Р|тр1пе11а ап15ит. 2, Семената на това, растение, 
които се използват в медицината, парфюмерията, 
за производство на мастика и др. [гр.] 
анасонлнйка ж. Приготвена, подправена с анасон ра¬ 
кия. 

анасонов прил. Който съдържа анасон, 
анатема и анатема ж. 1. Църковно проклятие, отлъч¬ 
ване от църквата. 2. Изобщо проклятие. 3. като 
межд. Възклицание със значение; Проклет да бъде! 

[гр] 

анатемосвам нсв., анатемосам св. прх. Налагам анате¬ 
ма, отлъчвам от църквата, проклинам, 
анатом м. Специалист по анатомия, 
анатомичен и анатомйчески прил. Който се отнася до 
анатомия. Анатомичен атлас. 
анатбмия ж. 1, Дял от биологията и медицинската 
наука, който изучава външната форма и възрешния 
строеж на живите организми. 2. Устройство, 
строеж на организъм или отделен орган. Анатомия 
т човека, [от гр ] 

анафора ж. лит. Озилистична фигура, която се със¬ 
тои в повторение на еднакви звукове, думи или съ¬ 
четания в началото на съседни стихове, строфи или 
параграфи, напр.; Запей и ти песен такава, / запей 
ми, девойко, на жалост. Срв. е п и ф о р а. [гр.] 
анахронйзъм м. 1. Погрешно свързване на явления 
или предмети от една епоха с друга, към която те 
не принадлежат. 2. Остаряло, несьответстващо на 
съвременните условия на живота явление, обичай, 
възглед; отживелица, [гр.] 

анахроикчен и анахроннчески прил. Който не съогвет- 
С1'ва на вре.мето си, 

ангажимент м. Задължение, обещание, уговорка. Не 
съм поел никакъв ангажимент, [фр.] 
шп вжйрвм псе. и се., прх. 1. Уговарям, наемам някого 
за извършване на нещо, предварително заемам, за¬ 
пазвам нещо. Мене ще ангажират с тази работа. 
Ангажирай място и за мене. 2. Запълвам, заемам, 
поглъщам. Тая работа ми ангажира много време. 
— се нпрх. Задължавам се, обещавам. Щом си се 
ангажирал, трябва да отидеш. 
аш-врнн ж. Принудителна неплатена рабоза на об¬ 
ществени постройки, някогашни бейски имоти я др- 
(през турското робстзо), [гр.тур.] 
йпгел м. и гр>рк. Според религиозните представи — 



28 ангелски 


божи вестител, безплътно свръхестествено същест¬ 
во, изобразявано като крилат юноша в бяло. 2 . 
преи. Добър дух, идеално въплъщение, олицетворе¬ 
ние на нешо. Ангел па красотата. Ангел па мира. 
О Бия (блъскам) см ангелите — мъча се да разбера, 
да проумея нешо, да се справя с трудна задача, [гр.] 
явгелски прил. Който се отнася до ангел, принадлежи 
или е присъщ на ангел. Ангелско крило. Ангелска 
добрата. 

ж, Болаптю възпаление на гърлото и сливи¬ 
ците. (лат.] 

аш^няа^ ж. Плътен памучен плат за калъфки на въз¬ 
главници, дюшеци и др. [от кит. соб,] 
аш-лннскн прил. Който се оглася до Англия и до ан¬ 
гличанин. Английски език. Английска лира. О Анг¬ 
лийска сол — магнезиев сулфат, бял прах, който се 
използва в промишлеността и като слабително 
средство. 

аго-лнчднин м. и аиглича!№а ж. Лице от основното на¬ 
селение на Англия, гражданин на Англия, 
авглофш!и аш'лоф 11 лка ж. Човек, който обича Ан¬ 
глия и англичаните, привърженик на всичко анг¬ 
лийско. 

ащлофйлски прил. Който се отнася до англофил и до 
англофилегво. 

аш-лофйлство ср. Качество или проява на англофил. 
ашлофбб м. и англофЛбка ж. Човек, който мрази Ан- 
пшя и англичаните, противник на всичко английско, 
англофобски прил. Който се отнася до англофоб, 
яш дрскн прил. За котки, зайци, кози и др, — който е 
с дълга козина, [от Ангора, старо име на Анкара} 
аш'рд нарч. На едро (обикн. за търговия), [фр.] 
аягросйст м. и ангросйстка ж. Търговец ка едро. 
андаите муз. I. нарч. Умерено бавнО, плавно, малко 
по-бързо от адажио, 2. ср. а. Умерено бавно темпо, 
малко по-бързо от адажио, б. Музикална-пиеса или 
част от музикално произведение с такова темпо, 
[ит.} 

андарт м. Гръцки въстаник, [нгр.] 
аидрогйи прил. спец. Вещество, което притежава био¬ 
логичното действие на основния мъжки полов хор¬ 
мон. [от гр.] 

авдрогенен прил. книж. Който се отнася до андроге- 
ни. 

акдрологйчен прил. Който се отнася до акдрология. 

Андрологичен кабинет. Андрологична консултащм, 
андро.зйгии ле. Дял от урологията, който изучава за¬ 
болява нията на пикочната система и половите ор¬ 
гани у мъжа. [г-р.] 

аяекддт м. Къса любопитна историйка, обикн. за ня¬ 
коя бележиш личност; виц. [гр.] 
анеидотйчея прил. Който се отнася до анекдот или 
има вид, характер ва анекдот. Анекдотичен случай. 
Анекдотичен герой. 

авекдотнчвосг ж. Качесгъо на анекдот, 
анексирам нсв. и св., прх. Осъществявам анексия, при¬ 
съединявам насилствено. 

шменк ж. )[асилсгвено присъединяване на област 
или на цялата територия на една държава гсъм дру¬ 
га държава. Мир без анексии и контрибуции, [лат.] 
анемичен прил. 1. Слабокръвен, малокръвен. 2. прен. 

Слаб, немощен, безжизнен, 
анемнчност ж. Качество на анемичен, 
анемия ж. Ма;гокръ»ие, слабокръвие. [г р.] 


аиестезиолдг м. Специалист по анестезиоггогия, лекар, 
който прави упойка, анестезия, 
анестезиология ж. Медицинска наука, която се занн^— 
мава с проблемите на обезболяването и използва¬ 
нето на упойващи средства, главно при операции, 
[от гр.] 

а 1 гестйз 11 Я ж. спец. ]. Пщша (или частична) загуба на 
чувствителността, особено на.усещането за допир 
или за болка. 2. Предизвикване на състояние ма без¬ 
чувственост, на загуба на сетивността чрез вкарване 
на упойващи средства; обезболяване, упойка, [гр.] 
анмлнн м. хим. Органично съединение, безцветна от¬ 
ровна течност, която се използва за производство 
на бои, лекарствени препарати и др. [ар.] 

Я 1 ШЛИН 0 В прил. Който се отнася до анилин, направен 
, от анилин. Анилинови бои. 

аяиматор м. Човек, който се занимава с анимация, 
който прави анимациошги филми, 
аннмагшднен прил. Който се отнася до анимация. 

О Агшмяционен филм — рисуван филм, трикфилм. 
янима 1 гня ж. Изкуство и процес на създаване на фил¬ 
ми чрез фотографиране, снимаме на поредици от 
рисунки; мултипликация. [от лат.) 
аицмйзъм м. книж. Одухотворяване на природните 
явления, първобитна вяра, че всичко а природата 
има дугца. [от лат,] 

анимистйчен прил. КоЙто се отнася до анимизъм, при¬ 
същ на анимизма. А} 1 имистичен мироглед. 
апкета ж. Издирване, разследване, обследване или . 
събиране на сведения по определена методика. 
Международна анкета за зверствата на окупато¬ 
рите. Правя анкета, [фр.] 

викетеи прил. Който се отнася до анкета. Анкетна ко-. 
мисия. Анкетен лист. 

апкетйрам нсв. и св,, прх. Правя анкета, разследвам, 
събирам сведения чрез анкета. Специална комисия 
ще анкетира случая. 
а 1 жеть 6 р м. Лице, коего прави анкета, 
апклйв м. книж. Страна или част от територията на 
дадена страна, оградена отвсякъде от територията 
на друга държава, [фр.] 

анод м. спец. 1. Положителен полгос на източник на 
електрически ток. Прот. к а т о д. 2 . Електрод в 
електрически прибор или електронно устройство, 
свързан с положителния полюс на източника на 
електрически ток. [гр.] 

аномален прил. Който съдържа аномалия; ненорма¬ 
лен, неправилен, необичаен. Аномални явления. 
аномалия ж. Нещо ггенормално, отклонение от общи¬ 
те закономерности, от нормата; неправилност. 
Магнитна аномалия, [гр.] 

анонимен прил. Безименен, неподписан. Анонимно пис¬ 
мо, Анонимен донос. Анонимен автор, [гр.] 
анонимна ж. разг. неодобр. Аггонимно писмо, донос и 
под. 

авонймБОст ж. книж. Качество или състояние на ано¬ 
нимен. 

Анорак м. Къса затворена ^хна дреха за туризъ.м, 
от неггромокаем плат, обикн. с качулка; винтяга. 
[нем.<еским.] 

анормален прил. 1. Неоггествен, нередовен, ненорма? 

лен. 2. Извратен, умопобъркан. [от гр. + лат.] 
аяормалност ж. Качество или състояние, на анорма¬ 
лен; ненормалност. 

аиотацн! ж. Кратко изложение на съдържанието на 
книга или статия, [лат.] 

ансамблов прил. Който се отнася до ансамбъл. Ан- 



самблова музика. Ансамблови гимнастически уп¬ 
ражнения. 

ансамбъл м, 1. Сполучливо е/дииспва и съотношение 
между изпълнителите на музикални, сценични, ба¬ 
летни и др. творби, 2, Група изпълнители на такива 
творби или спортни упражнения. 3, архит. Хармо¬ 
нично единство от здания, инженерни съоръжения, 
монументални скулптури и др. [фр.] 
антагонизъм м. Непримиримо противоречие, вражда, 
борба. Класов антагонизъм, [гр.] 
антагонист м. Противник, съперник, враг. 
ангагонистнчев и актагоннстическя прил. Който се от¬ 
нася до антагонизъм и антагонист; рязко противо¬ 
положен, непримиримо враждебен, 
автарктйчец и антарктически прил. Който се отнася до 
Антарктида (южнатД полярна област на Земята), 
антена ж. Опъната жица или друго приспособление, 
устройство за излъчване или улавяне на радиовъл¬ 
ни, Телевизионна антена. Радиопредавателни анте¬ 
ни. [лат.] 

антерня ж. I. Подпълнена с памук платнена дреха. 2. 

Къса мъжка аба. [ар. > тур.] 

.аиггн* Представка за означаване на противополож¬ 
ност, враждебност, насоченост срещу някого или 
нещо, иапр.: антидемократичен, антиконституцио¬ 
нен, антипод, антитеза, антифашистки и др. Срв. 
п р о т и в 0 -. 

аигибнотнцн мн. (антибиотик м.) Вещества от биоло¬ 
гичен произход, които потискат развитието на ви¬ 
руси, бактерии и други микроорганизми в се изпол¬ 
зват като лекарства, [от гр.) 
антнбиотнчен прил. Който се отнася до антибиотик. 
Антибиотична паста. 

внпгиболшевйпнси прил. Който е против болшевизма, 
враждебен на болшевизма, 
антибьлгарскн прил. Противобългарскн. Антибьлгарс- 
ка пропаганда. 

антидемократичен прил. Който е насочен против де¬ 
мокрацията, враждебен на демокрацията. Антиде¬ 
мократични прояви. 
антидот м. спец. Противоотрова, [гр.] 
антинмнерналистнчен и аятиимпериалисз-йческн прил. 

■ Враждебен на империализ.ма, 
авпшсторйческн прил. Който противоречи на истори¬ 
ята и на принципите на историзма, 
антика ж. I. Стара монета или друга ценна вещ. 2. 
разг. ирон. Нещо остаряло, излязло ог мода. 3. 
прен. Обигран, хитър човек; хитрец, [лат.] 
антиквар м. Търговец на антики, стари книги и др. 
[лат.] 

антикварен и антнкварскн прил. Конто се от нася до 
антиквар и до антика. Антикварна книжарница. Ан¬ 
тикварна рядкост. 

антиквариат м. 1. Книжарница за стари и редки кни- ’ 
ги. 2. Сбирка от антики или стари ценни книги, 
антикомунйзъм м. Враждебна на комунизма полити¬ 
ческа идеология и практика, дейност, 
антикомунистПривърженик, последовател на анти¬ 
комунизма. 

антикомунист йческн'п/п/л. Който се отнася до антико¬ 
мунизъм и антикомунист. Антикомунистическа 
пропаганда. 

антнконстигуцнбиен прил. Противоконституционен, 
Антикопстущюниа про.чва. 

антнлйиа ж. Чифтокопитеп преживен бозайник — по¬ 
добно иа сърна животно, разпространено главно в 
Африка, Ашйоре сегУ 1 сагра. [от фр.] 


антифриз 29 

аитнмбв м. хим. Хи.мическй елемент 8Ь твърд бял 
метал, който влиза в състава на много сплави, из¬ 
ползва се в производството на полупроводаици и 
др. [лат. < ар,] 

антнмбиов прил. Който съдържа антимон, 
антниомия ж. книж. Противоречие между две поло¬ 
жения, признавани за еднакво правилни, [от гр.] 
аигипясатн мн. (антипасат м.) геогр. Устойчиви запад¬ 
ни ветрове в горните слоеве на тропосферата, кои¬ 
то духат от еквачора към субтропиците, където 
достигат земната повърхност, 
антипатичеа прил. Който буди антщчатия; неприятен, 
противен, несимпатичен, 

антипатия ж. Неприятно чувство към някого или не¬ 
що; отвращение, Прот. симпатия, [гр.] 
а 1 П'Ш 1 бд м. 1. книж. рядко. Хора, които живеят на ди¬ 
аметрално противоположни точки на земното къл¬ 
бо. 2. прен. Човек с противоположни черти на ха- 
• рактера, вкусове и наклонности по отношение на 
друг човек. 3. разш. Пълна противоположност, [гр,] 
антяправйтелствен прил. Който е насочен срещу даде- 
во правителство и неговата политика. Антиправи- 
телстеен заговор. 

Я 1 т 1 релип 1 бзен прил. Насочен против религията, 
враждебен на религията. Антирелигиозно възпита¬ 
ние. 

янтнеемит м. и аитнсемйгка ж. Привърженик на ан¬ 
тисемитизма, 

антисемитизъм м. Форма на национална и верска не¬ 
търпимост, враждебно отношение и преследване на 
евреите, вврейството. 

аетнсемнтскн прил; Който се отнася до антисемит в 
антисемитизъм. Антисемитски настроения. 
антисеотйк м. Вещество, което умъртвява, спира раз¬ 
витието на микроорганиз.мите и предпазва от заг- 
1 шване, загнояване, зараза, [от гр.] 
антисептичен прил. Който се отнася до антисептик, 
има качества на антисептик. Йодът има антисеп¬ 
тични свойства. 

аитисоциялен прил. Противообшествен. [гр. + лат.] 
антитеза ж. I. Противополагане, противопоставяне, 
контраст на предмети и явления, 2, фидос. Втората 
степен в диалектическия процес, отричане на изход¬ 
ното начало, тезата. 3. Стилистична фигура, която 
се състои в съпоставяне на рязко противоположни 
мисли или образи, [гр.] 

антителй мн. (антитяло ср.) Протеини, които се обра¬ 
зуват в организма на човека и топлокръвните жи¬ 
вотни като реакция на чужди протеини и създават 
имунитет срещу определени микроорганизми и тех¬ 
ните токсини; противотела. 
аигитокейни мн. (ашитокейн л.) Антитела, които се 
образуват в организма като реакция на микробни 
токсини, змийска отрова и др. и могат да ги неут¬ 
рализират. [гр.] 

антитокейчен прил. Който съдържа антиюксипи или 
действува като антитоксин. Антитоксичии средст¬ 
ва. Антитоксичен серум. 

антифашйзъм м. Движение, борба против фашизма, 
антвфашйст м. Борец против фашизма, 
адтяфашйстки прил. Който се отнася до антифагнист 
и антйфашйзъм, АнтифаишЬтка организахщя. 
антифриз м. Течност, която трудно замръзва и се из¬ 
ползва за охлаждане на двигатели е вътрешно го- 



30 антихр!^ 

рене и други апарати, работещи в условия на мно¬ 
го ниски температури, [англ.] 
антихрист м. 1. цьрк. Според християнското вероуче¬ 
ние — главен и последен враг на Христос, който 
уж щял да се яви преди второто пришествие и щял 
да бъде победен от Христа. 2. разш. Всеки невяр¬ 
ващ, противник на Христовото учение; безбожник, 
нечестивец, [от гр.] 

авт 11 худджесп 1 ея прил^ Който е лишен от художестве¬ 
ни достойнства, противоречи на художествения 
вкус. 

яшихумяв «1 прил, книж. Който е лишен от човеч¬ 
ност, 

яигицюслбн м. спец. Област със сравнително високо 
атмосферно налягане, в центъра на която преобла¬ 
дава тихо и безоблачно време, с движение на въз¬ 
душните маси от вътрешността навън и в посока 
на часовниковата стрелка в северното полукълбо и 
в обратна посока в южното полукълбо, 
янтнимклоиалеа прил, спец. Който се отнася до анти- 
циклон. 

аитичястица ж. спец. Елементарна частица с маса, 
равна на масата на съответната й частица, но с об¬ 
ратен знак на електрическия товар. Позитронът е 
аптичастшцг на електрона. 
ашичев прил. 1, Който се отнася до, който е свързан 
със старата гръцка или римска култура, изкуство, 
обществен живот и др.; старогръцки, римски. Ан¬ 
тичен театър. 2. Древен, старинен, [лат.] 
античност ж. Епоха на старите гърци и римляни; 
древност, 

антолотя ж. Сборник от литературни произведения, 
обикн. от различни автори. Антология на българс¬ 
ката поезия, [гр.] 

анговймев и аитоин^чен прил. Който се отнася до ан¬ 
тоними, свързан е с антонимите. Антонимна двой¬ 
ка. Антонимен речник. 

антоними мн. (актонкм м.) ез. Думи с противоположно 
значение, напр.: висок — нисък, голям — малък, [гр.] 
аетокямня ж. ез. Смислова противопоставеност, про¬ 
тивоположност на думи. 

антракс м. мед. Тежка заразна болест по добитъка, 
смъртоносна за човека; синя пъпка, сибирска язва. 
[от гр.] 

антракт м. Време между две действия на сценично 
представление; пауза, [фр.] 

шгграцнг м. Вид черни каменни въглища с висока ка¬ 
лоричност, [от гр.] 

антрацнтев прил. Който се отнася до антрацит. Ант¬ 
рацитни въглища. Антрацитна мина. 
антре ср. Част от жилище, от която се влиза в оста¬ 
налите помещения; преддверие, пруст, [фр.] 
антреобзит м. спец. 1. Склад при митница, гара или 
пристанище за внесени отвън стоки. 2. Такса за 
съхраняване на стока, [фр.] 
аитреиозлтен при.л. Който се отнася до антрепозит. 
аитрефия^ ср. остар. Късо вестникарско съобщение 
от частно естество. Без мое знание е бутнато то¬ 
ва антрефиле във вестника, което го позора. Ваз. 

(фр] 

Я 1 пршюлбг м. Учен, който се занимава с антрополо¬ 
гия. 

яятроаологйчеи, явтро 1 ю.тогйческн и антро( 1 аг|бж 1 а 1 
прил. Който се огнася до антропология и до ант¬ 


рополог. Антропологични особености. Антропо- 
ложки изследвания. 

ангронолбгия ж. Наука за човека, за неговия произход 
и развитие, за образуване на човешките раси. [гр.] 
янтроположки еж. антропологичен, 
антропоморфйзъм м. 1. Пренасяне на човешки свойс¬ 
тва върху неодушевени предмети, характерно за 
първобитното мислене. 2, Представяне на божество 
в човешки образ, [гр.] 

антропоморфйчен и антропоморфйчески прил. Който се 
отнася до антропоморфйзъм. 
яитропоннмен и антроаонимнчен прил. Който се отнася 
до антропонимия, 

янтропоннмня ж. ез, 1. Сбор от личните и фамилните 
имена на хората от дадена област или народ, 2. 
Дял от лексикологията, който изучава личните и 
фамилните имена, [гр,] 

антропоцентрйзъм м. книж. Възглед, схващане, според 
което човекът е център на вселената и крайна цел 
на мирозданието, [от гр.] 

антурйж м. Приближени лица, постоянно обкръжение 
на високопоставена, важна личност, [фр.] 
анулирам нсв. и се., прх. Обявявам нещо за недействи¬ 
телно, невалидно, несъществуващо; отменям, унищо¬ 
жавам. Сключеният договор е анулиран, [от лат.] 
йнус м. книж. Заден проход, отвор на животински ор¬ 
ганизъм. [лат.] 

анфйс трч. Откъм лицевата страна, с лице към наб¬ 
людаващия, Портретът е рисуван анфас. Обърни се 
анфас. [от фр.] 

анцуг м. Вид спортен костюм от дебело трико, [нем.] 
аншоа ж. Вид дребна морска риба. [фр.] 
ашонтйт м. спец. Периодична, обикн. годишна вноска 
за изплащане на дълг заедно с предварително на¬ 
числената лихва, [фр.] 

абрист м. грам. Минало свършено време, [гр.] 
абрнстеи прил. Който се отнася до аорист. Лористна 
основа на глагола, 

аорта ж. Главен кръвоносен съд, който излиза от ля¬ 
вото предсърдие и чрез разклоненията си разнася 
кръвта по тялото, [гр.] 

аортен прил. Който се отнася до аортата. Аортно раз¬ 
ширение. 

аоанднейт м. разг. Апендидит. [фр.] 
аоаа|ни] вж, а х п а п. 

апарат м. 1. Уред, устройство, съвкупност от меха¬ 
низми за автоматично, механично извършване на 
някаква работа, действие. Фотографски апарат. 
Рентгенов апарат. 2. Съвкупност от органи с обща 
работа, функция в организма. Дихателен апарат. 
3. Група, система от лица или институции за извър¬ 
шване на определена работа. Изборен апарат. Апа¬ 
рат иа властта, [лат.] 

апаратен прил. Който се отнася до апарат (главно в 
1 и 3 знач.). Апаратно помещение. Апаратни инт¬ 
риги. 

апаратна ж. Помещение, където са разположени апа¬ 
рати, където се работи с апарати, 
апаратура ж. Съвкупност, система от апарати. Меди¬ 
цинска апаратура, [лат.] 

апарйтче ср. Умал. от , а п а р а т; малък апарат. 
Апаратче за снимане. 

аларатчнк м. 1, Лице, което работи е апарати я ма¬ 
шини. 2. Лице от състава на някакъв, обикн, управ¬ 
ленски апарат (в 3 знач.). [рус.] 

Ш 1 артаме 1 п' м. Отделно, самостоятелно жилище в го¬ 
ляма гьща, блок, хотел, [фр,] 



апартаментен Лрил. от апартамент, 
апартейд и аоартхейд м. Политика на расова сегрсга- 
пия и дискриминация на цветнокожото население в 
дадена страна в интерес на белите, {англ.] 
апатичен прил. Който е обзет, обхванат от апатия; 
безразличен, равнодушен,' безстрастен. Апатичен 
поглед. Апатичен към всичко. 
апатнчност ж. Качество или проява на апатичен; без- 
чувствие, безразличие, 

апатия ж. Равнодушие, безразличие, липса на инте¬ 
рес. Изпадам в апатия, [гр.] 
апяш м. Крадец, джебчия. [фр.] 
влашки прил. Който се отнася до апаш. 
апел м. Обръщение за съдействие, помощ, подкрепа; 

позив, зов. Отправям апел към народа, [фр.] 
апелативен прил. Който се отнася до апелация. 
О Апелатнвен съд — по-аисша съдебна инстан¬ 
ция, която проверява правилността на присъдите 
и решенията, определени на по-ниско съдебно 
равнище. 

апелацибнеп прил. Който се отнася до апелация, 
апелйцин ж. юр. 1. Жалба до по-висша съдебна инс-' 
танция. 2. Апелативен съд. [фр ] 
апелирам нсв. и св. 1. нпрх. Обръщам се към някого, 
призовавам някого за помощ, подкрепа, съдейст¬ 
вие. Апелирам здравия смисъл. 2. прх. Обжал¬ 
вам съдебно решение пред по-горна инстанция, [от 
фр.] 

апендикс м, мед. Малък израстък на сляпото черво, 
[лат.] 

апевднцнт м. мед. Възпаление на апендикса; апаади- 
снт. [от лат.) 

аперитив м. V. Спиртно питие, което се изпива преди 
ядене за апетит. 2. Малка модерна кръчма, заведе¬ 
ние, в което се предлагат спиртни напитки и закус¬ 
ки. [фр.] 

аперцепция ж. спец. Зависимост на възприятието от 
миналия опит, от знанията, интересите и възгледи¬ 
те на човека, както и от състоянието му в момента 
на възприемането, [лат.] 

апетит м. I. Желание, охота за ядене. 2. прен., обикн. 
мн. Желание, стремеж към печалба, към придоби¬ 
ване, получаване, използване на нещо. Всяка пар¬ 
тия задоволява апетитите на своите партизани. 

. [лат.] 

апетитен прил, 1. Който буди апетит; вкусен. Апетит¬ 
но ядене. 2. прен. разг. Съблазнителен, привлекате¬ 
лен. 

аплйк Закрепена, монтирана на стената (декора- 
чивна) електрическа лампа, [фр.] 
аплккшщя ж. 1. Пришиване на фигури от разноцвет¬ 
на материя върху тъкан, дреха за украса. 2. Самата 
* украса, направена по този начин. Рокля с аплика¬ 
ции. [лат.] 

аплнк 11 рам нсв. и св., прх. Правя апликации, украся¬ 
вам нещо с апликации, 

аплодирам нсв, и св., прх. и нпрх. Пляскам с ръце в 
знак на одобрение йли за поздрав, изразявам одоб¬ 
рението си към някого' или нещо. Аплодирам ора¬ 
тора. [фр.] 

яплодисментя мн. (аплодисмент .«.) Ръкопляскане в 
знак аа одобрение, възхищение, Артистът бе въз¬ 
награден с аплодисменти. 

аа.' 1 дмб м. Самоувереност, смелост в държане, разго¬ 
вор или действия. Говори с апло.иб. [фр.] 
апог№ м, 1. спец. Най-отдалечената от центъра на Зе¬ 
мята точка от орбитата на Лунта или на изкуст- 


апостолйческн 31 

вен земен спътник. Прот. п е р и г е й. 2. прен. 
Най-висока точка, висша степен, връх в развитието 
на нещо. Той е в апогея на славата си. [гр.] 
апозитивен и апозвинднен прил. грам. Който се отнася 
до апозшшя, Апозитивни отношения. 
апозйция ж. грам. Приложение, прилагане, [лат,] 
апокалипсис м. 1. Новозаветна книга с видения и 
пророчества за края на света; откровение. 2. 
разг. Нещо страшно, ужасно (като края на све¬ 
та). [гр.] 

апокалнптичеи и ашжалиптнческн прил. Който се от¬ 
нася до апокалипсис; загадъчен, мистичен, страшен. 
Апокалиптични видения. 

апокрйф м. Средновековно произведение с религиоз¬ 
но-легендарно съдържание, което се отклонява от 
канонизираните текстове и е забранено и преслед¬ 
вано от официалната църква. 2. прен. Недостовер¬ 
но, подправено съчинение сьс съмнително авторст¬ 
во. 3. прен. Забранено, скрито и по таен начин 
разпространявано съчинение, [от гр.] 
алокрйфен прил. Който се отнася до апокрйф. Апок- 
рифна литература. 

аполнтйзъм м. книж. Безразличие към политическите 
проблеми, неучастие в политическия живот; аполи- 
тичност. 

аполитичен прил. Който се държи настрана' от поли¬ 
тиката, НС участва в политическия живот. Аполити¬ 
чен човек. 

аполитйчност ж.' Качество на аполитичен; аполити- 
зъм. 

шюлм' м. Апологет, [гр.] 

апологет м. Защитник, страстен привърженик на ня¬ 
какво учение, идея. Апологетите се превръщат в ху- 
лители. [гр.] 

апология ж. Устна или писмена защита, оправдание, 
възхвала на някакво лице, учение, идея и под. Апо¬ 
логия на Сократ [названне на знаменито съчинение 
на Платон], [гр.] 

апоилексия ж. мед. Кръвоизлив в мозъка, съпроводен 
с парализа; удар. [гр ] 

апоиле 1 стйк м. и япоплектйчка ж. Лице, което е пара¬ 
лизирано или е предразположено към парализа 
вследствие на апоплексия. 
апоплектичен прил. Който се отнася до апоплексия. 
апория ж. В античната философия — логическо зат¬ 
руднение, трудно разрешим логически проблем. 

[гр] 

апостернореп прил. книлк. За знание и под. — който 
произтича от опига, основан е на опита и фактите. 
Прот. априорен. 

апостернори нарч, книж. Въз основа на опита и прак¬ 
тиката, опирайки се върху фактите. Прот. 
а п р и 6 р и, [от лат.] 

апостол л*. I, В евангелието — всеки от дванайсетте 
ученици на Христос, изпратени от него да пропо¬ 
вядват учението му. 2, прен. Лице, което се е от¬ 
дало в служба на някаква идея, всеотдаен борец 
за нещо. Васил Левски е апостол на българската 
свобода, 3. Църковна киша от Новия завез, която 
съдържа апостолските деяния и апостолските пос¬ 
лания. [гр.] 

апостолйчески прил. книж. Който се отнася до папа¬ 
та или до папския престол; папски, римокатоли- 
чески. 



32 апостолски 


апостолскш прил. Който се отнася до апостол, присъщ 
е на апостол. Апостолски послания, 
апостроф м. I. Знак, белег (’) за изпусната буква, 
напр.: наш'та вм, нашата. 2. Вметната дума, забе- 
лежка, с която се прекъсва говорещо лице. [гр.] 
аоострофнрам нсв. и св., прх. Прекъсвам чужда реч с 
кратки изрази, забележки. Той винаги ме апостро- 
фира, когото говоря. 

апотеоз м. 1. У древните — обред за въздавано по¬ 
чести на герой, император като на бог. 2. Просла¬ 
ва, възхвала, възвелнчаване. [от гр.] 
април м. Четвъртият месец от годината, [лат,] 
априлски прил. Който се отнася до месец април, кой¬ 
то е присъщ на април или съществува, става през 
април. Априлски ден. О Априлска лъжа (шега) — 
безобидна лъжа (шега), е която по традиция хората 
се шегуват помежду си на 1 април, 
априорен прил, книж. За знание и под. — който пред¬ 
шества опита и практиката, не е основан на опита, 
на факти. Прот. апостериорен. Априори 
но твърдение, [лат.] 

априори нарч, книж. Преди и независимо рт опита, 
без опора върху факти. Прот. 
апостериори. Нищо не бива да се твърди 
априори. Човек е виновен „априори“, [от лат.] 
априорност ж< книж. Качество на априорен. Априор- 
ност на понятийяйте форми, 
апробация ж. книж. Официално утвърждаване, одоб¬ 
рение върху основата на проверка, [от лат.] 
апробйрам нсв. и се., прх. Давам апробация, официал¬ 
но утвърждавам, одобрявам върху основата на 
проверка. Лекарството не е апробирано. 
апропд нарч. книж. Обикн. вмети. — тъкмо, във връз¬ 
ка с това, между другото; разгеле. [фр.] 
аптека ж. Заведе 1 ше, в което се приготвят и продават 
лекарства. Билкова аптека, [гр.] 
аптекар м. и аптекарка ж. Лице със специална фар¬ 
мацевтична подготовка, което работи в аптека; 
фармацевт. 

аптекарски прил. Който се отнася до аптекар. О Ап¬ 
тека реки везпн — които измерват малки количества 
и с голяма точност. Меря с аптекарски везпн разг. 
— проявявам прекадена педантичност, дребнавост, 
аптекйрство ср. I. Професия, работа па аптекар. 2. 
Наука фармация. 

аггг^и прил. Който се отнася до аптека. Аптечно 
предприятие. 

аот^а ж. I. У.иал. от а ц т е к а; малка аптека. 2. 
Комплект от най-необходнмите лекарства, инстру¬ 
менти и др. материали за първа и неотложна ме¬ 
дицинска помощ (обикн. в малък шкаф, кутия, чан¬ 
та и под.). Автомобилна аптечна. Домаиша 
аптечна. 

*р м. Мярка за земна повърхнина, равна на 100 кв. 
метра, [фр.] 

«р^;шннскн прил. прост. Който се отнася до араба- 
джия. 

арябяджйя м. прост. 1. Човек, който превозва стоки 
с кола; колар. 2. Занаятчия, който прави, изработва 
коли. [тур.] 

арабия ж. 1. Сложен орна-меит от геометрични фи¬ 
гури и спшизирани листа и цветя, по подобие или 
под влияние на арабски нли изобшо мюсюлмански 
образци. 2. Изящна музикална пиеса с причудлив. 


орнаментиран мелодичен рисунък, [фр.] 
араби мн. (арабин м.) 1. Група семитски народи, на¬ 
селяващи първоначално Арабия (Арабския полу¬ 
остров), разпространили се по-късно в Предна.^ 
Азия и Северна Африка. 2. Лице от тази група на¬ 
роди. 

арабйст м. и арабйстка ж. Специалист по арабистмка. 
арабнетика ж. Съвкупност от науки за историята, 
езика и културата на арабите. , 

арабия м. разг. Човек, който проявява разбиране, от¬ 
зивчивост, великодушие, доброта; добряк. Баща му 
е арабия^ ще му даде пари. [от ар. > тур.] 
арабка и арабкння ж. Жена от арабски произход, 
арйбски прил. Който се отнася до Арабия и до ара¬ 
бите, Арабски език. Арабско писмо. Арабска музика. 
О Арабска гума — лесно разтворима във вода рас¬ 
тителна смола, която се използва като лепило, за 
производство на мастило, акварелни бои и др. 
Арабски кон — порода коне за езда, създадена в 
Арабия. Арабски цифри*, 
аралък м. Цепнатина, процеп, пролука, [тур.] 
аранжимент м. 1. муз. Обработка, приспособяване, 
нагласа на музикално произведение за изпълнение 
на определен инструмент, състав от инструмент 
или гласове; аранжировка. 2, книж. Подрехщане, 
нареждане, [от фр.] 

аранжирам нсв. и се., прх. 1. муз. Обработвам, прис¬ 
пособявам, нагласям музикално произведение за 
разни гласове и инструменти. 2. книж. Подреждам, 
нареждам, [от фр,] 

аранжировка ж. Аранжимент, аранжиране, 
аранжор м. Лице, което аранжира, подрежда нещо 
(витрина, изложба и под.). 
арап|ии] м. и арйнка ж. Негър. О' Черен* яратга. . 
арапски прил. Който се отнася до арап, арапин, 
арбитр^ м. юр. 1. Начин за разглеждане и разреша¬ 
ване на спорни дела чрез посредничеството на ар¬ 
битри. 2. Орган за разрешаване на спорни дела. 

1Фр1 

арбитражен прил. Който се отнася до арбитраж. Ар¬ 
битражен съд. Арбитражна комисия. 
арбнгьр м. 1. юр. Член на арбитраж, на арбитражен 
съд. 2. Лице, на което се възлага решаването на 
спорен въпрос. 3. спорт. Лице, което ръководи да¬ 
дено състезание, следи за правилното му протича- 
. не, за коректното поведение на състезателите и оп¬ 
ределя победителя, [фр.] 
аргат|нн] остар. Ратай, слуга, [гр.] 
аргатски прил. Който се отнася до аргатин; ратайски. 
я|и-ат^ям нсв. нпрх. Работя, служа някому като арга¬ 
тин. 

аргд ср. ез. Език, говор на съсловно обособена група, 
който се отличава главно с наличието в него на не¬ 
известни и неясни за другите хора думи. Срв. 
та енговор, жаргон, елен г..[фр.] 
аргон м. Химически елемент А — съдържаш се в зем¬ 
ната атмосфера инертен газ без цвят и миризма, 
който се използва при производство на електричес¬ 
ки ^ушки, луминесцентни тръби и др. [от гр.] 
арготп<кн прил. ез. Който се отнася до арго, Арготич- 
на лексика. 

аргумент м. ДовоД, доказателство. Убедителни аргу¬ 
менти. [лат.] 

аргументация ж. I. Съвкушюст, сбор от аргументи. 

2. Привеждане, използване на аргументи. 
аргумен|Арам нсв. и се., прх. Доказвам, обосновавам 
иешо с по.мощта па аргументи, доводи. Как ще ар- 



гументирате твърдението си? — се нпрх. Привеж- 
■ дам аргументи, доводи в подкрепа на свое мнение, 
твърдение. 

аргументиран прил. Който е подкрепен с убедителна 
аргументи, доводи; обоснован. Аргументирано ис¬ 
кане. ' 

аре^ м. спец. Област на разпространение на определе¬ 
но растение, животно, езиково явление и др. [лат.] 
Чкален Прил. от а р е а л. 

арена ж. 1. Място в центъра на древноримския ам¬ 
фитеатър, където ставали борбите на гладиаторите, 
спортни игри и Др. 2. Място в средата на цирк, от¬ 
редено за състезания, борба, игри и др. 3. прен. Об¬ 
ласт на действие, изява, място на важни събития; 
поприще. Той се явява на арената на политически¬ 
те борби твърде млад. [лат.] 
аренда ж. 1. Наемане на недвижим имот (земи, сгра¬ 
да, съоръжения) за временно ползване и с опреде¬ 
лено заплащане. 2. Наем за използвано по този на¬ 
чин имущество, [лат.] 

арендатор м. и арендаторка ж. Лице, което взема, из¬ 
ползва имот под аренда. 

арендеп прил. КоЙто се отнася до аренда. Аренден до¬ 
говор. Арендни отношения. Аренден данък. 
ареопаг м. Висш политически съд в древна Атина, 
[гр.] 

арест м. 1. Задържане под стража. 2. Помещение, в 
което затварят задържаните под стража, [фр. > рус.] 
аресг^нг м. и арестантка ж. Лиде, което е задържано 
под стража, което е арестувано, 
аресгангскн прил. Който се отнася до арестант. Арес¬ 
тантска килия. 

арестувам мсв. и св.. прх. Задържам под стража, пос¬ 
тавям под арест. 

ариергард м. Войскова част, която се движи след 
главните сили за охрана, защита. Прот. 
авангард, [фр.] 

арнерт арден прил. Който се отнася до ариергард. Ари- 
ергардни боеве. . 

арвен м. и арнйка ж. Лице от народите от индоевро- 
пейската езикова общност, [от санскр.] 
арййскн прил. Който се отнася до ариец. Аргшска раса. 
аристократ м. и арнстократка ж. Лице, което принад¬ 
лежи към аристокрацията, което има аристократи¬ 
чен произход или се отличава с аристократизъм. 
аристократйзьм м. 1. Характерни белези, черти на 
аристокрацията, качество или поведение на арис¬ 
тократ. 2. Благородство, изисканост, и.зтънченост. 
Духовея арнстокрашзьм. 

аристократичеп и аристократически прил. Който се от¬ 
нася до аристократ и аристокрация, който е при¬ 
същ на аристократ; аристократски. Аристократи^ 
чески квартал. Аристократично общество. 
Аристократичен дух. 

аристократски прил. Който се отнася до аристократ; 
аристократичен, аристократически. Аристократски 
мшшери. 

аристокрация ж. 1. Висш, наследствено привилегиро¬ 
ван слой на господстваща класа. Феодална арис-' 
токрация. 2. Привилегирована върхушка на класа 
или социална група. Търговска аристокрация. 3. Хо¬ 
ра, които се отличават с висока образованост и 
култура, с изтънченост и благородслю. [гр.| 
яри 1 'м^нка ж. I. Част от математиката, която изу¬ 
чава свойствата на числата и извършваните с тях 
действия. 2. Тази наука като учебен предмет; смя¬ 
тане. 3. Учебник по този предмет, [гр.] 


ароматен 33 

аритметичен и зритметическн прил. Който се отнася до 
аритметика. Аритметичните действия са събиране, 
изваждане, утюжение и деление. Аритметична дроб. 
Аритметична прогресия. О Средно аритметично; 
средна аритметична — величина, която св получава 
при разделяне сбора от няколко числа на техния 
брой. Средното аритметично на 2, 3 и 4 е 3. 
ария ж. Мелодичен откъс за един глас с акомпани¬ 
мент. Ария на Радамес из операта „Аида“. [лат.] 
йрка ж. Свод над отвори в стена (прозорец, врата) 
или между две опори. Триумфална арка. [лат.] 
аркадаш м. прост. Другар, побратим, [тур.] 
арктнчеи и арктйчеоси прил. Който се отнася до Ар¬ 
ктика, северната полярна област на Земята. Аркти- 
мен студ. Арктически земи. 
армаган м. нар. Подарък, донесен или изпратен отда¬ 
лече. [перс. > тур.] 

армада ж. I. Голяма военна флота. 2. Войска, [исп.] 
арматура ж. I. Железен скелет, преплетени железни 

■ пръти в железобетонен строеж. 2. техн. Съвкуп¬ 
ност, система от прибори, устройства, свързани с 
Зптравлението и контрола върху работата на ма[ии- 
на, съоръжение и под. Арматура на парен котел. 
[лат.] 

арматурен прил. Който се отнася до арматура. Арма¬ 
турно желязо. Арматурно табло. 
ярматурйст м. Работник, специалист по строителни 
арматури. 

арм^в прил. диал. Който се отнася до армея. О Ар- 
меева чорба — сок от кисело зеле. 
армейски прил. Който се отнася до армия (в 1 и 2 
знач.); войскови. О Армейска генерал — наЙ-висо- 
ко звание в българската войска, 
арменец м. и армф|ка ж. Човек от основиою населе¬ 
ние на Армения. 

арменска прил. Който се отнася до Армения или до 

■ арменец. Арменски език. Ар.менски народ. 
армея дн:. диал. Кисело зеле; пресол, разсол. [хр.] 
йрмня ж. 1. Всички въоръжени сили на една държа¬ 
ва; войска. 2, Войсково съединение от няколко 
корпуса или дивизии. Първа българска армия се 
състоеше от два корпуса. 3. прен. Голямо множес¬ 
тво от хора, обединени от обща работа, интереси, 
задачи и др. Армията на труда. О Армия на спа¬ 
сението*. [фр.] 

ариа>тин м. и арнаутка ж. 1. разг. Албанец, 2. прен. 
Човек с тежък, деспотичен характер; деспот. 
[тур.<гр.] 

арнаутски прил. Който се отнася до арнаутин. О Ар^ 
иаутска чушка — вид дребна в много люта пипер¬ 
ка; шипка. 

арог^ен прил, Дързък, нахален, [лат.] 
арогантност .ж. 'Качество яли проява на арогантен; 
дързост, нахалство. 

аромйт м. Приятна миризма; благоухание, благово-. 
ние. Во стаичката пръска аромат оставена от те¬ 
бе китка цвете. П. П. Сл. [гр.] , 

ароматен и аромазйчен прил. I. Който издава приятна 
миризма; благоуханен, благовонен. Ухаят пак ла¬ 
пите — ароматни цъфнали липи. С.мирн. Ароматен 
дъх. Ароматни масла. 2. хим, Обикн. в съчет. аро- 
мятни съединения — органични съединения, дри ко- 
иго всички атоми участват в изграждането на един¬ 
на свързана система. 


3 Ьь.1ГХрСКИ П,.11:ОВСН Р«Ч1ШК 



34 ароматизирам 

яроматазйрам нсв. и прх. Придавам аромат на не¬ 
що. 

яроматнчен вж. ароматен, 
арпяджик м. Дребен кромид за семе, за садене, {тур.] 
арсея м. Химически елемент Аз — твърдо чупливо тя¬ 
ло. [гр.] 

арсенал м. I. Склад за оръжия, муниции. 2. Фабрика 
за оръжия и взривни вещества за военни цели. 3. 
прен. Голямо количество, запас от средства за из- 
' вьршване, осъществяване на нещо. Изразходвах це¬ 
лия си словесен арсенал и пак не го убедих, [от ар.] 
арсеник м. Силно отровен бял прах; мишеморка. [гр.] 
арсеинков прил. Който съдържа арсе!шк, Арсеников 
препарат. 

арсенов и арстнев прил. хим. Който съдържа арсен. 
Арсенов двуокис, 

артезяанскя прил. Който се отнася до, който е свър¬ 
зан с водоносен земен пласт, намиращ се под на¬ 
бляга не между водонепропускливи пластове. Арте¬ 
зианска вода. Артезиански кладенци, [от фр.] 
артел м. Дружи 1 (а, група, организация за съвместна 
работа, [рус.] 

арте^гаа ж, воеп. Склад за хранителни 'запаси на войс¬ 
кова част за близка употреба, [рус.] 
артйлчик м. воен. Войник, комуто е поверена артелна. 
[рус.] 

артериален и артйриев прил. Който се отнася до арте¬ 
рия. Артериална кръв. Артериално налягане, 
аргерносклердза ж. Хронично заболяване, при което 
иадебеляване и втвърдяване на артериите пречи на 
кръвообращението,Сра. атеросклероза, 
артерия ж, 1. Кръвоносен съд, по който кръвта се 
движи от сърцето към отделни части на тялото. 2. 
прен. Голям, важен съобщителен път — улица, шо- 
«, река. Дунав е важна съобщителна артерия, [гр.] 
аргнкул м. Отделен вид стока, обикн. за продажба на 
дребно. На витрината са изложени всички артику-' 
ли. [лат.] 

артикулационен прил. ез. Който се отнася до артику- 
лация; учленителен. Артикулационен апарат. 
артикуляция ж. ез. Изговор на звукове; учленение, уч- 
леняване. [лат,] 

ярт 11 кулйра.ч нсв. и св., прх. спец. Изговарям звукове; 
учленявам. 

артлсрнйскя прил. Който се отнася до артилерия. Ар¬ 
тилерийски огън. 

артнлернст м. Войник яли офицер от артилерията, 
артилерия ж. I. Род войска, която действа с оръдия. 
Артилерията подготвя настъплението на пехота¬ 
та. 2. Сбор от еднородни оръдия. Тежка артиле¬ 
рия. Полска артилерия, Противовьздуиша артиле- 
рия. [фр.] 

артясвам нсв., артйса.ч св. нпрх. прост, I. В повече 
съм, осгава.м. Артиса ли ти от хляба? 2. разг. шег. 
Изоставам. Влакът потегли и той артиса на гара¬ 
та. [от тур.] 

артист м. и артистка ж. 1. Сценичен изпълнител на 
роля а драма, опера, оперета; актьор, актриса. Ар- 
пшетьт твори на сцената, 2. разш. Човек на изкус¬ 
твото. Артистът жинее с красотата. 3. прен. Го¬ 
лям, изключителен майстор в известна област; 
виртуоз. Той е артист в готвенето, [фр.] 
артнончея прил. I. Присъщ на артист. Артистична 
натура. 2. Изпълнен, изработен с вкус; изящен, ху¬ 


дожествен. Артистична направа, 
артистичност ж. Качество или проява на артистичен, 
артрит м. мед. Възпгиштелно заболяване на ставите, 
предизвикано от инфекция, нараняване, ревмати¬ 
зъм и др. [от гр.] 

артроза ж. мед. Заболяване на ставите с израждане и 
деформация на тъканите, [от гр.]' 
артък прил. неизм. и нарч., прост. Излишен, в повече. 

Прот. е к с и к. [тур.] 
йрумьнн мн. (арумьннн л<.) Власи, 
арфа ж. Музикален инструмент с различно дълги 
струни, които се теглят с пръсти. Свиря па арфа, 
[от нем.] 

арфнет м. и арфнетка ж. Свирач на арфа. 
арханзйция ж. книж. Архаизиране. 
арханзйрам нсв. и св., прх. Придавам архаичен, стари¬ 
нен вил, характер на нещо. — се нпрх. Остарявам, 
придобивам архаичен вид, характер, 
архаизъм м. 1. ез. Излязла от упо треба старинна ду¬ 
ма, която рядко се среща в днешния книжовен език, 
напр.; бран, доспехи. 2. Останка от миналото; отжи¬ 
велица. [гр.] 

архаичен прил. I. Старинен, древен. Архаичен стил. 
Архаична лексика. 2. Остарял, вехт, излязъл от 
употреба. Архаичен възглед. 
архангел м. Главен, пръв ангел. Архангел Михаил. 

[гр] 

архангелски прил. Който се отнася до архангел. 
Лрхангеловден м. Църковен празник в чест на архан¬ 
гел Михаил (на 8 ноември), 
археолог м. и археоложка ж. Учен, специалист по ар¬ 
хеология. 

археологичен и археологйческн прил. Който се отнася 
до археология. Археологична наука. Археологически 
музей. 

археология ж. Историческа наука, която се занимава 
с материалните паметнщщ на миналото. Славянска 
археология, [гр.] 

археоложка прил. Който се отнася до археолог и до 
археология; археологически. Археоложка проучва¬ 
ния. 

, архн- Съставна част на сложни думи за означаване на 
старшинство или на най-висока, висша степен в 
проявата на даден признак, напр.: архидякон, архи¬ 
ерей, архимандрит, архиподлец и под. [гр ] 
архив м. 1. Сбирка от стари, исторически писмени до¬ 
кументи — писма, ръкописи, бележки и пр. Архив 
на Възраждането. Български държавен архив. 2. 
Списание, в което се по.местват предимно архивни 
материали или изобщо научно периодично издание.. 
Архив за поселищни проучвания. 3. Архива, [от 
лат.<гр.] 

врхйва ж. I. Сбирка от делови книжа в учреждение, 
сдружение, организация и пр. Архива на дружест¬ 
во. 2. Помещение и служба за такива книжа. Правя 
справка в архивата. 3. Писма, книжа, документи и 
пр, на отделно лице: архив. Из архивата на Н. Ге¬ 
ров. О За архивата съм — стар, ненужен, изли¬ 
шен съ.м, Праща.м вещо в архивата — забравям, 
смятам нещо за ненужно, [гр.] 
архивар .4. и архнварка ж. Служител, който работи 
в архив, архива. Душко Добродушков, архивар в 
Околийското управление. Е. Пел. 
архиварски прил. Който се отнася до архивар, 
архйвеи прил. Който се отнася до архив, архива. Ар¬ 
хивни документи. Архивен номер. Архивни проучва¬ 
ния. 



аркнджов м. уърк. Главен, пръв дякон, [гр.] 
ярхнепйскоп м. Главен епископ, [гр.] 
архиепископия ж. щрк. Област, управлявана в цър¬ 
ковно отношение от архиепископ, [гр.] 
архнепйскопскн прил. Който се отнася до архиепис¬ 
коп. Архиепискапски сан. 

архиерей м. 1 р>рк. Обща титла на висшите санове в 
православната църква; владика, [гр.] 
архиерейски прил. Който се отнася до архиерей. Ар¬ 
хиерейско звание. С> Архиерейски наместник — ад¬ 
министративен представител на митрополита в да¬ 
дена околия. 

врхнерейство ср. I. Длъжност, служба, дейност на ар¬ 
хиерей. 2. Архиерейски сан. 
архимандрит м. В православната църква — монашес¬ 
ки чин, по-долен от епископ., [гр.] 
архнмйдов Прил. от Архимед Сдревногръцкя физик и 
математик). Арлимедов закаи. 
архипелаг лс. Голяма група морски оспрови, разполо¬ 
жени наблизо един до друг. Малайски архипелаг. 

[гр] 

архитект м. и архитдктка ж. Специалист в областта 
на архитектурата (в 1 знач.). [гр.] 
архитектоника ж. \. Органическо съчетание на отдел¬ 
ните части в стройна цялост. Сграда с прекрасна ар¬ 
хитектоника. 2, Съотношение на частите в худо¬ 
жествено произведение; план, постройка, 
композиция. Архитектоника на драма, [гр.] ^ 

архктектскн прил. Който се отнася до архитект. Ар- 
хитектеко бюро. 

архитект^а ж. 1. Наука и изкуство, творческа и ин¬ 
женерна дейност за проектиране, построяване и ху¬ 
дожествено оформяне на сгради, съоръжения, насе¬ 
лени места и под. 2. Съвкупност от характерни 
черти, особености на дадено произведение на това 
изкуство. Византийска архитектура. О Вътрешна 
архитектура — художествено оформяне на вътреш¬ 
ната част на сграда, [от лат.] 
архитектуфев прил. Който се отнася до архитектура. 

Архитектурен стил. Архитектурно бюро. 
аршин м. 1. Турска мярка за дължина, равна на 68,75 
см. 2. Дървена или метална пръчка с деления за ме¬ 
рене с такава дължина. О Двоен аршин разг. — за 
означаване на двойственост, непоследователност в 
поведението и оценките на даден човек в зависи¬ 
мост от интересите му. Меря със свой аршин — оце¬ 
нявам нешо едностранчиво, от своя гледна точка, 
[перс. > тур.] 

яс м. 1, Карта за игра с един знак в средата; асо, бир- 
лик. 2. Първокласен летец-изтреби тел. 3. разш. Го¬ 
лям специалист, майстор, първенец в своята об- 
ласг. [фр.] 

асамб. 1 ея ж. книж. I. Обшо събрание на представи¬ 
телите на държавите, членки на ООН, 2. Събрание, 
[фр] 

асансьбр м. Приспособление, съоръжение за издигане 
и сваляне на хора и товари в сгради, мини и др. 
[фр] 

асансьбрен прил. Който се отнася до асансьор. Асан- 
сьорпа шахта. Асапсьорен техник. 
асептика ж. Предпазване от зараза при хирургически 
операции и при лекуване на рани. [от гр.] 
асептичен прил. Който се отнася до асептика. Асеп¬ 
тично средство. 

ятметрйчеп прил. Лишен от симетрия; носиметричек. 
асмметрйчност ж. Качество на асиметричен; асимет¬ 
рия. 


асортимент 35 


, асиметрия ж. Отсъогвие на симетрия, несъразмерност 
на частите на дадено цяло; несиметричност, несъ¬ 
размерност. [гр.] 

асимилатнвен прил, Асимилационен. Асимилативен 
процес. 

асймилатор м. Който осъществява- асимилация, уподо¬ 
бява на себе си, претопява чужди народности, [лат.] 
асимилйторски прил. Който се отнася до асимилатор 
и асимилация. Асимилатирска политика. Асимида- 
торски методи. 

асимилационен прил. Който се отнася до, който е 
свързан с асимилация. Усвояването на храната 
става по асимилационен път. Асимилационен процес. 
асимилация ж. 1. Претопяване, уподобяване, поглъ¬ 
щане на една народност (обикн, по-малобройна 
или политически зависима) от друга. 2. спец. Про¬ 
цес на усвояване от организма на поеманите от не¬ 
го вещества, необходими за изграждането му. 3. 
книж^ Усвояване на знания, идеи, схващания. 4. ез. 
Уподобяване на един звук с друг поради съседство,' 
Прот. дисимилация. [лат.] 
асимилирам нсв. и св.. прх. 1. Уподобявам, превръщам 
в подобен на себе си, претопявам. Славянският еле- 
-четп асимилирал Аспаруховите българи. 2. Усвоя¬ 
вам. Растенията асимилират въглерод от въздуха. 
Асимилирах прочетеното. 

асистент м. й аснст^нтка ж. I. Научен помощник на 
професор. Асистентът води упражненията по фо- 
нетика. Главен асистент. 2. Вещ помощник ва ле¬ 
кар, режисьор и пр. Асистент при операция, [лат.] 
аснстецтскв прил. Който се отнася до асистент, Асис-г 
тентска стая. 

аоистйрам нсв. и се., нпрх. Помагам като асистент. 

Асистирам на професора при операция. 
аскер м. прост. 1. сьбир. Войска. 2. Войник, [ар. > тур.] 
аскет Л 1 . 1- Човек, който живее изключително 
скромно, който се е отрекъл от удоволствията на 
живота. 2. стесн. цьрк. Отшелник (в 1 знач.), пус¬ 
тинник. [гр.] 

Я 1 же'гйзъм м. Пълно отричане от удоволствията на 
живота; отшелничество. 

аскетичен прил. Присъщ на аскет. Аскетичен живот. 
аскофен м. Комбинирано лекарство, съдържащо ас¬ 
пирин и кофеин, което се употребява при простуд¬ 
ни заболявания, за понижаване на температурата и 
като болкоуспокояващо. [чуж.] 
аслан м. прост. Лъв. [тур.] 
аслъ нарч. прост. Наистина, всъщност. 1ар,тур.] 
асма ж. Лозница, [тур.] 
асо, мн. аса, ср. Ас (в 1 знач.); бирлик. 
асонанс м. лит. 1. Стилистичен похват, който се със¬ 
тои в съзвучно повторение на еднакви гласни или 
групи от гласни в един или няколко стиха, 2. Не¬ 
пълна рима, основана само върху еднакви ударени 
гласни, напр.: прокуди — пеперуди, мъгла — крила, 
отечество — картечници. [фр.]' 
ясоргя-прил. неизм. 1. Който е в съответствие, в хар¬ 
мония с нещо друго. 2. Който е подбран, комбини¬ 
ран, съчетан с оглед на хармонично многообразие,' 
разнообразие (на стока, продукти от един вид). 
Бонбони асорти. [фр,] 

ясорт11М^1СТ м. Съвкупност, множество, подбор от раз¬ 
лични видове и размер стока. Богат асортимент 
от обувки, [фр.] 




36 асоциативен ^ 

асоцматявец крил. Който се отнася до асоциация. Ще 
го запомни по асоциативен пьт. Асоциативна психо¬ 
логия. 

асоциация ж. I. спец, Врьзка между отделни възпри¬ 
ятия, представи или понятия, при която появата на 
някое от тях води до възпроизвеждане на свързани 
с него други възприятия, представи или понятия. 1. 
Сдружение, дружество, [лат.] 
асоциирам псе. и св., прх. 1, спец. Установявам асоци¬ 
ация (в 1 знач.), свързвам по асоциация. 2, Присъ¬ 
единявам, обединявам в сдружение, дружествр и 
под. Договор за асоцииране на България към Евро¬ 
пейската общност, 

аспарагус м. Растение зайча сянка, [лат,] 

аспект м. 1. Гледна точка. 2. Изглед, възможност. 3. 

грам. Вид на глагола, [лат.] 
аспержи мн, (аспержа ж.) 1. Аспарагус, зайча сянка. 
2. Млади сочни стъбла и корени на градинска зайча 
сянка, употребявани като храна, [фр.] I 
аспирант м, и аспирантка ж. 1. Лице, което се стреми, 
домогва се до нещо, има някакви аспирации. 2. Ли¬ 
це с виеше образование, което се подготвя за науч¬ 
на работа под ръководството на професор. Аспи¬ 
рант по български език. [лат.] 
аслнря 1 гтски прил. Който се отнася до аспирант. Аспи- 
рантски изпити. 

аспираптура ж. 1. Институция, форма за подготовка 
на кадри за научна работа. 2. Работа, дейност на 
аспирант (във 2 знач.). [лат,] 
аспирации ж. Стремеж към нещо; домогване, ламтеж. 

Аспирацията им към властта беше безкрайна, [лат.] 
аспирин м. 1. Лекарство, което успокоява болките и 
намалява температурата [ацетилсалицилова кисе¬ 
лина]; ацетизал. 2. Отделна таблетка, хапче от това 
лекарство. Вземи един аспирин, [чуж.] 
аспирирам нсв. и св,, нпрх. кииж. Искам, желая нещо, 
стремя се, домогвам се към нещо. Не аспирирам за 
това място, [от фр.} 

Дсора ж. Някогашна дребна монета, [шр.] 
астеройди мт (астероид м.) Малки планети, които се 
движат около Слънцето, главно между орбитите ка 
Марс и Юпитер, [гр.] , 

астматизъм м, спец. Недостатък, дефект на оптическа 
система или на окото, при който се получава неясен, 
разкривен образ поради липса на фокусиране, [от гр.] 
йстма ж. мед. Болезнен задух. Бронхиална аст.ча. 
[гр.] 

шггмазйк м. н астматичка ж. Болен от астма, 
астматичен прил. Който се отнася до астма, Астма- 
тичен пристъп. 

йстра ж. Вид градинско цвете, което цъфти в края на 
лягото и началото на есента, Аз^ег; богородичка. 
[гр-1 

асграгйн м. Скъпа ашешка кожа с къдрав косъм; ка- 
ракул. [от геогр. соб.] 

астрагшен прил. Който се отнася до астраган, напра¬ 
вен от астраган. Лстрагапен калпак. 

•стрален прил. I. Звезден. Астралпо пространство. 2. 
Мистичен, тайнствен. Астра.нш. светлина, 
[лат. < гр.] 

асгро- Съставна част на сложни думи със значение 
„който се ол 1 ася до звездите, до звездното прост¬ 
ранство'*, малр.: астролог, астроном, истрофизика 
й др. [от гр.] 


астролог м. и астроложка ж. Лице, което сс занимава 
с астрология; звездоброец, 
астрологичен прил. Който се ознася до астрология. 

Астрологични таблици. Астрологичен календар. 
астрология ж. Изкуство за предсказване събитията на 
Земята и съдбата, бъдещето на хората по разполо¬ 
жението на небесните тела. [гр.] 
астронавт м. и астропавтка ж. Космонавт, 
астронйвтюса ж. Космонавтика, [от гр.] 
астроном м. Учен, който се занимава с астрономия, 
астрономичен и астрономически прил. 1. Който се от¬ 
нася до астрономия. Астрономически календар. Ас¬ 
трономическа обсерватория. 2. прен, разг. Извън¬ 
редно, необикновено голям. Астрономическо число. 
Астрономически печалби. 
астропбмвя ж. Наука за небесните тела. [гр.] 
асф&лт м. 1. Черна минерална смола, която' се изпол¬ 
зва за покритие на пътшца, улици и др. 2. Пътна 
настилка, направена от такава смола с пясък и ча¬ 
къл. Пътищата са лоши, асфалтът е разбит, [гр.] 
асфалтен и асфалтов прил. Който се отнася до асфалт, 
напразен от асфалт. Асфалтови пътища. Асфалтен 
блясък. 

асфалтирам нсв. и св., прх. Покривам с асфалт, 
асфод^ м. книж. Растение бърдук, [гр.] 
ат м. 1. Буе^г, добре гледан кон. Атовете се ритат, 
магаретата теглят. Погов. 2. Жребец, [тур.] 
атавизъм м. 1. Поява при възрастните организми на 
признак, същесгвувал у по-далечни прадеди, но 
престанал да бъде нормален за по-новите поколе¬ 
ния. 2. Връщане към нещо отживяло, примитивно., 
[от лат.] 

ягавястнчен и атавистическн прил. Който се отнася до 
атавизъм. Атавистичен признак. 
атака ж. 1. воен. Стремително нападение върху про¬ 
тивник за овладяване на позицията му; щурм, прис¬ 
тъп. Атака на нож. Ротата получи заповед за ата¬ 
ка. 2, прен. Енергично действие срещу нещо или 
някого; нападение, нападка. Словесна атака. 3. 
спорт. Бързо, енергично нападение срещу против¬ 
ника при игра на футбол, баскетбол, шах и др. 
Атаката завърши с гол, 4. мед. Внезапен пристъп 
на болест. Сърдечна атака, [фр.] 
атак>«ам нсв. и се., прх. Предприемам, извършвам 
атака; нападам, щурмувам. Врагът ще апижува при¬ 
зори. Атакувам противник. 
ятямав м. 1. Казашки главатар. 2. Главатар на раз¬ 
бойници. [рус. < тюрк.] 

аташ^; м. и ср. Лице от дипломатическа мисия, назна¬ 
чено да се занимава с определен кръг въпроси. 
Аташе по печата. Военен аташе, [фр,] 
аташирам^нсв. и св., прх. Прикрепвам, придавам ня¬ 
кого с определена задача към учреждение или към 
друго лице или група лица. Аташиран съм към гру¬ 
па чужди журна^гисти като преводач. 
атеизъм м. Система от възгледи, отричащи съществу¬ 
ването на бог и на всякакви божествени сили изоб¬ 
що; безбожис. [гр,] 

атеист м. и атеистка ж. Последовател на атеизма; 
безбожник. 

ятеистичев и атеистйческв прил. Който се отнася до 
атеист и атеизъм, присъщ на атеист; безбожничес- 
ки. Атеистичен мироглед. 

ателие ср. I. Работно помещение на художник, скул¬ 
птор и под. 2. Занаятчийска работилница за по- 
изискаян, изтънчени изделия. Модно ателие. Ши¬ 
вашко ателие. Фотографско ателие, [фр.] 



атентат ж. Поку^иение, нападеьше върху някого или 
нещо за убийство или вредителство, обикн. по по* 
литИчески причини. Бомбен атентат, [фр.] 
атштатор ж. и атентаторка ж. Който върши атентат, 
атентаторскн прил. Който се отнася до атентатор, 
атеросклероза ж. мед. Вид артериосклероза, при кой¬ 
то става отлагане на мастни вещества по вътреш¬ 
ните стени на артериите, обикн. в напреднала въз¬ 
раст. [от гр.] 

атероскл^отик ж. и атсросклеротйчка ж. Човек, кой¬ 
то страда от атеросклероза, 
атестат ж. 1. Свидетелство за образование или за по¬ 
ведение и прояви през време на (Дтужба. Атестат- 
за зрелост. 2. Атестация, [лат.] 
атестацибнен прил. Който се отнася до атестация, съ¬ 
държа атестация. Атестациота комисия. Атеста- ‘ 
ционна характеристика. 

атестация ж. Отзив, преценка за качествата, способ-. 
постите или поведението на някого. Получил лоша 
атестация, [лат.] 

атестирам нсв. и се., прх. Извършвам атестация, да¬ 
вам атестация, преценка. Началникът го атестира 
добре, 

атинянин ж. и атинянка ж. Жител на (древна) Атина, 
атйнскн прил. Който се отнася до Атина, 
атлйз ж. Вид копринен плат с гладко й лъскаво лиие. 
[ар. > тур.] 

атлазен прил. Направен от атлаз, присъш на атлаз. 

Атлазена рокля. Ат.чазен блясък. 
атлантически прил. Който се отнася до океана между 
Европа и Америка и до страните, разположени по 

• неговите брегове. Атлантически съюз. 

атл^с м. Книга, албум от географски или исгорически 
карти или от рисунки, скици, таблици и др. из оп¬ 
ределена област на знанието, науката. Географски 
атлас. Лингвистичен ат.^ас. Атлас по анатомия т 
човека, [гр.] 

атлет ж. и атлетка ж. 1. Спортист, който се занима¬ 
ва с атлетика, изпълнява атлетически упражнения. 
2. Човек със здрава телосложение и голяма сила. 
[гр] 

атлетика ж. Система от физически упражнения за 
развиване на сръчност, сила и издръжливост.^ 
О Лека атлетика — спорт, който включва бягане,'" 
скачане, мятане диск, тласкане ва поле и др. Тежка 
' атлетика — спорт вдигане на тежести, [гр.] 
атлетичен и атлетически прил. Който се отнася до ат¬ 
летика или до атлет. Атлетичен вид. Атлетически 
състезания. Атлетическо телосложение. 
атмосфера ж. 1. Въздушна обвивка па земното кълбо. 

• 1. Газова обвивка на небесно тяло. 3. прен. Заоби¬ 
калящи условия, среда, обстановка. Неблагоприят~ 
на атмосфера. Мрачна атмосфера. 4. Единица мяр¬ 
ка за налягане. Парният котел издържа налягане 
от 10 атмосфери, [гр,] 

атмосферен прил. Който се отнася до атмос(})ера. Ат~ 
мосферни явления. Атмосферно електричество. 
О Атмосферно налягане — което атмосферният 
въздух оказва върху намиращите се в него предме¬ 
ти и върху земната повърхност, 
атом ж. I. Най-малката частица на химическия еле¬ 
мент, носител на неговите свойства, неразложима 
по химичен път. 2. прен. Извънредно малка части¬ 
ца, незначителна в сравнение с цялото. Човекът е 
един атом от вселената, [гр.] 

&ТОМШ прил. Който се оз нася до атом, сяързан е с 
използването на атома. Атомен строеж. Атомно 


аура 37 

ядро. Атомна физика. Атомна реакция. Атомно 
тегло. Атомна енергия. Атомна бомба. Атомна 
електроцентрала. 

атомйзъм м. Материалистическо учение за природата, 
според което материята се състои от вечни, неиз¬ 
менни и неделими чаез ици — атоми, 
атомйст ж. Привърженик на атомизма. 
атомиегнчеи и атомистическя прил. Който се отнася 
до атомйзъм. Атомистична теория. 
атрактивен прил, книж. Привлекателен, занимателен, 
приятен. 

атрактивност ж. Качество на атрактивегг; привлека¬ 
телност. 

атракциднен прил. Свързан с атракция; развлекателен, 
забавен. Атракционпа програма. 
атракция ж. Ефегген номер от програмата на забава, 
на цирково и^ш естрадно представление, който 
привлича публиката, [лат.] 

атрибут ж. 1. Основен признак, неделимо свързан със 
същината на даден предмет или явление. Движени¬ 
ето е атрибут на материята. 2. Характерен белег, 
качество или принадлежност на някого или нещо. 
Атрибути на властта. Мъжки атрибути. 3. грам. 
Определение, [лат.] 

атрибутеи прил. Който се отнася до атрибут (в 1 и 2 
знач.). 

атрибутивен прил. грам. Който се отнася до атрибут 
(в 3 знач.). Атрибутивно свързване на думите. Ат- 
рибутивпа употреба. 

атропин ж. Силно отровен алкалоид с широко прило¬ 
жение в медицината. Атропин се съдържа в татула 
и бе.чадоната. [нем.<гр.| 

атрофирам нсв. и св. 1. нпрх. Атрофирам се. 2. прх. 
Предизвиквам, пораждам, причинявам атрофия. — 
се нпрх. За телесен орган или неговите функции — 
търпя, претьрпява.м атрофия, ставам безжизнен, 
преставам да функционирам нормално, израждам 
се или изчезвам. Крилата на някои видове бръмбари 
са се атрофирали. Мускулите ви ще се атрофират 
от лежане. 

атрофии ж. книж. спец. Намаляване, израждане на 
телесен орган или загубване на функцията му. Ат¬ 
рофия на опашката. Атрофия на чувствата, [гр.] 
йу межд. За израз на учудване, изненада или радост, 
възторг. Ау, колко много хора! 
вудн^цня ж. Официален прием у високопоезавено 
лице. [лат.] 

^удно-визуален прил. Който се отнася до, който е 
свързан едновременно със слуха и зрението, със 
, слушане и гледане. 

ауднгтбрня ж. 1. Помещение, особено във виеше учеб¬ 
но заведение, къдего се слушат лекции. 2. събир. 
Слушателите на лекция, сказка, реч и пр. Многоб- 
ройна аудитория, [лат.] 

аукцибн ж. Публична разпродажба, при която прода¬ 
ваната вещ става притежание на лицето, предложи¬ 
ло най-висока цена; търг. [нем.<лат.] 
аукцибнен прил: Който се отнася до аукцион. Аукци- 
опна къща, Лукционна цена. 
йуля ж. Зала за официални тържества в университет. 

[1-р.1 

йуря ж. книж. 1. Слаба светлина, която някои хора 
уж виждат около човешкото тяло. 2. Атмосфера, 
Която обгражда някого или нещо, която се излъчва 



38 ауспуф 

от някого шш нещо. Той е личност с особена аура 
в културнил живот на България. 
йуа 1 уф и (разг.) ауспух м. Специална тръба за изпус¬ 
кане, изхвърляне на отработилите газове от двига¬ 
тел с вътрешно горене, [нем.] 

^ут м. спорт. 1. Във футбола, волейбола, тениса 
и под. — положение, когато топката е излязла 
извън игралното поле. 2, като межд. За означа¬ 
ване, че топката е напуснала игралното поле. 
[англ.] ^ 

аутнзъм м. спец. Психично заболяване, при коетО 
болните, главно деца, живеят в свой въображаем 
свят и отношенията им с другите хора са напълно 
разстроени. [лат,<гр.] 

аутистнчеи прил. спец. Който се отнася до аутнзъм. 
Аутистичии деца. 

йутлиния ж. Линия, която ограничава футболно, бас¬ 
кетболно. волейболно или друго игрище, 
аутобан м. рядко. Автомагистрала, [нем.] 
аутодафе ср. 1. Тържествено изпълнение на присъда, 
особено изгаряне на еретици от средновековната 
инквизиция. 2. Изгаряне на книги, осъдени иа уни¬ 
щожение, [от порт.] 

аутопсирам псе. и св., прх. Правя аутопсия, 
аутопсия ж. Разрязване и изследване на труп с цел да 
се открият причините за смъртта, [гр.] 
аутсайдер л<. 1. Който е отхвърлен, не е приет или не 
притежава качествата да бъде част от дадена соци¬ 
ална група. 2. спорт. Състезател или отбор, който 
няма възможности, шансове да победи, който е или 
се очаква да бъде последен.- [англ.] 
афазия ж. мед. Разстройство на речта, при което се 
загубва способността за говорене или за разбиране 
на чуждата реч или и двете, [гр.] 
афект м. Състояние, пристъп на силна възбуда, коя¬ 
то протича бързо и бурно и може да бъде свързана 
с изгубване на контрол върху поведението, постъп¬ 
ките. Изпада.н в афект, [лат,] 
афектания ж. книж. Силна емоционална възбуда, ко¬ 
ято се проявява в неестественост на държането, в 
прекадена приповдигнатост, превзетост на речта. 
афе|сгев прил. Който се отнася до афект. Афектно 
действие. 

яфеюирам нсв. и св., прх. Предизвиквам афект, силно 
възбуждам. — се нпрх. Изпадам в афект, силно се 
възбуждам. Той лесно се афектира. 
афектиран прил. Който е в състояние на афект, дължи 
ос на афекг или е склонен към афектация. Афекти¬ 
ран тон, 

а^'ра ж. Нечиста, непочтена работа, дело, предпри¬ 
ятие. Ть.шш афери. Шпионска афера, [фр.] 
аферим межд. прост. За израз на похвала, одобрение; 
браво, отлично, прекрасно. Афери.м бе, момче! 
[перс. > тур] 

аферист м. и афернстка ж. Който се занимава с афе¬ 
ри, върши а(^ри. 

афикс гра.». С^ювообразователна и словоизмени- 
те;ша часгнпа (представка, наставка), която се при¬ 
бавя гьм корена или основата; приставка, творни- 
ца. [лат ] 

афнинт^ м. I, хим. Способност, склонност на хи¬ 
мически елементи и съединения да влизат в хи¬ 
мическо взаимодействие помежду си. 2. прен. 
Вьгрешно сродство, б.чизост и взаимно привли¬ 


чане. Душевен афинитет. 3. прен. Склонност, 
предразположение към някого или нешо. 
[нем. < лат.] 

афиби м, 1. Градински мак. 2. Засъхнал сок от макови 
главички, от който се произвежда опиум, [от 
гр.>ар., тур,] • 

афнои.чйя при.л. неизм. Който употребява или е замаян 
от афион. Афионлии мозъци. Бот, 
афйф вж. X а ф и ф. 

афиш м. 1. Печатна обява за театър, филм, концерт,'' 
събрание и др. Афишите за събранието са разлепе¬ 
ни. 2, Плакат с рекламно или агитационно съдър¬ 
жание. [фр.] 

афиширам нсв. и св., прх. 1. Разгласявам чрез афиши. 
Събранието не е добре афиширано. 2. прен. Изтък¬ 
вам, показвам, изкарвам па показ. Не афиширайте 
чувствата си. — се нпрх, Самоизтъквам се, натрап¬ 
вам ее на вниманието на другите, [от фр.] 
яфоресвям нсв., афоресам св. прх. 1. Отлъчвам от 
църква. 2. прен. Заклеймявам и изключвам, отст¬ 
ранявам, отлъчвам от определена обществена сре¬ 
да. Ще бъдеш афоресан от всички, ако не се попра¬ 
виш. [отдр.] 

афорнзъ.ч м. Кра'псо изречение, което изразява в ярка 
форма важна мисъл или мъдрост. Обича да си слу¬ 
жи с афоризми, [гр.] 

афорнсгйчем и афористнчески прил. Който се отнася 
до афоризъм, Афористична форма. Афористичен 
стил. 

африкаисц м. и африканка ж. Човек от народите на 
Африка. 

африкански прши Който се отнася до Африка. Африг 
кански пле.иена. Африкански езтщ. 
африкатн мн. (афрккат м.) ез. Съгласни звукове, кои¬ 
то се учленяват е последователно образуване на 
преграда и проход в гласовия канал; преградно- 
проходни съгласни, [от лат.] 
африкатнвен прил. ез. Който се отнася до^ африкати. 
Африкативни съгласни. 

афродизиак м. спегр Възбуждащо лекарствено средст¬ 
во, което засилва половото влечеше и потентност¬ 
та. [от гр.] 

афроит м. Оскърбление, обида чрез подчертано пре¬ 
небрежително отношение. Направюг му афронт. 
1ФР=] 

афронтирам нсв. а. св., прх. книж. рядко. Оскърбявам, 
обиждам някого чрез подчертано пренебрежително 
отношение. 

афта ж. Мехурче, което се образува върху лигавица¬ 
та на устната кухина и оставя плитка болезнена яз¬ 
вичка. [от гр.] 

афу залн същ-, неизм. Вид бяло десертно грозде е дълги 
зърна и дебела крехка ципа. [от ар. соб. > тур.] 
афъзка ж. Вид слива с едри топчести плодове, както 
и са.мият плод. Компот от афъзки. [от тур,] 
ах межд. За израз на: 1. Радост, удоволствие. Ах, 
колко е .хубаво тук^ 2. Съжаление, неприятно чувс¬ 
тво. Ах, ами сега? Ах, колко ми е тежко!-Ах, изви- 
н-нвайте! 3. Изненада, учудване. Ах, какво е това? 
4. Закана. Ах, да ми паднеш в ръцете! Ах ти, веро- 
ло.мнико! 

аха .межд. За израз на; 1. Досешане. Аха, зная аз как¬ 
во готвите вие! А.ха, такава ли била работата? 2. 
Закана, предупреждение. Аха, няма да ми се изплъз¬ 
неш из ръцете! 3. Учудване, изненада. 4. Потвърж¬ 
дение. Аха. вярно е това. 
йкам нсв, нпрх. Ахкам. Стига си а.хала. 



юшам нсв., ахна св. нпрх. Ахам, ахкам веднъж или по¬ 
единично. Всички ахнаха от учудване. От време на 
~ време някой ахва от изненада, 
ах 11 / 1 есо 11 прил. Който се отнася до Ахилес (Ахил), 
главен герой в „Илиада“. О Ахилесова нега — 
най-слабото, уязвимо място на някого или нешо. 
йхкам нсв, нпрх. С вик, възклицание „ах“ изразявам 
радост, удоволствие, съжаление, изненада и др. И 
ще започне да ахка: „Ах, колко много птици!“ Недей 
ахка толкова. 

ахмш прост. Глупав човек, глупак, Вива ли да си 
толкова ахмак! [ар. > тур.] 

ахмаписи прил. прост. Който се отнася до ахмак. Ах- 
машка работа. 
ахна вж. а X в а м. 

ахпаи[ни] и а 11 ап[нн| м. прост. жарг. Приятел, другар, 
[тур. < ар.] . 

ахроматизъм м, 1. физ. Свойство на оптически стъкла 
да пречупват светлината, без да я разлагат на със¬ 
тавни цветове. 2,^ муз. От(п>ствие на хроматични то¬ 
нове. [гр.] 

ахроматнчен и ахроматнчески прил. 1, физ. Който не 
разлага светлината на съставни цветове. Ахрома- 
тичен обектив. 2. муз. В който Н5ша хроматични 
тонове. А хроматична гама. 
ахчийннца ж. прост. 1. Готварница. 2. Обикновена, 
проста гостилница, 
нхчинскн прил. прост. Готварски, 
ахчин м. и ахчнйка ж. прост. 1. Готвач. 2. Съдържа¬ 
тел на ахчийннца. [тур.] 
ацетизал м. Аспирин, [чуж.] ' 

ацетатеи прил. Който се отнася до ацетати. Ацетатна 
коприна. 

апеггати мн. (ацетжг .«.) хим. Соли и естери на оцет¬ 
ната киселина, които се използват като разтвори¬ 
тели, в текстилната промишленост и др. [от лат.] 
ацетилен м. Безцветен отровен избухлив газ с непри¬ 
ятна миризма, употребяван за осветление и в мета¬ 
лургията. [лат.] 

ацетиленов Прил. от ацетилен. Ацетиленова 
лампа. 

ацетон м. Безцветна течност, която се получава при 
суха дестилация на дърва и служи като разтворител 
на смоли, мазнини и пр. [лат.] 
ацегоиов Прил. от ацетон. Ацетонов лак. 
ацгекн мн. Най-голямата индианска народност в 
Мексико. 

ачнгъбз прил. неизм. прост. Буден, отворен, отракан, 
нестеснителен. [тур.] 

ачнк прост. 1. прил. неизм. Открит, явен. Съвсем ачик 
работа. 2. нарч. Явно, открито, [от тур.] 
ашйк м. I. Кокалче от задно коляно, обикн. на агне, 
употребявано от децата за игра. 2. Игра с такива 
кокалчета. Хайде да играем на ашици. [тур.] 
йшколсун межд. прост. Браво (често в подигравате¬ 
лен, ироничен смисъл). Ашколсуи бре, калпазанино! 
[ар, > тур.] 

ашладисвам нсв.. ашладйсам св. прх. прост. Присаждам, 
Облш ородявам чрез присаждане (дърво шш друго рас¬ 
тение), Дръвчетата се спиюдисват напролет, [тур.] 
ашламй ж. А^^чадисано дърво, растение; присад. Та¬ 
зи роза е ашлама. [ч ур.] 

нйзмо ср, (и аязма ж.) I. Извор, обикн. при църква 
или манастир, чиято вода се смята за лековита. 2. 
Местност с такъв извор, [нгр.] 
аяннн м. остар. 1. Знатен гражданин. 2. Валийски по¬ 
мощник. [ар. > тур.] 


Б 


ба Акжд. прост. За израз на възражение или за озна¬ 
чаване на смисъл, обратен на онова, което е изка¬ 
зана или е предполагано преди това, — Няма ли 
да ядеш? •— Ба, ще стоя гладен! — Ба! Не можеш 
лесно да направиш това. ' 

баба’ ж. 1. Стара жена; старит^а, бабичка. Хайде да 
помогнем на тази баба. 2. Майка на Аякой от ро- 
дите.чите. Баба ми много ме обича. Имам две баби. 
3. Майка на съпругата по отношение на съпруга; 
тъща, 4. Народна акушерка. Селска баба. 5. Баячка, 
врачка, магьосница. Така баба знае, така бае. По- 
гов. 6 . прен. Нерешителен, некадърен човек. Ста¬ 
нахме баби. Ваз. 7. Епите"! към името на олицетво¬ 
рени- образи на природни сили и животни, обикн. в 
пародиите приказки. Баба Марта. Баба Меца. Баба 
Мравка. 8. Някои предмети и лица в детските игри. 
Сляпа баба. 

баба^ ж. диал. Вид колбас от нарязано на дребно ме¬ 
со и дреболии, сварени в свински стомах. 
бабайт[н 1 || м. и бабаитка ж. разг. Едър, силен, здрав 
и решителен човек; юначага. Виж го какъв е баба- 
итин. [тур.] 

бабаитлък м, Бабаитство. [тур.] 
бабайтскн Прил. от б а б а и т, Бабиитска проява. 
бабаитство ср. 1. Проява или нрав на бабаит. 2. Праз¬ 
на юнащйна. Тук няма нужда от бабаитство, 
бабалък м. прост. Тъст. [тур.] 

бабанка м. и ж. Силен, здрав, едър мъж или жена; 

юначага. Бабанка си ти! [от тур.] 
бабанко м. Силен, здрав, едър мъж; юначага, бабанка. 
бабе ср. разг., обикн. пренебр. Умал. от б а б а’ (в 1 
знач.), 

баберка ж. диал. Паберка. 
баберкувам нсв. нпрх. диал. Паберкува.м, 
бебешки прил. Присъщ, свойствен на баба, на бабич¬ 
ка. Бабешки цпр. Бабешки приказки. 
бабин 1. прил. който е на баба. Бабина къща. Бабино 
момче. 2. като същ. бабини мн. Домът и семейст¬ 
вото на баба. Отивам у бабини. О Бабина душица 
— растение мащерка. Бабина риза диал. — небесна 
дъга. Бабини деветипи*. Бабино ухо — гъба керино 
ухо. 

бабииден м. Народен празник, на който се оказва по¬ 
чит на баби и акушерки, бабували, помага;ш при 
раждане. 

бабичка ж. Стара жена, старица. Помогнах на една 
бабичка. 

бабншкера и бабушкера ж. разг. Противна, неприятна 
стара жена, бабичка; бабушкерник. 
бйбка ж. I. Умал. от б а б а*. 2. Стара дребна мо¬ 
нета. 

бяб;^ам нсв. нпрх. (и прх.) 1. Помагам при раждане; 

акуширам. 2. само нпрх. Бая, врачувам. 
бабуйн Павиан, [фр.] 
бабушкера вж. бабишкера. 
бабушкерник м.. разг. Бабишкера. 
бавачка ж. Жена, която бави, занимава, гледа деца. 
бавеж м. Бавене, забавяне, протакане, размайване. 
бавен прил. 1. Който върши нещо полека, с малка 



40 бавност 


бързина; муден, пипкав. Прот. б ъ р з. 2. Който 
става, върши сс полска, с малка бързина. Бавна ра¬ 
бота. Бавен ход. 

бйвност ж. Качество на бавен; мудност, 
бавя нсв. прх. 1, Правя нещо твърде продължително, 
преча па. бързото изпълнение на нещо; отлагам, 
протакам. Той бави решението на въпроса. 2. Задър¬ 
жам, мая някого. Не го бави, че ще изпусне влака. 
3- Забавлявам, развличам малко дете. Майката ра¬ 
боти, а бабата бави детето. — се гтрх. Върша не¬ 
що с малка бързина, не идвам навреме или не прис¬ 
тъпвам навреме към извършването на нещо. 
Хората чакат, а чиновникът се бави. Без да се бави, 
той започна работа. 
багабб 1 гг|нн| вж. вагабонтин. 
багаж м. Вещи, които се носят при пътуване с чанта, 
куфар, вързоп и др. Трудно се пътува с много ба¬ 
гаж. О Вдигам си багажа — отивам си, напускам. 
Стъклен багаж шег. — жена и малки деца, които 
създават неудобства при пътуване. Стягам си бага¬ 
жа — приготвям се да напусна някое място, да за¬ 
мина. [фр.] 

багажен прил. Който се отнася до багаж. Багажно по¬ 
мещение, Бага.жна разписка, 
багажник м. Място или приспособление за багаж в 
превозно средство. 

багатйлн мн, (багатйаа ж.) разг, прейебр. Дребни ве¬ 
щи, багаж; дърми. Хайде, вдигай си богателите и 
да те няма! [от ит.] 

багер лс. Самоходна земекопиа машина, [нем.] 
багернст м, и багерйсзха ж. Работник, който управ¬ 
лява багер, работи с багер, 
баг^а ж. Специална пръчка, с помощта на която 
откриват подземна вода, руди и др. [фр.] 
багетнзъм м. Начин, метод за откриване на подземна 
вода, руди и др. с помощта на специална пръчка, 
[фр.} 

багетист м. Лице, което се занимава с багетизъм. 
бапш се } 1 св, ипрх. Агня се. 

багра ж. 1. Цвят, окраска. Листата на горските дър¬ 
вета имат вече ж-ь.^ипи багри. 2. Боя за боядисване; 
багрило. С тая багра ще нашари.м яйцата. 
багрен прш 1 . 1. Който се отнася до багра; цветен, цве¬ 
тови. Багрена хармония. 2, рядко. Тъмночервен, 
пурпурен. Осветен от багрени 
багреинца ж. Дълга връхна дреха от тъмночервено 
сукно, царска мантия от скъп пурпурен плат, носе¬ 
на от бъчгарските царе през средновековието; пор- 
фира. 

багреморбдеа при.1. книж. Който по рождение принад¬ 
лежи към владетелски род (в средновековна Бълга¬ 
рия н във Византия), 

ба 1 рй. 1 еи прил. Който се отнася до ба 1 рило, свързан 
е с багрене. Багрилни вещества. Багрилен це.х. 
бш рнлка ж. 1. Багрило, боя. 2. Цвят, окраска, 
баг ри,!» ср. Багра, боя за боядисване, 
баг ря нсв. прх. 1, Оцветявам, боядисвам. 2. Придавам 
цвят, оцветявам или осветявам нещо, обикн. в чер¬ 
вено. С.апцето багри гората. 
багъаце ер. гал. Обикн. в съчег. агънце багьице — наз¬ 
вание на агне в детските приказки, 
бйдаш ж. I. Разтвор от вар, каолин или хума за ю- 
мазване на стени, 2. Мазане, нзмазване на стени с 
такъв разтвор, [от ит. > тур.] 


баданарка ж. Четка за баданосване, 
баданосвам нсв., баданосам св. прх. Мажа, измазвам 
с постна боя, с вар; варосвам. Ще бадопосаме всич¬ 
ки стени. 

бадевй и бздявй нарч. прост, 1. Безплатно, безвъз¬ 
мездно, даром, много евтино. Тая къща е прода¬ 
дена бадева. 2. Напразно, напусто, залудо, [от 
перс. > тур.] 

бадем м. 1. Плодно дърво от рода на зарзалата, 
Агау§ба1и8 соттиП13. 2. Плодът на това дърво, 
[перс, > тур.] 

6аде.чов Прил. от б а д е м. Бадемово клонче, Баде¬ 
мови ядки. Бадемово масло. 
баджй и баджа ж. прост. I. Комин. 2, Горна част на 
огнището. 3. Прозорче на покрив; капандура. На 
баджапш заболи знаме, [тур.] 
бадж^ м. прост. жарг. Бедро, [тур.] 
баджанак м. Съпруг на балдъзата, на сестрата на съп¬ 
ругата, [тур.] 

баджяяашкн прил. Който се отнася до баджанак. 
бадмиятон .н. Спортна игра, подобна на тенис, при 
която^ малко топче със стабилизиращи полета му 
пера се прехвърля чрез удряне със специални раке¬ 
ти през хоризонтално опъната мрежа; федероал. 
[от англ, соб-] 
бадяв^ вж. бадева. 

база ж. I. Съвкупност от условия, положения, прин¬ 
ципи като предпоставка за съществуването или 
появата, възникването на нещо; основа. Споразу¬ 
мение може да се постигне ма базата на взаимни 
отстъпки. Нормативна база. 2. Територия, скла¬ 
дове, работилници, специални помещения, запаси 
и др., необходими за снабдяване на армии, експе¬ 
диции, учреждения, търговски предприятия и др. 
Авиационна база. Морска база. 3. полит. Съвкуп¬ 
ност от производствени отношения между хората, 
обусловени от определено равнище на развитие 
на производителните сили. Вазата определя надс¬ 
тройката. [гр.] 

базалт м. Скала от вулканичен произход, подходгпца 
за градеж и за настилка на шосета, [от гр.] 
базалгов прил. Който се отнася до базалт, направен 
от базалт. Базалтови плочи. 
базар м. 1. Покрит пазар, голямо помещение с мно¬ 
жество малки магазини. 2. Временна изложба и 
разпродажба на стоки, обикн. по някакъв официа¬ 
лен повод, [перс.] 

базарев Прил. от б а з а р. Базарпа разпродажба. 
базедов пршг. О Базедова болест — заболяване, ко¬ 
ето се характеризира с увеличаване на щитовид¬ 
ната жлеза и усилване на дейността й, свързано с 
нарушения в обмяната на веществата, [от нем. 
соб.] 

базилика лс. 1. В античността — обществена сграда 
с издължена правоъгълна форма, която служела за 
съдебни дела или търговски сделки. 2. Християнски 
храм с правоъгълна, фор.ма и множество стълбове 
или колони, [гр.] 

базирам нсв. и св., прх. Основавам. Базира.ч обвиине- 
нието си върху факти. — се нпрх. Основавам се. 
Базира се на н.чколко обстоятелства. На какво се 
базира обвинението ви? [от гр.] 
бази]к^н|ин| м. остар. Търговец, търгаш, [перс, > тур.] 
базис м. юшж. Основа, база. [гр.] 
базнеев при.^. книж. Който се отнася до база, базис; 
основен, съществен. Базисно явление. Базисна чо¬ 
вешка потребност. О Базисна валута — по отно- 



шеяие на- която се котират другите валути в дадена 
страна. 

базов прил. Който се отнася до база, служи зй база. 

Базов лагер. Базово училище. 
байлка ж. Заклинание, баяне; баянка. Не помагат ш 
би./^ки, ни баилки. 

бяйр м. Хълм, рид, бърдо, височина. О Не ми трябва 
(що мн зрябва) на баир лозе*, [тур.] 
бай л*. Пред лично име ~ байо, бате. Нека бай Иван 
да дойде с иас. 

байганьовски прил. Присъщ па Бай Ганьо; недодялан, 
просташки, дебелашки. Байганьовска постъпка. 
бйбгйнъовщипа ж. 1. Сбор от качества, присъщи на 
Бай Ганьо, героя от едноименното произведение на 
Ал. Константинов. 2. Проява на дръзка и хитра не- 
додяланост в простащина. 

байгьи нарч. прост. Обикн. в съчет. байгъп ми е; става 
ми баигън — а. Лошо ми е, призлява ми от нещо. 
б. Омръзна ми, дотяга ми, досадно ми е. Байгьи ми 
е от вашите приказки, [от тур.] 
банка и байо м. нар. Бате, батко. О Зайо* Байо. 
байно м. 1. диал. По-стар брат; бате, батко, байо. 2. 
При лично име или самостоятелно в обръщение — 
за свойско, понякога пренебрежително назоваване 
или обръщение към по-възрастен мъж. 
б^ов прил. Който се отнася до, който е на байно. 
Агънце мило, байноео, защо ми жално проблея? Ем. 
п. Дим. О Байиова булчнца — невест)'лка. 
бшо вж. 6 а й к о. 
байоя^ м. Щик. [от фр. соб.] 

байрак .и. Знаме. О Вдигам бя.ч байрак разг. — приз¬ 
навам се за победен, предавам се. Развявам си бан- 
раяса — а. Върша своеволия, б. За жена — разврат¬ 
нича. [тур.] 

байрактар м. и байрактарка ж. разг. 1. Знаменосец. 2. 

прен. Водач, главатар. Иван е байрактар на всички 
деца в махалата, [от тур. + перс.] 
байрактарскя прил. Който се отнася до байрактар. 
банрам м. Най-голям мохамедански празник, [тур.] 
байт м. спец. Мярка за количество, обем информация, 
равна на 6 или 8 бити, която в компютрите се об¬ 
работва като еш!о цяло. [англ.] 
байц м: Химическо средство за повърхностно оцветя¬ 
ване на дървени изделия, [нем.] 
байцвам нсв. прх. Обработвам, оцветявам дървена по¬ 
върхност с байц. 

байчо м. 1. нар. Бате. Надяваш ли се. Калино, байчо 
ти Кольо да дойде? Нар.п. 2. разг. В говора на уче¬ 
ниците ~ училищен прислужник, 
б^а ж. Широк меден съд за пренасяне на храна за 
войници. Две години е ял от войнишка бака. 
' [рус. < хол.] 

бакалавър м. 1. Най-ниска, първа университетска 
научна степен. 2. Във Франция и някои други 
страни — лице, завършило средно образование, 
[от лат.] 

бак^.тнн м. и бак^лка ж. оетар. Дребен търговец на 
раз.чични стоки, предимно за храна. [ар. > тур.] 
бакалия ж. остар. 1. сьбир. Стоки, с които търгуват 
бакалите; колониални стоки. 2. Бакалница. [тур.] 
бакалннца ж. остар. Магазин, в койго се продава ба¬ 
калия; колониален магазин, 
бака леки прил. Който се отнася до бакалин или до 
бакалия. Бакалски сметки и тефтери. Бакалски 
стоки, 

бакар л*. Дежурен войник, който пренася с баки хра¬ 
ната и я разпределя. 


бала 41 


бакара ж. Вид хазартна игра на карти. [фр.<ит.] 
бакелит л*. Вид твърда пластмаса е добри елект¬ 
роизолационни свойства, устойчива па химичес- 
, ко и топлинно въздействие, която се използва в 
електротехниката и за направа на съдове, [от 
соб.] 

бакел]Утен и бзкелвтов прил. .Направен от бакелит, 
бакенбардн мн. Брада от двете страни на лицето, по 
бузите, [от нем.] 

бакйя ж. прост. 1. Изоставен дълг, неплатена част от 
данък. 2. разш. Изоставена, недовършена работа. 
Оправи си бакиите. [тур.] 

баклй .ж. 1. Раешние от вида на боба, Уюа ГаЬа; че¬ 
рен боб. 2. Плодът на това растение, [тур.] 
баклавй .ж. Силно подсладена със захарен или меден 
сироп баница със счукани орехови ядки. [тур.] 
6 акпу^ 1 вер м. Прахообразна смес от различни вещес¬ 
тва, която се използва за набухване на тесто за 
хляб; сладкиши и др. [нем.] 
бактсриАлси прил. Който се отнася до бактерия. Бак¬ 
териална инфекция. 

бактерии .«н. (бактерия ж.) Микроскопични, предим¬ 
но едноклетьчш! организми без оформено ядро, ко¬ 
ито причиняват гниене, ферментация или болести. 
Болестотворни бактерии, [гр.] 
баигериолш м. Специалист по бактернология. 
бактериологйчев, бактерио.чогичес 1 сн и бакгтериоложкн 
прил. Който се отнася до бактернология, свързан е 
с бактернология и бактерии. Бактериологично оръ¬ 
жие. Бактерио.пожки изследвани.ч. 

6 актерио. 7 бгия ж. Наука за бактериите, [гр.] 
бактерицйден прил. спец. Който се отнася до (спо¬ 
собността за) унищожаване, убиване на бактерии¬ 
те. Известни са бактерицидните свойства на чесъ¬ 
на. ■ 

бвктери 1 (йд| 1 ост ж. Качество на бактерициден, 
бактерия вж. бактерии. 

бактйсвам нсв., бактйсам св. ипрх. прост. Досажда ми, 
дотяга ми, пресищам се. Бактисах от тия разпра¬ 
вии. [тур.] 

бакшиш м. Дребна сума пари, които се дават срещу 
получена услуга в ресторант, кръчма, кафене и под. 
^ свръх редовното заплащане. Бакшишът унижава 
. човешкото достойнство, [перс. > тур ] 
бакьр м. I. Металът мед. Джезве от бакьр. 2. сьбир. 
Медни вепщ и съдове. Дадох п/ всичкия бакьр. 3. 
Котел, [тур.] 

бакърджйнскй прил. Който отнася до бакърджия. 
бакърджййстао ср. Занаят, работа на бакърджия; мед- 
никарство. 

бакърд9К11я м. Медникар. 

бакърен прил. Който, се отнася до бакьр, направен от 
бакър. Бакърен поднос. Бакърена фабрика. 
бал’ м: Тържествена танц>зална вечеринка, забава. 
Абитуриентски бал. Маскен бал. Бал па журналис¬ 
тите. [фр.] 

бал^ м. 1, Цифрова оценка на успех в училище, пости¬ 
жение в спорга и др. Кандидапште са подредени по 
общия бал от изпитите. Балът му е нисък за влизане 
в университета. 2. спец. Единица за 01 ^нка по опре¬ 
делена скала на силата, интензивността на някакво 
явление. Схелата на вятъра е шест бала. [фр,] 
бала ж. Обемист пакет, вързоп от мек материал; 
денк, Ба.'}а сено. Бала памук, [от ит.] 



42 балада 


6ал1да ж. 1. Стихотворение с яирико-епичен харак¬ 
тер и легендарно-фантастично съдържание. 2, Во¬ 
кално произведение или инструментална пиеса с 
епичен, фантастичен или драматичен характер, [от 

ФрЛ 

балйдш прил. Който се отнася до балада, Баладпи мо¬ 
тиви. 

балвдйчеи прил. Който е присъщ на балада, има ле¬ 
гендарно-фантастичен характер, Баладична музика. 
Баладични мотиви. 

балалйнка ж. Малък струнен музикален инструмент, 
приличен на мандолина, [рус. < татар.] 
балама м. разг. Глупак, наивник, [тур.] 
балвмосвам нсе., баламосам се. прх. разг. Заблужда¬ 
вам, залъгвам някого, правя го на балама. Ще ни 
помогнеш ли, или само ни баламосваш? , 
баламскн прил, разг. Който се отнася до балама, при¬ 
същ на балама. Заловили го по иай-баламския начин. 
баламурмик м. прост. жарг. Балама, 
баланс м, 1. Парично, финансово състояние на дадено 
предприятие, организация, учреждение към определе¬ 
на дата. Счетоводен баланс. Активен (пасивен) ба¬ 
ланс. 2. Система от показатели, характеризиращи да¬ 
дено явление чрез съпоставяне на противоположни 
негови страни. Воден баланс. Енергиен баланс, 3. 
техн. Устрюйство, приспособление за регулиране ра¬ 
ботата на даден механизъм. 3. юшж. Равновесие, 
равновесно състояние. Топлинен баланс на човешкото 
тяло. О Търговски баланс — съотношение между 
вноса н износа на стоки в дадена страна, [фр.] 
балансирам нсв. в св. 1. нпрх. Запазвам равновесието 
на собственото си тяло чрез определени движения. 
Балансирам върху опъншпо въже. 2. прх. Уравнове- 
сявам, поддържам или възстановявам равновесието 
на нещо. 3. прх. Правя баланс, съпоставям и уед¬ 
наквявам дебита и кредита. Балансирахме сметки¬ 
те. 4. нпрх, прен. Заемам средно положение между 
две противоположни, противоречиви мнения, пози¬ 
ции, възможности, [от фр.] 
баланейрзн прил. Който се отличава е умереност и 
равновесие, с добро съотношение между съставните 
си части, прояви, тенденции. Балансирано хранене. 
Балансирана финансова политика. 
балансов прил. Който се отнася до баланс, 
балансьор м. I. техн. Част, детайл, устройство за ре¬ 
гулиране работата на даден механизъм; баланс. 2. 
Цирков артист или спортист, чиято задача е да ба¬ 
лансира, да поддържа равновесието на собственото 
си тяло или на нещо друго при изпълнение на оп¬ 
ределени но.мера. 

баласт м. 1. Допълнителен товар, тежест, която се 
поставя в кошницата на балон, в кораб иди само¬ 
лет за по-голлма устойчивост и равновесие, а при 
нужда се изхвърля, 2. прен. Непотребен, безполезен 
товар или подробности, които утежняват съдържа¬ 
нието иа нещо. 3. Непресят чакъл за градене, 
строеж, [англ.] 

баластра ж. Чакъл и пясък за бетон, [ит.] 
балатум м. Вид дебела подова настилка от каучуко- 
по/й)биа нееластична материя, нанесена върху гру¬ 
бо зебло. [нем.] 

балваи м, I- Голям, обикн, заоблен камък или греда, 
дърво. 2. прен. Тромав, тежък, недодялан човек, 
[чуж.] 


балдахйн м. Навес и завеси пад престол, легло и др. 
[ит,<ар. соб.] 

балдьта ж. Сестра на съпругата; свестка. Двете сес- ^ 
три на жена му, т.е. двете му балдьзи, се явиха 
като свидетелки, [тур.] 

балев прил. Който се отнася до бал*.. Бална рокля. 

Бални танщс. 
балеиа вж. б а н е л а. 

балерина ж. Балетна артистка; танцьорка, Балергаш 
от операта. О Прима* балерина, [ит.] 
бал^ м, 1. Вид театрално изкуство, което се състои 
от танц, пантомима, музика и драматичен сюжет, 

2. Сценично представление на произведение на това 
изкуство. 3. Музикално произведение, предназначе¬ 
но за такъв спектакъл, [от ит.] 1 
балетен при. 1 . Който се отнася до балет. Балетно из¬ 
куство, Балетен театър. Балетен артист. 
балетист м. Балетен артист; танцьор. Балетист в опе¬ 
рата. [фр.] 

бал^тмйнстор м. н балетмайсторка ж. Ръководител на 
балет, постановчик на балетно представление, [от 
нем.] 

балирам нсв. и св., прх. Правя нещо на бали. Балирам 
слама. 

балистика ж. физ. воен. Наука за законите на движе¬ 
ние на артилерийски снаряди, ракети, куршуми и 
под. [гр.] 

бвлнстнчеи прил. физ. воен. Който се отнася до балис -1 
. тика. Балистична траектория. Балистични ракети. 
балкаи м. 1. Планина. 2. като соб.: я. Друго название 
на Стара плшгана. Бащице, стар Балкан! П. П. Сл. 
б. само мн,, чл. Балканският полуостров, [тур.] 
балканджив м. и балкаиджнйка ж. Жител на планин¬ 
ско място; планинец. 

балканец м. Лице от народите на Балканския полуос¬ 
тров. 

балканиада ж. Състезания между спортисти от стра¬ 
ните на Балканския полуостров, 
балканизация ж. книж. Разделяне на дадена страна 
или район на малки, враждебни една към друга по¬ 
литически единици (подобно на страните от Бал¬ 
канския полуостров след Първата световна война), 
балканизъм м. Явление, което представлява обща от¬ 
личителна черта, характерна особеност на бита, 
културата или езиците на всички балкански народи, 
балкаинстика ж. Съвкупност от научни дисцишшни, 
изучаващи езиците, културата и историята ка бал¬ 
канските страни. 

балканнегачеа прил. Който се отнася до балканистика. 

Бажанистични изследвания. Балканистичен конгрес. 
балкански прш. Който се отнася до балкан, Балкана 
или Балканите, България е балканска страна. Бал¬ 
кански съюз, 

балкш м. 1. Издадена навън от стените на къща заг¬ 
радена платформа. 2. В театър, киносалон и под. 
— местата, разположени над партера. Първи бал¬ 
кон. Втори бажон. [ит.] 

балнео- Съставна част на сложни думи със значение 
„който се отнася до, който е свързан е минерални 
бави“, нацр.: балнеолечебнща, балнеология, балнео- 
санаториум, балнеотерапия и под. [от лат.] 
балнеолог м. Специалист по балнеология, 
балнеология ж. Дял от медицината, които изучава 
свойствата на минералните води я лечебната кал и . 
приложението им в лечебната практика, 
балпеолбжкн прил. Който се отнася до балнеолог и до 
балнеология. Балнеоложки център. 



бДлиеосаиатдрнум .и. Лечебно заведение, в което се 
използват с лечебна цел естествените минерални 
води, 

бйлнеотераинв ж. Лечение с естествени минерални во¬ 
ди и лечебна кал. 
б4ло ср. диал. Аба, шаяк. 

балон м. 1, Летателен апарат, който представлява го¬ 
лям чувал със сферична или крушовидна форма, 
направен от здрава газонепропусклива материя и 
напълнен с по-лек от въздуха газ; аеростат, 2. Ярко 
оцветена, с различна, най-често сферична форма 
надуваема торба от еластична материя, която се 
използва като детска играчка; балонче. [фр.] 
балонен Прил. от б а л о н, Балонии автомобилни гу¬ 
ми. 

балбнче ср. Детска играчка във вид на малък балон 
от еластична материя, с цилиндрична или сферична 
форма; балон. 

балот^ м. Повторно гласуване при избор, в случай 
че дървото гласуване нв е дало резултат, [фр.] 
балс№ м. 1. Гъста ароматична течност, смес от ете¬ 
рични масла и смоли, която се отделя от някои рас¬ 
тения и се използва в медицината и парфюмерията. 

■ 2. Целебно средство, лекарство против болки, при¬ 
готвено от такъв сок. Думите му подействаха като 
балсам. [евр.>гр.] . 

бвлсамйрам нсе. и св., прх. Обработвам мъртво тяло, 
труп със специагши вещества и ло определен начин 
за предаазването му от разлагане, гниене. Още 
старите египтяни са балсамирали телата на умре¬ 
лите. 

бшкуджук м, Пелте от гроздова мъст с орехови ядки 
във вид на падешща. [тур.] 
балтавв се нсв. нпрх. прост. Залисвам се, мотая се, 
разтакавам се. 

балтия ж. диал. Брадва, секира. [от тур.] 
балтон м. Зимна връхна мъжка дреха от дебел вълнен 
плат; палто, [от фр.] 

балур м. Вид плевел от рода сорго, Зог^йпт 
Ьаре1еп$]8. 

бам межд. 1. За наподобяванв, възпроизвеждане на 
звук от силен удар, гърмеж и под. 2. Като сказ. — 
за означаване на бързо, стремително извършване 
на някакво действие. Решил_ да се оплаче и бам при 
началника. 

бамбашка 1. нарч. разг. По съвсем друг, особен начин; 
съвсем другояче.- 2. прил. неизм. разг. Съвсем друг, 
особен, необикновен. Тях/шгаа работа е бамбашка. 

[тур.] 

бамб^ м. Тропическо и субтропическо тревисто рас¬ 
тение от рода ВатЬиза, с дълги и здрави колеичес- 
ти стъбла, от които се правят мебели, спортни из¬ 
делия, бастуни а др. [малайски >фр., рус.], 
бамб^ов прил. Който се отнася до бамбук. Бамбуко¬ 
ва плантация. Бамбуков бастун. 
бамя ж. Вид зеленчук с дребни месести чушки, 
Н^Мзспз е5си1еп1из. [ар.>тур,] 
бан^ м. Управител на област в балканските страни 
през средновековието; господар, владетел, 
бай* I. Стотна част от румънската лея. 2. остар. 

Изобщо дребна монета, [рум,] 
банален прил. Съвсем обикновен, безинтересен, из¬ 
търкан поради много честата си употреба. Банал¬ 
ни сравнения. Банални фрази. Ставаш банален, [от 

фр] 

банализйрам нсв. и св., прх. Правя нешо да стане ба¬ 
нално. 


банкерство 43 

баналност ж. Качество или проява на банален, нешо 
банално. Не говори баналности. 
банан м. 1. Тропично й субтропично тревисто расте¬ 
ние с високо дървовидно стъбло, огромни листа и' 
продълговати плодове с жълтеникава кора и бяла 
месеста част с приятен вкус, Мпва 5ар1еп1ит. 2. 
Плодът на това растение, [порт., исп.<афр.] 
бананов прил. Който се отнася до банан. Баншюва гра¬ 
дина, Бананова каша. О Бананова ршублика — ре¬ 
публика от Централна и Южна Америка, която е 
икономически неразвита и политически нестабилна, 
банатски прил. Който се отнася до Банат (област в 
днешна Румъния, където през XVII—XVIII в, се за¬ 
селват много българи). Банс^тски българи. Банатс¬ 
ка носия. 

банда ж. 1, неодобр. Група от хора, обикн. злостор¬ 
ници, обществено зловредни, които извършват на¬ 
падения, грабежи и под.; шайка. 2. остар. прост. 
Група музиканти е духови инструменти, [ит,] 
бандаж м. Превръзка на рана или за по;ддьржане на 
някои части на тялото в нормално положение, [фр.] 
бандербл м. 1. Обгербвана кни жна ивица по кутии с 
цигари, кибрит и др. като знак за платен акдиз. 2. 
Пощенска пратка, обикн. пакет с книги, вестници и 
под., превързан накръст. [ит.>фр., нем.] 
баяджо ср. Струнен музикален инструмент, подобен 
на малка китара, [англ.] 
бандит м. Разбойник, [ит.] 

бандитизъм м. Престъпна дейност или постъпка, про¬ 
ява, поведение на банда, бандит; бандитство, раз¬ 
бойничество. 

бандитски прил. Който се отнася до бандит, 
бандитство ср: РазбоЙЕШчество, бандитизъм, 
бандура ж. Украински народен струнен музикален 
инструмент, подобен на цитра. 1рус.<гр.] 
баидурйст м. и бандурнсгка ж. Музикант, който сви¬ 
ри на бандура. 

бансла и балша ж. Плоска роговидна, дървена, ме¬ 
тална шш пластмасова еластична пръчица за изпъ¬ 
ване на части от облеклото като колани, корсажи, 
яки и др. [от фр.] 

баница ж. Тестено ястие от разточени кори с пълнеж 
от сирене и масло, сдробено месо н др. 
баничар м. и баничарка ж. Човек, който прави или 
продава баници. 

баничарница ж. Заведение, където правят или прода¬ 
ват баници, банички. 

баннчка ж. 1. Умал. от б а н и ц а. 2. Малка баница 
за бърза закуска. 

бйнка^ ж. Кредитно учреждение, което разполага 
с капитал и осъществява различни парични сделки,, 
финансови операции. 2. При някои игри на карти 
— поставените на карта пари срещу всички против¬ 
ници. Кой държи банката? 3. Място за натрупване 
и съхраняване на запаси, резерви от нещо. Инфор¬ 
мационна банка. Банкй от текстове. 4. Чин. ска¬ 
мейка, обикн. в учебна зала, аудитория, [от ит.] 
банка* ж. спец. Тънкостенен цилиндричен стъклен 
съд. Банки с кръв за преливане. [нсм.>пол,] 

.банкер м. Собственик или ръководител, директор на 
банка, [от фр.] 

банкерски прил. Който се отнася до банкер, 
башерезво ср. Положение, работа или професия на 
банкер, боравене .с банки и банкови операции. 



44 банкет 


баик1т^ м. Тържествено зо-ощение в чест на някого 
или нещОг по повод на някакво събитие. Даван бан¬ 
кет. [фр.] 

банк^^ м. ]. Ненастлана земна ивица .отстра> 1 и на 
шосе или железопътна линия. 2. Фигура от нареде¬ 
ни по определен начин тухли. 3. воеи. Място в кре¬ 
пост за разполагане на защитниците, [фр.] 
банкибта ж. Книжен паричен знак с определена стой¬ 
ност, издаден от емисионна ^нка. Банкнота от 
100 лева. [нем.<англ.] 

банкнотен При. 1 . от банкнота. Банкнотно об- 
ращение. 

банков прил. Който се отнася до банка*. Банков капи¬ 
тал. Банкови операции. Банкова сметка. Банков чи¬ 
новник. Банков кредит. , 

банкр^ м. 1, Несъстоятелност, невъзможност или от¬ 
каз да се изплащат задълженията поради липса на 
средства; фалит. Пред банкрут са много предприя¬ 
тия. 2. прен. Нмплтоятслност, провал, крах на не¬ 
що, обикя. в областта на политиката, идеологията 
и под. Фашизмът претърпя пълен банкрут. 
[фр.<ит.] 

банкрутирам нсв. и св., нпрх. Изпадам в банкрут; фа¬ 
лирам. Предприятието банкрутира. Вашата поли¬ 
тика ще банкрутира. 

б^ски прил. Който се отнася до баня. Бански кос¬ 
тюм. 

б^нту същ. неизм. 1. Група нсгритянски племена, на¬ 
роди в централна и южна Африка. 2. Член на някое 
от тези племена, народи. 3. Група езици, говорени 
от тези племена, народи, [афр.] 
бДнцнг м. Лентовиден трион, опънат на въртящи се 
колела, [от нем.] 

баня ж. 1. Място или помещение за къпане; къпалия. 
2. Самото къпане. 3. Термален извор. 4. Излагане 
тялото на слънце или ка въздушно облъхване. 
С.^ьнчева баня. Въздушни бшш. О Кървава баня — 
кръвопролитие. 

баням нсв. прх, прост. Къпя. — се вьзвр. и нпрх. Къпя 
се. 

баобаб м. Грамадно, извънредно дебело африканско 
дърво, Ас1ап50П1а д 1 г 11 а 1 а. [афр.] 
баптйзъм м. Разновидност на протестантството, [от 
гр.] 

баптист м. Последовател на баптизма. 
баптйстки прил. Който се отнася до баптист и до бап- 
чизъм. Баптистка църква. 

бар м. 1. Заведение, в което обикновено се пие на 
крак при тезгяха. 2. Бюфет с алкохолни напитки. 
Иа вечеринката имаше добре уреден бар. 3. Нощно 
увеселително заведение, [аш-л.] 
бара ж. 1. Малка рекичка; поток, вада. През двора 
тече бара. 2. Застояла вода, локва. 

6ар4ба м. разг. Бездомен в безгрижен човек; бездел¬ 
ник, нехранимайко, [ит.] 

барабан м. 1. Ударен музикален инструмент — кух 
цилиндър с опънати на двете дъна кожи. Бия бара¬ 
бан. 2. Кух подвижен валяк при някои машини н 
механизми. 3. В револвера — цилиндрична част с 
места за патроните, която при стрелба се върти. 
О Бия барабша разг. — разгласявам нещо наши¬ 
роко, правя всички да чу)гт. На барабан — припря¬ 
но, прябър'»аио, набързо (правя, върша нещо), 
(рус] 


барабакджня м. 1. прост. Барабанист, барабанчик. 2. 
нар. В миналото — общински служител, който раз¬ 
гласявал разпореждания на властта и с биене на ба¬ 
рабан призовавал към внимание; глашатай, 
барабанен прил. Който ее отнася до барабан. Барабан¬ 
ни звущ. Барабанна сеялка. О Барабанен огън — 
много честа артилерийска стрелба, 
барабапйст м. 1. Лице, което изпълнява партията на 
барабана в музикален оркестър. 2, Барабагргик. 
барабашшя прил. неизм. За револвер — който е с ба¬ 
рабан за патроните, 
барабаячяк м. Който бие барабан, 
барабаня нсв. нпрх. Удрям, тупам, чукам върху нещо, 
обикн. с пръсти, наподобявайки ударите на бара¬ 
бан. Дъж^т барабани по покрива. 
барабар нарч. Заедно, редом. Върви барабар с хората. 
О Барабар Петко с мъжете ирон. — за човек, кой¬ 
то се захваща с нещо или се мери с другите, без 
това да е по силите му. [тур.] 
бараж М. 1. Преграда в река; яз, бент. 2. Преграда 
против самолети във въздуха или против кораби 
във вода. 3. прен. Всяко голямо препятствие, [фр.] 
бярйжси прил. Който се отнася до бараж. Баражна 
стена. 

барака ж. Лека дъсчена постройка, [ит.] 
барам нсв. нпрх. разг. 1. Пипам, докосвам с ръка, Ни¬ 
що няма да бараш. 2. Обикн. в отрицаггие — задя¬ 
вам, обезпокоявам. 

барачест прил. Космат, рошав, [от тур.] 
барбарнзъм м. Нежелана чужда дума в езика; чужди¬ 
ца, варваркзъм. [гр.] 

барбуня ж. и (остар.) барб^ м. зоол. Дребна пъстро- 
червена риба с два дълги израстъка като мустаци, 
Ми11и$ ЬагЬаШз. [от нгр.] , 

барбут м. Вид хазартна, комарджийска игра с три за¬ 
ра. [тур] 

барвам нсв., барна св. прх. Барам веднъж или поеди¬ 
нично, набързо, 

бард м. I. ютж. У старите келти — народен певец и 
поет. 2. тьрж. Поет. [келт.] 
бардак* м. Глинен съд за вода; гьрчаг, стомна, [тур.] 
бардйк^ м. разг. неодобр. 1. Публичен дом. Сьдържа- 
телка на бардак. 2. прен. За място, помещение, къ- 
дето цари безредие, бъркотия, [от ар.] 
бардама ж. Млада жена, която забавлява посетите¬ 
лите в бар. кабаре. 

барде ср. диал. Малък, обикн. глинен съд за вода; 
стомничка. 

бардук м, диал. Бардак*, стомна, 
бардуче ср. диал. Умал. от б а р д у к; барде, 
баре и барем нарч. прост. Поне. Дай ми баре малко 
водица. Това струва барем два пъти повече. 
барел м. Единица за вместимост и обем на течности, 
главно в Англия в САЩ, варираща от около 115 
до 159 литра, [англ.] 

барелеф м. Леко изпъкнало скулптурно изображение 
на плоска повърхност; нисък релеф. Срв. 
о р е л е ф. [фр.] 

барелефен Прил. от барелеф, 
барем вж. баре. 

барета и баретка ж. Мека кръгла шапка. Моряшка 
барета. Ученическа баретка, [фр.] 
бариера ж, 1. Подвижна преграда от дървена или ме¬ 
тална греда за временно затваряне на път, обикн.' 
на железопътен прелез. Спускам бариерата. 2. Дър¬ 
вена преграда, препятствие, което прескачат коне 
при състезание, 'в манеж и под. 3, прен. Пречка, 



преграда, 1 ‘раница, обикн. за предпазване, защита 
от нещо. Кой издигна бариера между Източна и За¬ 
падна Европа? Митническа бариера, [фр.] 
бариерен прил. Който се отнася до бариера. Бариерна 
линия. 

барикада ж. Ограда, преграда от тежки предмети, ко¬ 
ято служи за прикритие при стрелба в населено 
място, 3 улични боеве по време на революция, [фр.] 
бярикаден прил. Който се отнася до барикада. Бари- 
кадни боеве. 

барикадирам нсв. и се., арх. Преграждам с барикада, 
о51Тражлам, защитавам нещо с барикада. Барикадиг 
рат улиците. — се вьзвр. и нпрх. Изграждам бари¬ 
кади за защита, прикривам се зад барикада^ 
барнтов м. 1, Мъжки глас, по височина среден между 
тенор и бас. 2. Певец с такъв глас. [гр.] 
баритинов прил. Който се отнася до баритон. Барито- 
нова партия. 

баришшща ж. диал. Малка воденица на бара, рекичка, 
барка ж. мор. Малък товарен плавателен съд. [ит ] 
баркарбля ж. Песен на венецианските лодкари, с 
лирично съдържание и спокойна мелодия. 2. муз. 
Вокално или инструментално произведение в стила 
на такава песен, [ит.] 

барман м. и барманка ж. Лице, което приготвя, на¬ 
лива и поднася напитки в бар, па бар. [англ ] 
бдрна вж. б а р в а м. 

баровец ж. жарг. Човек, който живее богато, посе¬ 
щава скъпи заведения и проявява склонност към 
показност, [от циг.] 

баровскя прил. Който се отнася до баровец. Баровско 
самочувствие. 

бар№ м. Художествен стил от края на епохата на Въз¬ 
раждането, който се отличава е декоративна пищ- 
носг, претрупаност и сложност на формите, [от ит.] 
бароков прил. Който <и отнася до барок. Барокова ар¬ 
хитектура. 

барометричен и барометрнчески прал. Който се отнася 
до атмосферно налягане, който се измерва с баро¬ 
метър. Барометрично налягане. 
баром^р м. 1. Уред за измерване на атмосферното 
налягане, във връзка с което се използва за предс¬ 
казване на времето и за определяне на надморската 
вйоочина. Барометърът пада. Барометърът се по¬ 
качва. 2. прен. Всяко нещо, което е чувствителен по¬ 
казател за състоянието или измененията, промени¬ 
те в нещо. Борсата е верен барометър за 
състоянието на икономиката, [от гр ] 
барон м. 1. Благородничсска титла с една степен по- 
ниска от граф. 2. Лице с такава титла, [фр.], 
барон^а ж. Жена или дъщеря на барон, [фр.] 
бАртер м. спец. Сделка за взаимна доставка на стоки 
яли услуги между фирми от различни държави без 
разплащане в налична валута, [англ.] 
бартерен прил. Който се отнася до бартер. Бартерни 
сделки. 

бар)т м. Избухливо вещество за отестрелнн оръжия. 
<5 Държа барута сух'. Каменарски' барут. Мирише 
иа барут — изглежда, че наближава война. Язък за 
барута разг. — за израз на съжаление по повод на 
напразно положени усилия, [тур.гр.] 
бар^пгеи прил. Кт)йто се отнася до барут. Барутни 
складове. Барутни газове. О Варузен ногреб “ а. 
Помещение за пазене на избухливи вещества. 6. 
прен. Място или страна, където във всеки момент 
може да избухне война. 

бар^нпа ж. Съд, в който някога са носели барута. 


бастион 45 

бархет м. Памучен плат с мъх откъм лицевата стра¬ 
на. {нем.<ар.] 

бйрхетеа прил. Направен от бархет. Бархетна нощни¬ 
ца. 

барче ер. 1. Малък бар. 2. Специален бюфет или от¬ 
деление в шкаф, където се държат напитки, 
бас*, мн. басове и баси, м. I, Най-нисък плътен мъж¬ 
ки глас. 2. Певец с такъв глас. 3. Музикален инст¬ 
румент с ниска звучност. 4, [Копчета, клавиши за] 
тоновете от най-ниския регистър на музикален ин¬ 
струмент. [ит.] 

бас^ м. Облог, обзалагане. <> Бас държа; държа бас 
— за израз на увереност: уверен съм в нещо и съм 
готов да се хвана на бас. Хващам се на бас — правя 
облог, обзалагам се. [тур.] 

.басейн м. 1. Голямо изкуствено вместюшще за вода 
с открита водна повърхност; водоем, 2. геогр. Те¬ 
ритория, която включва море, езеро или река с 
всичките им притоци. Дунавски басейн, 3. геол. 
Обласг с натрупвания от минерални богатства. 
Каменовъглен басейн, [фр.] 

баейрам се нсв. нпрх. Хващам се на бас, обзалагам се. 
басист м. 1, Певец, който пее бас (в 1 знач.). 2. Който 
свири на бас (в 3 знач.), [ит.] 
баскет м. спорт. 1, Закрепен на специално табло ме¬ 
тален обръч с висяща на него мрежа без дъно, къ¬ 
дето се вкарва топката при игра на баскетбол; кош. 
2. разг. Баскетбол, [англ.] 

бйскетбол м. Състезателна игра с топка, която се иг¬ 
рае от два отбора по пет човека, които хвърлят 
топката с ръце, за да я прокарат през обръч, хори¬ 
зонтално закрепен на определена височина, [англ.] 
баскетболен прт. Който се отнася до баскетбол. Бас¬ 
кетболна топка. 

баскстболйст м. и баскетболАстка ж. Спортист, който 
играе баскетбол. 

басма ж. Мек памучен плат с отпечатани цветни 
шарки. О Басма тютюн (и съкр. басма ж.) — вид 
дребнолист и пенен южнобългарски тютюн. Цепя 
басма някому разг. — държа се, отнасям се 
втгамате.!шо, проявявам учтиврет и снизходител¬ 
ност към някого, [тур.] 

басмйн прил. Който се отнася до басма, направен от 
басма. Бас.шнй рокличка. 
бдененик м. Книга с басни. 

басиопйсец м. Автор на басни. Стоян Михайловски е 
един от голе.мите ни баснописци. 
баснословен прил. 1 , Невероятно голям, неимоверен. 
Баснословно богатство. 2, остар. Който се отнася 
до митове и легенди, известен от митове, легенди 
и предания; митичен. Баснословен герой, 
басноелбвие ср. остар. Скатания зя богове и герои; 
митологая. 

басня ж, I. Кратък алегоричен разказ с поучително 
съдържа^шс. Езопови басни. 2. Нещо, което не отго¬ 
варя на действителността; измислица. Разправят 
бааш. 3. остар. Мит. 

басов прил. Който се отнася до бас. Басов глас. 
баста* ж. Тясна зашита гънка на дреха, [ит.] 
баста^ межд. разг. За израз на желание, настояване 
да се спре нещо; стига, край. [ит.] 
басхиби Л 1 . 1. Вид ъглово укрепление, което-се издава 
навън от крепостна стена, 2. прен. Крепост, укрепе¬ 
на позиция, [фр.] 



46 бастйсвам 


бастнсвам нсв.^ бастисам св. прх, остар. 1. Нападам 
ненадейно, внезапно, обикн. за грабеж. Турците 
бастисаха всички ханчета, 2. Надминавам, надви¬ 
вам. [от тур4 

баст}^ и бастои м. Тояжка за подпиране, обикн. с из¬ 
вит и украсен горен край; патерица, [ит.] 
батак лс рахг. 1. Блато, тресавище. 2. прен. Объркана 
работа, безизходно положение; бъркотия. Трудно 
ще се оправим в тоя батак. 3. Неизплатен, несъб- 
ран или несъбираем дълг. О Измъквам от батака 
някого — спасявам някого, помагам му да из¬ 
лезе от затруднено положение, [тур.] 
батакчннскв прил. Присъщ, свойствен на батакчия. 
бятакчнйство ср. Качество или поведение, проява на 
батакчня. 

батакчия ж, и батакчийка ж. Човек, който умишле¬ 
но, съзнателно не плаща дълговете си. [тур,] 

. бат^лен прил. 1. Който се отнася до война; военен, 
боен, Ваталш сцени. 2. Който изобразява, представя 
военни, бойни сюжети. Витална живопис, [от фр.] 
батялнст м. Художник или писател, който рисува, 
изобразява битки, [фр.] 

батальон м. воен. Част от полк, съставена от няколко 
роти; дружина, [фр.] 

баталъбнен прил. Който се отнася до батальон. Ва- 
тальонен командир. 

батарссн прил. Който се отнася до батарея. Батареен 
командир. 

батарбя ж. воен. Артилерийска част, състояща ее от 
няколко оръдия. Батареята излезе на позиция. 
[фр.рус.] 

бататн мн. (батат м.) I. Увивно тропическо растение 
с подземни грудки, наподобяващи сладки картофи, 
Сопуо1уи1из Ьа1а1а8. 2. Грудките на това растение. 
3. диал. Картофи, [амер.] 

бате м. 1, Батко. Вате ти вкъщи ли е? 2. В обръще¬ 
ние към по-голям брат или към по-възрастен бли¬ 
зък човек, Вате Иване, къде си? 
батев прил. Който се отнася до, който е на бате; 
батьов, батков. 

батериен прил. Който се отнася до батерия. Батерий¬ 
но фенерче. 

бате[» 1 я ж. 1. Свързаш помежду си галванични еле¬ 
менти за получаване на електрически ток. Батерии 
за фенерче. Аку.мулаторна батерия. 2. разг. Елект¬ 
рическо фенерче с такива батерии, [фр.] 
бятискаф м. Самоходен подводен съд за изучаване, из¬ 
следване на морските дълбочини, [фр., рус.<от гр.] 
батиста ж. Вид тънко платно, [фр.] 
батястея при./ 1 . Направен от батиста, 
батко .«. 1. По-голям, по-стар брат; бате. Роди ми се 
сестриче. вече съм батко. 2. По-голямо, по-възрас¬ 
тно момче. Ватковците по.\шгат на по-малките 
ученици. 3. В обръщение към по-голям брат или 
към по-голямо момче. 

бжпсон прил. Който е на батко; батев, батьов. 
батбза ж. остар. Вършачка (без двигателната маши¬ 
на). 

бат^ м. Ь Широка хоразо 1 ггално опъната еластична 
мрежа, върху която се изпълняват циркови номера 
и ги.миастич«;ки упражнения; 2. Вид спорт — еди¬ 
нични и групови скокове, салта и др., изпълнявани 
яа такава мрежа, [рус.<фр., ит,] 
батьо м. Бате, батко, 


батьов прил, Батев, батков. > 

бяу и бау-бау межд. 1. За наподобяване, възпроизвеж¬ 
дане на кучешки лай. 2. Вик за плашене при (детс¬ 
ка) игра. 

бауча нсв. ппрх. I. За куче — лая, вия. 2. Издавам 
глас, лодобен на кучешки лай, вой. 
бахйр м. Кафяви зърна, семена от тропическо расте¬ 
ние, които се употребяват за подправка на гозби, 
[ар. > тур.) 

бйхур м. Вид кървавица от говежди и свински вът¬ 
решности я подправки, 

бахча ж Зеленчукова или овощна градина, 
[перс. > тур.]. 

бахчеванджйя и 6ахчсван|нн| м. прост. Градинар, 
бацил м. Болестотворен микроб. Туберкулозни бацили. 
[лат.] 

бацяланоейтал м. Човек или животно, който има в се- 
-бе си болестотворни бацили и може да заразява, 
бачия ж. остар. Оградено място в поле или планина, 
къдвто се доят овце и се прави масло, сиртне, каш¬ 
кавал; мандра, [от унг.] 

бачкам нсв.. нпрх. и прх. жарг. прост. Работя, [неизв.] 
бачкйтор м. жарг. прост. Който работи; работник, 
бачо м. разг. Бате, батьо, батко. 

баш прост. 1. прил. иеизм. Главе», пръв. Ваш майс¬ 
тор. Баш комита. 2. нарч. Тъкмо, точно, съвсем. 
Не е баш така. [тур.] 

башибозук м. 1. Нередовна турска войска през XVIII- 
XIX в. 2. прен. Хора, които безчинстват, конто вър¬ 
шат произвол и беззакония; стан. [тур.] 
башнбозушкя прги. Който ее отаас* до башибозук, 
башкй нарч. прост. Отделно, настрана, независимо от 
другите. Иска да окивее башка от нас. Всеки сй е 
башка луд. Погов. [тур.] 

бащй м. 1. Мъж по отношение на своите деца. Питай 
баща си. Баща ми не ме пуска. 2. Мъж, който има 
деца. Не е лесно да бъдеш баща. Ставам баща. 3. 
прен. Родоначалник, съзДател. Древните наричали 
Херодот баща на историята. <> Искам майка* ся 
в баща си. Ти баща, тя майка! — за израз на нас¬ 
тоятелна и почтителна молба: моля ти се като на 
баща в майка, ти си всичко за мене. 
бащин прил. Който се отнася до, който е на баща. Ба- 
щшш къща. Бащшш любов. <> Бащин н майчин — 
истински, решителен мъж. 

бащина и бащина ж. 1. Бащиния, 2. Татковина, оте¬ 
чество. Направил ли си добрина на нашта клета ба¬ 
щина? П. Р. Сл. 

бащиния ж. Имот на бащата или наследство от баща; 
бащина. Земята не им е бащиния, за да я разпрода¬ 
ват на когото си щат, 

бащински прил. Присъщ на баща, отличаващ си с доб- 
ротата и нежността на баща. Бащински грижи, 
бащинство ср. Състояние, положение да бъдеш баща, 
качество на баща. Установяване на бащинство. 
бащица м. I. Умал. гал. от б а щ а. 2. Умалително, 
интимно и почтително обръщение към мъж, от ко¬ 
гото се очаква помощ, покровителство, 
бащичко и бащнчко м., бащичка ж. Дете (син или дъ¬ 
щеря). което по външни черти и характер напълно 
прилича на баща си. 
бащвнна ж. Бащина, бащиния, 
бая нсв. нпрх. Произнасям, шепна тайнствени думи, 
заклинания за лекуване и магия. — си нпрх. 1, Ходя 
да ме лекуват с баяне. 2. прен. разг. Говоря, при¬ 
казвам, дрънкам нещо, на което никой не обръща 
внимание. 



бая трч. прост.'Доста, твърде, много. Не те познах, 
бая си се променил, [тур.] 

баядерка ж. 1. Индийска, хиндуистка танцувачка, 
танцьорка. 2. остар. Танцьорка в локаЛ, [порт.] 
баялдйсвам псе., баялдйсам се. ипрх. прост. Губя съз¬ 
нание, припадам, примирам. Баялдисал от горещи¬ 
ната. [тур.] 

баян ж. Голяма ръчна хармоника, руски национален 
музикален инструмент, [рус. от соб.] 
баянка ж. диал. Баилка. 

баят прил. прост. Обикн. за хляб — престоял, стар, 
отдавнашен, [тур,] 

баяч ж. и байчка ж. Човек, който (умее да) бае, за¬ 
нимава се с баяне, 

бдепие ср. 1. Бодърстване, прекарване времето без 
сън. 2. Внимателно следене, неуморна грижа, гри- 
жсне. 3. Черковна служба вечерта след голям праз¬ 
ник. Нощно (всенощно) б,дение, 
бдителен прил. Който бди (във 2 знач.), който следи 
зорко, внимателно за нещо. Бдителен пазач. 
бдителност ж. Качество на бдителен, постоянно и не- 
оюлабващо внимание и предпазливост. Гранична¬ 
та служба изисква бдителност. 
бдя нсв. нпрх. 1. Бодърствам, прекарвам времето без 
сън. Стара ссухрена женица бди над дьрвений кре¬ 
ват. Смирн. 2. Нащрек съм, следя внимателно, 
грижа се за някого или нещо. Часовоят бди. Някой 
трябва да бди за реда. 

бе част. При обръщение главно към мъж, за израз 
на: а. Близост. Иване бе, къде си? б. Грубо, пренеб¬ 
режително отношение. Бе ти какво искаш от мене? 
бе Гл., 2 и 3 л. ед. ч. мин. св. от с ъ м; беше. Гой 
вече бе дошъл. 

б^ ср. Малко дете, обикн. непроходило; пеленаче. 
[англ,>фр.] 

б^нце ср. Умал. гал. от б е 6 е. 
бебешки при.> 1 . Който се отнася до бебе. 
бег м. Бей (в 1 знач.). [тур.] 

б« ач м, Ь Човек, който е опитен в бягане, който бяга 
бързо или е издръжлив в бягане. 2. Спортист, кой¬ 
то взема участие в надбягване. 3. разг. Специален 
велосипед за надбягване. О Житен бегач — вредно 
насекомо по житните растения, 2аЬги8 1 епеЪге 1 б. 
беглец ж. и (рядко) бегьлка ж. Човек, който е избя¬ 
гал от затвор или от служба, от дълг. Полицаи 
преследват бегълците, 

бег.тик м. I. Годишен данък върху овце и кози в тур¬ 
ско време. 2. Някогашен данък в натура, [тур.] 
беглнкчийски прил. Който се отнася до бегликчия^ 
бег^ 1 мкчннство ср. Занятие, поминък на бегликчия. 
бегликчия м. Събирач на беглика, човек, който е от¬ 
купил правото да събира беглика. [тур.] 
беглншки прил. 1. Който се отнася до беглик. 2. Об¬ 
ществен, безстопанствен. Тук не е беглишки чаир да 
си пасете конете. Йов. 

бегло нарч. Набързо, за кратко време и не много вни¬ 
мателно, не много добре. Прочетох писмото доста 
бегло. 

бегАм нарч. С бягане, бягайки; тичешком, бежешком. 
Движа се бегом. О Бегом марш (и съкр, бегом)! — 
команда за бягане. 

бегоиня ж. Декоративно расгение с красиви, поняко¬ 
га пъстри листа, Ве^оша. [от фр. соб.] 
бе!ъл прил. Кой го се проявява, става или се извършва 
за кратко време, набързо и повърхностно, без под- 
робЕшети. Бегъл поглед. Бегъл анализ. , 
беЕлшкА вж. беглец. 


бежешката 47 


бедя ж. Нещастие, злополука. Сполетяла го беда. 
О Туна* беда. 

беден прил. 1, Който притежава малко имот и живее 
в материални ]шше 1 шя и несгоди. Прот. богат, 
2. Оскъден, еднообразен. Бедна фантазия. 3. Кого¬ 
то е сполетяла беда, който буди съжаление; клет, 
злочест. Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при 
Гредетин? В аз. 4. Който съдържа малко количество 
от нещо. Храна, бедна откъм витамини. О Беден 
духом*. 

беднея нсв. нпрх. Ст авам беден; обеднявам, осирома- 
шавам. Прот. богатея. Народът беднее за 
сметка на спекулантите. 

бедвост ж. Състояние или качество на беден (в 1, 2 
и 4 знач.). Зла бедност! Неволя! Ваз. Бедност на ду¬ 
ха. Лекарства получ^авам безплатно по бедност. 
бедпАта ж. 1, Бедност. Живеят в бедното. 2. събир. 
Бедни хора; беднотия. 

беднптйя ж. 1. Бедност, сиромашия, немотия. Налег¬ 
нат го е беднотията, та риза не може да си купи, 
2. събир. Съсловие на бедни хора, бедняци, сирома¬ 
си; беднота. Беднотията го избираше за депутат. 
беднАк м. и бедничка ж. Беден, социално слаб човек. 
Прот, богаташ. Б тоя квартал живееха само 
бедняци. 

бедннчество ср. събир. Съсловие, класа на бедните, ма¬ 
лоимотни и безимотни хора. 
бедняшки прил. Който се отнася до бедняк; сиромаш- 
ки. Прот. богаташки. Бедняшки квартал. 
бедоносен прил. к«иж. Който носи беди, докарва не¬ 
щастия. 

бедрен прил. Който се отнася до бедро. Бедрена кост. 
бедро ср. 1. Част на крака от коляното насоре; кълка, 
бут. Тамбура му яворова на бедрото, П. П. Сл. Дъл¬ 
ги и стройни бедра. 2. Страна на равнобедрен три¬ 
ъгълник. 

бАдствси прил. Който е свързан, изпълнен с бедствия, 
който носи или причинява бедствия. Бедствено по¬ 
ложение. Бедствен живот. 
бедствие ср. Голямо нещастие, което засяга много хо¬ 
ра; наиасг. Войната е страшно бедствие. 
б€дст|ву1вам нсв. нпрх. Намирам се в неволя, живея 
бедно, в лишения, водя бедствен живот, 
бедуйн ж. и бедуйяка ж. Арабин, който води скитни¬ 
чески живот в пустинята, [ар ] 
бедя нсв. прх. Обвинявам някого неправилно, неспра¬ 
ведливо, напразно; клеветя, ковладя. Мене ще беда 
да бедят. Нар.п. 

бее межд. За иаподобяване или възпроизвеждане 
блеене на овца или агне. 
беж прил. неизм. Бежов, [фр,] 

беж разг. Пое, от б я г а м като межд. команда 
за бягане или за означаване, посочване, че някой е 
избягал. Беж да те няма! 

бежанец м. и бежанка ж. Който е избягал от родното 
си място, напуснал е родината си поради преслед¬ 
ване, размирици, войни и др. 
бежанов прил. Само в:.Бежаиова майка ле плаче, а 
Стоянова поел. — спасява се, не страда този, който 
бяга от опасностите. 

бежански прил. Който се отнася до бежанец. Бежанс¬ 
ки семейства. Бе.жански лагер. Бежанска неволя. 
бежешката и бежешком нарч. С бягане, бягайки, като 
се бяга; тичешката, тичешком. 



48 бежлйв 


бежлжв прил. поет. .Обикн. за река, поток, ручей — 
КОЙТО бяга, тече бързо. Бежлта речица. 
б^ов прил. Сивожълт; беж. (от фр.] 
без предл. Означава: 1, Лишеност от нещо, липса на 
вещо. Мъж без пари и къща без жени огън да ги 
гори. Поел. Без дъно крииа — празен хамбар. Поел. 
Излезе без шапка и горна дреха. 2. Отделяне, откъо 
ване, изваждане, отнемане. Дружината без трета 
рота излезе на позиция. Десет без три е седем. 
О Без време — преждевременно, не навреме, мно¬ 
го бързо. Без време осьрпа, без време олете. П. Р. 
Сл. ^3 да сз. — подчинителен обстоятелствен 
съюз. за начин, който показва, че действието на 
главното изречение се извършва при отсъствие на 
действието от подчиненото. Заминал, без да се оба¬ 
ди. Без друго — непременно, положително, сигур¬ 
но; бездруго. Без друго ще дойда. Без малко*, 
без- Представка за образуване на съществителни и 
прилагателни имена със значение „шсъствие на не¬ 
що, лишеност от нещо“, напр,: безалкохолен, безв¬ 
ластен, безпринципен, безверие и под. 
безавариен прил. Който съществува, става, осъщ(хтвя- 
ва се без аварии. Безаварийна работа. 
безалкохолен прил. Който не съдържа спирт, алкохол. 
Безалкохолно питие. 

безапеляцйбнеи прил, 1. юр. Който не подлежи на об¬ 
жалване; безвъззивен, окончателен. Безапелационна 
присъда. 2. Който не допуска съмнение, обсъждане, 
' възражение; категоричен, реизшелеп. Без<^пелацио^^- 
на заповед. 

безалет|ктяе ср. книж. Отсъствие, липса на апетит, 
безбожен прил. 1. Който не вярва в Бога, който отри¬ 
ча съществуването на бог. 2. Нечовечен, безсъвес¬ 
тен, безчестен, зъл, жесток. Безбожни лихвари. Без¬ 
божна постъпка. 3. разг. Който се проявява в 
изключително висока степен, който е извънредно 
голям. Безбожни цепи. 

безбожие ср. Отсъствие, липса на вяра в Бога; атеи¬ 
зъм. 

безбожник м. я безбожшща ж. Човек, който не вярва 
в Бога; безверкик, атеист. 

безббжннчсскн прил. Който се отнася до безбожник, 
безббжннчество ср. 1. Безбожие. 2. Поведение шш 
проява на безбожник, 
безбожност ж. Качество на безбожен, 
беабол^звея прил. 1. Който не е придружен с болка, с 
физическо или нравствено страдание. Безболезнена 
операция. Безболезнено раждане. 2. прен. Който се 
осъществява леко, без пречки, трудности и услож¬ 
нения. 

безболезвеносг ж. Качество или състояние на безбо¬ 
лезнен. 

безбовзнея прил. Който не изпитва страх, уплаха, бо¬ 
язън; безстрашен. 

безбоязвеносг ж. Качество на безбоязнен, отсъствие 
на ст 1 »х, боязън; безстрашие. 
безбрйд прил. Който няма брада; голобрад. Безбрадо 
лице. 

безбр^кчеи прил. 1. Който не е встъпил в брак, не е в 
брачни отно 1 иения; неженен, везадомен. Везбрачен 
мъж. 2, Който съществува, протича без брак. Без- 
бранен живот. 

безбрачме ср. Състояние на безбрачен; бскярство, не- 
задомсност. Обет за безбрачие. 


безбрежен прил. 1. Който не е ограничен от брегове, 
чиито брегове, граници, предели не се виждат; без¬ 
краен, Безбрежно море. 2. прен. Безкраен, обширен, 
просторен. Безбрежна равнина, 
безбрЬкпост ж. Безкрайност, обширност, безгранич- 
ност. 

безброден прил. Обикн, за река — през който няма 
брод, който с лишен от брод, рт възможност за 
преминаване; непроходим. 

безброен прил. Който е толкова много, та не може да 
се изброи; многоброен, неизброим^ безчетен, без- 
числеи. 

безбрбй 1. числ. За означаване на извънредно голямо, 
неизброимо количество от нещо. Иа небето има 
безброй звезди. 2. като същ. м. Неизброимо множес¬ 
тво. И ти си в мене —' ти, родиио моя! И аз те 
имам, за да бъда сам в безброя. Яв. 
безбуфен прил. 1. В който или през който няма бури. 
Безбурно море. Безбурни дни. 2. прен. поет, В който 
няма бури, тревоги, смушения; безметежен, тих, 
спокоен. Безбурен живот. 

безбурност ж. Качество или състояние на безбурен; 

б^.метежност, тишина, спокойствие, 
безвалежев прил. През който не вали, няма валежи. 
Безвалежни дни. 

безверен прил. 1. Който не вярва в бог, който е лишен 
от вяра; нерелигиозеа. 2. Който е от друга, нехрис- 
тиянска вяра; нехриегиянин, неправославен. Аз вече 
пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врага 
си безверни. Бот. 3. разш. Който е от друга вяра, 
религия, различна от тази на говорещия; неверен. 
4. прен. Коварен, лъжлив, лош. 
безверие ср. 1. Отсъствие, липса на вяра в бог; безбо¬ 
жие, атеизъм. 2. Липса на вяра, упование в някого 
или в нещо; недоверие. 

безвер 1 и 1 К м. и безверница ж. 1. Човек, който не вярва 
в бог, който е лишен от религиозна вяра; атеист. 2. 
Човек от друга, чужда вяра; неверник. 3. Човек, 
който не вярва на никого и в нищо. 
безвестен прил, рядко. За когото няма вест, не се знае 
нищо; незнаен, непознат. Безвестни творения. 
безветрен прил. В който, през който няма вятър, Без- 
ветрен ден. Безветрен кът. 
безв^ие ср. Състояние без вятър; запшгае. 

. безвизов прил. При който не е необходима, не се иска 
виза. Безвизов режим. 

безвкусен прил. 1. Който е лишен от приятен вкус, не 
се яде с охота; неапетитен, блудкав. Безвкусна вече¬ 
ря. 2. Изработен без вкус, без усет към хубавото. 
Безвкусна украса, 

безвкусне ср. Липса на вкус към хубавото, 
безвкусния ж. Нешо направено без вкус, без усет към 
хубавото. 

' безвлас прил. Лишен от коса; плешив. Безвласо теме. 
безвластен прил. I. В който няма организирана дър¬ 
жавна власт, който е без управление, власт, владе¬ 
тел. Безвластна страна. 2, Който няма власт, ко¬ 
муто е отнета властта. Безвластен господар. 
безвлДетне ср. Отсъствие, липса на власт, състояние 
без държавна власт; анархия, 
безвл&стннк м. Привърженик на безвластието като 
политическа система; анархист, 
безвласпшческн прил. Който се отнася до безвластник 
и до безвластие. Безвластнически принципи. 
безводен прил. 1. Беден откъм вода. Светът е безвод¬ 
на пустшш. Ст. Мих. 2. Напълно лишен от вода. 
Безводен спирт. 



безв^дие ср. Недостатъчност, 1 [ипса на вода. 
безволев и безволев прил. Лишен от (силна) воля. 
безвблне ср. Състояние или проява на безволев, от¬ 
съствие на (силна) воля. 

бетр^деп прил. Конто не причинява вреда, не пакос¬ 
ти. Безвредни лекарства. 

безвр^дност прил. Качество на безвреден, неснособ- 
ност да се причини вреда. Лекарство е доказана 
. безвредност. 

безвременеп прил. Станал или извършен преди време 
или не навреме; преждевременен, ненавременен, 
безврдмне ср. кииж. Време, през което нищо важно и 
интересно не се случва, когато липсват високи иде¬ 
али, стремежи, прояви. 

безвъзвратен прил. Който няма или не може да се 
върне, не може да се отмени; невъзвратим, неотме- 

■ нен. Безвъзвратна заеуба. Безвъзвратно решение. 
безвъздушев прил. Лишен от въздух. Безвъздушмо 

пространство. 

безвъззнвев прил. книж. Лишен от право за вьззив в 
по-висока инстанция; безапелационен, 
безвъзмезден прил. Който се дава или се получава без¬ 
платно, без заплащане. Безвъзмездна помощ. Без- 
възмезде }1 труд. 

безглаголеп) прил. грам. В който няма глагол, който 
е без глагол. Безглаголни изречения. 
безглагблен^ прил. остар. книж. Безмълвен, безгла- 
сен. Пред вечното смирение / на безглаголпите 
светци. Т.Тр, Хора на черния труд / с безглаголно 
търпение. Гео М, 

безгласен прил. Д. Който е лишен от глас, не издава 
глас или шум; безшумен. Безгласна пушка. 2. прен. 
Който не издава глас, не възразява, понася мълча¬ 
ливо, търпи. О Беи лаена буква — а. Която се пи¬ 
ше, яо не се изговаря, б. прен. Мълчалив, покорен, 
търпелив човек. в. Човек без значение, когото не 
зачитат. 

безгл^свост ж. Качество на безгласен, 
безграмбтен прил. остар. Неграмотен, безписмен. 
безграничен прил. Безкраен, Определен. Безгранични 
простори. Безгранична вяра. 
безграничност ж. Безкрайност, безпределност. 
безгр^еи прил. Който не прави грешки, няма грехо- 

■ ве. Никой не е безгрешен. 

безгренгаост ж. Качество на безгрешей; добродетел- 
ност, праведност. 

безпшжеи прил. Лишен от грижи, свободен от грижи. 
Далеч в полето екна врява и безгрижен смях. 
П.П.Сл. Безгрижни хора. 

беж-рижис ср. Качесг во на безгрижен, липса на грижи; 
б^грижност. 

6 е:нрйж 110 ст ж. Качество на безгрижие, 
беирьбначен прил. 1. Който е без гръбнак. Безгръб¬ 
начно животно. 2. прен. Който е без лично дос¬ 
тойнство и характер. 3. като същ. безгръбнАчнн мн. 
(безгргьбнДчпо ср.^ — група низши животни без вът¬ 
решен скелет, 1 пуег 1 еЬга 1 а. 
безгръбн^чност ж. Качкггво на безгръбначен, 
бездарен прил. Който, няма дарба, който е лишен от 
способността да твори, да върши нещо; некадърен, 
бездарие ср, книж. Отсъствие, липса на дарба, на спо¬ 
собности; некадърност, ограниченост, бездарност. 
бездарник м. и бездарница ж. Бездарен човек, 
бездарност ж., I. Отсъствие, липса на дарба, на спо¬ 
собности; бездарие, ограниченост, 2. разг. Бездарен 
човек. 

бездни прил. Който не е деен, който не проявява или 


бездънен 49 


не е свързан с някаква дейност; недеятелви, недеен, 
пасивен. Бездеен човек. Бездейно съществуване, 
бездейвост ж. Недеятслкост, пасивност, 
безд^йствен прил. Който е в състояние на бездействие; 

неподвижен, пасивен. Бездействен човек. 
безд§йстаие ср. Отсъствие на всякакво действие, липса 
на разпоредителност, енергия. Армията е в бездей¬ 
ствие. Дължи се на директорско бездействие. 
безлейст{ву|вям нсв. нпрх. Стоя в бездействие, нищо. 

не върша, не предприемам. Властта бездействаше. 
бсзд&лен прил. Който протича в безделие, през който 
не се рабоги. Безделен живот. 
безделие ср. Отсъствие на работа, дейност, заетост, 
стоене без работа, рбккн, поради леност, нежела¬ 
ние. Отдал се е на безделие. 
безделник м. и безд^шица ж. Който не работи, 
обикк. -поради леност, мързел, 
безделнича нсв. нпрх. Не работя, прекарвам в безде¬ 
лие, обикн. поради леноСт, мързел, 
безддлническн прил. Свойствен на бездезшик. 
безделничество ср. Качество или състояние на бездел¬ 
ник. , 

бездетен прил. Който няма и не може да има свои 
рождени деца. Бездетни родители, 
бездетна ж. Женена жена, която не е раждала, 
бездеткйни ж, прост. Бездетка. 
бездетннк м. и безд^пица ж. Бездетен човек, 
безд^кпио ср. Състояние на бездетен, 
бездимен прил. Който гори без дим. Бездимен барут. 
бездиханен прил. поет. Лишен от дихание; безжизнен, 
мъртъв. Сега тя е безкръвна и почти безплътна, 
безгласна, неподвижна, бездиханна. Багр. 
бездна ж. 1, Дълбока, бездънн^ пропаст. 2, прен. Не¬ 
що бездънно, безкрайно, непроницаемо. Небето, 
морето, сърцето — три бездни, три свята незнай¬ 
ни. Ваз. 

бездомен прил. Който е без дом и семейство, който 
няма собствена къша, жилище, подслон. Бездомни 
хора. Скитник бездомен. Бездомни кучета. 
безддмник м. и бездомница ж. Бездомен човек, 
бездомнически прил. Който се отнася до бездомник, 
бездбмничесгво ср. Състояние, положение на бездом¬ 
ник. 

бездоходен прил. Лишен от доходи, 
бездруго нарч. Като вметн. дума — за подчертаване 
на безусловноГо, независещо от обстоятелствата 
съществуване или осъществяване, извършване на 
нещо; така или иначе, несъмнено, непременно. На¬ 
пуснала е работата — бездруго била назначена за 
една година. Той ще пише, бездруго ще пише. 
бездуховноег ж. книж. Отсъствие, липса на духов¬ 
ност, 

бездеен прил. 1. Безжизнен, мъртъв. Бездушен ка.’Аьк. 
2, прен. Който е лишен от душа, не проявява съчув¬ 
ствие, състрадание; безчувствен, безсърдечен. Без¬ 
душен егоист. 

бездушие ср. Качество или проява на бездушен; без¬ 
сърдечие, безчунствие., 

бездъждеа прил. Който е без валежи, лишен е от 
д 1 ,жд. Бездъжден период. 

бездъждне ср. Състояние без дъждове; суша, засуха. 

Настъпи продьл.жително бездьждие. 
бездънен прил, Предълбок, много дълбок. Бездънен 
джоб. 


4. ЪVЛШРСIСК гкпкоилн речник 


50 безжалостен 


безжалостен прил. Лкшен от жалост, от състрадание;' 
безсърдечен, безмилостен- И поменах горката си 
невеста,.., как тегли от безжалостни сърца. 
П.Р.Сл. 

безжизнен прил. I. Лишен от живот; мъртъв. Безжиз¬ 
нен труп. 2. Отпаднал, умърлушен, неизразителен. 
Безжизнен поглед. 

безжнзвсаост ж. Качество или състояние на безжиз¬ 
нен. Изпаднал в пълна безжизменост, 
безжичен при^г. Който няма или се осъществява без 
жици, без електрически проводници. Безжичен те¬ 
леграф. Безжични съобщения. 
беззав^ен прил. книж. Който е напълно предан, все¬ 
отдаен, не е свързан е лична изгода; самоотвержен. 
Беззаветгш любов към родината. Беззаветен слуга 
на народа си. 

беззав^ност ж. книж. Качество или проява на безза¬ 
ветен; всеотдайносг, самоотверженост. С беззаеет- 
ност служи на народа си. 

беззакбиие ср. 1 . Противно на закона деяние. 2 . От¬ 
съствие, липса на законност. 
беззвк 61 и 1 ост .ж. Отсъствие, липса на законност, без- 
законна постъпка или положение, 
беззащитен прил. 1. Неспособен сам да се пази, защи¬ 
тава. 2. Останал без защита, 
беззашктиост ж. Качество или състояние на беззащи¬ 
тен. 

беззвездеп прил. Който е без звезди. Беззвездна нощ. 
беззвучен прил. Който не издава звук; заглъхнал, 
глух, О Беззвучна съгласна ез. — при чийто изго¬ 
вор не вземат участие гласните струни, напр. [п], 
М, [т]. 

беззвучност ж. Качество на беззвучен, 
безземси и безз^млен прил. Който не притежава собс¬ 
твена земя. 

беззлббсц прил. В който няма злоба, който не изпит¬ 
ва, не проявява или не изразява злоба. Беззлобна 
душа. Безз.побпа усмивка, 

беззлобие ср. Отсъствие, липса на злоба; добросърде- 
чие, добросърдечност, 
беззлббност ж. Качество на беззлобен. 
беззъб прил. 1. Който няма зъби. Беззъба баба. 2. прен. 
Който е лишен от острота, от способността да за¬ 
сегне, уязви. Беззъба критика. 
безнд^ прил. I. Който е лишен от политическа иде¬ 
ология. 2. За художествено произведение — в който 
ня.ма важна, съществена идея, идейност. Безидейна 
пиеса. 

безвденмост ж. Качество на бсзидсен. 
безмзв^ген прил. Незнаен, неизвестен, безвестен, 
безязкус^ прил. Естествен, искрен, непретенциозен. 
Той из.гооки идеите си просто и ясно, на своя безиз- 
кусен език. 

безизкуствен прил. Непресгорен, непревзет, естествен. 
Безизкуствени обноски. 

безвзкуственост ж. Качество на безизкуствен, 
безизраза! прил. За липе, поглед, глас — който не из¬ 
разява нишо, няма никакъв израз. Безизразно лищ. 
безйзразиосг ж. Качество на безизразен, 
безизходен прил. От който не може да се намеря бла¬ 
гоприятен изход; забъркан, неразрещи.м. Безизход¬ 
но положение. 

безизходица ж. Безизходно положение; безизходност. 
Иц.чира се в безизходица. 


безизходност ж. Качество или състояние на безизхо¬ 
ден; безизходица. 

безименен и безймеи прил. I. Без свое име; некръстен, 
неназован. Безименна улица. 2. Който не е подписан 
от никого, чийто автор е неизвестен; анонимен. Бе¬ 
зименни вестникарски бележки. 3. прен. Който ос¬ 
тава неизвестен, изгубен всред множеството други; 
безличен, незнаен, Безимен гррой. О Безименен 
пръст — който с между средния пръст и кутрето 
(на ръката). 

безимотен прш. Който няма, не притежава недвижим 
имот; беден. 

безнмбтност ж. Качество, състояние на безимотен, 
безинтересен прил. Който не буди интерес; неинтере- 
сен. Безинтересен разговор. 
безир м. Обработено ленено, конопено или друго рас¬ 
тително масло за производство на блажни бои, ла¬ 
кове и др. [ар. > тур.] 

безнрен прил. Който съдържа безир. Безирена боя. 
бсзистш м. Покрит пазар с вътрешни магазини за 
продажба главно на манифактурни стоки, скъпо¬ 
ценности, накити и др. [перс, >тур.] 
безкасов прил. спец. При който не се работи с пари в 
брой.. Безкасови плащания. 

безквасен прил. Който е иаправен без квас. Безквасен 
хляб. 

безкласов прил. В който, при който няма класи. Без¬ 
касово общество. 

безкннжен прил. Неграмотен, безписмен. 
безкознрка ж. Фуражка без козирка, [от рус.] 
безкомпромисен прил. 1. Който не прави, не допуска 
компромиси. Безкомпромисен характер. 2. При 
който няма компромиси, не е свързан с компроми¬ 
си. Безко.ктромисно решение. Безкомпромисна бор¬ 
ба. 

безконечен прил. Безкраен, [от рус.] 
безконечност ж. Безкрайност. 

безконтрдлеп прил. 1, Който действува без контрол, 
когото никой не контролира. Безконтролен орган 
на власт. 2. Който се осъществява, става без конт¬ 
рол; разпуснат, невъздържан, своеволен. Безконт¬ 
ролно държане. 

безкотролнос! ж, Качество или състояние на безкон- 
тро.чен. 

безконфликтен прил. 1. В който няма конфликт. 2. 
Който не влиза в конфликт, не предизвиква конф¬ 
ликти. Безконфликтна .личност. 
безконфликтиост ж. Качество на безконфликтен, 
безкористен прил. 1. Който не се стреми към лисчна 
облага. Безкористен помощник. 2. Който не е свър¬ 
зан е материална облага. Безкористна услуга. 
безкорйстне ср. Качество или проява на безкористен, 
безкорнствост ж. Качество на безкористен, 
безкраен прил. 1. Който няма граници, който е без на¬ 
чало и край; безпределен. Времето и пространст¬ 
вото са безкрайни. 2. Който е много дълъг или се 
простира толкова нашироко, че не му се вижда 
краят, границите. Безкраен път. Безкрайно поле. 3. 
Който трае, продължава извънредно дълго; безко¬ 
нечен. Безкрайни вражди. Безкраен разговор. Безк¬ 
раен празник. 4. прен. За чувство — извънредно, из¬ 
ключително силен, голям; безграничен, безмерен. 
Безкрайна радост. Безкрайно любопитство. 
безкрш 1. м. поет. Извънредно, изключително голя¬ 
мо пространство с едва видим край или едва види¬ 
мият край на пространството. 2. а. като нарч. Из¬ 
вънредно дълго, продължително. Ще се мъчиш 



безкрай, б. като иисл. Извънредно много, изключи¬ 
телно голям брой, количество от нещо. Ще имаш 
безкрай неприятности. 

безкрайно нарч. 1. Много, извънредно дълго, продъл¬ 
жително; без край. Това може да продължава безк¬ 
райно. 2. За проявата на някакво качество или дейс¬ 
твие — в много, изключително висока стенен. Това 
ми е безкрайно неприятно. Той е безкрайно доволен, 
безкрайност ж. 1. Безкрай (в, 1 знач.). 2. Качество на 
безкраен (в 1 знач.). Безкрашюст на времето и 
пространството. 3. мат. Условна величина, озна¬ 
чавана със знак со О До безкрайност—извънредно, 
изключително дълго, продължително. Ще спорим до 
безкрайност. 

безкрак прил. Който няма илй е останал без крака; 

■ безног, З.мията е безкрако влечуго. 
безкрил прил. 1. Който няма крила. Мравките биват 
крилати и безкрили. 2. прен. Без творчески дух и по¬ 
дем. 

безкритичен прил. Който не е критичен, не проявява 
или не съдържа критичност, Безкритично отноше¬ 
ние. 

безкритичност ж. Качество на безкритичен, отсъствие 
. на критичност. 

безкръвен прил. 1. При който няма кръвопролитие. 
Безкръвна война. 2. Който няма достатъчно кръв; 
малокръвен, блед. Безкръвно лице. 3. гу)ен. Безжиз¬ 
нен. Безкръвна поезия. 

безкргьвие ср. Състояние или качество на безкръвен, 
безкръстен прил. За гроб — който е без кръст, за кой¬ 
то никой не се грижи. 

безку^тт^^^ие ср. книж. Отсъствие, липса на култура. 

Време на политическо безкултурие. 
безл«жн прил. Който не е обрасъл с гора. 
безлкве ср. Отсъствие, липса на гора. 
безлик прил. книж. Който няма образ, лице, индиви¬ 
дуалност; безличен. Безлика сган. 
безлнст№ прил. Който е без лисза или на който са 
окапали листата. Безлистни дървета. 
безлихвен прил. Който е без лихва. Безлихвен заем. 
безличен прил. I. Който не изпъква като личност, не 
проявява характер, индивидуалносг; по^^едствев, 
обикновен. Безличен човек. 2. Който не изпъква с 
ярки, неповторими отличителни черти, качества, 
белези. Безличен стил. 3. грам. За глагол, изречение 
— който не означава, при който няма и не се под¬ 
разбира действащо лице, напр.; мръква, съмва, 
трябва. I 

безлнчие ср, 1. Отсъствие, липса на ярки отличителни 
качества, на индивидуалност, 2. Безличен човек, 
безлунен прил. Който е без луна, при който няма лун¬ 
на светлина. Безлунт нощи. 
безлуиие ср. Време, когато на небето няма луна. 
безлюден прил. 1. Който не е населен, който е без хо-- 
ра. Безлюден остров. 2. В който няма хора или има 
съвсем малко хора; пуст. В безлюдните столични 
улици разбунтувал се вихър цари. Смирн. 
безлюдност ж. Качество или състояние на безлюден, 
безмас^зен прил. Който е без масло; постен, сух. 
безмерен прил. 1, Който е много голям, та нс може 
да се измери; неизмерим. Безмерни пространства. 
2. прен. Който е извънредно голям, силен, проявява 
се в много висока степен. Безмерна скръб. 
безмерност прил. Качество на безмерен, 
безмеееи прил. I. Който не съдържа месо; вегетариан¬ 
ски. Безмесиа храна.. 2. През който не се яде месо, 
Бсзмесни дни. 


безнравствен 51 

безметежен прил. Несмущаван от нищо, тих, спокоен. 
Безметежен живот. 

безметежност ж. Пълно отсъствие на тревога; спо- 
\ койствие, тишина. 

безмилостен прил. 1. Който не проявява милост, чове¬ 
щина; безжалостен, жесток, безпощаден. 2. Конто е 
свързан с отсъствие на милост, човепйнна; безжа¬ 
лостен, жесток, безпощаден. Безмилостна борба. 
Безмилостни закони. 

безмислен прил. рядко. Който не проявява мисъл, не 
разсъждава. Неучен род, безмислен раб. П.Р.Сл. 
Срв. безсмислен. 

безмитен прил. Който е без мито. Безмитен внос. Без¬ 
митна зона. ' ' 

безмлечен прил. Който е без мляко, 
безмозъчен прил. 1. Който е без мозък. 2. прен. Който 
няма ум, не мисля; глупав. Безмозъчно същество. 
безмоторен прил. 1. Който се движи без мотор. Без¬ 
моторен самолет. 2. Който се отнася до безмотор¬ 
ник (в 1 знач.) или до безмоторница. Безмоторно 
летене. 

безмотдрник м. I. Безмоторен самолет; планер. 2. 
Спортист, който се занимава с безмоторно летене; 
планерист. 

безмоторница ж. Безмоторна лодка, 
безмълвен прил. книж. Мълчалив, ням, тих. Безмълвни 
хора. Безмълвна скръб. Безмълвна нощ. 
безмълвие ср. книж. Отсъствие на говор, състояние на 
пълна тишина, на мълчание. Исихастите прекар¬ 
ват живота си в безмълвие. 
безмълвннк м. книж. рядко. Исихаст. 
безнадежден прил. I- Който пе вдъхва надежда за до¬ 
бър, благоприятен изход. Безнадеждно положение. 
2. Който изразява отсъствие, липса на надежда. 
Безнадежден пмч. 3. Обикн. за човек с някакво от- 
рицатегшо качество — който е в най-висока степен 
такъв и няма надежда да се поправи. Безнадежден 
пияница. Безнадежден глупак. Безнадежден опти¬ 
мист. 

безнадеждност ж. 1. Качество или състояние на без¬ 
надежден. 2. Отсъствие на надежда; отчаяние, 
безнадзорен прил. Който е оставен без надзор и гри¬ 
жа, без контрол. Безнадзорни деца. 
безнаказан прил. 1. За който вършителят не е получил 
наказание, възмездие. Нито едно престъпление не 
остава безнаказано. 2. Който е без лоши последст¬ 
вия, от който не е пострадал вършителят. Пиенето 
и пушенето не остават безнаказани. 
безнаказано Нарч. от безнаказан; без заслу¬ 
женото наказание. Не може така безнаказано да се 
лъже. 

безнаказаност ж. книж. Защитеност от наказание, 
възмездие. 

безиаследствен прил. 1. Който не се наследява. Безнас- 
ледствени имоти. 2. Който не получава наследегео. 
Безнаследствени деца. 

безначааен прил. книж. Който е без начало; вечен, из- 
вечен, 

безначалне ср. Отсъствие, липса на началство, власт; 

бсзвластис, анархия, 
безног прил. Който няма нозе; безкрак, 
безнос прил. Който ггяма нос. 

безнравствен прил. 1. Който няма добри нрави; пок¬ 
варен, развратен. Безнравствен човек. 2. Който на- 



52 безнравственик 


рушава добрите нрави. Безнравствена постъпка. 
безнравственик м. и безнравственица ж. Безнравствен 
. човек. 

безнравственост ж. Отсъствие на морал, нарушение 
на нравствените норми; поквара, разврат, 
безобнда прил. 1. Който не съдържа обида или не е 
в състояние да обиди някого; добродушен, незло- 
бив. Безобидни хора. Безобидна шега. 2. Който не е 
опасен, не може да причшш вреда. Безобидно мкар- 
ство. 

безобйдност ж. Качество на безобиден, 
безоблачен прил. Който е без облаци; ведър, ясен. Бе- 
зоблачно небе. 

безобразен прил. 1. рядко. Койт<?е без определен об¬ 
раз, лик. 2. .шт. За език, реч, стил — който не е 
образен, в който няма тропи и стилистични фигури. 
Безобразна поезия. 

безобрО^ прил. I. Грозен, отвратителен. Безобразно 
лице. 2. Неприличен, безочлив, срамен. Безобраша 
постъпка. 

безобразие ср. Безобразно поведение,'^ безобразна, 
срамна постъпка. 

без^рОзиик м. и безобразиица ж. Човек, който пос¬ 
тъпва безобразно, върши безобразия; безсрамник^ 
безобрОзнича нсв. нпрх. Върша безобразия, постъпвам 
безобразно. 

безобрйзио Иарч. отбезрбрйзеи. Държи се 
безобразно. 

безббразност ж. Качество на безобразен, 
безогледен прил. Който не се спира пред нищо, който 
действа или който се върши без оглед на средства- 
-га. с всякакви средства за постигане на предначер¬ 
тана цел; дързък, безцеремонен, безскрупулен. Бе¬ 
зогледен човек. Безогледен ла.мтеж за печалби. 
безогл^длост ж. Качество или постъпка на безогле- ' 
ден. 

безбк прил. Който няма очи; сляп. 
безопасен прил. I. Който не е опасен, не причинява 
вреда. Тези хора са кротки и безопасни. 2. Който не 
е свързан с опасност, който запазва, предпазва от 
опасност. Безопасно място. О Безопасна игла — 
която ос закопчава, та не може да боде. 
безопасност ж. Липса на опасност; защитеност, си-' 
гурност. Намирам се в безопасност. 
безопашйт прил. Който е загубил опашката си или по 
природа е без опашка. Безопашапт земноводни. 
безоснователен при.л. Който е без основание; неосно¬ 
вателен. 

безосвователност ж. Липса на основание; неоснова¬ 
телност. 

безоснбвен прил. Който е без основа; безпочвен, 
безосноваост ж. Липса на основа; безпочвсност. 
безотвегея прил. Който не дава отговор или остава 
без ответ, без отговор. Стои ням и безответен. Бе- 
зотвепиш любов. 

безлтеегиост ж. Отсъствие, липса на ответ, отговор, 
безотговорен при. 1 . 1. Който няма съзнание, чувство за 
отговорност, дълг. Безотговорен човек. 2. Който се 
върши без чувство, съзнание за отговорност. 3. ряд¬ 
ко. Който не е отговорен за делата си, от когото 
не сс търси отговорност. Детето е безотговорно за 
делата си. 

безотгюбриост ж. Качество или повеление на безот¬ 
говорен. 


безотечествен прил. Лишеи от отечество, 
безотечествепнк м. и безотечсствс 1 шца ж. 1. Безоте¬ 
чествен човек. 2. Който се е отказал от отечеството 
си; родоотстъпник. 

безотказен прил. За уред, меха 1 шзъм и тяхната рабо¬ 
та, действие — който действа, работи без повреда 
или протича без спиране, без прекъсване, (от рус.] 
безотлагателен при.л. кииж. Който не търпи отлагане; 

неотложен, спешен, [рус.] 
безотльчен прил. Който не се отлъчва; неотлъчен, 
безотпйден прши спец. При който цялата суровина, 
всУ 1 чки ИЗХОД 11 И матсриали сс използват, нищо не 
отпада, не се изхвърля; безотпадъчен. Безотпадни 
технологии. 

безотпйдьчея прил. При който няма отпадъци; безот- 
паден. 

безоттбчеи прил. Който нс сс оттича. Еезотточно езе¬ 
ро. 

безотрален прил. Безрадостен, безутешен, [рус.] 
безотрадмост ж. Качество или състояхте на безотра- 
ден. 

' безотчетен прил. За който не се иска и не се дава от¬ 
чет, сметка. Безотчетни пари. Безотчетен фонд. 

[рус.] 

бездчие ср. Безсрамие, нахалство; безочливост, дебе- 
лоочие. 

безочлив и безочлйв прил. Безсрамен, дебелоок. 
безбчлнвост' и безочливост ж. Качества или постъпка 
на безочлив; безсрамие, безочие, дебелоочие. 
безойметен прил. 1. Който е лишен от памет. Човекът 
оживя, но остана безпа.»етен. 2. В който няма про¬ 
ява на разум, съзнание, мисъл. Безпаметна злоба. 
3. Който не оставя спомен. Безпаметни дни. 
безпаметност ж. книж. Качество или състояние на 
безпаметен. 

безпаметство ер. Състояние на безпаметен, 
безпардонен прил. Груб, арогантен, нахален, 
безпарнчен прил. 1. Който няма пари. 2. Който става 
без посредството на пари. Безпарична търговия. 
безпаричие ср. Състояние на безпаричен, липса на па¬ 
ри; бедност, сиромашия. Изпаднал е в гоммо без¬ 
паричие. 

безнартнен прил. Който не членува в никоя политичес¬ 
ка партия. 

безпарткйност прил. Качиггво или състояние на без¬ 
партиен. 

безперспективен прил. Който няма (добра) перспекти¬ 
ва, няма изгледи за успешен развой. 

' безперсаектнвност ж. сЗтсъствие, липса на перспекти¬ 
ва. 

безпечев прил. остар. Безгрижен, сигурен, [рус.] 
беанечност ж. остар. Безгрижност, сигурност, 
безпилотен прил. Който се движи или се осъществява 
без пилот. Безпилотни летате.ти апарати. 
безлисмеп прил. Който нс може да чете и питгтр- но- 
грамоген- 2. Който е без писменост. Безпис.меии езици. 
безпланов прил. Който става, извършва се без опреде¬ 
лен план. Безпланово производство. 
безплановост ж. Отсъствие, липса на план, плано¬ 
вост. В стопанството цари безплановост. 
безплатен прил. За който не се заплаща. Безплатна 
карта за пътуване. 

безплоден прил. 1, Който не може да произведе плод; 
ялов. Безплодна крава. 2. Който дава малко плод; 
неплодороден. Безплодна земя. 3. прен. Който за¬ 
вършва без успех, не дава очакваните резултати; 
безрезултатен. Безп.юдни уси,тия. 



безплодие ср. Състояние на безплоден, 
безплодност ж. Качество на безплоден, 
безплътен прия. Който не притежава плът, тяло, не е 
направен от материя; безтелесен, нематериален. 
Безплътна сянка. 

безпл^тност ж. Качество на безплътен, 
безповрйтен прия. Който пе може да се възвърне; без¬ 
възвратен. 

безпогршен прил. 1. Който не греша. Той е безпогре¬ 
шен е действията си. 2, Който не съдържа грешка; 
точен. Безпогрешна стрелба. 
безпогреипюст ж. Качество па безпогрешен, 
безподлбжеп прил. грам. В ройто няма подлог. Безпод- 
ложни изречения. 

безподобен прил. 1. Който няма подобен, равен на се¬ 
бе си; несравним. 2. прен. Който в най-висока сте¬ 
пен притежава дадено, обикн, Офицателно качест¬ 
во; изключителен. Безподобен лъжец. Безподобна 
мерзост. 

безподслонеп прил. Който няма подслон, не намира 
прием. 

6 е:и 1 окд€н прил. Който няма покой, който изпитва или 
изразява вълнение, тревога; неспокоен, тревожен, 
размирен. Безпокоен човек. Безпокоен поглед. Безпо- 
койпи времена. 

безпокбйегвне ср. Отсъствие, липса на спокойствие; 
вълнение, тревога. Неговото пис.ио му причини го¬ 
лямо безпокойствие. 
безпокойство ср, Безпокойствие. 
безпокоят нсв. пр.к. Нарушавам покоя, спокойствието 
на някого, причинявам някому безпокойствие, въл¬ 
нение, тревога; обезпокоявам, тревожа, закачам, 
дразня. Твоето състояние ме безпокои. Наредил е 
никой да не го безпокои. — се нпрх. Изпитвам без¬ 
покойствие, вълнение, тревога; тревожа се. Безпо¬ 
коя се за вас. 

безполезен прил. Който не принася полза; ненужен, 
излишен, напразен. Безполезна вещ. 
безполезност ж. Качество на безполезен, ^ 
безпблов прил. Който няма пол, който е без полови 
белези. О Безполово размножаване — което става 
без оплождане, без полов пропее, 
безпбловост ж. Качес™ на безполов, 
безпомощен прил. 1. Който не може сам да си помог¬ 
не; безсилен. 2. Който няма защита; беззащитен, 
изоставен. 

безпомощност ж. Състояние на безпомощен; безси¬ 
лие, изоставсност. - 

безпорядък М. Безредие, Къщата е е пълен безпорядък. 
{РУС.1 

безпорядъчен прил. 1. При който няма ред, порядък; 
безреден. Безпорядъчна стрелба. 2. Който не под¬ 
държа ред; разхвърлян. Безпорядъчни хора. 
безпочвен прил. 1. спец. За растения — който се отг¬ 
лежда без наличие на почва. 2. прен. Който няма 
почва, опора, социална основа под себе си. Безпоч¬ 
вена интелигенция. 3. преп. Който няма основания, 
не е подкрепен с доводи, доказателства; необосно¬ 
ван, неоснователен. Безпочвени твърдения. Безпоч¬ 
вени обвинения. 

безпочвеиост ж. Качество или състояние на безпоч¬ 
вен. 

безпсипйден прил. Който не щади, в който няма поща¬ 
да; немилостив, безжалостен, жесток. Безпощадна 
война, [рус .1 

безпошадност ж. Качество или проява на безпоща¬ 
ден; жестокост. 


безпътство 53 


безправен прил. Който е лишен от права. Безправна рая. 
безправне ср. 1. Състояние на безправен, липса на чо¬ 
вешки права. Местното население тъне в безправие. 
2, Отсъствие на закошюст, незачитане на право и 
закон; беззаконие. 

безпределен'прил. Безкраен, безграничен. Безпределна 
обич. 

безпред^чност ж. Качество на безпределен; безкрай¬ 
ност. 

безпредм^ен прил. Който няма смисъл, който е ли¬ 
шен от основание; безсмислен, ненужен, излишен. 
Препирнята е съвсем безпредметна, 
безпредметпост ж. Качество на безпредметен. Без- 
предметността на разговора е очевидна. 
безпрекоелбвен прил. 1. Който става, извършва се без 
възражение. Безпрекословно подчинение. 2. Който 
изпълнява всичко без възражения; покорен. Безпре¬ 
кословен роб. 

безлрепйтствен прил. Който става, извършва се без 
пречки, спънки, препятствия. Безпрепятствено пре¬ 
минаване на границата, [рус.] 
безпретеицнбзеи прил. рядко. Непретенциозен,, 
безпре 1 |ед^ен прил. Който е без прецедент, който ня¬ 
ма подобен на себе, си в миналото; небивал. Безп¬ 
рецедентен случай. 

безпризорен прил. Който няма дом, който живее на 
улицата без родителски грижи и надзор; безнадао- 
рен. Безпризорни деца. 

безпрнмерен прил. Който е изключително голям и ня¬ 
ма подобен на себе си. Безпримерен героизъм. 

-• безпринципен прил. Който няма привдипи, не се ръко¬ 
води или не почива на някакви принципи. Безприн¬ 
ципен човек. Безпринципен политик. Безпринципна 
политика. 

безпринпнпност ж. Качество на безпринципен, отсъс¬ 
твие на принципност. 

безпристрастен прил. Който не влага, не проявява юга 
не съдържа пристрастие; справедлив, обективен. 
Безпристрастен съдник. 

безпристргЬсте ср. Отсъствие, липса на пристрастие. 
безп|И1стрДстност Ькг. Качество или проява на безприс¬ 
трастен. 

безпричино! прил. За който няма причина, основание, 
който не е предизвикан от нищо; безоснователен, 
неоснователен, неоправдан. Безпричи}^ен страх. 
Безпричинт отсъствия. , 
безпрнчйинос! ж. Качество па безпричинен; неоснова¬ 
телност. 

безпрнютен прил. книж. Безподслонен. [рус.] 
безпртЬтност ж. книж. Състояние на безприютен. 
безпросветен прил. 1. Който е лишен от светлина; тъ¬ 
мен. 2 , прен. Много мрачен, лишен от радост, без 
надежда за нищо хубаво, добро. Безпросветен жи¬ 
вот. Безпросветни дни. 3, Неук, необразован, неп- 
- росветен. Безпросветни маси. 

безпросветност ж. Състояние илн качество на безп¬ 
росветен. 

безпътен прил. Развратен, разпуснат, безнравствен, 
безпътица ж. Състояние, положение на обърканост, 
липса на ясен, правилен път. Страната е в безпъ¬ 
тица. Идейна безпътица. 
безпътност ж. Качество на безпътен, 
безпътство ср. Поведение или проява, постъпка на 
безпътен. 



54 безработен 


безрабдтея прш. Който не намира работа за прехрана, 
безработица ж. Обществено явление, което се състои 
Б недостатъчност на работните места, невъзмож¬ 
ност за част от хората да намерят работа за прех¬ 
рана, Безработицата се увеличава. 
безрадостен прил. ^зрадосгсн живот, 
безразборен прил. В който няма ред, който става или 
се върши без ред, без подбор; безреден. Безразбор- 
по четене. 

безразборност ж. Качество на безразборен, 
безразличен прил. 1. Който не проявява интерес, ко¬ 
муто е все едно, без разлика; равнодушен, безучас¬ 
тен. Не съм безразличен към съдбата на тези хора. 
2. Който не изразява, не показва никакъв интерес. 
Седи с безразличен вид. 

безразличие ср. Състояние на безразличен, липса на 
интерес към някого или нещо; равнодушие, безу- 
частие, незаинтересованост, 
безразсъден прил. I. Който не влага разум в постъп¬ 
ките си; неразумен. Безразсъден човек. 2. В който не 
се влага разум. Безразсъдна постъпка. 
безразсъдност ж. Качество или състояние на безраз¬ 
съден. 

безразсьдство ср. Проява на безразсъден, липса на 
здрав разум; безумие, Безразсьдство е да приемаш 
този човек у дома си. 

безр^да ж. Обикн. в съчет. в безреда — без ред, в без¬ 
редие. 

безреден прил. В който няма ред, който става или се 
върши без ред; разбъркан, разхвърлян, безпорядъ¬ 
чен. безразборен. Безредна стрелба. 
безредие ср. 1. Липса на ред; разбърканост, разхвър- 
ляност. Какво е това безредие вкъщи? 2. Обществен 
смут; безредица. 

безредица ж. Нарушаване на реда и спокойствието в 
обществото при. сблъскване на страни, групи с про¬ 
тивоположни политически или социални интереси; 
смут, метеж, размирица. 

безрезервен прил. Който прави нещо решително, без 
колебания и уговорки или се прави без колебание, 
уговорки, съмнение. Безрезервен привърженик на но¬ 
вото. Безрезервна подкрепа. 
безрезултатен прил. Който не дава очаквания резул¬ 
тат. Безрезултатен опит. 

безрелсов прил. Който не е с релси, не се движи по 
релси. Безрелсов транспорт. 
бе:ц>бг прил. Който няма рога; шут. 
безрбдея' прил. Който не ражда, не дава плод, рожба. 
Ще окача нямата си аз лира .. на безродни и бодли¬ 
ви глогини. П.Р.Сл. 

безреден^ прил. Който е останал без род и роднини, 
безршютея прил. 1. Който не роптае, не проявява не¬ 
доволство; примирен, послушен, покорен. X При 
който няма ропот, който става, извършва се ^ 
роптаене. Безропотен труд. [рус.] 
безропотвост ж. Качество на йзропотен. 
безрък прил. Който е без ръце или е с една ръка. 
безръкавен прил. Който е без ръкави. ^ 

бе-зръкавка ж. нар. Горна ^феxа без ръкави, 
безееменен прил. Който е без семе, семки. Безсе.ието 
грозде. 

безейлен прил. I, Който няма сила; немощен, слаб. 2. 
прен. Който няма възможност (да направи нещо). 
^зсилен е да му помогне. 


безсилие ср. Състояние на безсилен. Безсилието е от 
болестта. 

безсистемев прил. В който няма система, който се 
върши без система, без ред; безреден, разхвърлян, 
несистемен. Безсистемно изложение. 
безснстемиост ж. Качество на безсистемен; безред- 
ност, разхвърляност. 

безскрупулен прил. Който няма скрупули или се върши 
без проява на скрупули; безогледен, безсъвестен. Без¬ 
скрупулен спекулант. Безскрупулно ограбване. 
безскрупулност ж. Качество на безскрупулен, 
безславен прил. Който не е достоен за слава, не носи 
слава; жалък, позорен. Безславна смърт. 
безслюяе ср. Отсъствие, липса на слана, 
безследен прил. Който не оставя следа. > > Изчезнал 
е безследно, 

безслов^ен прил. Който няма способност да говори. 

Животните са безсловесни същества. 
безсльвчев прил. През който не грее слънце. Безслън- 
чево утро. 

безсмевен прил. Който се върши непрекъснато, без 
смяна. Безсменна работа. 

беземнелга прил. 1. Който няма смисъл, съдържание, 
не изразява наличие на здрав разум. Безсмислени 
думи. Безсмислена усмивка. 1. Който ня.ма разумна 
цел и основание. Животът ми стана безсмислен. 
Срв. 6 е 3 м и с л е н. 

безсмнсленост ж. Качество или състояние на безсмис¬ 
лен. 

безсмислие ср. 1. Проява на безсмислен. 2. Нещо без¬ 
смислено. 

безсмислица ж. Нещо безсмислено, безсмислени ду¬ 
ми; абсурд. Не говори безсмислици. 
безсмъртен прил. 1. Който живее вечно, никога не 
умира. Според древните хора боговете са безсмър¬ 
тни. Човешката душа е безсмъртна. 2. прен. Който 
остава вечно, завинаги в съзнанието на хората; ве¬ 
чен, незабравим, Васил Левски е безс.мъртен. Безс¬ 
мъртният дух на Ботев ръководи нашата младеж. 
Безсмъртна поезия. 

безсмъртие ср. 1. В религиозните представи — вечен 
задгробен живот. 2. Вечна слава в паметта на жи¬ 
вите. Падналите за родината ги очаква безсмъртие. 
безсм^ртннче ср. Цвете с трайни възсухи цветове. 
ХегаШЬетит. 

безсмьртвост ж. Качество на безсмъртен, 
безенежен прил. През който шш по който не вали, ня¬ 
ма сняг. Безенежна зима. 

безсо-теи прил. I. Който няма (достатъчно) сол. Яде¬ 
нето е безсолно. 2. прен. В конто няма остроумие, 
духовитост, който е проява на лош вкус; блудкав. 
Безсолна шега. 

безспир нарч. Непрестанно!, непрекъснато. Лежа само¬ 
тен, неподвиже} 1 , а раната струи безспир. Т.Тр. 
безсонрев прил. Който ве спира, не прекъсва. Безспир¬ 
но течение. Безспирен възход. ^ 

безспорен прил. Който не подлежи ка съмнение, ос¬ 
порване, възражение; несъмнен, очевиден, неоспо¬ 
рим. [рус.] 

безспорност ж. Качество на безспорен; несъмненост, 
очевидност. 

безсрамен прил. I, Който върши нещо лошо, безнрав¬ 
ствено, без да срамува, без срам; безочлив, на-' 
хален. Безсрамен лъжец. X Който се върши в нару¬ 
шение на нравствените норми и без срам. 
Безсрамт постъпка. Безсрамна лъжа. 3. Развратен, 
безпътен; ерамоте^г. 



безсрймне ер. 1. Отсъствие, липса на срам. Безсрами- 
ето му няма граници. 2. Безсрамно действие, пос¬ 
тъпка. 

безсрамник м. и безсрамница ж. Безсрамен човек. 
безсрАмност ж. Качество на безсрамен, 
безср^ърннк м. и безсрсбърннца ж, 1. Който няма па* 
ри; бедняк. Безкористен човек, който не е алчен 
за пари и материални облаги, 
безср^ърннчество ср. Качество или проява на безсре- 
бърник (главно във 2 знач.). 
безсрочен прия. Който няма определен срок. Безсрамен 
заем. Безсрамен отпуск. 

безстопанствен прил. Който няма стопанин, който ни-^ 
кому не принадлежи. Безстопанствен имот, 
безстонансгвеносг ж. Качество или състояние на без¬ 
стопанствен. 

безстрастен прил. Лишен от страст; равнодушен, апа¬ 
тичен. Безстрастен поглед. 
безсграстие ср. юшж. рядко. Липса на страст, чувст¬ 
во; равнодушие, безразличие, невъзмугимост, апа¬ 
тия. Животинско безстрастие. Проявява завидно 
безстрастие. 

безстрашен прил. Който не се страхува; храбър, смел. 
безстрашне ср. Отсъствие на страх; храброст, нвустра- 
шимост, смелост. Левски е известен със своето без- 
страшие. 

безстралшнв прил. остар. Безстрашен, смел^ Дяконът 
беше безстрашлив. Ваз. 

безсьвесгея прил. Който няма съвест или е извършен 
без проява на съвест; безчестен, безсрамен, без¬ 
нравствен. Безсъвестен човек. Безсъвестна постъпка. 
безсьвестност ж. Качество на безсъвестен, 
безсьдържйтелен прил. Беден откъм съдържание; бе¬ 
зинтересен, безсмислен, празен. Безсъдьржителна 
пиеса. • 

безсьдържателност ж. Качество на безсъяьржателен. 
бсзсъзвше ср. Състояние, когато човек е изгубил 
съзнание; несвяст. От силния удар паднал в безсъз¬ 
нание. 

безсъзнателен прил. 1. Който става без участие на съз¬ 
нанието; неволен, несъзнателен. Безсъзнателно дви¬ 
жение. 2. Който е лишен от съзнание, не проявява 
съзнание за дълг и пр.; несъзнателен. Безсъзнателен 
гражданин. 

безсьзнателност ж. Състояние или качество на без¬ 
съзнателен. 

безсъмнен прил. Който не буди съмнение; несъмнен, 
очевиден. Безсъмнена истина. 
безсънен прил. Прекаран без сън. Безсънна нощ. 
безсъние ср. 1. Липса на сън, на спане. Капнали сме 
от безсъние. 2, Разстройство на съня, мъчителна 
липса на сън. Страда от безсъние. 
безсъница ж. Безсъние (във 2 знач.). Безсъница го мъ¬ 
чи. 

безсърдечен прил. Който е неотзивчиа към чуждите 
страдания; коравосърдечен, Безсърдечен човек. 
безсърдечие ср. Качество или проява на безсърдечен 
човек; безсьрдечност, жестокост, 
безсърдсчност ж. Качество па безсърдечен, 
безсьюзен прил. грам. Който е свързан без помощта 
на съюз, който се осъществява без съюзи. Безсъюз- 
но сложно изречение. Безсьюзна връзка. 
безсъюзке ср. грам. Безсъюзно свързване на думи или 
изречения. 

безтегловен прил. Който няма тегло, при който не се 
проявява действието на гравитацията. Намирам се 
в безтег.ювно състояние. 


безхарактерен 55 

безтегловност ж. Състояние на безтегловен, при кое¬ 
то не се проявява действието на гравитацията. Кос¬ 
монавтите са в състояние на безтегловност. 
безтел^ен прил. Който няма тяло; безплътен, немате¬ 
риален. 

без^орен прил. Който няма недостатъци, слабости, 
грешки и НС може да бъде укорен, упрекнат за ншцо; 
отличен, превъзходен, безупречен. Безукорен чинов¬ 
ник. Безукорно поведение. Безукорно изпълнение. 
безукорнзнен прил. Безукорен, 
безукорйзненост ж. Качество на безукоризнен. 
безукорност ж. Качество на безукорен, 
без^ен прил. 1. Който е лишен от разсъдък; луд, не¬ 
нормален, побъркам. 2. Крайно безразсъден. Меч¬ 
тател безумен, образ невъзможен. Ваз. Безумни 
мечти. 3. Обикн. за чувства — който се проявява 
в много голяма, изключително висока степен. Бе¬ 
зумна радост. 

безумец м. Безумен човек. Той е безумец и е способен 
на всичко. 

безумие ср. I. Отсъствие на разсъдък, състояние на бе¬ 
зумен, ненормален, луд. 2. Състояние на безразсъ¬ 
ден, обхванат от силна страст човек. Изпаднал в бе¬ 
зумие от гняв. 3. Безразсъдна постъпка; 
бсзразсъдство. Да замине в тая буря е явно безу¬ 
мие. 

безумство ср. Безумие (във 2 и 3 знач.); безразсъдство. 
без^ст1ву]вам нсв, нпрх. Проявявам безумство, вър¬ 
ша безумни, безразсъдни постъпки, 
безупречен прил. Безукорен. 

безупречност ж. Качество на безупречен; безукорност. 
безусловен прил. 1. Който не е свързан с никакви ус¬ 
ловия. Безусловна капитулация. 2. Несъмнен, пъ¬ 
лен, абсолютен. Безусловен успех. Безусловна исти¬ 
на. О Безусловен рефлекс спец. — вродена, 
независеща от конкретните условия сравнително 
, постоянна и стабилна реакция на организма на въз¬ 
действието на средата. 

безус. 1 бв 11 ост ж. книж. Качество на безусловен, 
безуспешен прия. Който не постига успех, не достига 
целта; несполучлив, безрезултатен. Безуспешен 
опит. 

безуспешност ж. Отсъствие, липса на успех, резултат; 
безрезултатност. 

безуггешен прил. 1. Неутешим. Майка безутешна. Бе¬ 
зутешна скръб. 2. Който е свързан с печал, скръб; 
безотраден. Кат бреме хвърлил тежката умора, що 
безутешни дни ни завещаха. Деб. 
безугешност ж. Качество на безутешен. Изпаднал в 
безутешност. 

безух прил. Който няма ухо, уши. 
безуханен прил. поет. Който не ухае, не мирише, 
безучастен при.а. Който не проявява Ш 1 терес, участие, 
съчувствие; равнодушен, безразличен. Само той бе¬ 
ше безучастен към страданията на сираците. ■ 
безучастне ср. Равнодушие, безразличие. Гледам с 
безучастие на спора им. 

безформен прил. 1, Който ияма определена форма, 
очертания. Безформена маса. 2. Който е загубил 
първоначалната си форма, който няма обичайна¬ 
та, нормална за вида си форма. Безформена обувка. 
безфдрменост ж. Качество на безформен, 
безхарактерен прил. КоЙто няма твърд, силен харак¬ 
тер; слабохарактерен. 



56 безхарактерност 

безхарДктервост ж. Качество или проява на безхарак¬ 
терен, Не успя поради своята безхарактперност. 
безхшгростен прил. Искрен, чистосърдечен, просгтоду- 
шен. Безхитростеи иовек. Безхитростна молба. 
безхлебеи прил. 1. Който е без хл^но съдържание. 
Безхлебно зърно. 2. Нсплодороден, Безхлебни годи¬ 
ни. 3. През който не се яде хляб. През войната има¬ 
ше безхлебни дни. 4. Който не носи хляб, храна, 
прехрана. Безхлебеи .. бащата ругай. Смирн. 
безхлорофилга прил. спец. За растение — който не съ¬ 
държа хлорофил. 

безцарсгвме ср. 1. Време, когато ехша монархическа 
държава е останала без владетел; мсждуцарствие. 
2. прен, разг. Състояние на останало без ръководс¬ 
тво предприятие, учреждение и пр. 
безцветен прил. 1. Който няма никакъв цвят. Водата 
е безцветно тяло. Безцветен газ. 2. прен. Който с 
нищо не се отличава, с нищо нс прави впечатле¬ 
ние; неоригинален. Безцвегргш личност. Безцветен 
живот. 

безцв^ше ср. Безцветност, 
безцветиост ж. Качество на безцветен, 
безц&гаеа прил. Който няма цел, върши се без опреде¬ 
лена цел. Безцелен живот. Безцелно съществуване. 
безц^вост ж. Отсъствие, липса на цел. 
безцшев прил. 1. Който е изключително ценен, има 
голямо, неоценимо значение. Животът е благо без¬ 
ценно. Безценна услуга. 2. Който е много скъп, има 
висока стойност; скъпоценен. Безценен камък. 3. 
Който е без всякаква цена; нецвнек. 
безценица ж. Много ниска цена, почти без пари. Цро-' 
даде се на безценица. 

безиерембнен прил. Който не с» церемони или при 
който грубо се нарушават нормите за вежливост, 
приличие; груб, дързък, нахален. Безцеремонен чи¬ 
новник. Безцеремонна постъпка. 
безцеремдяност ж. Качество или проява на безцере¬ 
монен; грубост, дързост, нахалство, 
безч^ядея прил. рядко. Бездетен. Безчелядно семейс¬ 
тво. 

безчестен прил. Който нарушава изискванията за чест, 
който е лишен от чест. Безчестен човек. Безчестен 
живот. Безчестна постъпка. 
безч^стне ср. Качество или проява, постъпка на без¬ 
честен. 

безчестник м. и безчестинца ж. Безчестен човек, 
безчестй нсв. прх. I. Лишавам от чест, достойнство; 
позоря, опозорявам. А тиранинът върлува и безчес- 
гт край наш роден. Бот, 2. ОЗнемам честта на де¬ 
войка, жена; изнасилвам, обезчестявам. 
безчет нарч. Изключително много на брой; безброй. 
Нека се преписва и множи безчет. Ваз. Безчет звез¬ 
ди. 

безчетея прил. Безброен, неизброим. Безчетпи богат¬ 
ства. 

безчммея прил. остар. Който има осъдително поведе¬ 
ние и морал, който нарушава приетия ред; непри¬ 
личен, безобразен. Безчинна постъпка. Безчинни 
жени. 

безчмнетжо ср. Поведение или проява, постъпка на 
безчинен; произвол, безобразие. 
безчяисг|яу{вам нсв. нпрх. Върша безчи 1 ества, 
безчклея прил. Безброен, нейзброим, несметен. Без- 
числено множество. 


безчнс; 1 еност ж. Качество на безчислсн. Безчисленост 
на небесните светове. 

безчовечен прил. Лишен от човещина, човечност; жес- 
- ток, свиреп. Безчовечни обноски. 
безчов^чве ср. Липса на човещина, чбвсчносг; жесто- 
кост^ 

безчов^чност ж. Качество на безчовечен; безчовечие, 
жестокост. 

безчувствга прил, 1. Лишен от чувство за жалост, от 
състрадание; бездушен, безсърдечен. 2. Който е ли¬ 
шен от способността да чувства, усеща, възприема; 
нечувствителен. 

безчувственост ж. Качество или състояние на безчув¬ 
ствен. 

безчувегвне ср. Липса на жалост, състрадателност; 
безсърдечие. 

безпфтея прил, 1. Който не издава шум, звук, при 
който няма шум; тих. Безшумен ход. Безшу.тн пис¬ 
толет. 2. прен. Който се върши тихо, скромно, не¬ 
забелязано. Безшумен подвиг. 
безш^пняост ж. Качество на безшумен, 
безядрев прил. В който няма ядрено оръжие. Безядре- 
' на зона. 

бейца ж. Жена на бей; бейовида.. 
бей м. 1, В стара Турция — титла на малък васален 
господар; бег. 2. Почетна прибавка към име; госпо¬ 
дин. Осман бей. [тур.] 

б<ж межд. разг. За израз на учудване, изненада или не¬ 
доволство, възмущение, т^вога; ей, ау, брей. Бей, 
колко свят вече е дошъл! Бей, ти ди ще ме учиш? 
бгазбол м. Вид спортна игра с дървени бухалки и 
твърда топка, [англ.] 

бгазболея прил. Конто се отнася до бейзбол. Бейзбол- 
на топка. 

бейов прил. Който пршгадлежи на бей. 
бейовица ж. Бейца. 

б^кя прил. 1. Който се отнася до бей. Бейска загю- 
вед. 2. Богат, охолен, безгрижен. Бейски живот. 
бек м. спорт. Във футбола — защитник. Десен бек. 
[англ.] 

бекар м. муз. Знак, който отменя действието на пред¬ 
ходен диез или бемол, [фр.] 
бекас м. Блатна птица с дълга остра човка, Утоза 
те1апига. [фр.] 

бекаеша ж. Блатна птица, подобна на бекас, 
Бсоюрах ^аШпа^о, [фр.] 
б^ки еж. белки. 

бекон м. Пушени гърди от младо прасе, [англ,] 
бекнр[нн] м. 1. Неженен мъж; ергенин. 2. Мъж, който 
живее сам, без семейството си. [ар.тур.] 
бекярскн прил. Който се отнася до бекярин, Бекярска 
квартира. Бекярски навици. 
бекярство ср. Положение, живот на бекярин. 
бел м. диаа. Права лопата за копаене; казма, лизгар. 
[тур.1 

беладбна ж. Отровно растение А1гора ЪеПайоппа; 

старо биле, лудо биле. [ит.] 
беларусвн м. Лице от основното нателение на Бела¬ 
рус. 

беларускн прил. Който се отнася до беларусин и до' 
Беларус. 

белег .4. 1. Знак, следа върху предмет, тяло от пре¬ 
дишно действие, въздействие. Белег от мръсни пръс¬ 
ти. Бе. 1 ег от рана. 2. Характерен знак, черта, осо¬ 
беност* по които някой или нещо се отличава, 
разпознава, открива. Любезността е белег на добро 
възпитание. Това е сигурен бемг, че ще вали. 



бележа псе. прх. 1 , Слагам белег, знак за разпоз 41 ава- 
не. Всяка овца трябва да се бележи чия е. 2. Запис» 
вам. Той си бележи всичко, което дава. 3. Досгги: ам 
или представлявам степен, етап в развитието на не¬ 
що. Кос.мопаетиката бележи нов етап в развитие¬ 
то на техниката. 

бележит прил. Изтъкнат, именит, прочут, забележите¬ 
лен. Бележита дата. Бележита личност, ‘ 
белсжйтост ж. 1. Качество из бележит. 2. Нещод беле¬ 
жито (личност, паметник на културата и др.); забе¬ 
лежителност, Посетих всички бележитости на града. 
бележка ж. 1 . Кратко писмено съобщение; записка. 
От нея получих бележка, че ще дойде. 2, Оценка за 
успех в училище, при изпит. Имам добри бележки. 
3. Знак за внимание, за запомняне. О Вземам сн 
бележка — запомням, вземам под внимание нещо, 
с което трябва да се съобразявам. Водя св бележки 
—- записвам най-важното от лекция, при четене на 
■ книга и под. Правя бележка — упреквам, укорявам, 
осъждам някого, обръщам му внрниание за нещо 
осъдително. ч 

6 е. 1 ежкар м. я бележкарка ж. разг. неодобр. Ученик, 
за когото високата бележка е самоцел, ' 
бележкарство ср. неодобр. Самоцелен стремеж към ви¬ 
соки бележки в училище. 

6 е. 1 ежник 1 . Малка тетрадка за записки, записване; 
тефтерче. 2Рстет. Специална книжка, в която се 
вписват оценки и бележки за поведението на уче¬ 
ник. Писаха му двойка в бележника. 
белезнци и белезници мп. Леки ръчни окови за аресту¬ 
ван. [тур.) 

белезаикаи прид. Слабо бял, възбял. Потъна в белез¬ 
никавата мъгла. 

бе.чезннкавост ж. Качество на белезникав. 
бе. 1 езийш 1 вж. белезици. 
бе. 1 ев* прил. От който е махната, отстранена, очисте¬ 
на кората, кожата. Белени картофи. 
бмен^ прил. Който е избелван, станал е бял. Белено 
платно. 

б&. 1 е 11 ка вж. б е л я н Е а, 

белетрйст м. и белег|^сткя ж. Автор на белетристич¬ 
ни произведения; романист, разказвач, [фр.] 
белетристики ж. Художествена проза (разкази, повес¬ 
ти. романи), [фр.] 

белетристичен (и белетристйческн) прил. КоЙто се от¬ 
нася до белетристика. Белетристичен талант. 
белея нсв. нпрх. 1. Губя цвета си; избелявам. На слън¬ 
це дрехите белеят. 1. За коса — ставам бял; побе¬ 
лявам. 3. Косата ми става бяла. Пре. 1 иинуват годин- 
ките, старото белее. Карав. 4. Белея се. — се нпрх. 
Лича, виждам се отдалече, изпъквам с белия си 
цвят. Ризата му се белее. 

белилен прил. Който служи за избелване. Б€ли.ти пре¬ 
парати. 

белйлка ж. 1, Белило (в 1 знач ). 2. Бяла глина за из- 
мазване на стени и подове. 3, Място на река, къде- 
то сс перат и белят платна; бслщю. 
белило ср. 1. БЯчШ боя, помада, която се употребява 
. за грим и в козметиката. За грош бе.тло, за два чер¬ 
вило. Нар.п. 2. Бяла минер^шна боя. 3. Белилка (в 
3 знач.), 

бе;|й| 1 а ж. Препарат за избелване па тъкани, 
белина ж. Бял цвят; белота, 
белка вж. б я л к а.' 

белканто ср. муз. Стил на вокално изпълнение, който 
се отличава с лекога и красиво мелодично звучене, 
[ит,] 


белоствбл 57 

б^и, б^ким в (ськр.) бекн част. прост. 1. За израз 
на предположение, допускане или пожелание; може 
би, дано. Почакай го, белки дойде. Белки имаме къс¬ 
мет! 2. За израз на съмнение, учудване, изненада; 
нима. Белки е истина това? 
белобрад прил. Който е с бяла брада. Белобрад ста- 
рец. 

белова 1. Написан на чисто окончателният ва¬ 
риант на текст, съчинение (статии, писмо, заявление 
и др.). Прот. ч е р н о в а. 2. Хартия^ на която 
нещо е Написано на чисто в окончателен вариант. 

' [от рус.) 

беловлас прил. Белокос. Беловласи бабички. 
белогвардеец м. Офицер или войник от контрарево- 
люцнонната армия в Русия след Октомврийската 
, революция. 

белогвардейскн прил. Който се отнася до белогвардсец, 
който е свързан с контрареволюшюнната Бяла гвар¬ 
дия в Русия след Октомврийската революция, 
белоглав прил. Който е с бяла или побеляла глава. 
Белоглав старец. О Белоглав орел — вид едър 
орел с гола глава и шия и бяла пухкава перушина 
около врата. 

белогушка ж. Епитет на жена или птица с бяла ши я, 
гуша. 

белодрешковци .мн. (белодрешко и белодрешковец м.) 
Прозвище на населението в част от Западна Бълга¬ 
рия, където народната мъжка носия е била от бял 
домашен вълнен плат. Срв. черно- 
дрешковци. 

белодробен прил. Който се отнася до белите дробове. 
Белодробна туберкулоза. 

белозем м. Вид светла, белезникава почва, пръсТ; 
Прот. чернозем. 

белокамеиен прил. Направен от бял камък, с бели ка¬ 
мъни. Белокаменна къща. 

белокож прил. 1. Който има бяла, светла кожа. Прот, 
чернокож. Белокожо население. 1 , като същ. 
Човек с бяла кожа, от бялата раса. 
белокбр прил. Който има бяла или светла кора. Бело¬ 
кора дшя. 

белокос прил. Който е с бяла коса; беловлас. Белокоси 
старци. . 

белолик прил. Който има бяло лице. Белолика девой¬ 
ка. 

бе.чо 1 чбреи м. 1. Топъл вятър откъм Бяло (Егейско) мо¬ 
ре. 2. Жител от област край Бяло (Егейско) море., 
беломорски при.л. Който е свързан с Бяло (Егейско) 
море. Беломорски вятър. Беломорска Тракия. 
'белонбг прил. Който има бели крака, нозе. Белонога 
девойка. ,,Изворьт на Белоногата". 
белонерка ж. Обикн. в народните песни — епитет на 
птица с бели пера или риба с бели перки, 
белоцрьстццв ж. Вид бяла глина, 
белорусии м, остар. Беларусин. 
белор;}'Скн прил. остар. Беларускн, 
белорьк прил. Който има бели ръце. ■ 
белбевам нсв., белосам св. прх. Боядисвам, мажа с бя¬ 
ла боя, с вар; варосвам, баданосвам. Белосвам къ¬ 
ща. 

бе.' 10 снежен прил. 1. Покрит със сняг. Белоспежни вър¬ 
хове, 2. Бял като сняг. Белоснежна хубавица. 
белоствол прил. Който има бял ствол, стъбло. Бело¬ 
стволи буки. 



58 белдт ' 


белот м. Вид игра на карти, [фр.] 
белотД ж. Качество ва бял. Снежна белота, 
беЛошат прил. Белезникав, бял. Все овчици белошати. 
Нвр.п. 

белошййокя ж. Епитет на жена или птица с бяла шия. 
Каква е белошийка! 

белтък м. 1. Белезникаво вещество около жълтъка на 
яйцето. 2. Белтъчина. 

белтъчен прил. Който се отнася до белтък, белтъчина. 

Белтъчна храна. Белтъчни вещества. 
белгьчквн мн. (белтъчина ж.) Природни високомоле¬ 
кулни органични съединения, най-важна съставна 
част на растителните и животинските организми; 
белтъчни вещества, протеини, 
бельб ср. 1. Долно облекло, обикя. бяло, което се но¬ 
си непосредствено до тялото. Мъжко бельо. 2. Сме¬ 
няеми части от постелята (чаршафи, калъфи). Спал¬ 
но бельо. [рус.] 

псе. прх. Очиствам, отстранявам, махам кожа¬ 
та, кората, външния слон на нещо. Беля ябълка. Бе¬ 
ля яйце. Беля черупка на яйце. 
ббля* нсв. прх. Правя нещо да стане бяло; избелвам. 
Лиляна платно белеше край вардарските извори. 
Нар.п. 

белй ж. разг. Пакост, беда. Направил беля. Случи ми 
се голяма беля. О Вземам* си беля ва главата, 
[ар. > тур.] 

белязан прил. 1. Който има някакъв външен недоста¬ 
тък. Белязан човек. 2. Който е предопределен да из¬ 
върши нещо голямо. Белязано дете. 
белязвам исв. прх. рядко. Бележа (в 1 знач.). 
белялйя прил. неизм. разг. 1. Който прави много бели. 
Белялия дете. 2. Който създава много неприятнос¬ 
ти. Белялия работа. 

белянка и б^еика ж. 1. Място на река, където се бе¬ 
дят платна; бе;шлка> белило. 2. Седянка за белене 
иа царевица, 

бембл м. муз. Знак за понижаване на звука с половин 
тон. [фр.] 

бенгалски прил. Който се отнася до Бенгалия. Бенгал¬ 
ски зо/Шв. Бенгалски език. О Бенгалскв огън — а. 
Смес от леснозапалими и избухливи вещества, ко¬ 
ято гори с ярък цветен пламък и служи за илюми¬ 
нации. б. Пръчици от таКава смес, които се палят 
за играчка, главно на Нова година, 
беневрецн мн. Тесни шопски горни гащи. 
бенедвктин м. Вид френски ликьор, [фр,] 
бенефис м. Представление, приходът от което е в пол¬ 
за ва някой артист или театрален деец. [фр.] 
бенефйсев прил. Който се отнася до бенефис, 
бенефнцнаиг м. Лице, обикн. театрален деец, в полза 
яа когото се дава театрално представление или 
концерт, [фр.] 

бенефиин^ м. спец. Лице, в полза на което се сключ¬ 
ва даден договор шш възникват права по дадена 
правна сделка, [от лат.) 

бевзйя м. Безцветна леснозапалима течност, която се 
получава от петрол и се употребява като гориво в 
двигазелн с вътрешно горене, [фр.] 
бензшен и бензннйв прил. Който се отнася до бензин. 

Бентинени пари. Бензинов двигател. 
бе 11311 нос 1 ’яшдня ж. Предприятие, станция за продажба 
на горива и други материали за моторни превозни 
средства. 


бензоколонка ж. Устройство в бензиностанция за на- 
ливане па бензин и отбелязване на количеството и 
стойността му, 

бензол м. хим. Ароматен въглеводород във вид на 
леснозапалима безцветна течност, която се получа¬ 
ва при дестилация на каменовъглен катран и се и> 
ползва за разтворител, производство на багрила и 
др. [от лат.] 

б^нка ж. Малко тъмно петно или лека изпъкналост 
по кожата на човек. Бенка на шията. [перс. >тур.] 
бент м. Преграда на река; яз. Воденичен бент. 
[перс. > тур,] 

бера, мин. св. брах, нсв. прх. (и ипрх.) 1. Събирам пло¬ 
дове, цветя и др., като ги късам от мястото, където 
са израсли. Бера череши. Бера цветя. 2. Събирам, 
трупам. Бера покъщнина. 3. нпрх. Побирам в себе 
си; хващам. Това шише бере един литър. 4. Вземам 
върху себе си или изпитвам, преживявам (нещо 
неприятно). Бера грях. Бера грижа. 5. ипрх. За рана 
— гноя, загноявам. О Бера душа — агонизирам, 
берат м. ист. Грамота, указ, който се издавал от сул¬ 
танската канцелария на Османска Турция, 
[ар. > тур.] 

берач м. и берачкя ж. Който бере (в 1 знач.). Берачки 
на грозде. 

бербат прил. неизм. прост. Нечист, изцапан, мръсен. 
Станах бербат. [перс.тур,] 

бербери мн. Група мюсюлмански племена, народнос¬ 
ти, населяващи Северна Африка. 
бербер|ин] м. прост. Бръснар. [ит.>тур.] 
берб^р|шца ж. прост. Бръснарница, 
берберски^ прил. Който се отнася до бербери. Бербер- 
ски езици, 

берберскн^ прил. прост. Който се отнася до берберии 
и берберница, 

бергамот м. 1. Вечнозелено субтропично цитрусово 
дърво с кисели крушовидни плодове, от чиято кора 
се получава ароматно масло, С11ги8 Ьег 8 Д 1 П 1 а. 2. 
Плодът на това дърво шга маслото, есенцията, ко¬ 
ято се получава от него. [от ит.] 
бергамотов прил. Който се отнася до бергамот. Бер- ' 
га.иотова есенция. 

бердшю и бердаика ж. Вид стара бойна пушка, [рус,] 
берекет м. нар. Плодородие, [ар. > тур.] 
берекетен прил. Плодороден, изобилен, 
берекетлйя прил. неизм. Който дава изобилен плод. 

Берекетлия лозе. [ар. > тур ] 
беритба ж. Бране, събиране на плод. Беритбата на 
черешите завърши. 

берйя ж. Вид данък, такса, които се събират от дър¬ 
жавни органи, главно общински, за направена ус¬ 
луга. Митнтеска берйя. 

бермуди мн. Къси панталони с крачоли до над коле¬ 
нете. [от аягл.] 

бертолетот прил. О Бертолетова сол — химическо ве¬ 
щество калиев хлорат, използвано в медицината, за 
експлозиви и др. [от фр. соб.] 
бесарабед м. и бесарабка ж. 1. Лице от основното на¬ 
селение на Бесарабия, който е родея или живее в 
Бесарабия. 2. Българин от Бесарабия, 
бесарабски прил. Който се отнася до Бесарабия. Беса¬ 
рабски българи. 

беседа ж. 1. Непринуден разговор. В днешната ни бе¬ 
седа се разрешиха много въпроси. 2. Разяснителна 
сказка, изнесена по лек и непринуден начин. Изгш- 
сям беседа пред се.тните. 

бес^два.м нсв. нпрх. Разговарям непринудено, водя бе- 



с^да. Беседвахме като стари приятели. 
бес&дка ж. Малка, лека, обикн. дървена покрита пое-* 
тройка в градина за почивка, [рус.] 
бесен прил. 1. Болен от бяс. Бясно куче. 2. Силно ра¬ 
звей, ядосан, афектиран. Той е бесен от тази но¬ 
вина. Бесен вик. 3. прен. Който се проявява с изк* 
лючително голяма сила. Бясна буря. Откъснах се 
от бесния ритъм на всекидневието. О Бесен бурен 
— растение напръстник; бесниче. 
бесилка ж. Приспособление за бесене; бесило. Преда¬ 
телят увиснал на бесилката. 
бесило ср. Бесилка. Той биде обесен. О, бесило славно! 
Ваз; 

беснея нсв, нпрх. 1. Проявявам признаци на бяс. Ку¬ 
чето беснее. 2. Проявявам сшшо чу вство, затъмня- 
ващо разума. Беснее от ярост. 3. Проявявам се с 
много голяма сила. Бурята беснее с небивала сила. 
4. Лудувам. Стига са беснели децата из двора! 
бесийче ср. Растение напръстник; бесен бурен, 
беену^ам нсв. нпрх. 1. Беснея. 1, Проявявам душевно 
разстройство. 

бесовнда ж. прост. Глутница кучета след разбесувала 
сс кучка, 

б^вски прил. Дяволски. Пеят бесоески песни. 
бестселър м. Книга, която много се търси и се про¬ 
дава добре, [англ.] ^ 

бесу^ям [се| мсв. нпрх. 1. За кучета, вълци — проявя¬ 
вам страст за полово общуване, за опловдаве. Ку¬ 
четата бесуват. 2. прен. Отдавам се на разврат; 
развратнича. 

беся нсв. прх. Умъртвявам чрез окачване на въже, ко¬ 
ето стяга шията. На това дърво са бесили бунтов¬ 
ниците. О Аз ко. 1 я\ аз беся. 
бет&т м. 1. Азиатско тропическо растение с лютиви 
листа, които се дъвчат и имат стимулиращ и нар¬ 
котичен ефект, Р1рег Ье11е. 2. Дъвка, приготвена от 
листата на това растение и други съставки, 
[порт. < малаялам] 

бетер марч. прост. Повече, в по-висока степен, по-ло¬ 
шо. Жилището му е .нрьсно, бетер от кочина. Той 
е лош, ама ти си бетер него. [перс. > тур.] 
бетон м. Строителен материал, получен от смесване 
на цимент, пясък и чакъл с вода. [фр.] 
бетонен и бетонов прил. 1. Направен от бетон. Бето¬ 
нена сграда. Бетонена (бетонна) стена. 2. Който се 
отнася до бетон. Бетонно желязо. Бетонов завод. 
бетонирам нсв. и св„ прх. Зазиждам, заливам, насти¬ 
лам с бетон. Бетонираха улицата. 
бетонобъркачка ж. Машина за бъркане, приготвяне на 
бетон. 

бетонов вж. бетонен. 

беше Гл., 2 и 3 л. ед.. мин, св. и мин. несв. от с ъ м; 
бе. Кой беше този човек? Тя беше прочела писмото. 
Беше тъмно. , 

би^ част. В състава на: а, Оюжна частица дЯ не би 
да ~ за изразяване на предположение, възможност, 
опасение. Бие да не би да не ми вярвате вече? б, В 
състава на сложен съюз да не би да — въвежда под¬ 
чинено обстоятелствено изречение за цел и причи¬ 
на. Трябва да тръгнем, да не би да закъснея. 
бн^ еж. бих. 

би- Представка със значение „който се С 1 .стои от две 
части или има два признака“, налр.: биметален, 
бип.шн, билабиален и под.; дву-. [лят.] 
биатлон м. Зимна спортна дисциплина, която се със¬ 
тои от ски-бягане на 20 км и стрелба с пушка, [от 
лат. + гр.] 


биволица 59 

биатлонист м. и бнатлонистка ж. Спортист, който се 
занимава с биатлон. 

биберон м. I. Каучукова цицка за хранене и залъгване 
на бебета. 2. Стъкло, шише с такава цицка за хра¬ 
нене на бебета, [фр,] 

библеискн прил. Който се отнася до Библията, особе¬ 
но- до Стария завет. Библейска история. Библейски 
стил. 

библиограф м. и библиография ж. Специалист по 
библиография. 

библиографйчеп и бнб^шографйческн прил. Библиог- 
рафски. 

6н6.тиография ж. Наука за систематично описание и 
съставяне на указатели, каталози и под. на книги, пе¬ 
риодични издания и др. 2. Списък на литературата 
по даден въпрос или на съчиненията на даден автор; 
книгопис. Библиография върху Вазов. Библиография 
по скотовъдство. 3. Отдел в списание или вестник с 
княгописни бележки за нови съчинения, [гр.] 
библиографски прил. Който се отнася до библиогра¬ 
фия или до библиограф; библиографичен, библио- 
графически. Библиографски институт. Библиограф- 
ски дашт. Библиографски бюлетин. 
бнб. 1 иомял м. и библио-маика ж. Човек, който проявя¬ 
ва сграст към събиране на книги, [гр,] 
библиотека ж. 1. Сбирка от книги. Голяма библиоте¬ 
ка. Тя има богата библиотека. 2. Помещение, къ- 
дсто сс държи сбирка от книги. X Шкаф с лавици 
за подреждане, съхраняване на книги. 4. Поредица 
от книги, издавани като нещо цялостно. Земеделска 
библиотека. Книга от „Библиотека за ученика“. 
[гр] 

библиотекар м. и библяотекарка ж. Лице, което за¬ 
вежда библиотека или работи в библиотека, 
библиотекарски прил. Който се отнася до библиоте¬ 
кар. Библиотекарски курсове. 
библиотечен прил. Който се отнася до библиотека. 

Библиотечен каталог. Библиотечен шкаф. 
бйблиофнл м. Любител на книги, [хр.] 

Библия ж. Свещената книга на християнството ^— 
сборник от древни текстове, канонизирани от рели¬ 
гиозните традиции гга юдаизма и християнството, 
включващи Стария и Новия ^вез. [гр.] 
бивак м. 1. Място с леки постройки и палатки за вре¬ 
менно пребиваване на туристи, летовници и др.; ла¬ 
гер, стан. 2. Място за временно разполагане на 
войски извън населено място; лагер, [фр.] 
бивам нсв. нпрх. 1. Повторителна форма към гл. 
съм. Често съм бивал у тях. 2. Случвам се, ста¬ 
вам. Такъв студ не е бивал отдавна. 3. безл. Може, 
възможно е, позволено с. Бива ли да попитам? Не 
бива да правиш така. К> Бива ме — имам данни, 
способен съм, годен съм. Бива те за началник. Не 
го бива за нищо. 

бивачен прил. Който се отнася до бивак. Бивачен огън. 
б| 1 ввн мн. (бйвев м.) Силно развити резци шш кучеш¬ 
ки зъби, които стърчат из устата на някои бозай¬ 
ници, напр. слон, мамут, глиган и др. [рус.] 
бивол м. Едро рогато домашно животно с черна ко¬ 
жа, което се отглежда за м.чяко и месо и се изпол¬ 
зва за работа, Во5 ЬиЪаЗив. На бивола окото все е 
просото. Погов. 

биволар м. и биволарка ж. Човек, който пасе биволи, 
бйволица ж. Женски бивол, женската на бивол. 




60 биволовъдство 


йюоловъдство ср. Развъждане, отглеждане на биволи, 
биволска прил. Който се отнася до бивол. Биволски 
рога. Биволско мляко. Биволско търпение. 
бюш прил. Който е бил по-рано; някогашен, преди¬ 
шен. Бивш кмет. Бивша учи7пе.лка. 

6ш'амен прил. книж. Двубрачен. 

бнгймня ж. кииж. Двубрачие, [от лат. + гр.[ 

бйгор м. Шуплест варовит камък. 

бнд^ ср. Малка порцеланова вана за подмиване. [фр.] 

бадй 9ж. бидох. 

бндов м. Тенекиен или пластмасов съд с капак за теч¬ 
ности. Бидон за прясно мляко, [фр.] 
бидбх, биде, бид&, бидохме, бидохте, бидоха Гл.. мин. 
св. от б ъ д а; бях. Той биде предаден. Бидохме из¬ 
лъгани. 

6|й ср. Ивица от плат кли конци, която обточва кра¬ 
ищата на дреха, покривка и др. [фр.] 
бижу ср. Скъпоценно украшение. Колекция от редки 
бижута, [фр,] 

бижутер м. Лице, което изработва или продава бижу¬ 
та. [фр.] 

& 1 жутерне 11 и бижут^рскн прил. Който се отнася до би¬ 
жутер и бижутерия. Бижутериен магазин. 
бижутерия ж. 1. Изработване или търговия с бижута. 
2. Бижутерска работлница или магазин за про¬ 
дажба на бижута, [фр.] 

бйзнес м. Промишлена, ч-ърговска или друга дейност, 
която носи доход, печалба, [англ,] 
бизнесмен м. Човек, който се занимава с бизнес, 
[англ.] 

бизбн м. ЕЛър тревопасен бозайник, вид диво говедо 
с гърбав врат и силно развита предна част на тя¬ 
лото, покрита с дълга козина, В150пи8. [лат ] 
бик м. Некастрирано, нескопено мъжко говедо или 
бивол. Г леда като бик. О Хващам (връзвам) бика 
за рогата — захващам се с главното, основното, 
справям се с главния, най-труден и опасен проблем, 
бйкарбояат м. хим. Сол на въглената киселина, в ко¬ 
ято единият водород е заместен с метал. О Нат¬ 
риев бикарбонат; сода бикарбонат — бяло кристал¬ 
но съединение NаНСОз, което се използва в 
медицината, хранителната промишленост, дома¬ 
кинството и др.; сода за хляб. 
бикини мн. Дамски бански костюм от тесен сутиен без 
презрамки и плитка долна част. [от геогр. соб.] 
^особорец м. Участник в бой ,с бикове; тореадор, 
^кш-лав прил. Много упорит, своеволен, твърдоглав, 
бикоглавство ср. Качество или проява на бикоглав. 

Такова бикоглавство не съм срещал. 
бнкоглавщиия ж. Бикоглавство. 
бжфбрдов прил. спец. В съчет. бякфордов шнур (фи¬ 
тил) — огнепро воден шнур за възпламеняване, 
взривяване, [англ. от соб.) 

бял, б||.з^ бизд, м». билЛ I. Прич. мин св. и мин. несв. 
беят. от с ъ м. Не бил там. Тя вече бта дош¬ 
ла. Времето била хубаво. Всички били дово.аш. 2. 
Като същ. бщю ср., обикн. в съчет. йъчо в иебшю — 
вай-различни, всякакви неща, както действителни, 
съществували някога, така и несъществуващи, из¬ 
мислени. Разправят било и небило. 3. Като сз. бв-ю 
(•|е| — бв/ю |че| — разделителен съюз, свързваш 
взаимно изк;лочваши се ло съдържание сн 1 ггактич- 
ви едиишш. Помагаха му 6и.ю едната, било друга¬ 
та дъщеря. Била че така им .хареса, било че нямаше 


друг избор, всички тръгнаха към полето. О Бил и 
пребил — прекарал дълго и предълго някъде. Било 
какаото (що) било —^ обикновено като пожелание, 
подкана да се забрави миналото, онова, което е 
ставало по-рано, 

бнлабнален прил. ез. Двуустнен. Вилабиални съгласни. 
[лат.] . 

биле ср. 1. Билка. 2. сьбир. Сбор от различни лекови¬ 
ти билки. Биле омразно. О Лудо биле — растение 
бсладона. 

билет м. 1. Малко листче или картонче, което се да¬ 
ва срещу заплащане, за да се удостовери правото . 
на вход, за пътуване с превозно средство, да се 
получи нещо и др. Трамваен билет. Би/гет за вла¬ 
ка. Билет от лотария. Билети за театър. 2. До¬ 
кумент, с който се удостоверява някакво право 
или положение на дадено лице, членство в орга¬ 
низация и под. Уволнителен билет. Партиен би¬ 
лет. 3. Листче с тема, въпроси, задачи за изпит. 

[фр] 

билетен прил. Който се отнася до билет. Билетен цен¬ 
тър. Би.летна каса. 

билнш-внзъм м. тшж. Владеене и използване на два 
езика едновременно; двуезичие. [лат.] 
билион м. 1. Милиард. 2. В Англия и Германия — 
число от едтаица с 12 нули (или 10'-), равно на 
един милион милиона. Срв. трилион, [фр.] 
билка ж. I. Лековита трева. Една му с билки раната 
върже, друга го пръсне с вода студена. Бот. 2. Трева 
изобщо, растение. 

билкар м. и бнлкарка ж. 1. Събирач и търговец на 
билки. 2. Човек, който лекува с билки; биляр. 
билк^рскн прил. Който се отнася до билкар. Билкарс- 
ки магазин. 

билкарство ср. Занятие, работа на билкар, 
билков прил. Който се отнася до билка. Билкова ап¬ 
тека. 

бш 1 колече 1 гае ср. Лечение с билки; фитотерапия, 
било ср. 1. [Връхният] ръб на планина, който може да 
бъде и вододел; гребен. По билото на планината се 
забелязва ен.чг. 2. Ръб на покрив или греда на най- 
високата част на сграда. • 
било вж. бил. 

бшиок м. 1. ист. Рота в някогашната турска войска. 

2. прост. Голям брой, множесгво, тълпа. 3. диал. 
Стадо, [от тур ] 

билюр м. остар. 1. Кристално стъкло. 2. Дебела стък- 
лела чаша. [ар,>т^'р.] 

билчбрея прил. остар. Който се отнася до билюр, нап¬ 
равен е от билюр. 

били част. прост. Даже, дори. От хляба биля ми ос¬ 
тана. [тур.] 

билярд м. 1. Игра с малки топки от слонова кост, уд¬ 
ряни с дълги пръчки по покрита със сукно маса. 2. 
Маса за такава игра. [фр.] 

билярден прил. Който се отнася до билярд. Билярдна 
топка. 

биметален прил. 1. Който се състои от два метала. Би¬ 
метална пластинка. 2. спец. Който се отнася до, 
който е основан на биметализма. 
бнметализьм м. спец. Парична система, при която ка¬ 
то мярка за стойност ое използват два метала — 
злато и сребро. 

бинарен прил. спец. Който се характеризира със или се 
състои от две части. Бинарна опозиция. Бинарна 
бройна система. Бинарни бойни отровни веи/ества. 
[лат.] 



бинлйк м. остар. Голям стъклен съд за течности, с 
^ тясно гърло; дамаджана, [тур.] 

6]ш6къл м. Оптически уред за наблюдаване на отда¬ 
лечени предмети, съставен от две тръби с увеличи- 
тедни стъкла. Гледам с бинокъл. Театрален бинокъл. 
[фр.] 

бнном м. мат. Двушген. Нютоиов бином. [от лат- + 

гр.] 

бинт м. Лента от тънък плат за превръзка на рани й 
др. [нем.] 

бйитов Прил. от б и н т. Бинтова превръзка. 
бинтовам (и бинт^ам) нсв, и св., прх. Превързвам с 
бинт. 

бно- Съфавна част на сложни думи със значение „жи¬ 
вот, свързан с живота“, напр.: биоактивен, биогаз, 
биография, биолдгия, биомеханика, биоритми, биос¬ 
фера, биотокове, биохимия и под. [гр.] 
биограф м. Животописец. [гр,] 

биографичен, биографически и биогряфски прил. Живо- 
тописсн. Биографични данни, 
биография ж, 1. Описание на живота на някое лине; жи- 
вотопис. 2. Живот, жизнен път на някое лице. [г-р.] 
биографскн вж. б.йографичен. 
бноелектрйчество ср. Електрически товар, елек! ричес- 
тво, което възниква в тъканите в клетките на жи¬ 
вите организми. 

биолог м. и биоложка ж. Специалист по биология, 
биологнчев, биологически и биоложки прил. Който ее 
отнася до биология, който е свързан с живота, с 
живите организми. Био.югични процеси. Биологични 
оръжия. 

биология ж. Наука за живата природа, за същността, 
произхода и развитието на живота, [гр.] 
биолбжки вж. биологичен, 
бибника ж. Наука за структурата и жизнената дей¬ 
ност на организмите с оглед решаването на инже¬ 
нерни проблеми, главно в електрониката и кибер¬ 
нетиката. [от био- 4- (електр)-оника] 
биосфера ж. спец. Активната обвивка на Земята, об¬ 
ласт на активен живот, обхващаща ниските части 
на атмскферата, насе^^ената с организми горна част 
на литосферата и хидросферата, [от гр.] 
биосфереи Прил. от биосфера, Горите са ва¬ 
жен биосфереп еле.меит. 

бнотехнология ж. 1. Съвкупност от меюди за изпол¬ 
зване на живи организми и биологични процеси за 
производството на ценни продукти. 2. Инженерно 
и биологическо изследване на взаимоотношението 
между човека и машините, 
биотокове мн. (биоток м.) Електрически потенциали в 
тъканите я клетките на живите организми; биоелек- 
тричесгво. 

биотоп м. спец. Място, участък от повърхността на зе¬ 
мята, който се отличава с еднотипни условия на 
средата и с определена съвкупност от растения, жи¬ 
вотни и микроорганизми, [от гр.] 
биофйзика ж. Наука за физическите й физико-хими- 
ческите явления в живите организми, 
бнофизйчен и биофизически прил. Койчо се отнася до 
биофизика. 

биохимичен и биохимически прил. Който се отнася до' 
биохимия. 

бнохимии ж. Наука за влизащите в състава на орга¬ 
низмите химически вещества и техните свойства и 
функади. 

бнплан м. Самолет с двойни криле; двуплощник. 
[фр.1 


битйк 61 

биполярен прил. кииж. Двуполюсен, Биполярт разпо¬ 
ложеше на силите. 

бира ж. Слабоалкохолно пенливо питие с възгорчив 
вкус, което обикн. се прави от ечемичен слад, хмел 
и вода. [от лат.] 

бирария ж. Заведение, а което се продава и пие бира. 
бйреа прил. Който се отнася до бира. Бирена фабрика. 
Бирена чаша. Бирена мая. 

бирлнк м. прост. Вид карта за игра с е/щн знак; ас, 
асо. [тур.] 

бйрник м. Служител, чиновник, който събира данъци, 
бйрническн прил. Който се отнася до бирник. Бирни- 
ческо удостоверение. 

бнрпичество ср. 1. Работа, служба на бирник. 2. Уч¬ 
реждение, къдсто работят бирници, 
бнс межд. 1. Възглас на публика, зрители в театър, 
на концерт и др., който е израз на молба, настоя¬ 
ване за повторно изпълнение, 2. като същ. м. разг. 
Повторно изпълнение по желание на публиката. Пя 
чудесно и много пъти га викаха на бис. [лат.] 
бисексуален прил. 1. Който има признаци на двата цо¬ 
ла; двуполов, хермафродитен. 2. Който изпитва 
влечение към индивиди от двата пола. 
бисектрйса ж. геом. Ъглополовяща. [от лат.] 
бисер м. I. Маргарит, перла. 2, преп. Нещо много, из- 
1ииочигелно ценно или красиво, [тюрк.] 
бисерен прил. 1. Направен от бисер, състаиен от бисе¬ 
ри. Бисерна огърлица. 2. Който е бял, блести като 
бисер. Девойка с бисерни зъби. О Бисерна мида — 
в чиято черупка се образуват перли, 
бнейрам нсе. и св,, прх. Извиквам на бис. 
бмсквйги мн. (бнсквйт м. и бисквита ж.) Препечени 
твърди и тънки сладкиши, [фр.] 
бисмут м. Химически елемент В! — сребристосив кре¬ 
хък метал с приложение в техниката, медицината и 
др. [фр.<нем.] 
б 11 стр 1 тй ж. Бистрота. 

бнетрд ср. Малък ресторант, закусвалня. [фр.<рус,] 
бистротй ж. Качество на бистър; бистрина, яснота, 
чистота, прозрачност. Бистрота на извор. Бистро¬ 
та на разсъжденията. 

бистря нсв. прх. Правя нещо да стане бистро. О Бис¬ 
тря политика — разговарям по политически въпро¬ 
си, обикн. продължително и любителски, 
бистър прил. 1, Прозрачен, чист. Прот. мътен. 
Бистра вода. 2. прен. Ясен, чист, светъл. Бистри 
очи. 3. прен. За ум, мисъл, памет, глава — който 
леко и бързо разбира, схваща, възпроизвежда. 
О Бистра вода* нецалт[а. 

бит* м. Начин на живот, съвкупност от условия, оби¬ 
чаи и привички, които са присъщи ва даден народ, 
класа, съсловие или прослойка. Градски бит. Селс¬ 
ки бит. О Влизам в бита — сгавам, превръщам се 
в нещо обичайно, всекидневно в живота на хората, 
[рус.] 

бит^ м.- спец. Основна единица За количество инфор¬ 
мация, съответстваща на информацията, която се 
съдз.ржа в съобщение за изхода на събитие с два 
еднакво вероятни изхода, [англ.] 
бш’^ прил. 1, Когото са били, които е ял бой. За един 
бит двама небити дават. Погов. 2. Който е полу¬ 
чен чрез биене или от преработено чрез биене мля¬ 
ко. Бито мляко. Бито сирене. 
би-гак м. разг. Свободен, неорганизиран пазар, където 



62 битн^ 


(ж продават всякакви видове Стоки; битпазар, 
бнтн^ ср, 1. тиж. Съществуване, живот. Разказах им 
голото си битие. 2. филос. Реалността, съществува¬ 
ща обективно, вън и независимо от съзнанието на 
човека,' Питието определя съзнанието. 3. Първата 
книга от Библията. 

битка ж. Сблъскване, бой между вражески войски, 
враждуващи сили; сражение. В кръвопролитни бит¬ 
ки ее роди нашата свобода. 
бйтняк м. Представител на бунтарски настроено по¬ 
коление младежи след Втората световна война, 
проявяващо своето стихийно-анархистично отри¬ 
цание на западния начин на живот и разочаровани¬ 
ето си от западните културни традиции под форма¬ 
та на бунт срещу нормите на човешкото 
общежитие, [англ.] 

битност ж. книж. Пребиваване, съществуване, живот. 
О В битността мннанякакъв кнг4ж. — в ка¬ 
чеството ми на, бидейки някакъв, [рус.] ‘ 
битов прил. Който се отнася до бит'. Битови особе¬ 
ности. Битови песни. Битово разложение. Битова 
химия. 

битовизъм м. книж. Самоцелно Описание, изображе¬ 
ние на бита в произведение га изкуството, 
битоопнсанве ср. Битопис. 
бигоннс м. Описание на бита; битоописание. 
битопйсец м. Автор, който описва, изобразява бита. 
бнтпазар м. 1. Пазар на стари, употребявани вещи; 
вехтошарски пазар. 2. прен. Безредие в къщна обс¬ 
тановка. [от тур.) 

бмтпаз^рска прил. 1. Който се отнася до битпазар. 
Битпазарски търговци. 2. прен. Лош, долнокачест¬ 
вен. Биптазарска стока. 

битувам исе. нпрх. книж. Съществувам, има ме, нали¬ 
це съм. Всред обществото битува мнението, че той 
решава всичко. 

бифтек м. Къс говеждо месо, леко изпържено или из¬ 
печено на скара, [англ.] 

бих, би, би, бихме, бихте, биха Гл., мин. се. от б ъ д а 
— форми за образуване на условно наклонение, 
напр,: Бих се разходил. Би ли ми помогнал? Бихте 
ли ми услужили? Всеки би го направил. 
бнхевнорнзъм м, спец. Позитивистична школа в 
съвременната американска психология, която 
поставя в центъра на научното изследване на 
съзнанието подлежащите на обективно измерва¬ 
не факти на човешкото поведение и състоянието 
на организма, за с.метка на субективните сведе¬ 
ния на хората за техните мисли и чувства, усе¬ 
щания. [англ.] 

бишпе м. Голям мускул на предната част на ръката;' 
даупгав мускул, [лат.] 

бич м. 1. Прикрепена на дървена пръчка плетеница от 
кожени ивици, жили или върви за биене, удряне; 
камшик. 2. прен. Напаст, беда, наказание. Болести¬ 
те са бич за човечеството. О Бич божи — голямо, 
всеобщо наказание. 

б|^а нсв. прх. Режа, разрязвам с трион дървени трупи 
ш дъски, греди, (от тур.) 
бичкиджииниш ж. Дъскорезница, [тур.] 

^кмя ж. Ръчен трнои от опъната на Н-образна рам¬ 
ка режеща лента, [тур.] 

бичм^ ср. Тънка и дълга четвъртита дървена греда, 
която сс използва в С1тюителствотр. [тур.] 


бичу^ам нсв. прх. 1, остар. "Удрям, бия с бич; бия. 2. 
прен. Остро критикувам, силно укорявам, осъждам, 
жигосвам, 

бйшкам нсв., бншна се. прост. Бутвам, отмествам, 
тласкам настрана. 

бншкбтв мн. (бишкота ж.) Вид шуплести крехки бис¬ 
квити с продълговата форма, които обикн. се из- 
ползват като основа на торти. [ит.>рум.] 
бия нсв. прх. 1. Удрям, шибам. Той го биеше по гърба. 
2. Нанасям побой. Биха го до смърт. 3. нсв. и св. 
Побеждавам в бой или състезание. Кой би на вче¬ 
рашното състезание? Биха ни с 2:0. 4. Стрелям с 
оръжие, убивам. Бия зайци. 5. Удрям камбана, тъ¬ 
пан. звънец и под. Един бие тъпана, друг събира пар- 
сата. Погов. 6 . нпрх. За камбана, тъпан, звънец и 
под. — издавам звук при удряне. Кчепалото бие. 7. 
нпрх. Тупам, чукам, пулсирам. Сърцето бие. Часов¬ 
никът бие. 8. Преработвам мляко в специален съд, 
за да се получи масло; бутам. Бия мляко. 9. нпрх. 
разг. Клоня, изглеждам, соча. Това не бие на добро. 
Онова там бие на червено. 10. нпрх. разг. Загатвам, 
правя намек за нещо. Разбрах накъде биеш. — се 
нпрх. Сражавам се. Ще се бием геройски с врага. 
О Бия барабана*. Бия св главата*. Бия крак разг. 

— марширувам енергично, стегнато. Бия ня очи 
разг. — правя силно впечатление. Бия отбои*. Бия 
1 тьт разг. — ходя, пътувам дълго и изморително. 
Бия си шега — шегувам се; 

бияч м. и биячка ж. 1. Човек, който бие някого за 
наказание. 2. Неше, с което се бие, удря. 
благ прил. 1. Милостив, кротък, с меко сърце. Благ 
характер. 2. Приятен, мек. Блага дума железни 
врата отваря. Поел. Влага вест. Благ кли.мат. 3. 
диал. Сладък. Благо вино. 
благат прил. нар. Честит, щастлив. 
благ4тък прил. диал. остар, Благат. 
блапшй ж. нар. 1. Блажно ястие, нещо блажно за яде¬ 
не. 2. прен. Нешо добро, полезно, което задоволява 
потребностите на човека; полза, облага. Къде дру- 
' гаде ще намериш такава благина? 
блатния нсв. нпрх. разг. Имам сладък вкус; сладня, 
благо ср. 1. Всяко нещо, което задоволява известна 
човешка потребност, нужда. Стопански и ку^гтурни 
б.лага на страната. 2. Благополучие, благосъстоя¬ 
ние. Патриотите ратуват за общото благо. 
благо- Съставна част на сложни думи със значение 
„добър, хубав, приятен“, напр.; благоразумен, бла- 
говъзпитан, благодарен, благовонен, благозвучен, 
благоприятен и др. 

благоверен прил. 1. старин. Някогашен епитет на царе 
в царици. Йоан Шишман, благоверен цар и самодър¬ 
жец. 2. разг. шег. Епитет на съпруг или съпруга 
(който е верен и привързан към другия). 3. като 
същ. благоверен м. и благпверва ж., обикн. чл. разг. 
шег. Съпруг, съпруга. 

благов^ м. и благов^яе ер. 1. цт,рк. Прогласяване 
на празника Възкресение. 2. юшж. старин. Добра, 
блаш аесг, радоогно известие. 

Б. 1 аговец м. нар. Благовешение. 

Благовещение ср. Християнски празник на 25 март 
(когато Дева Мария получила благата вест, че ше 
роди син божи). 

бляговйлея прил. 1. Който има добър, приятен вид; 
приличен, миловиден. 2. За предлог, причина и под. 

— който е. приемлив и обикн. с измислен, за хи 
прикрие истинския предлог, причина и др. 

благоволение ср. Проява на добра воля; доброжела- 



телство, благосклонност, любов, 
благовоV 1 ЯвамI нсе.у блшоволи се, нпрх. Проявявам 
добра воля, готовност да извърша нещо. Никой не 
благоволи да дойде. 

благовонеи прил. Който издава приятна миризма; 

благоуханен, ароматен. Благовонни масла. 
благовбние ср. Приятна миризма; благоухание, аро¬ 
мат, ' 

благовъзпитан прил'. Който има приличтю, приятно 
поведение на добре възпитан човек. 
б. 1 агойъзп 11 тание ср. Качество или поведение на бла¬ 
говъзпитан човек. 

благовъзпитаност ж. Качество на благовъзпитан. 
б-тагоговеен прил. книж. Изпълнен с благоговение. 

Благоговейно внимание. 
блш-оговснис ср. кпиж. Дълбока почит, 
благоговея нсв. нпрх. книж. Изпитва.м благоговение. 

Учениците благоговеят пред любимия си учител. 
благодарен прил. 1. Признателен за сторено добро. 
Ние сме благодарни на русите, че ни освободиха. 2, 
Доволен, задоволен. Мачко получих тоя път, но 
съм благодарен и на това. 3, Благоприятен, подат¬ 
лив, удобен. Благодарна роля. Благодарна тема. 
благодарение ср. остар. Удоволствие, задоволство, 
благодарност. С благодарение слушай песента на 
птиците. О Благодарение на предл. — поради, по 
причина на, в следсзвив на (някакво благоприятно, 
добро условие). Благодарение на чистия въздух той 
се съвзе бързо. 

бла! одарност ж. 1. Чувство на признателност, на за¬ 
доволство. Спомням си с благодарност за вас. 2. 
Израз на това чувство. Изказаха му благодарност 
за добрата работа. 

благодарствен ирм,^. Който изразява, с който се изра¬ 
зява благодарност. Благодарствено писмо. 
благодаря нсв. и се., нпрх. 1. Изразявам благодарност, 
признате.таост, благодарен съм. Трябва да ми бла¬ 
годариш, че те подсетих. Б.пагодарих му за помощ¬ 
та. 2 - като .мвжд. За израз на благодарност при по¬ 
лучаване на нещо, пожелание, поздрав и др. 
Благодаря ти за услугата! — се нпрх. остар. разг. 
Благодарен съм, доволен съм от нешо, задоволя- 
. вам се с нещо. Той да се благодари, че го оставиха 
жив. ' 

благодат ж. Добър и обилен дар, обикн. от природа¬ 
та. Реката е благодат за селото. Майските дъждо¬ 
ве са истинска благодат. 

благодатен прил. I. Който носи, дава благодат. Бла¬ 
годатен дъжд. Благодатен труд. 2. прен. Благопри¬ 
ятен, благотворен. 

благодагствие ср. Щастлив живот, добруване, благо¬ 
състояние, блажено време. Народно благоденствие. 
бла 1 одеист|ву|вам нсв, нпрх. Живея в благоденствие; 

добрувам. Страната ще б.шгоденствува. 
благодетел м. и благодетелка ж. Койзо върши доб¬ 
рини, който оказва голяма и безкористна, обикн. 
материална помощ някому, 
благодйтслси прил. Който върши благодеяния, който 
е изпълнен с добри дела, Благодетелки българи. 
Благодетелен живот. 

б. 1 агодеАние ср. Постъпка на благодетел; добро дело, 
голяма услуга. 

благодушен прил. I. Който е с блага, добра душа; 
добродушен. 2. КоЙто изразява доброта, благост. 
И с усмивка благодушна гледат старци отстршш. 
П.П.Сл. 

6 .' 1 агодушие ср. Проява на благодушен; добродушие. 


благоразу^^ен 63 

благозвучен прил. Който звучи приятно. Благозвучна 
дума. Благозвучна реч. 

благозвучме ср. Приятно съзвучие, добро съчетаване, 
подреждане на звукове. Машата реч се отличава с 
благозвучие. 

благозв^ост ж. Качество на благозвучен, 
благонадежден прил. 1, Който вдъхва доверие. 2. Не- 
заподозрян в противодържавна или противонарод¬ 
на дейност. 

благонадеждност ж. Качество на благонадежден. Сви¬ 
детелство за благонадеждност. 
благоиамдрсн прил. Който има или е израз на добри 
намерения; добронамерен. Благонамерени хора, 
благонамершост ж. Качество на благонамерен; доб¬ 
ронамереност. 

бла 1 ' 011 равеи прил. кпиж. Който има добър, благ нрав, 
благонршяе ср. книж. Добро поведение, 
благообразеа прил. 1. За човек — който е с привлека¬ 
телен, приятен външен вид. Бяагообразен старец. 2. 
За лице, външен вид на човек — привлекателен, 
приятен, приветлив. Благообразна външност. 
благопожелйвам нсв., благопожелая св. прх. кпиж. Же¬ 
лая, пожелавам някому добро, 
благопожел1нне ср. Пожелаване, пожелание за добро;, 
поздрав, поздравяване. Честитки и благопожела- 
ния. 

благогихт^ен прил. 1. Сполучлив. 2. Честит, 
благополучие ср. Преуспяване, сполука, щастие. Гри¬ 
жи се за благополучието на децата си. Пожелайте 
си взаимно благополучие. 

благоприлйчеи прил. Който се държи прилично, прис¬ 
тойно. Прот. неприличен, неблаго- 
приличен. 

благоприличие ср. Прилично, добро държане, прис¬ 
тойно поведение. Усмихва се от благойрияичие. 
благоприетбен прил. Благо приличен, 
блш оирнятен прил. 1. Който съдейства, спомага за ус¬ 
пеха и доброто състояние на нещо, подпомага и 
, улеснява осъществяването на нещо; удобен. Прот. 
неблагоприятен. Благоприятен вятър. 
Благоприятен момент. 2. Който изразява одобре¬ 
ние, дава положителна оценка на нещо. Благоприя¬ 
тен отзив. Представям в благоприятна светлина. 
благопрнятст|ву|вам нсв., нпрх. и прх. Подпомагам, 
улеснявам. Попътните ветрове б-тгоприятстваха 
на движението на лодката. 
благоразлол^м нсв., благоразположа св. прх. Правя 
някой да стане благоразположен, благосклонен; 
предразполагам. 

блш оразполбжен прил. 1. Благосклонен. 2. Който има 
добро настроение, намира се в добро разположение 
на духа. 

б.чагоразиоложение ср. 1. Добро чувство, доброжела¬ 
телно отношение към някого; благосклонност. 2 . 

. Добро, хубаво настроение^ разположение на духа. 
благоразсьден прил. книж. Който разсъждава, обмис¬ 
ля добре, 

• благоразсьдлив прил. Благоразсьден. 
блягорязсъдлйвцст ж. кни.ж. Качество на благораз- 
съдлив. 

благоразсьдност ж. Качество на благоразсьден; бла- 
горазсъдлиаост. 

благоразумен прил. 1, Който обмисля всичко добре и 
постъпва предпазливо, внимателно, не се поддава 




64 благоразумие 

на уьлечения. Благоразумен човек. 2. Който с при¬ 
същ на такъв човек. Благоразумно реи{еиие. 
благоразумие ср. Качество на благоразумен; разсъди- 
тедност, предпазливост, житейска мъдрост. Проя¬ 
вявам благоразумие. 

блягоречйв прил. Който говори хубаво, приятно; слад- 
кодумен, красноречив, 

благороден прил. 1. Който има високи нравствени ка¬ 
чества, добродетели и постъпва, действа в името на 
високи нравствени идеали. Бтгороден човек. Благо¬ 
родна личност. 2, Който е присъщ на такъв човек 
или се върши в името на високи нравствени идеали. 
Благороден характер. Благородна постъпка. Благо¬ 
родно съревнование. 3. Който е от аристократичен 
или дворянски произход, който е свързан с арис¬ 
токрацията, дворянството. О Благороден метал — 
коЙ 1 'о не се окислява на въздуха, валр. злато, пла¬ 
тина. Благороден газ — инертен газ. 
благородие ср. В съчет. с мсст. ваше, негово, 
н е й н 0 , т я X н о, обикн. в обръщепие — титла 
на високопоставени военни лица или чиновници, 
употребявана у нас през XIX и началото на XX в. 
благородник м. Лице от аристократичен или дворян- 
скй произход. 

благор 6 д 1 шчески прил. Който се отнася до благород- 
. ник. Благородиическа титла. 
благородство ср. Качество или проява на благороден, 
благосклоисн прил. 1. Който проявява добро разполо¬ 
жение към някого; благоразположен. 2. Който из¬ 
разява одобрение или е израз на добро разпо.тоже- 
ние, симпатия към някого. Благосклонно внимание. 
Благосклонна усмивка, 

благоск;|д 1 шост ж. Качество на благосклонен, 
благославям псе., благослов]! са, прх. 1. Изказвам доб¬ 
ри пожелания. Хайде. куме. благослови младожен¬ 
ците. 2. разг. Давам някому позволение, съгласие 
за нещо важно, 3. религ. За духовно лгще — произ¬ 
насям молитвени думи за благополучие, придруже¬ 
ни с кръстен знак. 4. Признателен Съм някому и му 
изказвам благодарността си, споменавам го с доб¬ 
ро. Направи .иу добро, та да те благославя цял жи¬ 
вот. 5. разг. шег. Ругая, псувам някого. 

6 лагос. 10 в .«. книж. Благословия (в 1 знач.). И в път 
благослови со бащин благослов. П.П.Сл. 
благосювеа прил. 1. Щастлив, честит. В тая благос¬ 
ловена земя живеят българи. 2. КойтО заслужава 
хвала, благодарност, Б.шгослоеен труд. 
благословия ж. 1. Пожелание за щастие, благополу¬ 
чие, успех, отбраня думи и изрази, с които се бла¬ 
гославя. Народни клетви и благословии. 2. разг. 
Позволение, съгласие при по-важни случаи в живо¬ 
та, Той все още не е дал благословията си. 3. 
разг. шег. Груба дума, ругатня, псувня, 
благословя вж. благославям, 
благост ж. Доброта, душевна мекота, 
благосъстоше ж. Заможност, богатство, 
благог^ ж. рядко. Благост, доброта. 
благотвбрея прил. Който оказва добро влияние, въз¬ 
действие, от който има добър резултат. Благотвор¬ 
но влияние, 

бу|аготворйггелея прил. Който върши или е свързан с 
вършене на добри дела, е подпомагане на бедий и 
безпомонщи хора. Благотворите/сен комитет. Бла^ 
готворителен концерт. С благотворителна цел. 


благотворителност ж. Работа, дейност за подпомага¬ 
не на бедни и безпомощни хора. 
благоустроен прил. За селище, квартал и под. — който 
е поставен в добър ред, снабден е с всички удобс¬ 
тва. 

блягоустрййвам вж. благоустроявам, 
благоустройствен прил. Който се отнася до благоуст¬ 
ройство. Благоустройствен план. 
благоустройство ср. Добра уредба, наличие на всички 
удобства (в селище, квартал и под.), 
благоустроявах! и благоустроявам исв.. благоустроя св. 
прх. Извършвам благоустройство, снабдявам сели¬ 
ще, квартал и под. с всички удобства, 
благоугрббне ср. ирои. Голям корем. О Гледам си 
благоутробието — угаждам си в ядене, 
благоуханен прил. Който издава приятна миризма; 
благовонен, ароматен. 

благоухание ср. Приятна миризма; благовоние, аро¬ 
мат. 

благоухйнпост ж. Качество на благоуханен, 
благоухая нсв. нпрх. Издавам приятна миризма; ухая. 
благочестив прил. 1. Конто живее според изисквания¬ 
та, нормите на християнския морал; набожен. Бла¬ 
гочестиви християни. 2. Присъщ на такъв човек. 
Благочестиви дела. 

благочестие ср. Качество или проява на благочестив, 
благочинеи прил. остар. Благовъзпитан, благоприс¬ 
тоен, благоприличен. 

благувйм нсв. нпрх. нар. Добрунам, благоденствувам. 
благун м. Вид горски дъб със съвсем къси листни и 
жълъднй дръжки, ^ие^си 8 сопГегШ. 
блажа нсв. нпрх. Ям блажно (през пости). Прот. 
постя. 

блажен прил. 1. За храна — а. Който е от животински 
произход или съдържа такива продукти, б. Който 
е направен с мазнина, обикн. в голямо количество. 
2. Който е покрит, изцапан с мазнина. Ръцете ми 
са блажни. О Блажна- боя — която е направена 
върху основата на съхнещи масла, 
блажен прил. Който изпитва или е свързан с блажен¬ 
ство, в най-висока степен честит. Блажени са вяр¬ 
ващите. Блажена усмивка. „На острова на блаже¬ 
ните“. 

блаженоиочивщ прил. старин. Обикн. за виеше духов¬ 
но лице у християните — умрял, починал, покоен, 
блажеиство ср. 1. Най-висока степен на доброчестшш, 
на щастие, наслада. 2. Титла на виеше духовно ли¬ 
це. Негово блаженство Екзарх Йосиф. 
блаженст|ву{вам нсв. нпрх. Живея в блаженство, из¬ 
питвам блаженство. 

блазе межд. Само в съчет. с дат. от кратката форма 
на личн. мест. — за израз на |)адост, удовлетворе¬ 
ние от доброто положение, сполуката на някого, за 
означаване, че някой е честит, щастлив, блажен. 
Прот. горко. Блазе му, намерил си е чудесна ра¬ 
бота. 

блазни нсв. прх. 1. Подмамвам, изкушавам. 2. Съб¬ 
лазнявам. — се нпрх. 1. Подмамвам се. 2. Лаская 
се, лъжа се. Блазни се от мисълта да заеме голяма 
служба. 

блам м. книж. рядко. Лишаване от доверие и сваляне 
от изборна длъжност. Претърпя блам. [фр.] 
б.та.мнрам нсв. и св., прх. Лишавам от доверие и сва¬ 
лям от изборна длъжност, [фр.] 
блаиа ж. диал. 1. Голяма буца пръст в оране. 2. Чим. 
бланка ж. 1. Чист, неизписан лист хартия с означено 
в горния край име на лице, фирма или учреждение. 




2. Образец за документ с отпечатани данни и ука- 
зания за попълване, [лат.] 

блавков прил. Който се отнася до бланка. Бланков би¬ 
лет. 

блвт м. Тестена кора за торти, [нем.] 
блатен прил. Който се отнася до блато. Блатна тре¬ 
ва. Блап\ен газ. О Блата треоса — малария, 
блатйст прил. Покрит с блата. Блатиста местност. 
блнтняк м. Растение по мочур^тиви места с бъбреко- 
видни листа и лъскави жълти цветове, СаКЬа 
ра1и51;п8. 

блйто ср. Място, потънало в застояла вода, обикн. 

обрасло с водни растения, 
блатски прил. Който се отнася до блато; блатен, 
бледен и блед прил. 1. За лице, чело, устни и др. — 
който е без естествена руменина. Един монах тъ¬ 
мен, непознат и бледен пред лампа жумлща пишеше 
наведен. Ваз. Бледо лице. 2. Който е слабо оцветен 
или без блясък. Бледно небе. Бледа свет.пина. 3. 
прен. Който не изпъква с нищо, в който няма нищо 
значително, интересно; незначителен, неизразите¬ 
лен. Бледо копие на баща си. 
бледнея нсв. нпрх. 1. Ставам блед, бледен (в 1 и 2 
знач.). 2. прен. Губя силата, значението си, изглеж¬ 
дам незначителен в сравнение с нещо друго. И пай- 
к^?г^вол^ 7 о. 1 «тнI/»Iе битки на древността бледне.чт 
пред ужасите на съвре.членната война. 
бледннна ж. Бледност. Той стопи се; лицето му блед- 
нша покри го. Ваз. 

бледност лс. Качество на бледен. Мъртвешка блед¬ 
ност. 

бледолик прил. Конто е с бледо лице, бледен лик. Вър¬ 
ви той редо.н е бледоликите тълпи. Смирн. 
блейвам нсв., блевка се. нпрх. Започвам изведнъж да 
блея. Блейнаха агънца. 
бл^йзер Леко спортно сако. [англ.] 
блейка ж. разг. пренебр. Човек, който гледа унесено, 
разсеяно, несъсредоточено. 
блейна вж. блейвам, 

бьзенда ж. I. Приспособление към обектива на фото¬ 
апарат, микроскоп или рентгенов апарат, чрез кое^ 
то се регулира ширината на отвора, през който 
преминава лъчението, светлината; диафрагма. 2 . 
Устройство за измерване и контролиране дебита на 
течение в тръбопровод; диафрагма, [нем.] 

6 лет 1 кя ж. Вид отровно растение с мъгножълги цве¬ 
тове, Нуо5суати$ ш§ег. 

блеиу^м нсв., нпрх. и прх. Отдавам се на блянове; 
мечтая, бълнувам. 

блтеиа вж. блясвам. .' 

блестя и блещя нсв. нпрх. 1. Издавам блясък. 2. прен. 
Изпъквам, отличавам се, правя силно впечатление 
с качествата, достойнствата си. 
блестящ ррил. I. Който издава, излъчва бляськ. Б. 1 ес- 
тящ предмет. Блестящи очи. 2, прен. Който изпък¬ 
ва е качествата, достойнствата си, прави силно впе¬ 
чатление. Блестящ оратор. Блестящ ум. 
блех и (диал.) блях м. 1. Желязна плочка, прикована 
на дървена ос да я предпазва от изтриване. 2. Ме¬ 
тална плочка на колан; тока. [нем.] 
блещукам нсв. нпрх. Блестя, бляскам слабо или от 
време на време, издавам слаба, колеблива сиегли- 
на. Звезди блещукат над нази. П.Р.Сл, 
б.чешя вж. блестя. 

б. 1 ^и 1 я нсв. В съчет. сочи — разтварям широко очи, 
обикн. при изненада, учудване, гняв, — се нпрх. 
Блещя очи; пуля се, кокоря се. 

5 Бългирскн гклговск речник 


блиндаж 65 

блея нсв. нпрх. I. За овца, агне — издавам характер-' 
ния, обичайния си глас, 2. прен: Издавам глас като 
овца. Не пей ми се, не смей ми се. от днес вече ще 
да блея, Бот. 3. прен. разг. Гледам унесено, разсея¬ 
но, несъсредоточено. 

ближа нсв. прх. 1. Провличам, прекарвам езика си по 
нещо. И вълк му ближе лютата рана. Бот. 2. прен. 

^ Досягам, докосвам, обхващам. Огнените езици бли¬ 
жеха стените на къщата. О Ближа ръцете (кра¬ 
ката) някому — подмазвам се, угоднича, уни¬ 
жавам се пред няк 01 ‘ 0 . 

ближен прил. 1. остар. Близък (по място или време). 

, От б.пиоюните къщи почна да се стре.т. Говореше 
често за бунт, за борба, кат за една ближна обща 
весе.а6а. Ваз. 2. като същ. м. Всеки човек по отно¬ 
шение на другите. Не льжесвидете.чствувай против 
ближния си. 

б. 1 изалце ср. бот. Орган на растителен цвят, по който 
полепва тичинковият прашец. 

близвам псе., близна св. прх. Ближа, веднъж или пое¬ 
динично, набързо. 

близнй ж. 1. Място в плат, където е пропусната или 
ск'ьсана нишка в основата. Платно с близни. 2. 
прен. Празнина, липса, пропуск. В съчиненията му 
има много близни. 

б.'шзиак м. и б^шзIIачка ж. I. Всяко от две шш повече 
деца, родени едновременно от една майка. 2 . като 
соб. Близнаци мн. Зодиакално съзвездие и зодиака¬ 
лен знак, зодия на м. май. 

б.чйзня и близнявам нсв., близия ев. нпрх. Раждам 
б. 1 шзнаци. 

близо нарч. 1. Не далече. Къщата ни е близо до река¬ 
та.!. Приблизително, около, почти, току-речи. Пъ¬ 
тят дотам беше близо един час. 

близост ж. 1. Неголяма отдаг 1 еченосгг по място или 
време. Къщата ни е в непосредствена близост до мо¬ 
рето. Б,йизостта на събитието се усеща. 2, прен. 
Близки отношения. Мез^еду тях се е създала твърде 
голяма близост. 3, Отношение на подобие, сходство. 

близък прш. 1. Който се намира на малко разстоя¬ 
ние, който не е далече. Изтичай до близката хле¬ 
барница. 2. Който не е отдалечен по време; скоро¬ 
шен, неотдавнашен. Краят на войната беше близък. 
Спомени от близкото минало. 3. Който е в тесни 
връзки или в отношение на сходство по произход, 
чувства, идеи. Той ми е близък роднина. Гьоте е 
.чного близък до ро.мантиците. 4. като сьгц. б.тйзък 
м., близка ж., близки ми. Човек, с когого някои е 
свързан 'с теснн роднински или приятелски връзки. 
Една моя б.тзка .ми услужи. Как са близките ти? 
О Близък изток — сграните от района, където се 
съединяват Европа, Азия и Африка. 

бликам нсв. нпрх. 1. За течност — тека, излизам буйно 
от отвор; извирам, шур тя. От раната му бликаше 
кръв. 2. прен. За живот, чувства и под. — проявявам 
се с голяма сила; кипя. Тук блика живот и радост. 

бликвам нсв., блйкш! св. нпрх. 1. За течност — поти¬ 
чам изведнъж и с голяма сила; зашуртявам. 2 , прен. 
Появявам се или пониквам, избуявам изведнъж, с 
голяма сила. Плодовете грозни ще бликнат в народ¬ 
ната нивица. Ваз. Радост бликва от сърцата ни. 

бли|щаж м. воен. Съоръжение с дебели стени за при¬ 
критие на войници или бойна техника и припаси. 

• [ФР-] 



66 блиндирам 

блиндирам нсв. а св., прх. воен. Строя блиидажи, ук¬ 
репвам с дебели стени. 

блиц- Съставна част на сложни думи със значение 
„бърз, светкавичен^^, напр.: блицаикета, блицтуртгр 
и под. [нем.) 

6 .. 10 К м. I. Голям къс от еднородно твърдо вещество 
(камък, дърво, лед и др.), обикн. с форма на куб 
иЛи паралелепипед. Работниците вадеха грамадни 
гранитни блокове. 2. Тетрадка с корави корици, ко¬ 
ято съдържа дебели листове за рисуване. 3. Много¬ 
етажна жилищна постройка, състояща се от голям 
брой апартаменти. 4. Голяма площ обработваема 
земя, оформена като една пива. Цва блока са засе¬ 
ти с царевица. 5. прен. Обединение на държави, по¬ 
литически аар гии или обществени организации. Де¬ 
мократичен блок. Военен блок, 6. спорт. Защитна 
игра във волейбола, при която двама или трима 
състезатели е вдигаати над мрежата ръце отбиват 
атаката на противника; блокада, [фр.] 
бтшкала ж. 1. Обкръжаване, обкръжение с воеьгаа си¬ 
ла на определен обект, населено място или цяла 
страна с цел да бъдат изотщрани и принудени да се 
лредадат или за проверка. Правя блокада. Проби- 
ва,м блокадата, 2. Система от политически, иконо¬ 
мически и др. мерки за изолиране на дадена дър¬ 
жава с цел да се упражни натиск върху нея. 3. 
спорт. Блок (в 6 знач.). [от нем.] 
блокирам лее. и св., прх, 1. Правя блокада, обкръжа¬ 
вам, преграждам, спирам нещо чрез блокада. 2. 
Спирам, прекратявам работата на нещо, правя не¬ 
възможно използването на нещо. Банковите му 
сметки са блокирани. 3. нпрх. За машина, механи- 
зъ.м — спирам да работя поради повреда, 
блоков прил. Конто се отнася до блок. Блоков отго¬ 
ворник, Блокова конференция. Блокови жилища. 
блокче ср. Умал, от б л о к; малък блок. Блокче за 
рисуване. 

блоидйн м. и блондинка ж, Русокос човек със сини 
очи. [фр ] 

блуд остар. Блудство, разврат. Обика.вят кой за 
пл.янка. кой за блуд. П.Р.Сл. 
б. 1 уден прил. 1. Който върши блудства, живее в блуд; 
развратен. На естрадата пеят преспюрено 1ШЯ}дре- 
ни блудни жени. Смирк. 2. Който блуждае, скцта 
бездомен. О Блуден син — който е напуснал бащи¬ 
ния си дом и след дълго скитане се вргьща разкаян 
отново (от евангелската „Притча за блудния син”). 
6 .ГУДКЗВ при.г. 1, Който не се яде или пие с охота, неп¬ 
риятен за ядене или пиене; безвкусен. 2, прен. Безин¬ 
тересен, повърхностен, глупав. Блудкави песнички. 
б-чудинк м. и блудница ж. 1, Който върши блудство; 
развратник. 2. Скитник, бездомник. Най-сетне ти 
се връщаш, блуднице несретиа. Яв. 
блулезъо ср. Полов разврат; блуд. ' 

б; 1 уд(гг]ву)ва.м нсв. нпр.х. Върша блудство; развратни¬ 
ча. 

блуждая пт. нпрх. Лутам се, скитам се, не се спирам 
на едно място. Всуе аз блуждая. Ваз. Блуждаещ 
пог.лед. 

блуза ж. 1, Къса горна женска дреха от тънък гшат 
иди плегена. 2, Мъжка работна риза у занаятчии и 
рабопжци. (фр.) 

б.зус м. I. Солова п.жнз лирична песен на американ¬ 
ските негри, с бавно темпо. 2. Стил в джазовата 


музика с присъщите па тази песен интонационеп 
строй и ритъм, [англ.] 

блъвва.м нсв., блъвма св. прх. Почрам да бълвам, бъл-^ 
вам веднъж или поединично, 
блз^ам нсв; блъсна св. прх. Блъскам веднъж или по- 
едг^нично. Някой ме б.гъсна и паднах. — се /трх. 
Блъскам се веднъж или поединично. Колата се 
блъснала в някакво дърво. О Блъсва ме глава — за¬ 
болява ме глава. 

блъскам нсв. 1. пр.х. Бутам, тласкам грубо и рязко, 
със сила. Някой б.тьска вратата. Не ме блъскай в 
гърба. 2. нпрх. прен. разг. Работя много, усилено; 
блъскам се. Цял ден б^тьскаме по итите. — се нпрх. 
\. Удрям се грубо, със сила о някого или нещо. 
Затвори враптта да не се блъска. 2. нпрх. и взаим. 
В тълпа, всред множество от хора — бутам оста¬ 
налите, за да си направя, да си пробия път. 3. прен. 
Работя много, върша зежка, уморителна работа. 
О Блъскам ся главата*. 

блъсканица ж. Блъскане, бутане в тълпа, в навалица. 
б.'гьсна вж. блъсвам. 

блъснат прил. Който не е с всичкия си ум; смахнат, 
дръпнат, шантав. 

блъсък м. 1. Удар, тласък, единично блъскане. 2. На¬ 
тиск, тласкане, блъсканици. Натиск, блъсък, крак до 
крак. П.Р.Сл. 

блъф м. Измама чрез преувеличаване или укриване 
истинското положение, [англ.] 
блъфмрам нсв. нпрх. Правя блъф. 
блгодо ср. 1, Плитка, разлата съдина за ястия, от ко¬ 
ято се яде. 2. прен. Гозба, ястие, готвено. Вечерята 
се състоеше от три постни б.люда, 
блюдолйзец и, и блюдолйзка ж. Който угодничи пред 
големец, властник или богаташ; ласкател, подли- 
зурко, подмазвач. 

блюдолизнича нсв. нпрх. Угоднича, подмазвам се 
унизително пред голе.мец, властник или богаташ 
заради облаг и. 

блюдоллзнинество ср. Поведение или проява, постъп¬ 
ка на блюдолйзец. 

блюстител м. и блюстйтелка ж. Който бди за спаз¬ 
ването на закони, установени нравствени норми и 
др.: пазител. Б.иостители на закона. 
блян поет. Бълнуване, сън, мечта за нещо, което 
не може да се осъществи. Очгс откри той .. м бля¬ 
нът блян 8 душата .му остана. П.П.Сл. 
блясвам нсв.. бл№на се, нпрх. Бляскам веднъж или по¬ 
единично. 

бляскав прил, 1. Който блести, издава, излъчва силен 
блясък; лъскав. Бляскава повърхност. Бляскави очи. 

. 2. прен. Разкошен, богат, великолепен. Бляскав 
прием. 3. прен. Който изпъква, над останалите, от¬ 
личава ее с изключителните си качества, достойнс¬ 
тва; блестящ, забележителен, изключителен. Бляс¬ 
кав ум. 

бляскам нсв. нпрх. Блесгя, издавам, излъчвам силна 
светлина, блясък от време на време, на интервали, 
блясък .и. 1. Силно блестене, силна, ярка светлина. 
Белий бл.чськ на Егея с черни листи да покрий. Т.Тр. 

2. прен. Великолепие, разкош, богатство, пишност. 

3. прен. Ярка проява на изключителни положител¬ 
ни качества, достойнства. 0. бесило славно! По срам 
и по блясък ти си с кръста равно! Ваз. 

блях вж. б л е X. 

боа ж. 1. зооя. Грамадна неотровна змия, Воа 
С0П51ПС10Г. 2. Дълга тясна обработена кожа от бо¬ 
зайник, която носят жени на врата, [лат.] 



борз м. Устие, клисура, теснина, проход, [тур.] 
боб .и. 1, Едногодишно раогение от семейство бобови, 
чиито плодове се използват за храна, РЬа5ео]и8; фа^ 
сул. 2. Шушулковидният плод на това растение и 
зърната, които се използват за храна, като и са¬ 
мата приготвена храна. О Гледам на боб —: пред¬ 
сказвам, 1 'адая с помощта иа бобени зърна. На боб 
па зърно ра$г. — тук-там, нарядко или по малко. 
Черен (червеи) боб — бакла, 
бобен прил. ). Който се отнася до боб; Бобени 

зърна. 2. Направен от боб. Бобена чорбица. 
бобина ж. Макара, ролка с намотана на нея нишка, 
лента, жица и пр. [фр.] 

бобов прил. 1. Който се отнася до боб. Бобови стъбла. 
2. като същ. бобови мн. бот. Семейство двусемедел- 
ни растения (дървета, лиани, храсти и треви), някои 
от които са селскостопански култури с първосте¬ 
пенно значение (боб, грах, леща, соя, люцерна, фий 
и др.); пеперудоцветни, 

боббвина ж. 1. събир. Бобови стъбла и листа. 2. диал. 
Бобовица, припса. 

бобовица ж. диал. Забучен прът, около който се увива 
растението боб; притка, бобовина, 
боботя исв. ипрх. Издавам глух шум; тътна, буча, 
бумтя. Арти. 1 ери.чпш боботи. 
бббров прил. Който се отнася до бобър. Б 1 Уброва ко¬ 
жа. 

бббслей Л 1 . 1. Многоместна спортна шейна с кормил¬ 
но управление за спускане по специални писти. 2, 
Вид спорт — спускане с такива шейни, [англ.] 
бобър А 1 . Гризач с ценна кожа, който живее във вода 
и на суша, СазЮг ПЬег. О Блатен бобър — нуфия. 
бог м. 1. В монотеистичннте религиозни представи — 
безсмъртно и всемогъщо същество, олицетворение 
.на природните сили и явления, което е създало све¬ 
та и го управлява по своя воля. Кой е грешен, богу 
да се моли. Нар.п. 2. В .митологията — безсмъртно 
същество, коего се разпорежда в някоя област на 
природата или живота. Бог на гръмотевиците. Бог 
на войната. 3. прен. Обект па сляпо преклонение. 
Парата е мой бог. 4. зват. боже и в съчет. боже 
господи, като межд. За израз на радост, удивление 
или изненада, тревога, отчаяние и др. Боже, каква 
красота! Боже господи, какъв подлец! О Бога ме — 
за уверяване в истинноспа на това, което се гово¬ 
ри. Бог високо, цар далеко — за подчертаване, че 
няма кому човек да се оплаче, няма кой да помогне 
на безправния или изпадналия в беда човек. Бог да 
прости някого^ при споменаване на покой¬ 
ник. Боже опази (съхрани ); да пази бог — за израз 
на опасение, чс може да се случи нещо лошо. Дай 
боже разг. — дано, нека, До бога викам, 
плача — много силно (викам, плача). |Бди 1 |] 
бог знае — за означаване на неизвестност или за из¬ 
раз на съмнение, недоверие в нещо. Бог знае кога 
ще дойдат. ЕЙ богу разг. — за израз на убеденост, 
увереност в нещо. Ей богу. така е! За бога дметн. 
разг. —г при настояване, увещаваме. Кажете, за бага, 
вярно ли е това? За нрава бог а — без вина, напразно,- 
незаслужено. Излиза, че съм пострадал за права бога. 
Не дай боже разг.’ — за израз на опасение, че нещо 
лошо може да съществува или да се случи; дано да 
не е така, дано не стане. Ие дай боже да си прав! 
Опазил* ме бог. Помозн (помага) бог нар. — поздрав 
към хора, които работят, обикн. на полето. Става 
бму — за израз на доволство, че нешо е така както 
трябва или се желае да бъде. 


богопомазан 67 

богат прил. Г Който има, притежава богатство. Бо¬ 
гат човек. 2. В който се намират в изобилие при¬ 
родни блага. Бь.пгария е богата с минерални извори. 
3. Скъп, хубав, изобилен. Богата къща. Богата ве¬ 
черя. 4. прен. Който притежава много ценни качес¬ 
тва или съдържа нещо в голям брой, количество. 
Богата душевност. Богат речник. 
богат^ м. и богаташка ж. Човек с голямо богатст¬ 
ва. 

богаташки прил. Който се отнася до богаташ, присъщ 
е или принадлежи на богаташ. Прот. 
бедняшки. Богаташка къща. Богаташки 
син. Богаташки навтщ. 

богатея нсв. нпрх. Ставам богат, по-богат.. Прот. 
беднея. 

богятнр м. 1. Герой от руските народни песни и при¬ 
казки, воин с необикновена сила, храброст и красо¬ 
та. 2. прен. Човек с голяма сила, смелост и издръж¬ 
ливост; юнак. [рус.] 

богатнреки прил. Който се отнася до богатир. 
бо 1 'атскн прил. Богаташки. 

богатство ср, 1, Голямо количество материални блага 
и пари, които някой притежава. Несметни богатс¬ 
тва. 2. Материални блага, нещо, което някой при¬ 
тежава- Тази нива е цялото ми богатство. 3. При¬ 
родни блага, условия, гори, рудни залежи и др. в 
дадена страна, област. 4. прен. Съвкупност от ду¬ 
ховни ценности или нещо, което има висока стой¬ 
ност, голямо значение за даден човек или за цялото 
общество. 5. прен. Качество на нешо да съдържа 
много ценни неща или нещо в голям брой, голямо 
количество. Богатство на фантазията. Богатство 
на речта. Богатство иа багри. 
боги 1 Ш ж. Женско божество. 

богоборец м. Който въстава и се бори срещу Бога или 
среп 1 у боговете. Богоборецът Прометей е дал огъня 
на хората. 

богоббрство ср. Противопоставяне на Бога, борба с 
боговете. 

богобоязлив прил. Който се бои от Бога, който е из¬ 
пълнен със страх от Бога. 
богобоязън ж. книж. Страх, боязън от Бога. 
богавнца ж. Обреден кравай за Коледа, Великден или 
задушница. 

богоизбран при. 1 . 1. Който се смята за избран, отли¬ 
чен, предопределен от Бога; богопомазан. Богоизб¬ 
ран народ. 2. прен., обикн. ирон. Който има високо 
положение в обществото и се смята за избраник па 
съдбата. 

богомили ллн, (богомйл м. н б 01 омн.тка ж.) Привърже¬ 
ници, последователи на богомилството. 
богомилски прил. Който е присъщ или принадлежи на 
богомилите и богомилството. Богомилски легенди, 
Богоми.зска ерес. 

богомйлство ср. Възникнало в България през X в., ос¬ 
новано от поп Богомил срстичсско християнско 
учение и социално движение, насочено срещу офи¬ 
циалната църква и феодалите- 
богомолец м. и богомолка! ж. Вярващ, набожен чо¬ 
век, който се моли на бога, обикн. в черква, в храм. 
богомолкя^ ж. Вид хищно насекомо с издължена и 
полуизпрагвено в характерна „молитвена“ поза тя¬ 
ло, Машй ге11§1о5а. 

богопомазан прил. 1. Който се смята за избран, опре- 



68 богоравен 

делен от Бога. 2. обикн. ирои. Избран, определен 
от съдбата да бъде над другите; богоизбран, 
богоравен прил. книж. Който е равен на Бога, на бо¬ 
жество. 

Богородица ж. цьрк. 1. Според християнското преда¬ 
ние — майката ва Исус Христос. 2. Християнски 
празник ва 15 август в чест на Богородица. О Седи 
като Богородица — със скръстени ръце и нищо нс 
върши. 

богорбднчев прил. Който се отнася до Богородица. 

Богородично лице. Богородични пости. 
богорбднчка ж. 1. Умал. от Богородица. 2. 
преи. Кротък, смирен човек. Прави се на богорпдич- 
ка. 3. Малка черна животинка, която плува из тиха 
вода, Суппив паипог. 

богослов м. 1. Специалист по богословие; теолог. 2. 

Който изучава, следва богословие, 
богословие ср. Учение за догмите на дадена религия; 
теология. 

богословски прил. Който се отнася до богословие или 
богослов. Богословски факултет. 
богослужба ж. Богослужение, литург ия, 
богослужебен прил. Който се отнася до богослужба, 
богослужение. Богослужебни книги. 
богослужение ср. цьрк. Извършване на установени ре¬ 
лигиозни обреди от свещенослужител, обикн. в 
църква; богослужба, литургия, 
бшатворенмс ср. оспшр. Боготворснс, апотеоз, 
бшотворя «се. прх. 1. Прекланям се пред някого или 
нещо. 2. Обичам, любя някого много силно; обо¬ 
жавам. 

богоугоден прил. книж. Който е приятен на Бога, кой¬ 
то се прави за угода на Бога. Богоугодно дело. 
О Богоу| ОД1Ю заведение ирон. — за нощно увесели¬ 
телно заведение, публичен дом и под, 
богоугодник м. и богоугбдншда ж. Човек, който живее 
според изискванията на христовата вяра; правед¬ 
ник. 

богохулен прил. Който съ^]^ржа нападки, хули, оскър¬ 
бления към Бога. Богохулна реч. Богохулни дела. 
богохушшк м. и богохулннца ж. Човек, който хули, 
оскърбява Бога. 

богохулсггаен прил. книж. Богохулен. Богохужтвени 
книги. 

6 о 1 'охулство ср. Хулене, оскърбление на Бога. 
бш'охулст)ву|ваи нсв. нпрх. Изричам или върша бого¬ 
хулство. 

богочовек м. книж. Човек с божествени черги, човек 
И бог едновременно (обикн. като епитет, прозвище 
на Исус Христос). В основата }ш християнството 
е култът към Христос като богочовек и спасител. 
Боюякг^ние ср. Християнски празник на б януари, 
богуяам нсв. нпрх. 1. За бог — съществувам и власт¬ 
вам над света. Бог богува — нека си богува. Яв. 2. 
преи. Властвам, господствам като бог, живея като 

бог. 

бод м. Тънък заост рен край на шило, игла, остен 
и под. Остенът е тояга с же.кзен бод. 2, Бодване, 
особено при шиене, везаие. Направи два бода с иг¬ 
лата и се убоде. 3. Вид везба. Рядък бод. Кръстосан 

бод. 

бода нсв. I. прх. Муша няко! о иди нещо с игла, шило 
и др. Бода го с остена. 2. нпрх. Имам бодли и при¬ 
чинявам бо;иса, неприятно усещане при пипане, до¬ 


косване. Трендафилът боде. Острата му брада бо¬ 
де. 3 . нпрх. и прх. рогато животно, доби тък - 

[имам навик да] нападам и муша с рогата си. Този 
вол боде. бодб ме шгрх. Усещам осл ра болка, 
ббдвам нсв., бодна св. прх. Бода веднъж или поеди¬ 
нично. 

бодеж М: Остра болка, която се усеща като бодване. 

Усещам силни бодехан 
ббднгард Телохранител, пазач, [англ.] 
бодил д|. I. Шип, трън. Розата има бодли. 2, Трънлив 
бурен. Магарешки боди.л. Израснаха тръне и бодили. 
О Казашки* бодил. 

бодка ж. Най-малката и малоценна някогашна пара. 
Това не струва ни бодка! 

бодлив прш 1 . I. Който има навик да боде. Ьод.шва 
крава. 2. Конто има бодли и може да боде. Бодливо 
растение. О Бодлива тел — тел за огради, по ко¬ 
ято са завити остри шипове, 
бодлнвост.ж. Качество на бодлив, 
бодлокож прил. 1. Който е с бодли по кожата. 2, като 
същ. бодлокожи мн. зоол. Тип безгръбначни морски 
животни с характерна петлъчева симетрия, с игло- 
образни израстъци върху варовит външен скелет; 
иглокожи. 

бодна вж. б 0 д в а м, 

бодрост ж. Качество или състояние на бодър. Той 
внасяше бодрост в народната свяст. Ваз. 
бодряк м, разг. Пресилено и неестествено бодър, ве¬ 
сел човек, [рус.] 

бодряшкм прил. разг. Който се отнася до бодряк, при¬ 
същ на бодряк. Бодряшки оптимизъм. 
бодър прил. 1. Който е изпълнен със свежи сили, с 
енергия и готовност за действие. Сутрин става.м 
бодър и с добро настроение. 2. Който е израз,- про¬ 
ява на жизненост и сила. От нивите запя един бо¬ 
дър момински глас. Бодър дух. 3. книж. Който е бу¬ 
ден и нащрек. 

бддърст|ву1вам нсв. нпрх. Не спя, стоя буден и нащ¬ 
рек; будувам, бдя. 

боеви прил. Боен. Боеви патрони. Боеви дух. [рус.] 
боеготов при.л. книж. Готов, подготвен за бой, за вой¬ 
на. 

боеготовност ж. книж. Качество на боеготов. 
ббек и ббяк прил. Който проявява рши изразява го¬ 
товност за бой, за борба; пъргав, стремителен, 
смел, борчески. Бойка песен. Бойка команда. 
боен прил. 1. Предназначен за бой и;щ за война; бра¬ 
нен, боеви. Бойна подготовка. Източни бойни изкус¬ 
тва. 2. Който е свързан с бой, война, борба. Бойни 
спомени. Бойно кръщение. Боен съюз. О Боен праз¬ 
ник — празник на войскова част като спомен за 
сполучливи боеве. Бошю поле*, 
боеприпаси мн. воен. I. Запас от бойни материали. 2. 
Бойни материали — снаряди, патрони, мини и др. 
[рус.] 

боеспособее при.а. Способен, подготвен за бой, война. 
Боеспособна войска. 

боеспособност ж. Качество на боеспособен. 
боец м. 1. Участник в бой, сражение, война; войник, 
2. Редник от българската войска; войник. 3. разш. 
Борец за осъществяване на някаква идея. 
ббжек м. диал. Просяк. 

бджем част. За означаване иа прнвидиосг, несъвмес¬ 
тимост, противоречие на нещо е действителността; 
уж. Нали божем обеща да дойдеш? . 

ббжески прил. Приличен на бог. Божески образ. 
бож^вен прил. 1. Кой ю се шнася до бш' или е при- 



същ на бог, който е произ 11 язъл от бога или е пос¬ 
ветен, предназначен е за бога. Божествен произход. 
Божествена литургия. 2. преи. Изключ 11 телно хубав, 
дивен, прекрасен, непостижим. Божествен глас. Бо¬ 
жествена красота. Музиката е божествена. 
бож^гаеност ж. Качжтво на божествен, 
божество ср. 1, Бог. 2. прен. Предмет, обект на въз¬ 
хищение и преклонение. 

божи, божн и бджий при А. Който е от или па Бог, кой¬ 
то се отнася до Бога. Божи храм. Десет божи занот 
веди. Такава е волята божия. О Божа кравица (кра- 
вичка) — а. Насекомо калинка-малинка. б. преп. 
Кротък, безобиден човек. Божа майка — Богороди¬ 
ца, Божа работа! ■— за означаване, че нещо става, из¬ 
вършва се по волята на Бога. Бткисш богу, кесаре¬ 
вото* кссарю. Божи гроб — гробът на Христос в 
Ерусалим, място за поклонение, Наляст’ божия, Бо¬ 
жн човек справедлив, праведен, простодушен. За¬ 
кон божн — вероучение. От твоите уста в божиите 
уши! разг. — като пожелание да огаНе, да се сбъдне 
нещо казано. Пръст* божи. Син божи — Исус Хрис¬ 
тос, Човече божн (божо)! — в обръщение, 
божигробски прил. Който се отнася до Божи гроб. Бо¬ 
жигробска икона. 

Ббжнч м. Коледа. 

божичко 1. Умал. зват. от б о г — в обръщение към 
Бога, Какво сгрешихме, божичко? 2. като межд. За 
израз на радост, изненада, почуда, уплаха и др’. Бо- 
окичко, каква красота! 

вож>'р м. Полско и градинско цвете с червени кичести 
цветове, Раеоша. 

божу-рест при.п. Червен като божур; червендалест, 
божуров прил. Присъщ на божур, 
боза 1. Безалкохолно питие от просено или друто 
брашно и трипи. 2. прен. Мътна, размътена вода 
или друга течност. 3. прен. разг. прелебр. За произ¬ 
ведение на изкуството (филм, книга и др.) с много 
ниска естетическа стойност, 
ббзяв прил. Сив, пепелявосив. Бозави потури. 
бозаджйГшица ж. Заведение, в което се прави или про¬ 
дава боза. 

бозаджийски прил. Който се отнася до бозаджия. Бо¬ 
заджийски еснаф. 

бозаджин ^и. и бозаджнйка ж. Човек, който произвеж¬ 
да или продава боза. <> Халваджнята* за бозаджи- 
ята. 

бозайники боз^иче ср. 1. Дете или малко живот¬ 
но, което още бозае; кърмаче, сукалче. 2, само м. 
Животно, което отхранва малките си с мляко, 
бозая исв. прх. Смуча мляко от (майчина) бозка; суча, 
цицам. 

ббзвам нсв., ббзна св. прх. Бозая малко, веднъж или 
поединично. 

бозду 1 аи /<.,Старовремско оръжие във вид на тежка 
желязна топка с шипове, закрепена на къса дръжка, 
[тур-] 

бозка ж. и прост. Женска гърда; нянка. 2. Тънката 
издължена част от вимето на бозайно животно, ко¬ 
ято малките захапват при бозаене; цицка, 
ббзна част. нар. За израз на учудване, ст^мнение, не¬ 
сигурност или за усилване: кой знае, надали знае 
някой, неизвестно [съкр, от бог знае]. Днес 
са тек. А бозна утре де глава ще подслонят. 
П.П.Сл. 

ббзна вж. б о 3 в а м. 

бозук прил. неизм. прост. Развален, повреден, неспо¬ 
лучлив. [тур.] 


боксов 69 

бойл м. ист. Прабългарска титла на висш сановник; 
велможа, болярин. 

бойчка ж. 1. Умал. от б о я. 2, обнкн, мп. разг. Мал¬ 
ки цветни моливи или акварелни бои за рисуване, 
бой* м. 1.- Нанасяне на удари с цел да се причини ня¬ 
кому телесна болка, обикн. като наказание. Нераз¬ 
бран човек и говедо слио от бой разбира. 2. Сбива- 
не, взаимно нанасяне на удари при свада, карба и 
шод. Скараха се и стигнаха до бой. 3, Размяна на 
удари като игра, спорт или за забавление. Бой със 
снежни топки. 4. Въоръжен сблъсък; битка, сраже¬ 
ние. Тоз, който падне в бой за свобода, той не уми¬ 
ра. Бот. О Ям бой — бият ме. 
бон* м. разг. Ръст, телесна височина. Тревата е кол- 
кото човеити бой. 
ббйкост ж. Качество на боек, бояк. 
бойкот м. Отказ от извършване на определено действие, 
прекратяване на връзки и отношения с дадено лице, 
организация или държава, обикн. с цел да се окаже 
върху тях натиск, да се осъществи принуда или да им 
се нанесе материална или морална щета. Публиката 
обяви бойкот на реакционния орапюр, [англ.] 
бойкотирам нсв, и св., прх. Правя бойкот, подлагам 
на бойкот. Читателите ще бойкотират този вес¬ 
тник. ' 

бойлер м. Скачен с водопровода цилшщричен съд за 
затопляне, загряване на вода. К 1 ектрически бойлер. 
[англ.] 

бойлия прил. неизм. Дълъг, висок. О Пушка бойлия 
— с дълга цев за по-точна стрелба, [тур.] 
бойпик м. 1. Пъсгра крайводна прелетна птица от ро¬ 
да яа бекасите с тънък въздълъг хлюн, РЬИотасЬиз 
рн^пах. 2. Риба скобар. 

бойница ж. Тесен отвор за стрелба от стената на кула 
или укрепление; амбразура, 
бокал м. Вид чаша за вино. [фр.] 
бокл^^к м. 1. Смет, отпадъци, нечистотии. Не прави 
боклук из двора. Улиците са пь.ти с боклуци. 2. Бу- 
нище. Изхвърли го на боклука. 3. прен. За нещо на¬ 
пълно негодно, безполезно, лишено от всякаква 
стойност, [тур.} 

боклукчийски при.г. Който се отнася до боклук и до 
боклукчия. Боклукчийска ко.га. Боклукчийска кофа. 
боклукчйн м. и боклукчннка ж. Чистач, смсточистач. 
боклуча ис^, прх. Правя боклук, замърсявам, 
боклучав и боклучнв прил. 1. В който или по който 
има боклук, смет. Улиците са боклучиви. 2. В който 
има примесени боклуци. Житото е боклучиво. 
бокс* м. Спортна борба, бой с пестнтщ. [англ ] 
бокс* м. Вид обработена телешка кожа; кром. [англ.] 
бокеЗ м. Отделно малко помещение или оградено 
място в учреждение, болница, жилище, обор н др, 
с определено предназначение. Кухненски бокс. 
[англ.] 

боксирам нсв. и св. I. прх. Удрям някого нли нещо с 
постница, юмрук. Вратарят боксира топката. 2. 
нпрх. разг. Боксирам се. — се нпрх. Участвам в 
сп,стезание по бокс, бия се, състезавам се в бой с 
пестници по определени правила, 
бдксов* прил. Който сс отнася до бокс’. Боксов мач. 
боксов* при.й. Който се отнася до бокс*. Боксови бо¬ 
туши. 

боксов^ прил. Който се отнася до бокс^. Боксова сте¬ 
на. 



70 боксьор 

боксьор м. я боксьбрка ж. Спортист, който сс запи^ 
мава с бокс. 

боксьдрски прил. Който се отнася до боксьор. Бок- 
сьорски ръкавици. 

бол иарч. прост. Много, в изобилие. Ядене има бол. 
(тур .1 

болгар м. Вия детертно грозде с едри и'твърди зърна, 
боледувам нсв. нпрх. Страдам от болест, болен съм. 
болеж м. разг. Телесна болка, болка от рана. 
болежка ж. разг. 1, Болеж, болка. 2. Болест, 
болезнен при.л. 1. Болнав, не напълно здрав, присъщ 
на болен човек. Тя има болезнен вид. 2. Който при¬ 
чинява болка. Болезнен удар, 3. прен. За човешки 
качества и прояви — който е прекадено, неестест¬ 
вено силно изразен; болен. Бо. 1 езиена страст. Бо¬ 
лезнена амбици.ч. 

болезненост ж. Качество или състояние на болезнен, 
болен прил. I. Който страда от болест. Прот. 
здрав. Дали еи болна ле,жала, или си болно гле¬ 
дала? Нар.п. Болен от грип. Тежко болен. 2. Който 
е присъщ на болен човек. Имам болен вид. 3. прен. 
За човешки качества и прояви — който е извън гра¬ 
ниците на нормалното; болезнен. Болно въображе¬ 
ние. Болни амбиции. 

болест ж. Телесно или душевно разстройство, нару¬ 
шение на нормалната жизнена дейност на организ¬ 
ма, липса на здраве. Го.по здраве, жива болест. По- 
гов. Детски бо.пести. Заразна бо.юст. О Морска* 
болест. Тежка болест — огница или тифус. Черна 
болест — епилепсия. 

болестен прил. I. Който причинява болест. Бо.^геетна 
зараза. 2. Присъщ на болест. Болестни прояви. 
болестогвбрец при.з. Който причинява болест; болес¬ 
тен (в 1 знач,), патогенен. Бо. 1 естотворен микроб. 
болея псе. нпр.к. 1. Изпитвам загриженост за някого 
или нещо; мшгея. Не болеят за отечествопю. 2. ос- 
пшр. Боледувам, 
боли |.ме) в.ж. боля, 

болка ж. 1. Мъчително усещане, причинено от бо- 
’ лест, удар, рана и под. 2. Душевна мъка; скръб, тъ¬ 
га, грижа. 

болнав прил. 1. Който често или непрекъснато боле¬ 
дува. Бом 1 ави овце. 2. Който е леко болен. Нещо 
съм болнав, та пе излизеш. 3. Ко 1 Тго е проява, израз 
на болестно състояние. И.ма болнав вид. 4. прен. Бо¬ 
лен, болезнен, ненормален, неестествен. Бо.тави 
амбиции. 

бо^ 1 навост ж. Качество или състояние на болнав, 
болник м. и бо.чинца ж. разг. Болен човек, 
бб.шниа ж. Заведение, където лекуват бо:ши на легло, 
болннчар и болннчарка ж. 1. Болногледач. 2. Слу¬ 
жител в болница. 

бо.шичарскн прил. Присъщ на болннчар, 
б 6 .' 1 кич«н прил. Който се отнася до болгшца. Бо.шичен 
.шкар. Бо.тичиа сграда. Болничен прег.гед. 

66 . шю нарч. Като сюгз. опред. за означаване, че ня¬ 
кой изпитва мъка, болка. Во.иш .\ш е, като го гледам. 
болногледач и болимлелячка ж. Човек, който гле¬ 
да болни; болнячар. 

бо.о м Мегална пръчка, която и.ма глава на единия 
край и нарез за навиване на гайка на другия и 
служи за свързване на машинни части и др. [англ.] 
б< 1 . 1 шеш 1 заиия ж. Болшевизиране, 
бо.дневизйрам се нсв. я св., нпрх. Възприемам теория¬ 


та и тактиката, практиката на болшевизма, ставам 
болшевик. 

болшевизъм м. Разработена от Ленин и възприета от 
руската ко.мунистическата партия между 1903 и 
1917 г., както в от други ко.муиистически партии, 
последователно революхщрнна теория й тактика, 
стратегия за завземане на властта и установяване 
диктатура на пролетариата, [рус.] 
болшевик .и. и болшевйчка ж. Привърженик, последо¬ 
вател на болшевизма. 

болшевйшкн прил. Присъщ мя болшевик и на болше¬ 
визма. Болшевишка партия. 
болшинство ср. Мнозинство. [!рус.] 
боля нсв. 1. пр.х. рядко. Причинявам някому болка. 
2. нпрх., само 3 л. За орган, част от т ялото — из¬ 
точник съм на болка. Когато изстинат, зъбите бе¬ 
лят. боли ме нсв. нпрх. 1. Усещам, изпитвам болка. 
Бо.ш ме зъб. Боли ме глава. 2. Мъчно ми е, страдам 
(за някого или за нещо), боли 6 ез. 1 . Има, усеща се 
болка. Ако започне да боли, викай. О Боля главата 
някому разг. — създавам някому неприятнос¬ 
ти. Хем сърби*, хем боли. 

болярш! и. и болярка ле. 1- У старите българи и други 
славянски народи при феодализма — богат земев¬ 
ладелец, придворен, човек от облагодетелстван и 
знатен род; благородник, аристократ, дворянин, 
велможа. 2. остар. Богаташ, Стар бо/шрин — зъл 
лихварин. Яв. 

болярски прил. Който се отнася до болярин и до бо- 
лярство. 

болярство ер. 1. еьбир. Съсловие на боляри, привиле¬ 
гирована, господстваща класа през феодализма; 
дворянство, аристокрация. 2. Състояние, положе¬ 
ние, власт на болярин. 

бомба^ ж. I. Разрушително или запалително бойно 
средство от взривно вещество в здрава обвивка. 2 . 
прт- Внезапно, неочаквано събитие или новина, ко¬ 
ято силно изненадва, поразява. 3. разг. Като сказ. 
опред. — за означаване, че нещо или някой е в от¬ 
лично състояние или притежава изключителни ка¬ 
чества. Новата й шапка е направа бомба! [ит.] 
бомба^ ж. диал. Къса издута бъчва, Изпих.яе цяла 
бомба пелин. 

бомбйж м. спец. Издуване на стените на консервна ку¬ 
тия поради фер.ментация, разваляне на съдържани¬ 
ето. [фр.] 

бо.мбардйра.м нсв. и св., прх. 1. Обстрелвам с артиле¬ 
рия или атакувам, поразявам с бомби от въздуха. 
2. прен Атакувам, обсипвам с множество въпроси, 
цифри, епитети и др. 

бомбардировач Самолет, предназначен за бомбар¬ 
дировка. 

бо.мбардировка ж. I. Обс 1 релване с артилерия. 2. На¬ 
падение с бомби от самолет. Бо.ибардировките над 
София причитеха значителни щети на населението. 
бомбардировъчен при. 1 . Който е предназначен за бом¬ 
бардировка. Бомбардировъчен са.молет. 
бомбястнчея прш. Високомерен, надуто тържествен. 
Бо.мбастична реч. [от фр.] 

бо.мбастйчност ж. Качество на бомбаезичен; наду- 
тост. 

бомбе ср. 1. Вид твърда поду кълбеста .мъжка шапка. 

2. Заоблен връх на обуща, [от ит.] 
бомбен прил. Който се отнася до бомба. Бомбено на¬ 
падение. 

бо.мбнрам нсв. и св., нпрх. Обикн. за консервна кутия 
— издувам се, получавам бомбаж. 





бомбопускач м. воен. 1. Лице, което пуска бомбите от 
самолет. 2. Приспособление на самолет за откачва- 
не на бомбите. 

бомбохвъргачка ж. Военна машина за хрърляне бом¬ 
би към противника. 

боп м. 1. Лихвоносен книжен паричен знак. 2. остар. 
Банкнота от 1000 лева; хилядарка. 3. разг, Хи.тяда 
лева. Колко бона даде за колата? [фр ] 
бонбон м. Сладкарско изделие, късче от захар, шоко¬ 
лад, подправки и др. с различен цвят и форма, [фр.] 
бонбонен прил. Който се отнася до бонбони. Бонбоне- 
па фабрика. 

бонбониера ж. Кутия или поднос за бонбони, [фр.] 
бонвнвйц м. Човек, който живее охолно и безгрижно, 
отдава се на удоволствия, [от фр.] 
боне ср. Домашна женска шапчица, плетена или от 
платно, [фр.] 

боиз (и ббнза) м. Японски будистки свеп^еник, монах, 
[яп.] 

боннфнкшия ж. 1. книж. Подобряване качеството на 
нещо. 2. спеу. Надбавка, премия, която се дава от 
купувача при доставяне на стока с по-високо качес¬ 
тво от уговореното. 3. В спортни съсзезания — по¬ 
добряване, повишаване на постижението на даден 
спортист при определени условия: за проявена ак¬ 
тивност, висока степен на трудност на изпълнените 
упражнения и др. [фр.] 

бонсйст и бонсйстка ж. Ч.лен на БОНСС (Българ¬ 
ски общ народен студентски съюз), 
бор^ м. Планинско иглолистно дърво с дълги листа, 
Кпиз; бориха. Видовете бор са: бял бор. черен бор, 
мура и др. 

бор2. .м. Xи^щчески елемент В — металоид, съставна 
част на боракса. [нем.<лат. Ьогах] 
боравя нсв. трх. Занимавам се, имам работа, служа 
си с нещо. Той борави, с обществени въпроси. Не бо¬ 
равя с оръжие. 

борйк^ м. сьбир. Борова гора или храсти, 
борак^ м. нар. Великденско яйце, което е „пребори¬ 
ло“, сиреч счупило другите яйца; борец, 
боракс м. хим. Бял криегален прах (натриева сол на 
тетраборната киселина), който се употребява в ке¬ 
рамиката, сзък-чарската промишленост, козметика¬ 
та и др. [лат. < от ар., перс,] 
бораксов Прил. от б о р а к с. Бораксов сапун. 
борба ж. 1. Усилие между противници да се катурне 
единият. Борба да има, бой да нлма! 2. прен. Битка, 
бой, война. В редовете на борбата да си пайда и аз 
гробът. Бот. Борба за народна свобода. 3. прен. Уси¬ 
лие, насочено към цел, към която се стремят я дру¬ 
ги; състезание. Борба за първенство. 4, прен. Усилия 
и мероприятия, насочени против нещо, Борба С ту¬ 
беркулозата. 5. прен. Стремеж за надмощие в жи¬ 
вота или в общес 1 Н 010 . Борба за оцеляване. Избор¬ 
на борба, Класови борби. 6. спорт. Състезание 
между двама по определени правила, при което 
всеки се стреми със сила и ловкост да повали дру¬ 
гия и да долепи плещите му до земята. Класическа 
борба. Свободна борба. 

борбен прил. Който проявява стремеж към борба, има 
сили и възможности за борба; боек. Противникът 
ни е ^доста борбен. 
борбсиост ж. Качество на борбен, 
борд Л 1 . 1. Странична стена на плавателен съд, особе¬ 
но горният й край. Паднал през борда на кораба. 
Корабите са застанали борд до борд. 2. Горен под 
на кораб; палуба. 3, Корпус, територия на плава- 


борса 71 

телно или въздухоплавателно средство. Изпратена 
е телеграма от борда на са.молета. 4. нов. Група 
лица, които упрашзяват, контролират дадена дей¬ 
ност; съвет, комитет. Борд па директорите, [от 
нем., англ.] 

бордей м. 1. Ниска схлупена къща. Далеч от родина, 
.. й порутен бордей, те пи?рп. Яв. 2. Изба, зимннк. 
[рум.] 

бордеи вж. бордов. 

бордеро ср. Вид разписка или опис на вложени в бан¬ 
ка пари, отпусната чужда валута и др. [фр.] 
бордо 1, ср. Вид червено вино, произвеждано в окол¬ 
ностите на град Бордо, Франция. 2. а. прил. неизм. 
За цвят, багра ^— който е тъмночервен като това 
вяно. 6. ср.'Тъмночервен цвят, багра, боя; [фр. от 
соб.] 

бордов и борден прил. Който се отнася до борд. Бор¬ 
дови съоръжения. Бордов инженер. 
бордолезов прил. О Бордолезов разтвор — който се 
състои от син камък, вар и вода за пръскане на ло¬ 
зя, овошки, зеленчуци и др. за предпазване от бо¬ 
лести. [от фр.] 

бордюр м. I. Каменен или бетонен ръб на тротоар. 2. 
Продълговата шарка пр ръба на платно, стена и 
др. [фр.] 

борец прил. Който съдържа бор^; боров. Барна кисе¬ 
лина. Борно съединение. 

борец м. I. Който взема участие в състезание по спор¬ 
тна борба. Борците излязоха на ринга. 2. Упорит, 
смел деец в политическия и обществения живот. 
Смел борец срещу фашизма. 3. Великденско яйце 
борак. 

борйка ж. Дърво бор. Бяла борика. Черна борина. 
борйклв прил. Който се олтея до борика. Борикови 
“клони. 

боримечка м. Силен човек, здравеняк (който би могъл 
да се бори с мечка). 

бдрииа ж. Смолести борови трески, употребявани за 
осветление или за подпалки. Товар борина изгорц. 
Нарп. 

борииар м. и борняарка ж. Продавач на борина, 
боричкам се нсв. нпрх. 1, Боря се на шега, без голямо 
напрежешю. Боричкат се като казлета. 2. неодобр. 
Боря се, полагам усилия за надмощие, за постигане 
на някаква користна цел. Партиите се боричкат за 
власт. 

боркйня ж. Жена борец (главно във 2 знач.). 
бдрмаш 1 ша ж. Железарски или зъболекарски инстру¬ 
мент за извъртяване, пробиване на дупки, [нем.] 
боров* прил. Който се отнася до бор*. Борова гора. 
Борови дъски. 

боров^ при.' 1 . Който се отнася до, който съдържа бор-; 
борек. Боров вазелин. О Борова вода — слаб разт¬ 
вор на борова (борна) киселина за промивка, 
боровинка ж. 1. Дребен планински храст с черни въз- 
кисели плодове, Уасс1пшт т>ти11и5. 2. Плодът на 
тоя храст. 

борса ж. 1. Учреждение, развита форма па постоянно 
действащ пазар на стоки, ценни книжа и валута. 
Стокова борса. Фондова борса. Валутна борса. Иг¬ 
рая на борсата. Борсови г/енм. 1, Тържище, пазар на 
едро, О Трудова борса — учреждение, където се 
регистрират безработните и което служи като пос¬ 
редник за търсене на работа. Черна борса — неза- 



72 борсов 


конна търговия по цени, много по-високи от опре¬ 
делените. [ит.] 

борсов прш. Конто се отнася до борса. Борсови цени. 
Борсов посредник. Борсови операции. 
борсук м. прост. Язовец, [тур.] 
борч м. разг. Дълг, задължение (главно парично). 

Плет гние, борч не гние, [тур.] 
борчески прил. Които е свързан с борба или с жела¬ 
ние, готовност за борба. Борчески народ. Борчески 
дул'. Борческа песен. 

борилия 1. прил. неизм. прост. Който има дълг, борч; 
задлъяахял. 2. като същ. м. Длъжник. Той ми е оор- 
ч^гия. 

борш м. Чорба от варено зеле, цвекло и др. [рус.] 
бгзря нсв. прх. 1. рядко. Хващам някого с ръце и правя 
усилия, мъча се да гр надвия и да го поваля на зе¬ 
мята. 2. прен. Безпокоя, тревожа, измъчвам. Съвеап- 
та го бори. Ваз. — се нсв. нпрх. I. Вземам участие, 
участвам в борба, общен. между двама човека, които 
се хващат един друг с ръце и всеки се мъчи, прави 
усилия да надвие другая и да го повали, да го при¬ 
тисне до земята. Мо.мчепшта се бореха по тревазпа. 
2. Стрс.мя се, мъча се да надвия някого, да преодолея 
нечия съпротива, да постигна определена цел. С го¬ 
лемците се не боря и им ставам сявга мост. Ваз. Бо¬ 
ря се за свободшт на народа. Борят се срещу мно¬ 
гоброен враг. 3. Състезавам се с някого за надмощие 
в някакъв спорт, работа и др. Двата отбора се бо¬ 
риха достойно. 4. Мъча се, полагам усилия да прео¬ 
долея някаква трудност, съпротивата на нещо или 
някакво ч^ство, желание и под. Борим се срещу вя¬ 
търа. Боря се с болестта. Боря се със съвестта си. 
5. За чувства, желания, идеи и под., които съществу¬ 
ват едновременно и взаимно се отричат. В душапш 
му се борят радостта и мъката, 
бос* прил. I. Който е без обуща и (или) чорапи. През 
лзтото децата ходят боси^ Обувам обувките на 
бос крак. Ще взе.меш на босия цьрву.ште. 2. Който 
не е достатъчно добре обут. Ходи гол и бос. 3. Не- 
подкован, Добитъкът е бос, а няма подкови. 4. прен. 
Неподготвен, без достатъчно познанид. Тво.чт док¬ 
тор ми се вижда доста бос. О Боса команда — 
група, множество от деца, момчета, младежи, кои¬ 
то скитат без определена цел, без работа, 
бос^ Л 1 . Човек със силно влияние и власт, ръководител 
ти предприятие, партия, организация и др. Индус- 
триа^ти босове, [англ,] 

боаинчък прил, Ума^г. от б о с, обикн. в бос-босени- 
чьк разг. — съвсем, напълно бос. 
боса^тек м. Градинско и сакснйно цвете с приятен дъх, 
което се употребява при църковни обреди, Осутит 
ЬазШеит. Боси. 1 ек много мирише, та всичко живо 
събуди. Кар.п, 

боей-тко» и боейлеков прил. Който се отнася до боси¬ 
лек, който е от босшшк ти е присъщ на босилек. 
Боси.хкова китка. 

босокрак прил. Който е с боси крака; бос, босоног, 
босота ж. 1. Качество яа бос. 2. прен. Неосведоме- 
восг, невежество. 

босогйя ж. събир. Бедни хора; беднотия, голотия. 
бостйи м. I. Нива, засадег{а с дини и пъпеши, 2. събир, 
Мною дйий и пъпеши на едно място. [перс.> 1 ур.] 
босгшджйнскя прил. Който сс отнася до бостан и до 
босганджия; бостански. 


бостанджйя м. и бостшщжннка ж- Човек, който обра¬ 
ботва или продава бостан, 
бостапшце ср. Място, където е било бостан, 
боегяпскя при, 1 . Който се отнася до бостан. О Бос- 
таиско плашило — а. Плашило в бостан, б, прен. 
Много грозен човек. 

босяк м. и босячка ж. Сетен бедняк, човек от декла¬ 
сирани т радски слоеве; скипшк, бездомник, голтак., 
[рус.] 

босячество ср. Босяците като съсловие, общност, 
босяшкн прил. Който се отнася до босяк. 
ботаник м. и ботаничка ж. Специалист по ботаника, 
ботаника мс. Наука за растенията, [гр.] 
ботанйчеа и ботанически пршн Който се отнася до бо¬ 
таника. Ботаническа градина. 
ббтевски прил. Който се отаася до Ботев, присъщ, 
СВОЙС 1 ВСН на Ботев. 

боти ми. (бота лс.) Вид обувки, високи до глезените. 

1ФР ] 

ботннкн лгн. (ботйнка ж.) Леки дамски или детски 
обувки, високи до глезените, [фр.] 
боту.тнзъм ,и. .мед. Тежко отравяне, причинено от бо- 
тулин, 1 ; 

боту.чнн Отрова, която се образува в развалени 
месни консерви, [от лат.] 

ботур 1. Дънер, пън. 2. прен. неодобр. Груб, намръ¬ 
щен, неприветлив човек. 

ботурешки нйрч- прост. Непривегливо, намръщено. 
Гледам ботурешки, 

ботурясвач нсв., ботурясам св. прх. прост. Буторяс- 
вам. ' 

ботуш м. 1. Висока до под коленете обувка. 2. прен. 

Военщина, насилие, гнет. [от фр.] 
ботушар м. Майстор, който правн ботуши; чизмар. 
боТушар 1 шца ж. Работилница на ботушар. 
ботушарски при.%. Кой го се отнася до ботушар. 
ботушарство ср. Занятие на ботушар. 
богушки .МП. (ботушка ж.) I. Умал. от б о т у ш и, 
С червените ботушки, потропва Дядо Мраз. 2. Ле¬ 
ки дамски или детски ботуши, 
ббулинг м. Спортна игра, при която тежка топка се 
търкаля или плъзга по специална дървена пътека, 
улей с цел да се съборят група от десет фигури, кег- 
ли. [англ.] 

бохем м. и бохеиа м. и ж. 1. Човек,' обикн. худож¬ 
ник, писател, артист и под., който води весел, без¬ 
грижен и безреден живот. 2. само бохема ж. събир. 
Съсловие на художници, писатели, артисти и др., 
които живеят такъв живоз. Тук се е сьбиршш лите¬ 
ратурната бохема на някогашна София, [фр.] 
бохемски прил. Който е присъщ на бохем, бохема. Бо¬ 
хемски живот. 

бохе.чство ср. Качество или поведение, живот на бохем, 
бохема, Прерарал .м.задите си години в бо.хе.мство. 
бохемст|ву]вам «се. нпрх. Водя живот аа бохем. 
бохча ж. 1. разг. Четириъгълен къс, парче плат за 
увиване и покриване. 2. Вързоп дрехи или други ве¬ 
щи. О Бохча тютюи (и съкр. бохча ж.) — вид ви¬ 
сококачествен дребнолист тютюн, [тур.] 
боxча^тьк м. нар. Сватбени дарове, вързани в бохча, 
които се дават на едно лице. [тур.] 
боц межд. I. Възклицание, с което придружават бод- 
ване с пръст при игра е малко дете. 2. разг. Като 
сказ. — боцвам, боцка. 

ббцвам нсв., ббцна св. прх. разг. Бода, богцсам веднъж 
или поединично. 

боцкам нсв. прх. разг. Бода леко. с нешо остро върхо. 



ббцна вж. б 0 ц в а м. 

боцман л*. Старти сержант или старшина от флотата, 
бочец при/ 1 , диал. Страничен. ЬЪчна врата. 
ббмнни м. Клинообразно парче плат, което ес поставя 
между предната и задната част на дреха, за да ста¬ 
не надолу по-широка. 

бошлаф м. разг. Празни, безсъдържателни приказки: 
лъжа, [от тур,] 

бой лс. 1, Вещество за багрене, оцветяване. Бяалсна 
бой.. 2. Багра, цвят. [тур.] 
бояджвйннца ж. Работилница за боядисване, 
бояджийска при.я. Който се отнася до бояджия, 
боядншйство ср. Занятие на бояджия. 
бояджя.тьк м, прост. Бояджийство, [тур.] 
бояджия м. и бояджйкка ж. I. Занаятчия, майстор, 
който боядисва прежди, платове, степи и др. 2. Чо¬ 
век, който прави или продава бои. 3. разг. неодобр. 
Човек, който (често и безпринципно) мени полити¬ 
ческите си убеждения, партийната си принадлеж¬ 
ност. 

боядасвам нсв., боядисам «г. пр.с. Придавам багра, ппят 
на нещо, покривам нещо с боя; багря. Ще дам да .им 
боядисат преждата. Боядисвам вратите и прозорци- 
■ те. — се 1. вьзвр. Мажа части от лицето или главата 
си с боя, червило и др. Това момиче много се боядис¬ 
ва. 2. шгрх. неодобр. Меня политическите си убежде¬ 
ния, партийната си принадлежност, 
боязлив прил. Който се бои. койго се плаши; плах, не¬ 
решителен. 

боязлнвост ж. Качество на боязлив, 
боязън ж. Чувство на страх, на смущение. Не изпит- 
ка.ч никаква боязън. 

66як еж. 6 о е к, 

боялия приа. неш.ч. разг. 1. Койю е боядисан, обаг¬ 
рен. Бо.чяия покривка. 2. Който може да боядисва, 
да багри. Бо.ч.4ия грозде, [тур.] 
боя се нсв. нпрх. Страхувам се. Боя се за живота си. 
Той се ле боеше, под небето спеше. Ваз. Мокър от 
дъжд се не бои. Погов. 

браня МС. Приспособление за заключване на врата. 

Вътрешна брава. Секретна брава. 
брава ж. Единица дребен добитък, обикн. овце, кози; 

глава. Брави и.ча две хиляди и коне петстотин. Ваз. 
бравнрам нсв. прх. кииж. Пренебрегвам нещо заради 
показна смелост. Бравират общественото мнение. 
[от фр.] 

бравйснмо межд. За израз на най-висока степен на 
одобрение, [ит.] 

брйво межд'. За израз ца одобрение; отлично, превъз¬ 
ходно. Брава, Райно,,. — каза приветливо Огнянов. 
Ваз. [ит.] 

брада ж. 1. Крайната предна част на долната челюог. 

’ Ударил го по брадата, та му изкривил челюстта. 
2. Месеста част под долната челюст. Отпуснал е 
вече две бради. 3. Дълги косми, които покриват 
долната част на лицето у мъжете. Оставям си бра¬ 
да. Педя човек, лакът брада. 4. Косми по лицето, 
които се бръснат. Никне .му вече брада. На такава 
брада такъв бръснач. 5. прен. Всякакъв космен, 
влакнест израстък. Козя брада. Брада на царевица. 
Брада на лук. О Козя брада — вид дребен киселец, 
брадавица ж. Малък плътен неболезнен израстък по 
кожата. 

брадавичав прил. Който има брадавици, 
брадат прил. Който има брада (в 3 и 5 зпач ). Брадат 
козел. Б 1 юдат корен. О Брадата лъжа — мно [0 ю- 
ляма. 


браннически 73 

брйдва ж. Инструмент за сечене на дърва; секира. 
брадвар м. Който прави брадви или работи с брадва, 
брадясал прил. Комуто е порасла брада, не се е об¬ 
ръснал. 

брадясвам нсв., брадасам св. нпрх. Обрасз вам с брада 
(в 4 знач.), оставям брадата си необръсната. 
бразда ж. 1. Изоран от плуг или рало в земята пли¬ 
тък ров. Морен орачът е пивата сееше, сееше в ров¬ 
ки бразди. Ваз. 2. прен. Дългй рязка, бръчка. Дълбо¬ 
ка бразда разполовяваше челото му. 3. прен. Струя, 
струйка или следа от нещо протекло (кръв, пот, 
сълзи и др.). Бразди от пот имаше по лицето му. 
браздулйца ж. Струя или следа от струя. Браздулици 
от пот шарят изгорялото лице на стареца. Е.Пел. 
браздя нсв. прх. Правя, прокарвам бразди; ора. Трак¬ 
тори браздят полето. 

, браико .м. диал. Бранно. 

бранно .м. диал. 1, Обръщение към по-млад девер. 2. 

Обръщение към мъж от простолюдието, 
брак^ м. [Официално свързване за] съв.местен семеен 
живот на мъж и жена. Встъпвам в брак. Сключихме 
граждански брак. Несполучлив брак. 
брак^ м. 1. Бракуване. 2. Недоброкачествена продук¬ 
ция. негодна стока. [пем. > рус.] 
бракмй ж. разг. Нещо старо, износено, негодно за 
употреба, [тур.] 

бракониер м. Който ходи на лов в забранени места 
или през забранено време, [фр.] 
бракониерство ср. Незаконен, непозволен лов. 
бракониерст|ву|вам нсв. нпрх. Върша бракониерство, 
бракоразвдд м. Разтрогване на брак; развод, 
бракоразводен прил. Който се отнася до бракоразвод. 
Бракоразводни дела. 

бракосъчетавам лее., бракосъчетая св. прх. Извърш¬ 
вам бракосъчетание, свързвам в брак. — се нпрх. 
Встъпвам в брак. 

бракосъчетание ср. Церемония, обред за брачно саър- 
^ зване. Къде ще стане бракосъчетанието?^ 
бракосъчетая вж. бракосъчетавам, 
бракувам нсв. прх. Обявявам нещо за недоброкачест¬ 
вено, негодно, изхвърлям из употреба, 
брамйи и (рядко) брахман .и. Член на най-висшата, 

• жреческага хиндуиехка каста, [от санскр.] 
брамйиски прил. Който се отнася до брамин. Брамин- 
ска каста. 

бран ж. старгм. Война. 

браий ж. Оръдие за повърхностна обработка на поч¬ 
вата (разбиване на буци, разрохкване) чрез дискове, 
шипове и др. . 

бранен прил. Който се отнася до бран. Бранни доспехи. 
Бранни полета. 

бранител м. 1. Който брани, защитава някого; пазач, 
защитник, пазител. На слабите бранител. Ваз. 2. 
спорт. Играч от защитата; защитник, 
браница ж. събир. диал. Стадо овце или говеда, заку¬ 
пени за угояване и клане; суват. 
браничар м. диал. Човек, който събирал овце или го¬ 
веда за угояване и клане; джелепин. 
бранище ср. Запазена от сеч гора. Около селото има¬ 
ше обширни бранища. 

бранник м. и брйниичка ж. 1. само м. Войник, воин. 
2. Член на организацията „Бранник" у нас преди 
9ЛХ.1944Г. 

бранинчески прил. Който се отнася до бранник. ■ 




74 браносвам 

брандсвам исв., браносам се. прх. Бранувам, 
брантйя ж. 1. диал. Изоставена, необработвана нива 
или лозе. 2, прост. Стара мома или жена. 3. разг. 
презр. Развалена жена, развратница, [тур.] 
бранувам нсв. и се., прх. Обработвам почвата с брана; 
браносвам. 

бранш м. Дял, клон в търговия, производство, занаят 
и др. [фр.] 

браншов прил. Който се отнася до бранш, 
браня псе. прх. 1. Защитавам. Три деня младите дружи¬ 
ни как прохода бранят. Ваз. 2. Предпазвам. Бронята 
^ му брани гърдите. 3. Възпирам. Брани кучето, че ще 
ухапе човека! 4. нар. Забранявам. Кой ти брсти да 
пиеш, но с мярка. 5. прен. Застъпвам се за някого; зак¬ 
рилям. Брат сестра брани. — се нсв. вьзвр. и взаим. 
Защитавам се, пазя се, предпазвам се. 
брасл^ м. Гривна, [фр.] 

брат .и. I. Всеки от синовете на едни родители, една 
майка или един баща спрямо другите им деца. 
Шестима я братя не вричат. П.П.Сл. Брат брата 
не храни, тежко му който го няма. Погов. Приве¬ 
ден (природен) брат. 2. прен. Сърдечно близък чо¬ 
век. Тежко, брате, се живее между г.^упци неразб¬ 
рани. Бот. 3. Монах, калугер по отношение на 
другите монаси. Братята в манастира не се по- 
гаждаха. 4. Другар, събрат. Те бяха братя по оръ¬ 
жие. 5. разг. Приязелско обръщение към мъж; 
братко. 6. Всяко от две или повече стъбла,, стръка, 
израсли от един корен. О Прихващат* ме братята, 
братанец м. и брат^нца ж. Братов син или дъщеря; 
племенник, племенница. 

братгае ср. спец. При житните растения — образува¬ 
не, пускане от един корен на допълнителни стръко¬ 
ве, стъбла; братимене, братясване. 
бр^тец .и, 1. Умал. от б р а т. 2, нар. По-млад девер; 
драгинко, 

братнмя нсв. и св. I. нпрх. От една семка или от един 
корен пускам няколко стръка; братясвам. 2. прх. 
Побратимявам. — се нпрх. Побратнмявам се, 
братко м. 1. Гальовно обръщение към брат. 2. разг. 
Приятелско обръщение към мъж; брате. С-пушай, 
братко, помогни ми. 

братле ср. I. Умал. от б р а т; братче. 2. разг. Свойс¬ 
ко обръщение към мъж; братко, братче. 
братов I. прил. Който е на брат (в 1 знач.). Братово 
дете. Братова нива. 2. като същ. братови ми. Домът 
и семейството на женен брат. Отиде у братови си. 
братовица ж. нар. Братова жена; буля. 
братовчед м. и браювчедка ж. Син или дъщеря на 
бащин или майчин брат или сестра. О Втори бра¬ 
товчеди — деца на първи братовчеди. Първи бра¬ 
товчеди — деца на братя и сестри, 
братолюбец м. Човек, който обича брата си или 
ближния си. 

6рато;[к>6йв прил. Който има качества или е присъщ 
иа братолюбец. 
бр«го.тк)б 1 к ср. Братска обич. 
братоубнец .ч. Който е убил, погубил е брата си. 
брятоубияетвея при. 1 . Който с свързан с братоубийст- 
во. Братоубийствет война. 
брагоубийство ср. Убийство, погубване на своя, собс¬ 
твения брат. 

брагенл прил. Който е. присъщ на брат, който се от¬ 
нася до брат, братя. Братска обич. Братска делба. 


О Братска могила —■ обща гробница ка загинали, 
братство ср, 1. Кръвно родство между братя. 2, Сго¬ 
вор, близост, разбирателство между хора и народи. 
Братство, равенство и свобода. Братството меж¬ 
ду българи и руси е вечно. 3, събир. Група, сдруже¬ 
ние, общност от хора с еднакви идеи, работа, ин¬ 
тереси и др. Пишещо братство. Свещеническо 
братство. Охридско братство. 4. Калугерите от 
едр 1 н манастир като цяло. 

братувам нсв. нпрх. Живея с някого като с брат; дру¬ 
гарувам, 

братушка м. Сърдечно именуване и обръщение към 
руски войник, руски човек, [от рус.] 
братче ср. 1. У.шгл. от б р а т; братле. 2. разг. Свойс¬ 
ко обръщевние към мъж; братко, братле, 
братясвам нсв., братясам св. нпрх. Братимя (в 1 знач.). 
брйунпв при. 1 . О Брауново движение физ. — непрекъс¬ 
нато безредно движение на дисперсни частици в 
течност игш газ. [от аигл. соб.] 
брахмаи вж. брамин. 

брахманизъм м. книж. Една от най-сгарите религии 
на робовладелското общество, възникнала в Ин¬ 
дия. [от санскр.] 

брачен прил. Който се отнася до бракГ Брачен жи¬ 
вот. Брачна церемония. 

брашнар м. и брашнарка ж. Търговец на брашно, 
брашна реки прш 1 . Който се отнася до брашнар. 
брашнен прил. 1. Направен от брашно. Брашнена ка- 
шица. 2. Предназначен за брашно, в който се държи 
брашно. Брашнен сандък. 3. Посипан или набит с 
брашно. Брашнени гащи. О Брашнен чувал — за 
нещо или някой, от когото винаги може да се взе¬ 
ме, да се получи оше нещо, който е неизчерпаем 
източник на нещо, обикн. пари или други облаги, 
браишеннк ,м. Голям дървен съд за брашно; брашник. 
браив 1 еня нсв. прх. Цапам или покривам, посипвам, 
набивам с брашно. — се нпр.х. 1. Цапам се, покри¬ 
вам се, посипвам се с брашно. 2. Беля се от сипа¬ 
ница или друга кожна болест, 
брашнест пршг. О Брашнеста мана — гъбна болест по 
някои расгения, при която листата, стъблата и пло¬ 
довете им се покриват с бял пухкав налеп, 
брашийк м. Брашненик. 

брашно ср. I. Смляно на прах жито, царевица, ръж и 
др. Бя.ю брашно. Царевично брашно. 2. Изобщо Не¬ 
шо стрито на срах. О Два острм камъка брашно не 
мелят — за несговорчиви хора, които не се разби¬ 
рат и не могат да вършат обща работа. На браш¬ 
ното евпш*, на триците скъп, 
брашовски прил. Който е свързан с Брашов, град в 
Румъния. Брашовски сандък. 
бре* част. 1. В обръщение (самостоятелно или при 
съществително име) — за израз на фамялиарност, 
близост или за усилване. Къде се дянахте, бре? Ела 
бре, сине! Много си бил умен, бре! 1. като сз,; а. За 
свързване на еднородни части в простото изречение 
или на прости изречеш 1 я в едно сложно. Отидохме 
при него и бре така, бре инак, съгласи се човекът, б. 
В нарошпггс песни — за допълване; та, та па, че 
оше, дори. Сърце мъжко, мъжко бре юнашко, в. Без 
особено значение, заради размера яа песента. Кат 
я видя бре мама ц, плесна ръце, засмя.за се й. 
бре2 или удвоено бре-бре межд. I. За израз на изне¬ 
нада, учудване или недоволство, досада, яд. Бре. 
що се е свят насъбрал! Бре-бре-бре. какво е това чу- 
до! Бре. да му се не види! Бре, ти ли ще ми кажеш? 
2 . Провикване при народни песни и хора. 



бреговй ррил. Който се отнася до ^ряг (в 1 знач.}- 
гова охрана. Брегова артилерия, [рус.] 
брсжнще ср. Увел, от б р я г. 

бреза ж. Дърво с бяла кора и тънки клони, Ве1и1а 
а1Ьа. 

брезак м. Гъста гора от брези. 

брезент м. Плътен, груб, понякога пропит със смола 
плат за покриване н предпазване от влага, [от хол.] 
брезентов и брезеитен прил. Направен от брезент, 
брезов прил. Който се отнася до бреза. Брезова гормч- 
ка. 

брей* част, В обръщение, самостоятелно или при 
съшестЕително име — за подчертаване на фами- 
лиарност при покана, напомняне или забрана. 
Брей, хора, какво става там? Да не плашиш деца¬ 
та, брей! 

брей^ межд. За израз на: а. Възражение, несъгласие 
или недоволство. Брей, много важно! б. Учудване, 
изненада. Страшен човек, брей! в. Радост, задовол¬ 
ство. Брей че хубава жена! 
брекина ж. Горско дърво от рода на крушите с дреб¬ 
ни жълточервени плодове с приятен вкус, ЗогЬпз 
^ошппаИз. 

бр^ме ср. 1. Товар колкото може да носи наведнъж 
човек или добиче. 2. прен. Грижа, твгота, мъка. 
Животът е за мене непосилно бреме. 
бременен прил. I. За жена или женско животно — кой¬ 
то е с плод в утробата; непразен, труден, тежък. 2. 
прен, В който пешо се заражда, назрява, съществу¬ 
ва и може да се прояви, да възникне. Всяка радост 
е бре.шнна с мъка. П.Пен. 

бременност ж. 1. Състояние на бре.менен. 2. Времето 
от зачеване до раждане. 

бренди ср. Концентрирано алкохолно питие, подобно 
на коняк, [аетл.] 

бренен прил. стария. Тленен, земен, краткозт^аен. 
бретон м. Спусната над челото и подрязана в- права^ 
линия коса на момиче, [фр.] 
брецам нсв. нпрх. За бивол — издавам присъщия си, 
характерен глас, звук; рева. 
брецвам нсв., брецна св. нпрх. Брецам веднъж или по¬ 
единично. 

бримвда ж. 1. воен. Войскова единица от два полка. 
2. Колектив за определена трудова задача, Строи¬ 
телна бригада. 3. Организирана група от студенти, 
ученици и др. за извършване на определена работа. 
Младежка бригада по залесяването. 4. разг. Орга¬ 
низиран, обикн. доброволен и безплатен колекти¬ 
вен труд за извършване на определена рабога. 
Отивам на бригада, [фр. <ит,] 
бригаден прил. Който се отнася до бригада. Бригаден 
командир. Бригадна организация на производството. 
бригадир м. и бригадйрка ж. 1, Член на бригада. 2. 
Ръководител на бригада. 

брш адирски прил. Който се отнася до бригадир. Бри¬ 
гадирска песен. Бригадирски труд. 
бриг ади регво ср. I. Участие в бригада. 2. Длъжност и 
работа на бригадир, 

бридж м. Вид игра на карти, Спортен бридж. См7г1е- 
заиия по бридж, [англ,] 

брнджор м. Човек, койго играе бридж, участник в иг¬ 
ра на бридж. 

бриз Тих морски вягър, който през деня духа от 
морето към сушата, а през нощта обратно, [фр,] 
бризшгтеи прил. воен. За снаряд, граната — който се 
пръска на множество малки късове, парчета още 
във въздуха. [фр.| 


броен 75 

брикетен прил. Който се отнася до брикети. Брикетна 
фабрика. 

брикети мн. (бригеет лг.) Блокчета с правоъгълна или 
друга форма от слепени и пресовани ситни каменни 
Бъг.лища, кюспе и др. [фр.] 
брикетирам нсв. и св., прх. Правя на брикети, 
брилянт м. 1. Обработен, шлифован бял диамант. 2. 
прен. Нещо блестящо, скъпоценно. 3. Вид гладък и, 
лъскав плат, обикн. за подплата. Престилка от 
брилянт, [фр,] 

бршгягггеи прил. 1. Който се отнася до брилянт (в 1 
знач.), който е от брилянти или е присъгц на бри¬ 
лянт. Брилянтен пръстен. Брилттена огьр.шца. Бри¬ 
лянтен блясък. 1. прен. Изключително фин, изящен. 
Музикант с брилятта техника. 3. Който е направен 
от брилянт (в 3 зггач.). Брилянтеии престилки. 
брнля 1 ггйн м. Помада или течност, с която се маже 
косата, за да приляга и да блести, [фр.] 
бргглянтов прил. Брилянтен (в 1 и 3 знач,). 
брймка ж. 1. Всеки от свързаните един с друг клупо¬ 
ве, кръгчета от конец, образуващи плетиво, нещо 
изплетено. 2. Изпусната нишка на чорап. О Ловя 
(хвагиам) бримки заплитам разплетени бримки 
на плетиво, чорап, 
брймча нсв. прх. Правя на бримки, 
брнтанегг ^и. и бритаика ж. Човек от основното насе¬ 
ление на Великобритания, гражданин на Велико¬ 
британия. 

британски прил. Който се отнася до британец и до Ве¬ 
ликобритания. Британска и.\терия. О Британска 
обгцггост — оргагшзация, общност от цезависими 
държави, части от бившата Британска империя, 
брнфипг м. книж. 1. Кратка, сбита информация пред 
журналисти за дадено събитие, правителствено ре¬ 
шение и под. 2. Кратък инструктаж, [англ.] 
брич м. Вид панталони за езда, в бедрата широки, а 
от коггенете надолу тесни, [англ.] 

-бримка ж< 1. Вид лека конска кола за пътници. 2. 
разг. пренебр. Стара, износена кола, автомобил. 
[рус.<ит.] 

брйша нсв. прх. разг. Бърша, трия, изтривам. Пише и 
бршие. , 

брод м. Място в река, където може да се прегази. 
Дълбока вода брод няма. 

бродерия ж. 1. Везани работи. 2. Везане, везба. [фр.] 
бродирам нсв. и св., прх. Веза. 

брбдггик м, и бродница ж. 1. Мъж или жена, които 
бродят нощем и правят магии. 2, Според народно¬ 
то поверие— упльген мъртвец или дух на мъртвец, 
който броди нощем без покой. Душата ти 
бродник да стане. П.П.Ст. 

бродя нсв. нпрх. 1- Ходя, обикалям, кръстосвам. На 
нощта неверна верен емн — бродя аз бездомен и са¬ 
мин. Деб. 2. За призрак, дух, бродник — скитам, 
блуждая, В късна нощ блуждаят зли духове и брод¬ 
ници. 

бродяга м. Скитник, [рус.] 

броеж м. Броене, Ще приеме вещите под броеж. 
броен прил. Който се отнася до брогг, броене. 
О Брпйпа система мат. — начин за изразяване и 
означаване на естествените числа с помощта на 
краен брой цифри. Десетична бройна система. 
Бройна ^рма грам. — форма за мн. число на същ. 
имена от м. род, които са употребени след числи- 



76 броен 

телно име или местоимение за количество, иапр.: 
два стола, няколко човека, колко лева и под. Числи-, 
телио бройно грам, — което означава брой, коли¬ 
чество. 

брош прал. Който е определен и не голям по брой. 
Броени дни лесно свършват. Всичко стана за броени 
минути. Вълкът яде и броено. Погов. 
броеница ж. Нанизаш на връв обли или длъгнести 
зърна от кехлибар, седеф, кост и др., които се пре¬ 
мятат за развлечение. 

броеница ж, 1. Много броене. 2. Вид детска игра. 
броеинчен прил. Който се отнася до броеница. Брое- 
нично зърно. 

броец м. 1. Служител, чиновНик, чиято работа с да 
брои пари. 2. Човек, чиято работа е да брои нещо; 
брояч. 

брожмше ср. Кипеж, недоволство, вълнение всред об¬ 
ществото. След войната революционното брожение 
се засили, [рус.] 
броител .м. Броец, брояч. 

брой м. 1. Определено количество единици от нещо; 
число, чет. Броят на учениците е голям. Те са мал¬ 
ко на брой. 2. Отделно поредно издание на вестник, 
списание и под. Неделен брой на вестник. 3. Бройка. 
О В брой — за плащане: в пари, веднага. Без брой 
— извънредно много; безброй, безчет, 
бройка ж. Отделна единица от множесгво еднородни 
неща, от еднородно множество, Книгата е отпеча¬ 
тана в ШЮ бройки. Получ14хме 10 щатни бройки. 
бройлер м. Пиле, отгледано в птицеферма за месо. 
[англ.] 

брбйлерен Прил. от б р о й л е р. Бройлерпо произ¬ 
водство. 

брокйт м. Плътен, тежък копринен плат с втъкани 
златни и сребърни нишки или извезани богати ор¬ 
наменти. [от ит.) 

брокер м. Посредник при сключване на (търговски) 
сделки; борсов посредник, борсов агент, [англ.] 
броксрски Прил. от б р о к е р. Брокерска къща. 
бром 1. Химически елемент Вг — червенокафява 
течност с неприятна задушлнва миризма. 2. разг. 
Бромово съединение, препарат, който се използва 
в медицината като успокоително средство, [гр.] 
бромов прил. Който се отнася до бром. Бромови съе¬ 
динения. Бромов препарат. 

бронебоен при.г. воен. Конто пробива броня. Бронебоен 
снаряд. Бронебойни патрони. 
броневак м. Войник шш офицер от бронирана войс¬ 
кова част. 

броиевй прил. Брониран, Бронева машина. 
броиенбеец м. 1. воен. Защитен с броня тежко въоръ¬ 
жен военен кораб. 2. зоол. Покрито с рогова броня 
бозай но животно, което живее в пустинните облас¬ 
ти на Южна и Средна Америка, 
броиетранспортьор м. воен. Брониран автомобил за 
превозване иа пехота на бойното поле. 
бронз м. I. Сплав от мед и калай (или друг метал) 
със златиегожълт цвят. 2. Боя от жълт или бял ме- 
та.чсн прах. Златен бронз. Сребърен бронз, [от ит.} 
броязйрам жв. и св., прх. На,мазва.м с бронзова боя. 
бронзов прил. I. Направен от брош. Бронзова камба¬ 
на. Бронзов медал. 2, Който има, наподобява цвета 
на бронз; жьтгокафяв, златистокафяв. Бронзов за¬ 
гар. Бронзово лице. О Бронзова еиоха (ера); бронзов 


век — период от исгорията на човечеството, когато 
оръдията на труда са били изработвани оз мед и 
бронз. 

бронирам нсв. и св,,,прх. Покривам с броня (във 2 
знач.). 

бронирам прил. 1. Снабден, покрит с броня (в 1 и 2 
знач.). Брониран кораб. Брониран автомобил. Брони¬ 
рана жилетка. 2. Съставен от танкове и други за¬ 
щитени с броня бойни машини. Бронирани войски. 
Брониран полк. 

бронхи мн. анат. Разклонения на дихателната тръба 
в белите дробове, [гр,] 

бронхн^еи прил. Който е свързан с бронхите. Брон¬ 
хиална астма. 

бронхит м. мед. Възпаление на слизестата ципа на 
бронхите. Остър бронхит. 

бронхопневмония ж. мед. Възпаление на белите дробо¬ 
ве, пневмония, която започва от бронхите, [от гр.) 
броня ж. I. Защитно метално облекло (в средновеко¬ 
вието). Рицарска броня. 2. Дебела защитна метална 
обвивка на военни кораби, бойни машини, автомо¬ 
били и др. 3. Дебела костна или люспеста защитна 
обвивка у някои бозайници. 4. прен. Зашита. Гор- 
достта му е броня ереизу хорските нападки. 
брош м. Тревисто растение, с чиито корени боядисват 
в червено или оранжево, КиЬ1а бпсШгит. 
брошйрам нсв. и св., прх. Съшивам или слепвам и об- 
рязвам коли на книл а. [от фр.] 
брошка ж. Женско украшение, обикн. от метал, прик¬ 
репено на гърдите чрез закопчаване, [фр.] 
брош^ ж. Малка, тънка, обикн. неподвързана кни¬ 
га, посветена на някакъв злободневен, актуален 
пробле.м. [фр.] 

броя нсв. 1. нпрх. Казвам, изреждам числата в техния 
естествен ред. Броя до сто. Детето не може да 
брои. 2. прх. Определям количеството, броя, число¬ 
то на единиците в дадено множество. Броя пари. 
Броя дните. 3. пр.х. преп. Смятам, считам. И него 
ли броиш за мъж? 4. прх. разг. Давам пари, пла¬ 
щам. Колко бона си броил за къщата? 5. нпрх. разг. 
Имам в състава си; наброявам. Селото брои трис¬ 
та къщи. 6. прх. жарг. Наблюдавам, следя, шпио¬ 
нирам някого, ^ се 1. вьзвр. Смятам и себе си, вли¬ 
зам в броя. Да сме повече, брой се и ти. 2. нпрх. 
Смятам се, считам се. И той се брои за гражданин. 
О Броя залците някому — свиди ми сс, че го 
храня, издържам, та държа сметка колко яде. На 
пръсти {X броим — малко сме на брой. Пилцнте (пи¬ 
летата) се броят наесен — за подчертаване, че ре¬ 
зултатът от нещо се вижда накрая, 
брояч м. 1. Човек, който брои нещо; броец. 2. Апарат, 
който брои, отчита посетители, телефонни разгово¬ 
ри и др. 3. жарг. Човек, който наблюдава, следи, 
шпионира някого. 

брулвам нсв., брулна св. прх. Бруля веднъж иди пое¬ 
динично, бруля малко, в малко количество, 
бр^ля нсв. прх. 1. Събарям плодове от дърво с прът 
или с камъни. Бруля орехи. 2. За вятър — удрям 
силно, шибам. Цяла нощ вятър го брули. Вятърът 
брули .шцата ни. 

брус м. Изгладен къс зърнест камък за точене на се¬ 
чива. 2. диал. Четвъртит (длъгпест) къс, парче от 
някаква твърда еднородна материя. Брус сланина. 
брусийиа ж. 1. Болест дребна шарка; морбили. Дете¬ 
то е болно от брусница. 2. Червена боровинка, 
бруст м. спорт. Стил на плуване по гърди, при който 
ръцете се изнасят пред главата и с двгге едновре- 



мемно се загребва назад и встрани под повърхност¬ 
та на водата, [нсм,] 

бруствер м. воеи. Земен защитен насип по предната 
страна на окопа, [нем.] 

брутален прил. Безогледно груб, неучтив, невнимате¬ 
лен. Брутален човек. Брутална постъпка, [фр.] 
брут^ност ж. Качество или проява на брутален; гру¬ 
бост, насилие, 

брутен Прил. от. б р у т о. Брутно тегло. Брутен до¬ 
ход. Брутен национален продукт. Срв, нетен, 
бруто ср. 1. Тегло на стока заедно с опаковката. 2. 
Обща сума, общ доход (без приспадане на разнос¬ 
ки, удръжки и др,). Срв. н с т о. [ит.] 
бръв ж.. диал. Мост от само едно препречено дърво. 

Сбъркал се като куче на бръв. 
бръз бърз. 

бръквам нсв., бръкна се. нпрх. Бъркам веднъж или по¬ 
единично'. Бръкнал си в джобовете. Не ми бъркай в 
душата. — се нпрх, разг. 1. Бъркам в джоба си. 2. 
Давам пари, плащам. Бръкни се по-дълбоко. 
бръмбазък м. 1. Малък бръмбар. 2. Дребна, непотреб¬ 
на вещ; дреболийка, дреболия, 
бръмбар Л 1 . Едро твърдо крило насекомо, което при 
хвърчене бръмчи, Со1еор1ега. Майски бръмбар. 
Бръмбар кьрояд. Колорадски бръмбар. О Влязъл мя 
е бръмбар а главата разг. — втълпил съм си нещо, 
някаква неразумна мисп,л, която ме безпокои неп¬ 
рестанно. Имам бръмбари в главата си разг. — а. 
Постоянно ме занимават неясни, объркани, празни 
мисли, б. Глупав съм. 

бръмвам «се., бръ.мна св. нпрх. Започвам да бръмча, 
бръмча от време на време, за кратко. Муха да 
6ръ.‘лне, ще се чуе. О Не давам .муха да бръмне 
разг. — не позволявам никакъв шум. 
бръмкам нсв. нпрх. Бръмча леко, тихо и с прекъсване, 
бръмча нсв. нпрх. Издавам еднообразен трептящ звуК, 
шум (за бръмбар, муха, пчела, самолет, мотор). В 
градината брь.ичат пчели. 

брънка ж. 1. Металически пръстен, халка, 2. прен. 
Всяко от поредица, верига събития, действия, мис¬ 
ли и др. , 

бръсвам нсв., бръсна св. прх. Бръскам веднъж или по¬ 
единично. , 

бръскам нсв. прх. 1- Мета леко, небрежно, отгоре-от- 
горе. 2- Удрям леко. 

бръсна* нсв. 1. прх. Със специален нож, бръснач режа 
косми ниско до кожата. Бръсне си главата. 2. нпрх. 
За студен вятър духам силно, 3. прх. разг. В от¬ 
рицателно или въпросително изречение — зачитам, 
уважавам, Тук никого не бръснат. —^ се «ьзвр. и 
нпрх. Бръсна се при бръснар. 
бръсна^ вж. бръсвам. 

бръснар м. и бръснарка ж. Човек, чийто занаят е да 
бръсне и да стриже. 

бръснарница ж. Заведение, където бръснат и стрижат, 
бръснарски прил. Който се отнася до бръснар. Бръс¬ 
нарски занаят. Бръснарски салон. 
бръснат прил. Който е с ниско, гладко орязани косми 
по кожата, обпкн. на'лицето. Не мога за изляза, за- 
щото не съм бръснат. 

бръснач ,и. Специа.гтен осп.р нож за бръснене. Реже 
като бръснач. 

бръснене ср. Действие по ал. б р ъ с н а. Ножчета 
за бръснене. Колко струва едно бръснене? 
бръснещ прил. Обикн. в съчет. бръснещ полет — по¬ 
лет на самолет с голяма скорост на малка висо¬ 
чина. 


будизъм 77 

бръст м. и ж. Зелени клонки и листа от дървета като 
храна за добитък; бръстина, 
бръстина ж. диал. Бръст. 
бръст^ам нсв. прх. диал. За добитък — бръстя. 
бръстя нсв. прх. 1. Давам на добитък бръст. 2. За коза 
или друг добитък — я.м, храня се с бръст. 
брътв^ м. 1. Безсъдържателно говорене, приказваие; 
брътвене, дърдорене, бръщолевене. 2. обикн. мн. 
Празни, безсъдържателни приказки.. 
брътвя нсв., нпрх. и прх. Говоря неразбрано, приказвам 
празни и безсъдържателни неща; бръщолевя, дърдо- 
ря. Героите в пиесата Орьтвят за какво ли не. 
бръчка ж. Гънка или следа от гънка на кожа, плат и 
др. Бръчки по лицето. Па^гтпто му е са.»о бръчки. 
бръчкав прил. Покрит с бръчки, набръчкан. Брьчкаво , 
лице. 

бръчкам нсв. прх. Правя нещо на бръчки; бърча. — се 
нпрх. Става.м на бръчки. 

бръчинк м. 1. Вълненик, 2. Широк надиплен сукман, 
бръшлт м. Вечнозелено увивно растение, Небега 
ЬеИх. 

бръшлянов прил. Който се отнася до бръшлян. Брьш- 
лянов лист. 

бръщолевя нсв., прх. и нпрх. Говоря, приказвам нераз¬ 
брано или безсмислено; дърдоря, плешя, брътвя. 
брюнет ли и брюнетка ж. Човек с черна коса и тъмни 
очи. 1фр,] 

бряг, брегът м. 1. Място, земя край вода; крайбрежие. 
Морст бряг. Речен бряг. 2. Земно възвишение, ви¬ 
сок отсечен край на земна повърхност. ЬрЯг на ур¬ 
ва. 3. Земя,' суша. Моряците с.пязоха на брега. 
бряз прил. Който е с бяло петно на челото. Брези би¬ 
воли. • . 

бряст Едро клонесто дърво с черна грапава кора, 
ТЛтиз. 

брястов прил. Който се отнася до бряст. Брястова го¬ 
ра. Брястова маса. 

б^ба ж. 1. Отглеждана от човека гъсеница на копри¬ 
нената пеперуда, която вие пашкули, Копринена бу¬ 
ба. Храня буби. 2, дет. Всяка дребна пълзяща жи¬ 
вотинка; буболечка. 3. Въображаемо страшилище, 
с което плашат децата. 

бубар м. и бубарка ж. Човек, който отглежда, храни 
буби. 

бубарцнк ж. Помещение за отглеждане на буби; бу- 
барница. 

бубарница ж. Бубарник. 

бубарство ср. Отглеждане на буби, производство на 
пашкули. 

бубен Прил. от б у б а (в 1 знач.). Бубено се.че. 
бубол^а ж. 1. Дребно пълзящо насекомо. 2. прен. 

Кротък, безобиден човек, 
буботя нсв. нпрх. Боботя. Печката буботи. * 
будалй ж, разг. пренебр. Наивен, глупав човек; глу¬ 
пак. [тур.] 

будалкам нсв. прх. раз^. Залъгвам, подигравам няко¬ 
го, правя си шега с някого. — се нпрх. Държа се 
несериозно, шегувам се с някого, 
буден прил. 1, Който не е заспал, не спи. Цяла нощ 
стои будна да го чака. 2. Прекаран без сън; безсъ¬ 
нен. Будни }ющи.,Ъ. прен. Природно умен; схватлив, 
интелигентен. Буден човек. Будно дете, 
будизъм м. Една от основнизе релш ии, възникнала 
през VI в. преди н. е. в Индия, [от соб.] 



78 будилник 

\ 

будилник м. Часовник с приспособление, механизъм 
да звъни в определен час. 

будист м. в будйсгка ж. Човек, който изповядва бу¬ 
дизма. 

будисти прил. Който се отнася до будист и будизъм. 
Будистки храм. 

будител м. Просветен деец през време на Възражда¬ 
нето, Ден на народните будшпели. 
будка ж. I. Малка дъсчена постройка за пазач, часо¬ 
вой. 2. Малка продзвница. Вестшкарска будка. 
[нем.>рус.] 

будкаджня м, и булкаджийка ж. разг. Продавач в 
будка. 

будност ж. Качество иди състояние на буден, 
будоар м. Изящно подредена тоалетна и гостна стая 
на богата жена. в която се приемат само най-близ¬ 
ки познати и прия гели. [фр.] 
будоарен Прил. от б у д о а р. 
будувам нсе. трх. Не спя, стоя буден; бодърствувам. 
будя мсв. нпрх. I. Прекъсвам някому съня. Венка сут¬ 
рин петелът ме буди. 2. Причинявам, предизвик¬ 
вам, пораждам. Постъпката му буди негодувание. 
3. прен. Просвещавам, свестявам. Левски будеше на¬ 
рода. — се ипрх. Преставам да спя, прекъсвам съня 
си. Обикновено се будн към 6 часа. 
буен прил. 1. Силен и бърз. Буен вятър. 2. Пълен със 
сила и живот, израсъл нависоко и обилно, нагъс¬ 
то, Бута растителност. Буйни ниви. Буйна коса. 
3. Който е изпълнен с енергия и сила; необуздан, 
своенравен, неукротим. Ь'уен кон. Буйно дете. 
Буен смях. Буйна радост. Буйни години. Буйна 
младост. 

буза ж. 1. Страна на лицето у човек от скулите до 
долната челюст. Червени бузи. Целуна го по бузата. 
2. Месеста част отстрани на животинска уста. Пу¬ 
шени свински бузи. 

бузесг прил. Който е с пълни, издути бузи. 
буйка ж. дет. Обувка, 
буйност ж. Качество на буен. 

буйство ср. Проява на буен нрав, шумна проява на 
невъздържан, загубил самообладание човек. Буйст¬ 
во на луд. Изпадам в буйство, 
б^ст|ву|вам нсв. нпрх. Върша буйства, държа се .като 
буен, невъздържан човек. Пияният ще буНства ця¬ 
ла нощ. 

бук м. Голямо горско дърво с гладка сива кора и 
твърда дървесина, Ра^из. 

бука ж. Буково дърво, бук. Кукувица кука на зелена 
дука. Първа бука за наука. Погов. 
букай мн. Окови за кон или затворник, (тур.) 
букак м. събир. Букова гора, много букови дървета 
на едно място. Букаците на Стара п.шнииа невед¬ 
нъж са екйа.ш от г.тса му. Ваз. 
буква ж. Ь Писмен белег на звук от човешка реч, от¬ 
делен знак сут азбуката. Г.швна буква. Малка буква. 
Бъ.' 1 гарската азбука се състои от 30 букви, 2. Ме¬ 
тална отливка, печат за такъв знак. <> БезгV 1 асна* 
буква. Буква по буква — буквално, точно. Държа 
иа (нри,тьржам се към) буквата |ия закона | — при- 
държа.м се сгрого и формално към даден текст, без 
да вниквам, да се съобразявам с неговия дух и 
действително съ;п>ржанне, крайна цел. Оставам 
мьр(ва буква книж. — оставам на книга, нс се при- 
ла(ам на дс.т 


буквален прил. I. Точен, дословен. Буквален превод. 
Буквален смисъл, 2. разг. В същинския смисъл на 
думата; същински, истински. Той е буквален идиот. 
буквализйрам'исй. и св., прх. книж. Възприемам, раз¬ 
бирам, тълкувам нещо, обикн. някаква метафора 
буквално. 

б^вам «се., букна ев. нпрх. 1. Изниквам бързо и буй¬ 
но; избуявам. 2. За огън — разпалвам се, пламвам 
изведнъж. 

буквар м. Начален учебник за четене и писане, 
буквен прил. Който се от 11 ася до буква. Буквен белег. 
‘буквоед м. Буквояд, буквоядец. [!рус.1 
букволеяр м. Работник, специалист, който се занима¬ 
ва с отливане на печатарски букви, 
букволеярна и букволеярвина ж. Работилница за от¬ 
ливане на печатарски букви, 
букволйвннна ж. Букволеярница. 
буквосъчетание ср. Съчетание от букви, 
буквоядец и буквояд м. Човек, който възприема, об^ 
ръша вня.мание само на въшпната, формална стра¬ 
на на нещата (текст, закон и под.), без да се съоб¬ 
разява с тяхната същност; педант, бюрократ, 
буквоядеки прил. Присъщ, характерен, свойствен иа 
буквоядец; формален, външен, педантски. Буквопд- 
еко от} 101 иение. 

буквоядетво ср. Външно, формално отношение към 
нещата, отношение на буквоядец; краен педанти- 
зъм. 

букет м. 1. Подбрани, красиво наредени и свързани в 
едно цветя за дар, украса и пр.; китка. Букет от 
хризантеми. Поднасям букет. 2. спец. Съвкупност 
от ароматни и вкусови свойства на вино. Етерните 
и етеричните мас.га във виното са малко и му дават 
специфичен вкус и букет, [фр.] 
букиннет м. Търговец на стари книги, [англ,] 
б;^ла ж. Къдрица, [фр.] 

букл^ ср. 1. Вид прежда с грапавини, с големи наде¬ 
белявания, възли по нишката. 2. Плат от такава 
прежда, [фр.] 
букна вж. б у к в а м. 

буков прил. Който се отнася до бук, получен е или е 
направен от бук, състои се от букове. Букова гора. 
Буков жъмд. Букови клони. Букова дървесина. Буков 
паркет. 

буксир 1. Самоходен плавателен съд за влачене, 
теглене на други плавателни съдове. 2. Въже за 
влачене, теглено. О На буксир — с влачене, тегле¬ 
не. [от хол,] 

букейрен прил. Който се отнася до буксир. Буксирен 
катер, * 

букез-вам нсв. нпрх. За колело на превозно средство 
— въртя се на място, без придвижване напред. Ве¬ 
ригата се откачи и ко.лелото взе да буксува в снега. 
[от рус.] 

була* ж. Кадъна, туркиня. 

була2 ж. 1. Цвете див мак. 2. Есенно цвете турта. 3. 
Вид ластовица с бяло петно на гушата; турска лас¬ 
товица, 

була^ ж. Папска грамота или послание, [лат.] 
буламач м. Безвкусно ястие. Такъв бу.вамач не може 
да се яде. [тур.] 

булгур [Ястие от] олющено и натрошено на късче¬ 
та жито. [тур.] 

булдог м. Порода кучета с тъпа муцуна, [англ.] 
булдбзер м. Земекопна машина — верижен трактор 
със стоманен шит и нож за изравняване, засипване 
и др. [англ.] 



булев^крд м. Широка улица с дървета по тротоарите, 
[фр-] 

булеварден прил. 1. Конто се отнася до булевард. 2. 
прен, Обикн. за произведения на изкуството и ли¬ 
тературата — пошъл, лишен от сериозно съдържа¬ 
ние, задоволяващ вкуса па декласираната публика 
на големия град. Булевардна литература. Бужвар~ 
ден филм, Булевардии вестници и списания. 

65'лнн' прил. Който се отнася до, който е от или на 
буля. Люляла е Янка булино детенце. Нар,п. 
булин^ прил. Който се отнася до була’, 
булка^ ж. 1. Жена, която се венчава, сключва брак; 
невясза, младоженка. Елате да видим булката. То- 
еа е фотографията' й като булка. 2. Женена жена, 
до като не е остаряла. 

б^лка^ ж. нар, 1. Вид ядивна гъба, отгоре портокале- 
ночервсна, Атап 11 а саезагеа; булска гъба. 2. Расте¬ 
ние див мак. 

було ср. 1. Покривало от тънка прозрачна тъкан, 
което се слага на главата на булката при венчав- 
ка, сключване на брак. 2. Черно покривало, което 
носят на главата си духовни лица, монаси и мо¬ 
нахини. 3. Тлъста КС жица около стомаха на жи¬ 
вотно. 

булски^ прил. Който се отнася до булка; булчински. 
Булски венец. О Булска гъба — гъба булка, Булоео 
цвете — булчински венец. 

булски^ прил. Който се отнася до була, кадъна. Бул¬ 
ски яшмак. 

булчински и булчин при.п. Който се отнася до булка. 
Булчинска премяна. О Булчински (булчин) венец — 
градински храст с изобилни бели ароматни цвето¬ 
ве, РШ1абе1рЬи5 согопапа; булско цвете, 
булчина ж, 1, У.мал. от б у л к а. 2. диал. Обикн. в 
съчет. байнова булчнца — невестулка .- 
бульон м. Вид ястие — отвара от месо или зеленчук, 
[фр] 

буля ж. нар. 1. Жената на по-стар брат спрямо него¬ 
вите по-млади сестри и братя. 2. Уважително име¬ 
нуване на по-сгара жена. Буля Станка. Буля Пет- 
ровица. 

бум межд. За наподобяване, възпроизвеждане на звук 
от гърмеж, шум от мотор и др. 
бум м. Бърз растеж, рязко ускоряване в развитието 
на нешо, увеличаване на броя или количеството, 
интензивността на нещо. Бум в търговията. Ико¬ 
номически бум. [англ.] 

бумага ж. пренебр. Канцеларски документ, хартия, 

[рус] 

бумашина ж. неодобр. Прекален формализъм в канце¬ 
ларска работа, изразяващ се в наличието на твърде 
много доку.менти, 

бумеранг м. Къс плоско, сърповидно извито дърво, 
използвано като оръжие от някои първобитни пле¬ 
мена, главно в Австралия, което може да се върне 
при този, конто го е хвърлил, [англ.] 
бумкам нсв. Ь прх. и нпрх. Удрям силно, обикн. върху 
твърд кух предмет, та се чува силен тъп звук. Не 
бумкай по масата, 2. нпрх. За тъпан или друг твърд 
кух предмет — издавам силен тъп звук при удар, 
удряне, 

бумтеж м. Шум от много гърмежи, от падаща вода, 
от мотори и др. Бумтежьт на водопада се чу'ва от¬ 
далеко. . 

бумтя нсв. нпрх. Издавам, произвеждам силен, тът¬ 
нещ звук, звуча силно, плътно. Тъпани бумтят. 
Моторът бу.мти. Печката весе.ю бумти. 


буреносен 79 

буна ж: остар. Народно вълнение; бунт, въстание. 
Вдига.» буна. 

бунак м. разг. Глупак, балама, [тур.] 
буиашки прил. разг. Глупанжи, баламски. 
бунар м. Кладенец, геран, [тур.] 
бунгало ср. Лека едноетажна жилищна постройка с 
веранда., [англ. < шщ.] 

буийще ср. Място, където се изхвърлят и събират бок¬ 
луци и тор; сметище, купище, торище. 
б}Ч 1 кер м. I. воен. Стоманобетонно укрепление е прис¬ 
пособления, гнезда за стрелба. 2. Скривалище за 
ограничен брой хора. 3. Помещение или сандък за 
събиране, складиране, съхранение на въглища, зър¬ 
но и др, материали, [англ.] 
б^пт .«. 1. Проява на масово неподчинение, въоръже¬ 
на борба срещу установена власт или ред; въста¬ 
ние, размирица, буна. Вдигам бунт. Въоръжен 
бунт. Селски бунтове. 2. прен. Проява на силно не- 
юдувапие, възмущение от нещо. [ 11 ем.>рус,] 
бунтар м. и бунтарка ж. 1. Човек с неспокоен дух, 
който не се примирява и води борба срещу неред¬ 
ностите и неправдите в живота, 2. Бунтовник, 
бунтйрски прил. Който се отнася до бунтар; бунтовен, 
бунтовнически. Ьунтарски песни. 
бунтарство ср. Качество или проява на бунтар. 

, б}31тбвен прил. Който се отнася до бунт и бунтовник, 
който се бунтува или призовава към бунт; бунтар- 
ски, бунтовнически. Бунтовно време'. Бунтовна пе¬ 
сен. 

бу|ггдвннк м., бунтовница и буи 1 овш 1 чк& ж. Човек, 
който готви бунт или участва в бунт. Не плачи, 
майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, 
майко, бунтовник. Бот. 

бушбвническн и бунтбвнишкн прил. Който се отнася 
до бунтовник. Бунтовнически дрехи. 
бурпувам нсв. прх. Подбуждам към бунт, вдигам на 
бунт. Бунтувам народа. — се нпрх. 1. Вдигам се на 
бунг. Народът се бунтува. 2. Изпитвам или изра¬ 
зявам силно недоволство, възмущение. Душата ми 
се бунтува. 

буня нсв. прх. диал. Бунтувам. Той буни народа. — се 
нпрх. Бунтувам се. 

буран м. диал. Сзихиен вятър; буря. [тур,] 
бургия ж. Свредел, [тур,] 
буре ср.'Ма^иса бъчва. Носят вода с бурета. 
буревестник м. 1. Дребна морска птица от семейство 
Н>ч1гоЬаи11ае, с дълги и заострени криле, 2. прен. 
Предвестник ма буря, бунт, революция. 
б^рец1 при.4. 1. Който е свързан с буря, в който или 
през който има буря, Бурни ветрове. Бурно .море. 2. 
прен. За чувство, преживяване и под. — който се 
проявява с голяма сила. Бурна радост. 3. прен. 
Който е изпълнен с вълнения и напрегнатост, с 
важни събития и големи обществени промени. Бу¬ 
рен живот. Бурии години. 

б^-рсн^ м. I. Трева, която нс се жзползва за нищо. Дво¬ 
рът е обрасъл с бурени. 2. Би;[ка. Лекува.» се с бу¬ 
рени. 

буренак м. 1. събир. Много бурени, израсли на едно 
място. Кученцето се изгуби в буренака. 2. обикн. 
мн. Едър, висок бурен. Дворът е пьжн с буренаци. 
бурепнв прил, Бурепясал, Буренив двор. 
буренбеен прил. Който носи буря. Буреносни облаци. 
Буреносни събития. 



80 буренясал 

буреяясал прил. Който е обрасъл с бурени; буреаив. 
Буренясало лозе. 

буренясвам мсв., буревясам ся. нпрх. Обраствам с бу¬ 
рен. От дъждовете градината бързо буренясва. 
буржоа м. 1. Лице, което принадлежи към буржоази¬ 
ята, представител на буржоазията; капиталист. 2 . 
разг. неодобр. Богат, заможен човек, който живее 
охолно и проявява интерес повече към материално¬ 
то, отколкото към духовното, [фр.] 
буржоазен прил. Който се отнася до буржоазия, при¬ 
същ е на буржоазията. Буржоазен строй. Буржоаз- 
. т революция. Буржоазна демокрация. Буржоазен 
наиин на живот. 

буржоазия ж, 1. Съсловие, втаса на собствениците 
върху средствата за производство в (сапиталисти- 
ческото общество. Едра буржоазия. Дребна буржо¬ 
азия. 2. През средните векове в Западна Европа — 
средното градско съсловие в противоположност на 
благородниците, духовенството и селяните, [фр.] . 
буржоазна ж. Жена от буржоазията, 
буржоазиодемократйчец и буржоазиодемократйчески 
прил. Който се отнася до буржоазна демокрация. 
Буржоа знодемократична революция. 
бурия ж. прост. Тръба (за свирене или на печка), 
[тур.] ♦ 

буркан м. Дълбок, обикп. цнлиндричеи стъклен съд с 
широко гърло, [рум.] 

бурлйв прил. пост. Бурен, буен, размирен. Бурлив па¬ 
ток. Епоха бурлива. Но гцо паднахте тук, деца бур- 
лти? Баз. 

бурмй ж. 1. Болт, винт. 2. Гайка (в 1 знач,). [тур.] . 
буря ж. !. Силен* стихиен вятър, понякога придружен 
с гръмотевици и дъжд. Бурята ни застигна всред 
полето. 2. прен. Силно обществено вълнение. Буря¬ 
та но рево.пюци.чта е неизбежна. 3. прен. Силно ду¬ 
шевно вълнение. Бур.чта на страстите утихна. 
бусола -ж. 1. воен. Артилерийски уред за насочване на 
стрелбата. 2, остар. Компас. [фр.<ит,] 
бут* м. Част от крак на животно или човек от хъл¬ 
бока до коляното. Свински бут. [тур.] 
бут* м. Голям дървен чук на тепавица, 
бутален Прил. от б у т а л 0 . Буто/пш помпа. 
бутална ж. Тесен и висок цилиндричен съд за биене 
на масло; бучка. 

бутало ср. техн. Подвижен детайл, закрепен на прът 
диск, който затваря напречното сечение на цилин¬ 
дър и се движи по дължината му. 

6 >там нсв. прх. 1. Тласкал?, тикам. Трябва да бутаме 
колапш нагоре. 2. Пипам. Недей бута тези неща. 3. 
разг. Давам някому нещо, обикн. с користна цел. 
4. Бия мляко. — се нпрх. Блъскам се, удрям се о 
нещо или някого, обикн, като ходя, движа се всред 
навалица. Защо се буташ? 

бутан м. хи.ч. Орга 1 гачно съединение, газ без цвят и 
миризма, който сс получава при преработка на 
не(фг и се използва за битови нужди н в промиш¬ 
леността. [от гр.] 

бутаняиа ж. 1. Блъскания. Няма смисъл да ходиш из 
такава бутаница. 2, диал. Бито мляко, 
бутафореи прил. Койго се ш кася до бутафория. Бу- 
тафорен меч. 

бута^>рня ж. сьбир. Предмети, изработени от картон 
и-ш друг лек материал, имитиращи действителните 
(обикн. в театъра, при снимане на филм и др.). [ит,] 


бутвам нсв., б^а св. прх. Бутам веднъж или поеди¬ 
нично, Бутва.н с пръст. Бутнах го, без да искам. 
Бутни една стотамка и всичко ще се уреди. 
бутик м. Малък магазин за продажба на дребно на 
подаръци, модни облекла и др* [фр.] 
бутнков Прил. от б у т и к, Бутикови кожени облек¬ 
ла. 

бутв.чйрам нсв. и св., прх. Наливам и затварям нещо 
в бутилки. Виното трябва да се бутилира веднага. 
бутилка ж. 1. Стъклен съд, шише е различна вмести¬ 
мост (обикн. от 1/4 до 1 литър). Бутилка за вино. 
Бутилки от олио. 2. Количеството течност в такъв 
съд. Бутилка вино. [от фр.] 
бутйлков прил. Който се отнася до бутилка. Бутилко¬ 
во ешш. 

6^18 еок. б у т в а м^. 

бутикколйба м. разг. пренебр. Глупав, завееш човек, 
бутобетон м. спец. Бетон е пълнеж от скални късове, 
който се използва при изграждане на подпорни сте¬ 
ни, основи и др, 

бутон м. 1. Част от устройство, която се натиска за 
воючване и изключване на електрически звънец, 
уред, апарат и др.; копче. 2, Шип, топче, издатина 
върху подметките иа футболни обувки за устойчи¬ 
вост при бягане, скачане, [фр ] 
бутониера ж. Дупка или петлица на дреха за закич- 
ваяе е цвете, [фр.] 

буторясвам нсв,, буторясам св. прх. разг. Бутам, блъс¬ 
кам, тласкам силно, грубо. Буторяса .ме в главата. 
бутрак м. диал. Растение репей. 

буфер л*. Железен диск с пружина за намаляване на 
сътресснисго, смекчаване на удара при блъскане 
между вагони, [англ.] 

буферен при.ч. 1. Който се отнася до буфер. Буферна 
пружина. 2. прен. Койю играе ро;шта на буфер, 
който смекчава сблъсъка, противоречието между 
враждебни страни, сили. Буферна зона. Буферна 
държава. 

буфонада ж. Актьорска игра, основана върху подчер¬ 
тано комични, шутовски похвати, [от ит.] 
бух межд. За наподобяване, възпроизвеждане на 
звук, шум от падане на тежък предмет, от удряне. 
Бух на зе.мпта! Бух по главата! 
бухал м. 1. Едра нощна граблива птица, 81 г 1 х ЬиЬо. 
2. прен. Мракобесник. 

буха,тка ж, 1. Късо плоско дърво за бухане на пране. 
.2, Вид ръчна бо.мба с дръжка. 3. обикн. мн. Гим¬ 
настически уред във вид на двойка дървени пръчки 
с издължена крушовшша форма. Нашата гимпас- 
ттка е първа на буха.^ки. 

бухам нсв. I. прх. Удрям с дърво, напр. пране. Бухам 
платно. 2. нпрх. За бухал — произвеждам, издавам 
присъщия си, характерен глух звук, глас. 3 . нпрх. 
прен. Кашлям силно. Настинал е и буха. 
б^вам нсв., б^а св. 1, прх. Бухам веднъж или пое¬ 
динично. Бухни го по главата. 2. нпрх. Падам из¬ 
веднъж силно и е шум от някъде, в нещо. Скочи и 
бухна в реката. 3. нпрх. Надигам се, набъбвам, 
шупвам. Тестото бухва. — се нпрх. Ще се бухне.» 
в дь: 1 бокото. 

бухлат прши 1. Който е с разрешени коси или с кичур 
на главата. Бухлата кокошка. 2. Едър, кичсст, зак¬ 
ръглен, но с малка плътност. Бухлати облаци. Бух¬ 
лати чемшири. 

бу-кта* ж. Бухнал пържен тестен сладкиш, [от рум.} 
бухта* ж. Малък, защитен от ветровете залив, [от 
нем.] 



бухтя нсе. нпрх. Издавам силен и тъп звук. Реката 
бухти. ^ 

буца ж. 1, Къс от възмеко или трошливо вещество, 
обикн. без определена форма. Буца пръст. Бу 1 (а си¬ 
рене, 2. Неестествена изпъкналост, подутина но тя¬ 
лото или във вътрешен орган, 
буча нсн. прх. Бода, втиквам нещо остро в друго или 
натискам, допирам с нещо остро. Буча пръчки е зе¬ 
мята. Буча го с пръст. 

буна нсв. нпрх. 1. Издавам силен продължнгелен глух 
шум. Реката бучи. Вятърът бучи. 2. Изпълнен съм 
с такъв шум. Гарата бучи. Главата ми бучи. 
бучарда ж. спегу 1. Грапава циментова мазилка за 
цокли на стени, паметници и др., която имитира 
камък. 2, Назъбен чук за ^обработк^, правене на та- 
1 гава мазилка, (ит.] 

б^чвам нсв., бучна св. прх. Буча веднъж или поединич¬ 
но; бодвам. Б)щни вола да върви. 
бучицйш м. Растение с перести листа и високо кухо 
стъбло, от което правят цеви, Сои1ига гаасикШга; 
цвол. 

бучка* ж. 1. Малка буца. Бучка сирене. 2. Късче с 
определена форма. Бучка захар. 
бучка* ж. диал. Бухалка за биене на мляко. 
б;^кам* нсв. прх. Буча, бода, мушкам. Бучкам го в 
ребрата. 

бучкам* нсв, прх. диал. Бия мляко, избивам масло от 
мляко. 

б}^а вж, б у ч в а м. 

бушбн м. Предпазител на електрическа инсталация. 
Изгоряха бушоните, [фр.] 

буш^м нсв. нпрх. Проявявам се с огромна сила; 
вилнея. Бурята бугиува. Война бушува недалеч от 
нас. 

бъбля нсе. I. нпрх. За вода — издавам ашб еднооб¬ 
разен звук. Поточето бьбле непрестанно. 2. нпрх. и 
прх. Говоря тихо и неясно; фъфля. Какво бьблеш, 
та нищо не ти разбирам, 

бъбрек м. Вътрешен чифтен телесен орган, чрез който 
се отделя пикоч, урина от кръвта. О Като бъбрек 
в лой — в доволство, охолство. 
бъбрековидев прил. Който има форма на бъбрек, 
бъбречен прил. Който се отнася до бъбрек. Бъбречна 
болест. Бъбречна криза. ‘ 

бъбрив прил. Който много бъбре; приказлив. Бъбрива 
жена. 

бъбривец м. и бъбрйвка ж. Бъбрив човек; бъбрица. 
Той е голям бъбривец. 

бъбрица м. Я ж. Бъбрив човек; бъбривец, дърдорко, 
бъбря нсв., нпрх. и прх. I, Говоря, приказвам много 
за ма-товажни неща. Стига си бъбрал, остави .ме да 
работя. 2. Говоря неясно. Какво бъбреш там? 
бъда св. и нсв., нпрх. Съм (главно в бъдеше време, в 
подчинени условни изрече^^ия и в повелително нак¬ 
лонение). И аз ще бъда там. Днес времето ще бъде 
хубаво. Бъдете така добър да ми помогнете. Ще 
дойда, ако бъда поканен. Бидейки тук, реших да ви 
посетя. Той биде обесен, Ваз. О Няма да ме бъде 
разг. — няма да оздравея, ще умра. Няма да я бъде 
тая; няма да го бъде юва ризг. — няма да стане, 
да се осъществи нещо. 

бъдеи прил. I. Бъдещ. Бъдни поколени.н. 2. като същ. 
бъдно ср., обикн. чл. Бъдещи времена; бъдеше. 
Имал е дарбата да провижда в бъдното, О Бъдни 
вечер — вечерта срещу Коледа, 
бъдещ прил. Който ще бъде или ще се осъществи за¬ 
напред. Бъдеща работа. Бъдещи планове. Бъдещ жи- 


българино век И 81 

вот. Бъдещ учител. О Бъдеше време грам. — гла- 
голпа форма за означаване на действие, което ще 
се върши, извърши след момента на говоренето, 
бъдеще ср. 1. Време, което ще дойде по-късно, след 
настоящето. Прот. минало. Поглед умислен, в 
бъдещето впит. Ваз. 2. Бъдещ живот, бъдещо по¬ 
ложение, състояние или преуспяване. Осигури ли бъ¬ 
дещето на децата си? Иямаш бъдеще. Професия с 
бъдеще. Човек без бъдеще. О В бъдеще — по-ната¬ 
тък, отсега нататък. В близко бъдеше — скоро, 
бъдещност ж. остар. Бъдеще, бъднина. 
б^дни вж. бъден, 

бъдник м. 1. Дебел пън, който се слага да гори в ог¬ 
нището на Бъдни вечер. 2. Обредна пита с пара за 
Бъдни вечер. 

бъдинпй ж. Бъдещ живот, съдба; бъдеще. Върви, на¬ 
роде възродени, към светли въдншш върви! Ст.Мих. 
бъз м. 1. Храст с мека и шуплива сърцевина, 
ЗатЬпсиз лг^га. 2. Бъзе. 

бъзак м. 1. събир. Гъстак от бъзе. Скрил се в бъзака. 
2. Място, обрасло с бъзе. 

бъзвам нсв., бъзна св. прх. Подб>^дам, подсторвам 
шш засягам някого изведнъж, 
бъзе ср. РастсЕше, бурен с черни плодове на зрънца, 
събрани в .метлшщ, ЗатЬисиз еЬи1из, 
бъзйкам нсв. прх, разг. Ь Бърннкам, чопля нещо, за¬ 
нимавам се с нещо. Докога ще бъзикаш това радио? 
2. Шегувам'се или подсторвам някого за нещо. — 
се нпрх. Шегувам се с някого, дразня или подстор¬ 
вам някого за нещо. 

бъзлйв прил. разг. Който лесно се плаши; плашлив, 
страхлив. Бьзлив човек. 

бъзов прил. Който се отнася до бъз. Бъзова дървесина. 
бъкам нсв. нпрх. разг. 1, Вря с еднообразен глух шум 
от разпукващи се мехурчета. 2, За живи същества 
— намирам се някъде, движа се или появявам в 
голям брой в някакво ограничено пространство. 
Водата е пълна с микроби, бъкат! 3. безл. или в 3 
л., с предл. о т. Някъде, в някакво пространство 
нещо съществува в изобилие; гъмжа. Водата бъка 
от риба. 

бъкел м. Дървен съд за вода и чучурки за пиене. 
О Бъкел не разбирам — невежа-съм, съвсем шпцо 
ие разбирам. 

бъклипа дк:. Малък плосък дървен съд с кръгла форма 
за вино или ракия. Каня и.чкого с бъклица. 
бълбдля нсв. I. нпрх. За река, поток ~ издавам неп¬ 
рекъснат тих, еднообразен шум; бъбля. 2. нпрх. и 
прх. Говоря тихо и неясно; бъбля. 
бълбукам нсв. нпрх. Тихо клокоча. То [кладенчето] 
бълбука, то пее в дълбокия мрак. Мл.Ис, 
бълвам исв. прх. 1. Повръщам, изхвърлям през устата 
си храна, стомашен сок. 2. Изхвърлям нещо изо¬ 
билно през някой отвор. Оръдията бълват огън. 
Вулканът бълва лава. О Бъ. 1 вам змии и гущери — 
давам израз на силна злоба, говоря остри, язвител¬ 
ни думи срещу някого или нещо. 
бълвоч м. 1. Това, което е избълвано, повърнато, по- 
. върната храна. 2. прен. разг. неодобр. Глупави, без¬ 
смислени думи, приказки, изказвания, 
бългярян .V. Някогдшно шеговито название иа бълга¬ 
рин. 

бъ.чгараиовски прил. Присъщ, свойствен на българа- 
новци. 


й, Бъл1а|К)(и 1'ь;||(0вси рс^чинк 



82 българанщина 

българ^нпшна й българановщина ж. Проява или ка- ' 
честно на българан. 

бьлгярея се псе, нпрх. Имам българско съзнание, чув¬ 
ствам се българин. Изселниците мъчно губеха своя 
народностен дух и все още се българееха. 
българнзъм м. Българска дума или друга особеност в 
чужд език. 

българин м. и българка ж. 1. Човек от основното на¬ 
селение на България, от българска народност. 2. 
Човек, който е роден или живее в България, граж¬ 
данин на България. 

българнст м. и българйстка ж. 1. Спещ 1 алист по бъл¬ 
гарски език и литература. 2. Учен, който се зани¬ 
мава с българистика. 

българистика ж. Съвкупност от научни дисциплини, 
свързани с изучаването на българския език, българ¬ 
ската литература, история и култура.- 
българистнчен прил. Който се отнася до българистика. 
Бьлгаристичиа проблематика. Бълрариетич$ш изс¬ 
ледвания. Българистичеи конгрес. 
българо- Съставна част на сложни думи със значение 
„който се отнася до България и до българите; бъл¬ 
гарски", напр.; бьлгаромохамеданин, българоубиец, 
бьлгарофил, бьлгарофоб и под. 
българомохамеддни мн, (българомохамедйпин м, и 
българомохамеданка ж.) Българи, хора от българ¬ 
ска народност, изповядващи мохамеданска вяра; 
помаци. 

българомохамедански прил. Който се отнася др бъл- 
гаромохамедани. 

български прил. Който се отнася до българин и до 
Българ» 1 Я. Български език. Български земи. 
бъ.згаршина и бъ^ггаршннд ж, I. Качества, свойства на 
българин, 2. Българска особеност (народностна, 
езикова и др.). 

бълнйкам нсв. 1. нпрх. За вода или друга течност — 
бълбукам, клокоча, издавам специфичен шум, звук 
при разклащане. Изпитата вода бьлника в тьрбуси- 
те на конете. 2. прх. Клатя, разклащам вода или 
друга течност, обикн. в някакъв съд, 
бълнувам нсв., прх. и нпрх. 1. В болезнено състояние 
или в унес виждам смътни образи и говоря несвър¬ 
зани думи. От високата температура започна да 
бълнува. 2. прен. Прекомерно и непрестанно мисля 
или говоря за нещо, което силно желая. А пък този 
все за го.4е.ми работи бълнува! 
бълха ж. Малко паразитно насекомо по човека и жи¬ 
вотните, Ри1ех 1т1ап5, О Бълха ме ухапала (ще ме 
ухане) — за подчертаване, че загубата, която съм 
понесъл (ще понеса), е незначителна, нищожна за 
мене. Заради бълхата изгарам юргана — проявявам 
дребнавост и заради нещо малко жерзвам голямо¬ 
то, важното, значителното, 
бърборана ж. разг. Бърборица, бъбрица, 
бърбориш ж. разг. Жена, която много бърбори; бър- 
борака, бъбрица. 

бърборко м. разг. Мъж, който много говори, бърбо¬ 
ри; бъбрица, дърдорко. 

бърборя нсв., прх. я нпрх. 1. Говоря ъоюго, бързо в 
неразбрано, 2. Говоря несериозни, несъществени 
неща; бръщолевя. Децата весело бърбореха. 
бърдар м. Човек, който прави или продава бърда, 
бърдо ср. Ь Полегато възвишение, планински склон; 
височина, хълм, издигнат бряг. 2. Част от тъкачен 


стан, уред със зъбци, между които минава основата 
и чрез които се набива вътъкът, 
бърдоква ж. нар, 1. Салата маруля. 2, Ряпа, 3. Расте¬ 
ние глухарче. 

бърдун м. диал. Високо цвете по планинските поляни 
със струпани на грозд бели цветове* А5рЬобе1из 
аШиз; асфодел. 
бърже вж. бързо. 

бьр и бръз прил. 1. Който се движи или работи с го¬ 
ляма скорост, извършва се за кратко време или на 
чести интервали. Прот. бавен. Той се отдалечи 
е бързи крачки. В работата си е прекадено бърз. 
Бърз влак. Бърза стрелба. Бърз ритъм. 2. Който не 
търпи отлагане, трябва да се извърши незабавно. 
Бърз разговор. Бърза телеграма. Бърза помощ. 3. 
Който действа, върши нещо с нетърпение, за крат¬ 
ко време, прибързано. Бързата кучка слепи ги раж¬ 
да. Погов. О На бърза ръка — наб 1 »рзо. 
бързам нсв. нпрх. 1. Вървя, движа се с ускорени крач¬ 
ки. Бързам за влака. 2. Стремя се да направя нещо 
по-скоро, желая нещо да бъде направено за кратко 
време. С тая работа ще бързам. 3. Нямам време, 
не'мога да чакам. Хайде тръгвай, че бързам. 
бързей м. Място, където течението на реката е бързо, 
бързешк^та и бързешком нарч. Бързо, по бърз начин. 
Озърна се и бързешком се спусна надолу. Ходи бьр- 
зещката. 

бързина ж. 1. Качество на бърз, (голяма) скорост на 
движение или извършване на нещо. Локомотивът 
развива голяма бързина. Това зависи от бързината 
на реакциите му. Всичко е бързина и сръчност. 2. 
Бързане. В бързината забравихме много неща. 
бързо и бърже Нарч. от 6 ъ р з; с голяма скорост или 
за кратко време. Вървете бързо. Ще се върна бързо. 
Тръгвай бързо! 

бързо- Съставна част на сложпи думи със значение 
„бърз, бързо, с голяма бързина или за кратко вре¬ 
ме“, напр.; бьрзоходен, бързокрак, бьрзопротичащ и 
под. 

бързовар м. Електрически нагревател, който се пото¬ 
пява във вода и бързо я сгорещява и възварява, 
бързокрйл прил. Който лети бързо. Бързокрила чучу¬ 
лига. 

бързолетев прил. Който лети или преминава бързо, 
Бързолетна м.задост. 

бързоног прил. Който ходи или тича бързо. Бързоно- 
гият Ахил. 

бързопне м. Бързо писане; стенография, 
бързооисец м. Човек, който пише бързо, 
бьрзорек прил. Който казва нещо прибързано, често 
доста остро, без да обмисля предварително казано¬ 
то. Бързорекият обикновено грейне. 
бързорък прил. Който работи бързо, сръчно, 
бързот^чш прил. 1. Който тече бързо, Бързотечна ре¬ 
ка. 2. поет. Който преминава бързо, трае кратко; 
краткотраен. Бързотечна слава. 
бьрзоходен прил. Който ходи или се движи бързо. 
Бьрзоходен параход. 

бьрзоходец 1- Човек, който ходи бързо. 2. В мина¬ 
лото — специален пратеник, вестоносец, 
бьрзя нсв. нпрх. За вода, река — тека бързо, 
бъркалка ж. Голя.ма лъжица, с която се бьрка ядене¬ 
то при готвене, 

бьрка.м нсв. 1. нпрх. Пъхам ръката си някъде, в нещо, 
обикн. за да взема, извадя нешо. Върка.м в торба¬ 
та. Не бъркай в джобовете си. 2, нпрх. Пипам, ро¬ 
вя, бърникам някъде, за да търся шш взема нещо. 



Някой е бъркал в бюрото ми. Не бъркай в меда! 3. 
прх. Движа, раздвижвам течност или някаква смес; 
разбърквам, размссвам. Бъркай яденето да не заго¬ 
ри. Бъркам кал за лепеж. 4. прх. Въвличам, намес- 
) вам някого в нещо, обикн. неприятно. Не ме бър¬ 
кайте във вашите разправии. 5. прх. и ипрх. Греша, 
правя грешка, постъпвам неправилно. Той бърка в 
отговорите си. Винаги бъркат в сметките. Бъркам 
думите. Мисля, че бъркаш. 6. прх. разг. Припозна¬ 
вам се, неправилно смятам, вземам някого за ня¬ 
кой друг или едно нещо за друго. Бъркаш ме с ня¬ 
кой друг. — се ипрх. 1. разг. Бъркам в джобовете 
си, обикн. за да търся, да извадя пари, да плащам. 
2. Меся се, намесвам се. Не се бъркай, дето не ти 
е работа. О Бъркам н я к о м у в очите — пре¬ 
дизвиквам, дразня, 

бъркашша ж. 1. Смесване, разбъркване. 2. Сбърквале, 
объркване, погрешка. Има бърканица в разсъждени¬ 
ята му. 3. Смут, безредица, бъркотия. Настана 
страшна бърканица. 4. Мътеница, айран. 
бъркйч’ .м. и бъркачка^ ж. Човек, който бърка (глав¬ 
но в 3 зяач.). 

бъркач^ м. I. Бъркалка, бъркачка' (в 1 знач.). 2. Ма¬ 
шина за бъркане; бъркачка^, 
бъркачка^ .жг. 1. Голяма лъжица за бъркане; бъркал¬ 
ка, бъркач. 2. Инструмент, част от машина или ця¬ 
ла машина за бъркане, обикн. при приготвяне на 
някаква смес. 

бъркотия ж. Безредие, обърканост, неразбория, анар¬ 
хия. В архивата цари пълна бъркотия. 
бърлога ж. Леговище на див звяр. Мечката ее при¬ 
бира в бърлогата си. 

бърна ж. 1. Устна на животно. 2. разг. За човек — 
устна, обикн. дебела. 

бърне ср. Вид дива патица, чието крякане напомня 
детско кречетало, Апаз ^иег^иеби1а, А. сгесса. 
6ъ{шеи прил. I. Който се отнася до бърна. 2. ез. Който 
се образува с помощта на устните, бърните; устнен, 
лабиален. 

бъртест прил. Който има големи, дебели бърни, уст¬ 
ни. 

бърннкам нсв. прх. Бъркам, ровя, пипам някъде или в 
кешо, обикн. без позволение. Децата често бърни- 
кат в долапа. 

бърсалка ж. 1. Нешо, обикн. парче плат, с което сс 
бърше, почиства. 2. Постелка за изтриване на обу¬ 
ща пред входна врата; изтривалка, 
бърча нсв. прх. Правя на бръчки, свивам йа бразди, 
на резки, най-вече чело, лице, И горките деца все 
бърчат бледи си челца, Ваз. — се нпрх. Ставам на 
бръчки или на бразди, на вълни, на гънки. \ 
бърша исв. прх. 1. Отстранявам, премахвам влага, 
прах или мръсотия от повърхността на нещо, 
обииг с парцал, кърпа. Бърша прах. Бърше си съл¬ 
зите. 2. Почиствам нещо, отстранявам от него вла¬ 
га, прах шш мръсотия. Тя бърше масата. Говори 
развълнувано и бърше очите си. 
бьтсрф.' 1 ай м. спорт. Стил на плуване, при който ръ¬ 
цете се изнасят нагоре и встрани, едновременно с 
ритане на краката, [англ.] 

бъхзи нсв. разг. 1. прх. Бия, удрям, блъскам. Виновен 
е и ще го бъхтят. 2. нпрх. Върша тежка физическа 
работа. По цял ден бъхте на нивата. — се 1. нпрх. 
и взаим. Бия се. Те се бьхтаха един друг. 2. трх. 
Мъча се, трудя се много. Бъхтя се по цели нощи. 
бъчва ж. Голям издут дървен съд за течности, нап¬ 
равен от стегнати с обръчи дървени дъги и две дъ- 


бюрокрация 83 

на. Малката бъчва се нарича буре. О Мирите на 
бъчва — пил е, много е пиян. 
бъчвар м. Човек, който прави или продава бъчви; ка- 
цар. 

бъчварница ж. Работилница на бъчвар. 
бъчварски прил. Който се отнася до бъчвар и бъчвар- 
ство. Бъчварски занаят. Бъчварска работилница. 
бъчварство ср. Занаят, работа на бъчвар, 
бъчбнка ж. Неголяма бъчва за каране на вода. 
бьша нсв. нпрх, прост. Укривам, не казвам истината 
направо; извъртам. Тя не лъже, ами бъше. 
бюджет м. 1- Финансов план, предварителна, планова 
равносметка за паричните приходи и разходи на 
държава, предприятие, учреждение, обикн. за една 
година. Държавен бюджет. 2. разг. Предварителна 
сметка за приходите и разходите на отде;шо лице, 
семейсгво или малък колектив. Домакински бю¬ 
джет. [фр,] 

бюджетарен прил. кнйж. Който урежда бюджет; бю¬ 
джетен. Бюджетарна комисия. 
бюджетен прил. Който се - отнася до бюджет. Бю¬ 
джетна комисия. Бюджетен дефицит. Па Дю~ 
джетна издръжка. 
бюджетопроект и<. Проектобюджет, 
бюлбюл .и. диал. Славей, [перс, >тур.] 
бюлетин м. I. Кратко официално съобщение за нещо, 
което има обществена значимост, важ 2 шсг. Бюле¬ 
тин за нивото на река Дунав. 2. Периодично инфор¬ 
мационно издание. Седмичен бюлетин па БТА. [фр.] 
бюлетина ж. 1. Листче с имена на кандидати за из-' 
бор. 2. Всяко листче, което служи за гласуване. Бя¬ 
ла бюлетина, [фр,] 

бюрек м. Вид баница с тънки кори и пълнеж от сире¬ 
не или месо. [тур.] 

бюро ср. 1. Писалищна маса, обикн. с полички и чек¬ 
меджета; писалище. Орехово бюро. 2. Работно по¬ 
мещение на адвокат, търговски представител и др.; 
кантора. Адвокатско бюро. 3, Учреждение или от¬ 
делна служба в учреждение, занимаващи се главно 
с обслужване на населението. Адресно бюро. Квар¬ 
тирно бюро. 4. Ръководен орган на ор 1 анизация, у ч¬ 
реждение, конгрес, митинг и под. Партийно бюро. 
Конгресно бюро. [фр.] 

бюрократЧиновник или ръководител, който отда¬ 
ва прекалено голямо значение на формалностите н 
с това вреди -на работата и на интересите на хора¬ 
та. [фр.] 

бюрократизирам нсв. и св,, прх. книж. Въвеждам, насаж¬ 
дам бюровсратизъм, правя някой шш нещо да се бн>- 
рокрагазира. — се трх. Ставам бюрократ или бю¬ 
рократичен. Обществото се е бюрократизирало. 
бюрократизъм м. 1. Строго, прекалено придържане 
към формалностите, установени с правила и зако¬ 
ни, прекалено усложняване на канцеларските и ад¬ 
министративните процедури; бюрокрация. 2. Качес¬ 
тво яли проява на бюрократ, 
бюрократичен и бюрократйчески прил. Който се отна¬ 
ся до бюрократ и бюрокрация. Бюрократично уп- 
рав.пенив. 

бюрокрация ж. I. Система на управление, при която 
властта е в ръцете на адмшшстративни чиновници, 
бюрократи, които пренебрегват същността на ра¬ 
ботата и интересите на хората. 2. сьбир. Съсловие 
на бюрократи, 3. Бюрократизъм, [от фр ] 



84 бюст 


бюст м. I. Глава и гърди аа човек в скулптура. 2. 
Женски гърди, [фр.] 

бюфет м. 1. Шкаф за чаши и други подобни съдове. 
2. По.мещение, лавка с напитки и закуски при гара, 
в театър и на забави, [фр.] 

бюфетчнк м. Човек, който работи в бюфет, който об¬ 
служва клиентите на бдофегг. [рус.] 

бюфетчня м. Бюфетчик. 

б^ м. Бягане, тичане. Противникът удари на бяг. 

бюам нсв. нпрх. Ь Отдалечавам се с тичане, с бързо 
движение при опасност, когато ме гонят. Изплаше¬ 
ни, те бягаха в разни посоки. 2. Тичам. Бяга.ч за 
здраве. 3. Отивам някъде бързо и с някаква цел, по 
някаква работа. Бягай до магазина за един хляб. 4. 
Страня, пазя се, крия се. Той все бяга от хората. 
Кой бяга от пари? Аз не бягам от работа. 5. На¬ 
пускам родно място, изселвам се, търся другаде по¬ 
минък. Селяните бягаха в градовете. 6 . Напуска.м 
служба, учебни занятия и др, тайно, без позволе¬ 
ние. Бяга от час по геометрия. Ще бягам от тоя 
затвор. 

б^ство ср. I. Самоволно отлъчване, тайно напускане. 
Ь.нгство от училище. Във военно време бягството 
се наказва със смърт. Бягство от затвора. 2. Стре¬ 
меж, усилия да се избегне изпълнението на нещо. 
Бягство от задължения. Бягство от работа. 3. 
Странене, откъсване, отчуждаване. Бягство от жи¬ 
вота. 

бил прил. 1. Който има цвят на сняг, мляко. Прот. 
черен. Бяла риза. 2. Който има цвят близък, 
подобен на този; светъл. Бял хляб. Бяло вино. Бяло 
лице. Бе.щ хора. 3, Побелял, остарял. Какво пра¬ 
виш, бяла глава? 4. прен. иет. Който е политически 
консервативен, реакционен, в подкрепа на монархи¬ 
ята и против революцията. Срв. червеи. Бял 
терор. 5, като същ.: бяло ср. Бял цвят, нещо с такъв 
цвят. Облечена е в бяло. бял л*., бяла ж., обики. мн. 
бели: 8 , Хора със светла, бяла кожа. Властта е в 
ръцете иа белите, б. ист. Реакщюнери, контрарево- 
люционерн. 0 Бели кръвни телца*. Бели пари за 
черни дий — спестени пари за лоши времева, за в 
сигучай на нужда. Бели стихове — които са без ри¬ 
ми. Вдигам* бяло знаме. Бяла врана — човек, който 
се отличава от останалите, обики. с някакви отри¬ 
цателни качества. Бяла книга — официално публи¬ 
куван документ на правителство или политическа 
партия за изжлгяване позициите по даден проблем. 
Бяла Рада шег. — ракия. Бяла риба — вид риба от 
разред костурови, дълга до около 100 см, 
Ьиспорегса 1 ис 1 орегса; смадок. Бя.ча смърт — при¬ 
чинена от замръзва{!е. Бял ден разг. — хубав, до¬ 
бър, честит живот. Бял дроб*. Бял кяхър*. Бяло пет- 
во — неизвмггна, неизсчедвана, непроучена област 
от нещо. Бяло .месо — птиче месо от гърдите. Вди¬ 
гам бя.тв знаме — предавам се, признавам се за по¬ 
беден, Вятър* ме яее ва бя,!я К 1 ^н.' 1 а. Излизам на 
бял свяг — а, Сгава.м достояние на всички, б. Би¬ 
вам публикуван. По белв гащн — напълно непод¬ 
готвен (заварвам, сварвам някого). Посред бял ден 

— за подчертаване, че нещо нередно се върши през 
деня, когато всичко ее вижда, пред очите на всички. 
Съшит (скърпея, закърней) с бе:ш 1 со 1 иш — направен 
неумело, та лъжата, измамата личат. Че[жо на бяло 

— писмен документ, доказателство. 


бялвам се нсв., бмна се св. нпрх. Ставам бял, откро¬ 
явам сс, изпъквам с белия си цвят. Отдалеч се бял¬ 
на Рила. 

бялка и б^а ж. Дребно горско животно с ценна ко¬ 
жа, Ми51е1а Го 1 па; самеар. 
бялна се вж. бялвам се. 
бяс, бесът .«. 1. Болест по животните, главно по ку¬ 
четата, които при ухапване я предават и на хората, 
КаЬтеа, 2. Зъл дух; дявол. Бесове го връхлетели, 3. 
прен. Силна злоба, ярост, настървеност. Нахвърли 
ее върху мене с бяс. Войнствен бяс. О За какъв бяс 
разг. — защо, за какъв дявол, 
бях, беше (бе), беше (бе), бяхме, бяхте, бяха Гл., мин. 
св. и мин. песе. от с ъ м. Бяха у нас преди два часа. 
Бяхме на събрание. Аз вече бях дошъл. Те бяха до¬ 
волни. 


В 


в, във (пред думи с в или ф, както и в случаи, когато 
носи собствено ударение) и (диал. и поет.) во предл. 
Означава; 1. Положение вътре в границите на да¬ 
ден предмет, където нещо се намира или става. В 
стаята е тихо. Децата играят в градшитга, В ча¬ 
шата има вода. Во стаичката пръска аромат оста¬ 
вена от тебе китка цвете, П.П.Сл, 2. Положение 
въч-ре в г раниците на даден предме-г като цел на 
действието, което се насочва отвън. Влизам е ста¬ 
ята. Децата отидоха в градината. Налей вода в ча¬ 
шата. 3. Място на докосване при насочване. Блъсна 
, го в главата. Ударих се в стената. 4. Положение 
във времето (за час, ден, година, век). В 10 часм. В 
понеделник. В това време. В деня на тръгването. 5. 
Област, сфера на дейност, действие или проява на 
нещо. В науката не всичко е ясно. 6 . Обект на дейс¬ 
твието. Вярвам в тебе. Не се месете в живота ми. 
Не вниквате в подробностите. 7. Начин, т.е. как не¬ 
що изглежда или как бива. Пари в заем. Вървете в 
крак. Драма в пет действия. Идете й в помощ. В 
случай на пожар. В интереса на службата. В от¬ 
говор на вашето писмо. Принасям е дар. В знак на 
уважение. В чест на празника. В името на народа. 
В-, въ- Представка за образуване на глаголи, които 
означават насочване към вътрешността на нещо, 
вмъкване или прибавяне на едно нещо, в друго или 
преминаване в ново състояние, напр.; вкарвам, 
вмъквам, вплитам, вкаменявам се, въвеждам, въвли¬ 
чам, въвон-чвам се и под. 

Вавилония ж. Безредие, бъркотия, нерибория. [от соб.] 
вави. 1 бнскн прил. Който се отнася до древната държа¬ 
ва Вавилония и столицата й Вавилон. Вавилонско 
царство. Вавилонска кула, О Вавилонско стълоотво- 
реяне голяма бъркотия, неразбория, суматоха. 
вагабднт|ии) н (прост,) 6агабб|гг|ин) м, Безделник, из¬ 
мамник, нечестен човек, [фр.] 
вагаббнтски прил. Присъщ на вагабонтин. Вагабонтс- 
ка работа. 

вагйяа ж. анат. Влагалище (на женски полов орган), 
[лат.] 



вш ннйт м, мед. Възпаление на влагалището, 
вагон м. Всяка от колите (каруците) на влак. Първок¬ 
ласен вагон.. Спален вагон. Товарен вагон, [фр.] 
вагешен прил. Който се отнася до вагон. Вагонна спи¬ 
рачка. 

вапшетка ж. Малък открит вагон, кола, обикн. за 
превозване на товари по теснолинеен път или по 
въжена линия. Рудата се превозва с вагонетки, [фр.] 
в^ртка ж. Цилиндрична шахтова пещ за топене на 
чугун.[от рус4 

в^а ж. 1. Изкуел веко прокопана рекичка за водени¬ 
ца или за напояване. 2. Малко поточе вода от си¬ 
лен дъжд и под. > > Потекоха кървави вади. 
Гео М. 3. Бразда в зеленчукова 1 'радииа за засаж¬ 
дане на пипер, домати и др. 
вадешеа ж. Цветно изображение, картинка, която 
след намокряне се пренася върху лног хартия или 
друга плоскост. 

ваднчка ж. Умал, от в а д а; малка вада, поточе, 
струя. 

вади^ нсв. прх. 1. Изнасям, измъквам пещо от съд, по¬ 
мещение, течност и др. Вадя сирене от кацата. Ва¬ 
дя пари ат кесията си. Вадеха пясък от реката. 2.' 
разг. Изработвам, произвеждам, добивам. Много 
пари вадят от тая градина. Тази фурна вади хубав 
.хлчб. 3. разг. Правя да ми се издаде, сдобивам се, 
получавам (някакъв документ). Вадя си паспорт. 
Вадя свидетелство за съдимост. 4. Правя, стигам 
до (заключение, извод). Откъде вадиш това заклю¬ 
чение? О Вадим сн очите — караме се, враждуваме. 
Вадя някому думите с ченгел разг. — с мъка, 
с много усилия карам някого да говори, да каже 
нещо. Вадя душата някому разг. — измъчвам 
го, не му давам мира. Вадя очите на някого 
— противен съм някому, дразня го с Присъствието 
си. Вадя си очите — върша изморителна за очите 
работа, изморявам си очите с продължително и 
напрегнато взиране. 

вйдя^ нсв. прх. г^иал. Напоява.м градина и под. е теча¬ 
ща вода; наваждам. 

важд нсв. трх. 1, Имам тежест, значение, стойност, 
в сила съм; струвам, важен съм. Пред фактите ни¬ 
какви оправдания не важат. Този закон вече не ва¬ 
жи. 2. жарг., обикн. с ударение върху първата 
сричка. Имам висока стойност, изпъквам с качест¬ 
вата, достойнствата, красотата си. Момичетата 
много важат! 

важеп прил. 1. Който има значение, сюйиост. Иапо- 
рическият момент е много важен. 2. разг. Който 
си придава значение; надут, надменен. Много си ва¬ 
жен! 

ваРкнича нсв. нпрх. Постъпвам като важен, правя се 
на важен, дх^ржа се важно, надменно, Той ваокничи 
с всички. 

в^ност ж. Качество на важен. Тоя процес е от го¬ 
ляма важност. О Придавам* сн важност, 
ваза ж. Изящен декоративен С1.д, в който обикн. се 
поставят, потопяват цветя, [лат.] 
вазелин м. Светла мас, получена от петрол, която се 
употребява в козметиката, медицината и техниката. 
Боров вазелин, [фр.] 

вай мр.жд. прост. За израз на душевен позрес, уплаха, 
изненада, болка и др,; ах. Вай, на колко христиени 
изгори душата! Ваз. [перс. > тур.] 
вайкам се нсв. нпрх. разг. Охкам, тюхкам се, съжаля¬ 
вам. Безполезно е да се вайкаме, козата сами еи 
причинихме това зло. 


валеж 85 


вайсмаийзъм м. Течение в биологията, създадена от 
А. Вайеман концепция за наследствеността и ево¬ 
люцията на живата природа, според която прндо- 
.битите качества не се наследяват, [от нем, соб.) 
вайсманйст м. Последовател, привърженик на вайема- 
' низма. 

вакантен лрнл.. Свободен, незает, обикн. за служба. 
Няма вакантни места. Вакантна длъжност, [фр.] 
ваканционен прил. Който се отнася до ваканция (в I 
знач.). Ваканционни дни. Ваканционно настроение. 
вакАицня ж. 1. Продължително свободно време от 
учебни запятия или служба; разпус, отпуска. Лятна 
ваканция. 2. Свободно, вакантно място. В отдела 
има една ваканция, [фр.] 
в^кса ж. разг, Боя за обуща. [нем. > рус.] 
вАксаджия м. Лице,-което чисти, маже и лъска обуща 
срешу заплащане. 

ваксвам исв. (рядко), ваксям нсв. и св., прх. Мажа и 
лъскам обуща с вакса, 

в&ксен прил. Който се отнася до вакса. Ваксена ку¬ 
тия. 

ваксина ж. Препарат, получен от умъртвени или от¬ 
слабени микроорганизми, причинители на заразни 
болести, който се използва за имунизация с профи¬ 
лактична или лечебна цел. [фр.<лат.] 
ваксинация ж. Вакситшране. 

ваксинйрам нсв. и св., прх. Вкарвам ваксина в орга¬ 
низма. 

вакуум м. 1. Безвъ.зду 1 шю пространство. 2. Разреден 
въздух. 3. прен. Празнота, празно пространство, 
[лат.] 

вакуумен прил. Който се отнася до вакуум. Вакуумна 
, инсталация. Вакуумна помпа. Вакуумни опаковки. 
ва 1 сха 11 а/ 1 ни ж. 1. В древна Гърция и Рим — празник в 
чест на бога на виното и веселието Вакх (Бакхус). 2. 
Шумно пиянство, буйно, разпуснато пиршество, ве¬ 
селие; оргия. 3. прен. Развихряне на престъпни страс¬ 
ти и жестокости, безчинства, изстъпления, [гр.>лат.] 
вакханка ж. Участница във вакханалия (в 1 знач.), 
жрица ва бог Вакх (Бакхус), 
вакхйчески прил. книж. 1. Който се отаася до Вакх, 
който е присъщ на Вакх, бог на виното и веселието. 
2. прен. Буен, разпуснаю весел, 
вакъл прил. 1. С черно около очите. Вакло агне. 2. 

разг. С черпи очи и коси; черноок. Вакла девойка. 
вакъф м. Недвижим имот, подарен на джа.мия или 
църква за благотворителни цели. [ар. > тур.] 
вакъфскн прил. Който се отнася до вакъф. Вакъфски 
и,мот. ' 

вял' м. 1. Дъ.чъг земен насип с укрепително, отбра¬ 
нително предназначение. 2. Огромна, висока в-ьлна. 
О Дсвстнич вял — а. Най-голямата и най-опасна 
вълна по време на буря (в старите представи), 6, 
Най-силната проява на нещо страшно, на Цякакаа 
опасност, [от лат. > рус.] 

вал^ техн. Машинен детайл за предаване на вър¬ 
теливо движение, Колянов вал. 
вал^ м. диал. Воал. * ’ 

вялд ср. Карта за игра с изображение на млад мъж; 
фанте, момче, [фр.] 

валеж АС. 1. Валене, падане на дъжд или сняг. Тая есен 
имаше продължителни ва.лежи. Валежът спря. 2. 
Количеството паднал дъжд или сняг. В София бе 
измерен валеж от 5 литра на кв. л*. 



.86 валежен 

валЬкеи прил. Който се отнася до валеж или през кой¬ 
то вали, когато има валежи. Валежен период. Ва¬ 
лежни води^ 

валеитеа прил. 1. Който се отнася до сбо 11 Ството на 
атомите на даден елемент д» образуват химична 
връзка с атомите на друг елемент. Валентна тео¬ 
рия. Ва^штна връзка. 2. ез. Който се отнася до съ- 
чвтаемостта на думите. Валентен речник, 3. Като 
съставна част на сложни думи, означаващи вален- 
тността, валенцията на даден химичен елемент, 
напр: едновалентен. двувалентен, тривалетпен и 
т.н, [от лат.] 

валентяосг ж. 1. хим. Способност, свойство на ато¬ 
мите на даден химичен елемент да образуват връз¬ 
ка, да се свързват с атомите на друг химичен еле¬ 
мент. 2. ез. Способност, свойство на дадена дума 
да влиза в съчетание с други думи; съчетаемост. 
валенция ж. хим. Мярка за способността на атомите 
на различните химически елементи да се свързват 
с определен брой атоми на водорода, [лат.] 
валериан м. 1. Лекарство за успокоение, което се по¬ 
лучава от корените на растение валериана. 2. Рас¬ 
тение валериана. 

валериана ж. 1. Многогодишно тревисто растение, 
чиито корени се използват като успокояващо и то¬ 
низиращо средство, Уа 1 сг 1 апа оШапаИх; дилянка, 
валериан, 2. Лекарство валериан, [лат. от соб.] 
валерианов прил. Който се отнася до валериан, вале¬ 
риана. Валерианови капки. 
вш1ец1 м. Валц, валяк. 

в^лец^ .4. Неразмита, неразмесена топчица брашно в 
хляб, качамак и под. 
валн еж. валя. 

валйдев прил. Който има значение или законна сила. 

Паспортът ви не е валиден, [лат.] 
валидност ж. Качество, свойство на валиден; стой¬ 
ност, важност, значение. Проверяват валидността 
на документите. 

валирам нсв. и св., прх. Обработвам с валяк, набивам 
с валяк улица, шосе и др. 
валия м. Управител на вилает, [ар. >тур.] 
валмо ср. Топка, кълбо от нещо влакнесто. О От 
влакно валмо за нещо силно преувеличено.. 
валог м. Вдлъбнато място под планинска височина, 
между възвишения; падина. Живееше в затънтено 
п/шпинско се^ще. загнездено в един висок усоен валог 
на Стара планина. Ваз. 

валоризания ж. спец. Повишаване цените на стоките 
и курса на ценните книжа чрез държавни мерки. 

[фр] 

вжле м. I. Вид танц с постоянно въртене. 2. Музика 
за такъв га 1 ги, обикн. в 3/4 такт, [фр.] 
валейрам нсв. нпрх. Играя, танцувам валс. 
вя.' 1 сов прил. Който се отнася до валс. Валсова музика. 
Валсова стъпка. 

валута ж. 1. Всяка парична единица, пари, които са 
в обръщение в дадена страна. 2. Чуждестранни па¬ 
ри. О Твърдя валута — устойчива, обезпечена със 
з;тто и други ценности, [ит.] 
ваигугея при. 1 . Който се опшея до валута. Ванутеп курс. 

Валупиш афера. Валутна борса. Вшхутен пазар. 
вееш м. техн. Цилиндър като част от някаква маши¬ 
на. [нсм,] 

ва. 1 цов прил. Който се отнася до валц. О Валцова 


мелница — която е с железни валове, валци вместо 
камъни. 

валцовам нсв, и св., прх. Валцувам, 
валцовъчен прил. Който е свързан с валцоване, валцу¬ 
ване. ‘ 

валцувам нсв. и св., прх. Обработвам метал под наля¬ 
гане между въртящи се валци, за да му се придаде 
определена форма. 

вйлчест прил. 1. Кълбовиден, топчест, 2. Кръгъл, 
околчест. 

вальор м. спец. Денят, от който започва да тече лихва 
по дадена банкова сметка, [фр ] 
валй нсв. нпрх., обшш. Б 3 л. I. За дъжд, сняг, гра¬ 
душка — падам. Ситен дъжд вали като Маргарит. 
Нар.п. Снегът валеше на парцали. 2. прен. Идвам, 
появявам се, падам, трупам се в голямо коли¬ 
чество, Валят въпроси и предложения. Телеграми 
валят като град. валй безл. Пада д>жд, сняг и под. 
Навън вали. . 

валявица ж. диал. Тепавица, 
валявнчар м. и валявнчзрка ж. диал. Тепавичар. 
валяк м. 1. Цилиндрично тяло, като част от машина; 
валц. 1. Тежко цилиндрично тяло или самоходна 
машина за уплътняване на терени, пъпги настилки 
и др. 3, Уред, приспособление за боядисване на сте¬ 
ни с цилиндрична основна част. Таваните се боя¬ 
дисват най-лесно с валяк. 

валям нсв. прх. 1. Търкалям. 2. Правя нещо на валмо. 
3. диал. Уработцам нещо на валявица; тепам, 4. 
прост. Цапам, мърся. — се нпрх. 1. Търкалям се. 
Валям се из праха. 2. Цапам, мърся дрехите си. 
вам мест. Лично мест., дат. от в и е; на вас, ви. На 
ви мойта книга — тя е вам завет. Ваз. 
вампир м. 1. Според народните поверия — мъртвец, 
който нощем излиза от гроба си и смуче кръвта на 
хората. 2. прен. Кръвопиец. 3. зоол. Подобно на 
прилеп нощно животно, РЬуюзюта 8рес1гит. 
вамнйрски прил. Който се отнася до вампир, 
вампирясвам »св., вампирясам св. нпрх. Ставали вам¬ 
пир; уплътвам се. 
вамоор вж. в а п о р, 

вана ж. 1. Подобен на корито голям съд от чугун, 
порцелан или пластмаса, предназначен зя къпане. 2. 
Самото къпане в такъв съд с хигиенна или лечебна 
цел. 3. техн. Съд, вместилище за течност, в която 
се потопяват за обработване предмети, [ней.] 
ванадиев Прил. от в а н а д и й. 
ванадий м. Химически елемент V — ковък твърд 
сребристобял метал, който се използва при произ¬ 
водството на висококачествени стомани, в стъклар¬ 
ството и др. [от лат.] 
вандализъм м. Вандалщина. 

вавдал[ин] м. 1. обикн. мн., ист. Древни германски 
племена, известни с жестоките си войни срещу Рим 
и с уншцожаването на множество произведения на 
изкуството. 2, разг. Човек, който безсмислено ру¬ 
ши, разрушава културни ценности, [от нем.] ^ 
вандалски прил. Който се отнася до вандали, присъщ 
на вандалин. Вандалски нашествия. Вандалска пос¬ 
тъпка. 

вандалщина ж. Качество или поведение, проява па 
вандалин, безсмислено рушене, унищожаване на 
културни ценности. Вандалщината на хитлеристи¬ 
те е безпримерна в историята. 
ванилин м. I. Ароматно вещество, което се съдържа 
в плодовете на ванилията. 2. Полулеи по синтети¬ 
чен път заместител на ванилията (във 2 знач.). 



вамйлня ж. 1. Тропическо увивно растение с аромат¬ 
ни плодове, които се употребяват за подправка, 
УапШа ркшГоЦа. 2. Прах от плодовете на това рас¬ 
тение за подправка, [исп.] 

вапор и (прост.) вамнор м. остар. Параход, [от иг.] 
вапсвам исв., вапсам св, прх, прост. Боядисвам, багря. 
О Вапсахме я! — сбъркахме работата, сплескахме 
я! [от гр,] 

вапейлка ж. остар. Боя, багра. 

вар ж. 1. Бяло твърдо вещество, което се получава 
чрез изпичане на варовик;, негасена вар. 2. Бяла ка¬ 
ша, която се получава при взаимодействието на не¬ 
гасена вар е вода и се употребява за зидане, бада¬ 
носване и др.; гасена вар. 

варак м. Мното тънък слой или лист от злато, среб¬ 
ро, мед и др., който се използва за облепване при 
украса, [ар. > тур.] 

варакосвам нсв., варакосам се. пр.х. Облепвам, покри¬ 
вам с варак за украса. 

варвам нсв., варна св. пр.х, диал. Изпреварвам, задми- 
г^авам. Не тичай, няма да ме варнеш. 
варварнзъм м. 1. Варварство, грубост, диващншна. 2. 
Чужда дума в даден език; барбаризъм, чуждици. 
[гр.] 

варварин м. и аарварка ж. 1. V древните гърци и рим¬ 
ляни — пренебрежително название на всеки чужде¬ 
нец. 2. Некултурен, 1 ‘руб, жесток човек, [гр.] 
варварски при. 1 , 1. Който се отнася до варварин (в I 
знач.). Варварски племена. 2. Който е присъщ на 
варварин; див, некултурен, груб, жесток. Варварска 
постъпка. 

варварство ср. I. Качество или поведение, постъпка 
на варварин; некултурносг, грубост, жестокост. 2, 
Втората от трите степени в развитието на човеш¬ 
кото общество (дивачество, варварство, цивилиза¬ 
ция) според приетата в науката през XVIII—XIX в. 
периодизация. 

варваршнна ж. Варварство (в 1 знач.). 
варда межд. Вик за предупреждание; пази се! [от ит.] 
вардач м. и вардачка ж. разг. Пазач, 
варджия м. Производител или продавач на вар. 
вардиан|ип] м. остар. Пазач, вардач. [от фр.] 
вардя нсв. прх, разг. Пазя. — се нпрх. Пазя се. 
варел м. Голям 1 тилиндричеп мез ален съд за петрол, 
бензин, растителни масла и др. [исп,>гр.] 
варен при.п. I. За ястие — който е приготвен чрез ва¬ 
рене. Варена тиква. Варена царевица. 1. като същ. 
варено ср. Ястие от месо, приготвено чрез варене, 
вариант м. 1. Всяка от възможните реализации на не¬ 
що; разновидност. 2. Текст на ръкопис, народна пе- 
ежн и др., който се различава по нещо от друг схо¬ 
ден с него. [лат.] 

вариДнта ж. Втора железопътна линия илн друг път 
в същата посока. 

вариация ж. 1. книж. Видоизменение, разновидност!- 
на нещо. 2, муз. Видоизменение на дадена музи¬ 
кална тема, музикална форма от видоизменени 
повторения на една и съща тема. [от лат.] 
вариво ср. 1, Зърнести зеленчукови плодове, употре¬ 
бявани за храна (боб, леша,-грах и др.). 2. Коли- 
чесгво такива храни колкото за едно готвене. Наб¬ 
рах си едно вариво боб. 

вариете ср. Увеселително заведение със сцена, на ко¬ 
ято се изнася лека разнообразна програма от ар¬ 
тисти. певци, танцьори и др. [фр.] 
вариететен прил. Конто се отнася до вариете. Варие¬ 
тетна програма. Вариететна артистка. 


ватмцн 87 

варнклечко ср. Голям скъперник; скръндза. 
варнклечковски Лрил, отвариклечко. 
варнклечковщнна ж. Скъперничество, 
варибла ж. мед. Силно заразна вирусна болест с те* 
ягЬк изрив по кожата, който оставя следи; едра 
шарка, сипаница, [лат.] 

варирам нсв. нпрх. 1. Меня се. 2. Отклонявам се, дви- 
, жа се между едно и друго. Цената варира от Ю до 
20 лева. 

варицб. 1 Я ж. мед. Вирусна заразна болест, главно у 
децата, която протича с изрив по кожата, без да 
оставя следи; лещенка, [лат ] 
варка ж. остар. Лодка, ладия. [лат. >гр.] 
варкам нсе. диал. 1. Бързам, 2. Изпреварвам, 
варна вж. варвам.- 

варница ж. 1, Яма, в която се държи гасена вар. 2. 

Пещ, в която се изпича вар; жнжница. 
варов при.< 1 . Който се отнася до вар. Варов разтвор. 
варовик м. Скала, съставена главно от калциев кар¬ 
бонат, която се йзползва като строителен мате¬ 
риал, за получаване на вар, цимент и др. 
варовит прил. Който съдържа вар или варовик. Варо¬ 
вита вода. 

варбевам нсв., варосам св. прх. Мажа, намазвам с вар. 
варощ^.л«. диал. Разположени в центъра на съвременен 
град, селище осгаикй от стар укрепен град. [от унг.] ' 
вартоло.меев прил. О Вартоломеева пощ прен. — ма¬ 
сово избиване на политически противници, 
варя нсв. прх. 1. Държа нещо на огън да ври, 2. Готвя 
ядене чрез варене. Варя леща. 3. ПоЛучава.м, доби¬ 
вам чрез варене. Варя ракия. О Вари го, печи го 
разг. — за човек, който не се поддава на никакво 
въздействие, не се променя, не се поправя, каквито 
и усилия да се полагат за това,, както и'да му се 
атияе. 

вас мест. Лично мест., вин. от в и е; ви. Вас питам. 

На-вас казва.м. Това е за вас. 
васал лг. 1. В епохата на феодализма — земевладелец, 
феодал, задължен с различни, главно военни повин¬ 
ности към сюзерена си, от когото е получил земя. 
2. пре73. Подчинено, зависимо лице или държава! 
[фр-] 

васб.:теп прил. 1. КоЙто се отнася до васал. 2. Зависим, 
подвластен. Васална държава. 

Ваейльовден м. Християнски празник, ден на св. Ва¬ 
силий (1 януари). " ‘ 

ват м. спец. Единица мярка за мощност. Крушка от 
60 вата. [англ,<соб.] 

вата ж. 1. Памучна плъст за подпълване на дрехи. 2. 

Мъхесга трикотажна тъкан, [нем.] 
ватен прил. Направен от вата. Ватени дрехи. 
вбтепка ж. Къса платнена горна дреха, подпълнена с 
памук; памуклийка. [от рус.] 
ватерполо ср. спорт. Водна топка, [от англ.] 
ватерполйст м. Спортист, койчо ичрае ватерполо, иг¬ 
рач на водна топка. 

ватикански прил. Който се отнася до Вашкана, седа¬ 
лище на папата и център на каточшцизма. Ръкопис 
от ватиканската библиотека. 
вагйрам нсв. и св., прх. X. Подпълвам, подплатявам с 
вата. 2. Разчепквам, правя мъхеста вътрешната 
страна на трикотажна тъкан, [от нем.] 
ватман и ватманка ж. Лице, което кара трамваи, 
[англ.] 



88 ваучер 

ваучер м. Вид ценна книга, билет, който може да сс 
използва вместо пари през определено време, при 
определени условия, {аягл.] 
ваучерем Прил. от в а у ч е р. Ваучерт приватиза¬ 
ция. 

ваф;ш ж. 1, Изпечена тънка тестена кора, пресована 
на квадратчета. 2. Сладкиш от такива кори с пъл¬ 
неж от крем, шоколад и др. Шоколадови вафли, 
[нем.] 

вафлен прил. Който се отнася до вафла. Вафлени фу¬ 
нийки за сладолед. 

вахмвстьр м. остар. Фелдфебел, старшина а конница 
или конна артилерия, [нем. > рус.] 
вахта ж. Дежурство на кораб, (нем.] 
ваш .мест. 1 , Притежателно мест. за 2 л. ми, — който 
принадлежи, изхожда или по друг подобен начин 
се отнася до лицето (ултива форма) или лицата, с 
които се говори. Тези неща са ваши. Това не е ваша 
работа. 2. като същ.: войната ж., вашето ср. Това, 
кое'го мислите, желаете, вършите или притежавате 
вие. Иска бъде вашата, вшите ми. Родителите ви 
или вашето се.мейство, бтиюки, сънародници или 
съмишленици. Как са вашите? Вашите ще победят. 
О По вашему — според вас или както вие знаете, 
мислите, правите, 

вашенец м. и вашенка ж. Който е от вашето село, 
град, край. 

вашенски 1 . прил. Присъщ на вашия край, на хората 
от ваи]ия край. Вашенска носия. 2. нарч. Както бива 
по вашия край, както е присъщо на хората от ва¬ 
шия край. Говорят по вашенски. 3. като същ, вашен¬ 
ско ср. Вашият край, област, страна. Какво има по 
втиепско? 

вая нсв. прх. Създавам обемни, скулптурни художес¬ 
твени произведения от глина, кам-ьк, дърво и др,; 
моде; 1 ирам. 

ваятел и ва^елка ж. Който вае, моделира; скул¬ 
птор, 

ваятелскв прнл. Който се отнася до ваятел. 
ваяте; 1 сгво ср. Работа, занятие, изкуство на ваятел; ’ 
моделиране, скулптура, 

вбесявам КС»., вбесА св. прх: Правя някого бесен; сил¬ 
но ядосвам, разярявам, подлудявам, влудявам. Ни¬ 
що не го вбесява тъй много, както неуредицата. Л. 
Ст. — се шгрх. Ставам бесен; разярявам се, подлу- 
дява.м. 

вбнвам нсв., вбйя св. прх. Забивам в нещо. Вбивам 
клин. Вби го две педи в земята. 
вглЬкдям се нсв.. вгледам се св, нпр.х. Насочвам, със¬ 
редоточавам погледа си върху някого или нещо; 
взирам се, вторачвам се. 

вг ;гь&н 1 прил. Който се е съсредоточил, задълбочил в 
нещо яли изразява, показва съсредоточено внима¬ 
ние. Вг^пАен пог.лед. 

н ;п> 6 еност ж. Качество или състояние на вглъбен, 
ш-лъ 6 * 1 а 111 нА ж. Вдлъбнатина, 

вг.тьбявам се нсв., вглъбя се св. трх. Вдьлбочавам се, . 

намирам се или навлизам навътре, 
миездявам нсв.. вгкездя св. прх. Правя пешо да се 
настани, загнстди някъде, обикн. в съзназшето. — 
ее нпрх. Настанявам сс, загнездвам се. 

^орчАвам нсв., морча св. прх. 1. Правя нещо да стане 
горчиво на вкус. Вгорчихме яденето. 2. прен. Правя 
(кшо да бъде неприятно, мъчително. Тия хора ми 


вгорчиха живота, — се нпрх. Ставам горчив. Царе¬ 
вичното брашно лесно се огорчава. 

В 1 'раждам нсв., вградя се прх. Зазиждам, взнждам в 
С1рада, градеж. 

вгранявам се нсв., вграия се св, нпрх. Ставам гранив; 

гранясвам. Мас.лото е старо и вече се е егранило, 
вгАвам нсв.. вгьна се, прх. Правя нещо да се вдаде 
навътре, да образува гънка. — се нпрх. Вдавам се. 
вдАвам се нсв., вдам м св, нпрх. I. Отдавам се, бивам 
овладян. Не се вдавай в тъжни мисли! 2. Увличам 
се, пристрастявам ее. Вдава.» се в подробности. 3. 
Спускам се, навлизам навътре в нещо. Брегът се 
вдава в морето. 4. Свивам се, огъвам се от нещо 
тежко, от налягане; вгьвам се. Гредите на къщата 
са се вдали. 

вдаден прил. Който св простира или навлиза навътре 
в нещо. Прот. издаден. Скалата е вдадена в 
морето. 

вдатина ж. 1. Нещо вдадено. 2. Вдлъбнатина, вдлъб- 
натост. 

вдетинен прил. За възрастен, стар човек — който по 
ум и поведение е станал като дете. 
вдетнпявам се вдетннА се св. нпрх. 1. Ставам по 
ум като дете. 2. Върша детинщини. 
вдш ам нсв., вдйгна се. прх. 1, Местя нещо от по-ниско 
на по-високо. 2. Вземдм нещо от земята, от пода. 
3. Изправям нещо или помагам да се изправи. 4. 
Прибирам, скътвам. Вдигни меда! 5. Покачвам, по¬ 
вишавам цената на нещо. 6. Обявявам, проглася¬ 
вам. Вдигам въстание. 7. Събуждам от сън. Вдигна-^ 
ха го много роно. — се нпрх. Вдигнах се от сън. 
Работим, та пушек* се вдига. О Вдигам акциите 
някому — хваля някого прекомерно, та пови¬ 
шавам самочувствието му. Вдигам било знаме —^ 
предавам ее, признавам се за победен. Вдигам гла¬ 
вя— а. Ставам непокорен, проявявам непокорство, 
б. Ставам надут, надменен. Вдигам къщата на гла¬ 
вата си — лудувам и правя голям шум. Вдигам лет¬ 
вата — повишавам изисквани ига, критериите за не¬ 
що. Вдигам мерника някому разг. — насочвам 
вниманието си с недоброжелателни намерения към 
някого. Вдигам на крак — привеждам в готовност, 
подтиквам към енергични действия. Вдигам па кра- 
канякого — правя някой да оздравее, да <х 
излекува. Вдигам пйра разг. — викам, карам се, 
проявявам силно недоволство. Вдига»! рамене*. 
Вд 11 га.м ръка — а. Гласувам, б. Давам знак, че ис¬ 
кам да говоря. Вдигам ръка на (с р е щ у) 
някого — посягам да ударя, да бия някого. 
Вдигам ръце — предавам се. Вдигам ръце о т 
някого — преставам да се грижа, да правя 
добро някому, да се интересувам от някого. Вдагам 
си чуковете*. Вдигам шум — шумя. 
вдигане ср. Действие по гл. в д и г а м. О Вдигане 
на тежести*. 

вдЙ 111 ва.м нсв.. вдишам св. прх. Поемам, вкарвам на¬ 
вътре чрез дишане. Вдишвам свеж въздух. Вдишвам 
и издишвам. 

вдлъбвам се нсв.. вдлъбна се св. нпрх. Вдавам се на¬ 
вътре; хлътвам. 

вдлъбнат прил. Чиято повърхност е вдадена навътре; 

хлътнал. , , 

вдлъбиятипй ж. Вдлъбнато място, 
вдовец м. Мъж, чиято жена е умряла. О Сламен* 
вдовец. 

влов^ нсв. нпрх. Живея в състоягще на вдовец или 
вдовица; вдовствам. 



вдовйца ж. Жена, чийто мъж е умрял, 
вдовйшки прия. Който се отнася до вдовица. Вдовии^- 
ки сьязи. 

вдовство ср. Състояние на вдовец, вдовица. Неговото 
вдовство не трая и година. 
вдо8ст[ву1вам исв. трх. Прекарвам във вдовство, в 
състояние на вдовец, вдовица; вдовея. 
вдругиден нарч, В деня, който ще настъпи след утре; 

другнден. Ще дойда не утре, д вдругиден. 
вдълбавам нсв., вдълбая т. прх, 1. С дьдбаеие правя 
нещо да се вдаде навътре, вкарвам нещо навътре в 
друго нещо. 2, Врязвам образи, букви, знаци и др. 
в дърво, камък и т.н. — се нпрх. Навлизам дълбоко 
навътре; вдълбочавам се, вдавам се. 
вдълбочавам се нсв., вдълбоча се св. нпрх. 1. Навли¬ 
зам, отивам дълбоко навътре, Вдълбочихме се в го- 
рсапа. 2. прен. Съсредоточавам вниманието си, 
вниквам дълбоко в нещо, отдавам се на някакна 
мисъл, идея; вглъбявам се, задълбочавам се. 
вдьлбоченост ж. Съсгояннв на вдълбочаване, вдаване 
в нещо; задълбоченост, вглъбеност. 
вдън предл. Означава положение дълбоко навътре. 
Тамо вдън горите Атонски високи. Ваз. О Вдън зе- 
мя[та] — в незнайно място, където не може да се 
намеря или открие. 

вдървен прил. Който е станал твърд като дърво, из¬ 
губил е подвижността и чувствителността си. 
вдървеност ж. Качество или състояние на вдървен; 

скованост, вцепененост, неподвижност, 
вдървявам се нсв., вдървя се св. нпрх. 1. Втвърдявам 
се, ставам твърд като дърво. 2. Ставам неподвижен 
и безчувствен; вцепенявам се. Краката ми се вдър¬ 
виха от студа. 

вдъхвам нсв., вдъхва св. прх. 1. Поемам дъх, вдиш¬ 
вам. 2. прен. Внушавам, възбуждам у някого мисъл, 
чувство, желание. Вдъхни всекиму, о боже, любов 
жива за свобода. Бот. 

вдьхвовш прие. Който е обхванат от вдъхновение, из¬ 
разява вдъхновение шш е проява, плод на вдъхнове¬ 
ние, Вдъхновен поет. Вдьхзювено лищ. Вдъхновена реч. 
вдъхновение ср. Творческо въодушевление, състояние 
на творчески подем. 

вдъхновител м. и вдъхновйтелка ж. 1. Който възбуж¬ 
да вдъхновение, който вдъхновява. 2. Който под¬ 
бужда, подтиква някого към нещо лошо. 
вдъхновявам нсв., вдъхновя св. прх. I. Предизвиквам, 
пробуждам вдъхновение у някого; въодушевявам. 
2. Подтиквам, подстрекавам някого към нещо. 
вдявам нсв., вдяна св. прх. Вкарвам, прокарвам конец, 
нишка в ушите на игла и под. 
вдясно нарч. На, откъм или към дясната страна; на¬ 
дясно. Прот. вляво. Застани вдясно от мене. 
вегетарианец м. и вегстарнйшся ж. Човек, който не 
яде месна храна. [фр,<лат.] , 

в€ 1 'етариа|]ски прил. Който се ошася до вегетарианец, 
присъщ на вегетарианец. Вегетариански ресторант. 
вегетарианство ср. I. Система за хранене без месна 
храна. 1. Движение, което проповядва отказ от мес¬ 
на храна. 

ве 1 'ета 1 Йиен прил. Който се отнася до вегетация, до 
растежа на р‘Асгеш\9,1&. Еегетатити органи. О Вс- 
гегатввен период — период на растеж. Вегетативна 
нервна система — част от нерв^^а^а система на 
гръбначните животни и човека, която регулира дей- 
иостга на вътрешните органи и системи на кръво¬ 
обращение, храносмилане, дишане, обмяна на ве¬ 
ществата и др. 


вежливост 89 


вегс!ацибнен прил. Който се отнася до вегетация. Ве¬ 
гетационен период на растенията. 
вегетация ж.. I. бот. Растеж, развитие, прот ичане на 
жизнените процеси в растителните организми. 2. 
прен. книж. Живот, съществуване без духовни ин¬ 
тереси. [лат.] 

вегетирам нсв. нпрх. I. Раста, вирея, развивам се (за 
растения), 2. прен. Живея с грижи само за телесния 
живот, бм духовни интереси, като растение. 3. Храня 
се и живея съвсем оскъдно; живуркам, животува.V 1 , 
-вед Съставна част на сложни думи за означаване на 
специалист в някоя област на наука или изкуство, 
напр.; езиковед, литературовед, стопановед и др. 
веда ж. В народните поверия — женско същсхггво, ко¬ 
ето броди нощем и прави зло на хората; зла само¬ 
дива. Черна ги веда подслуша, на зло ги око мерна- 
ла, сторила да ги погуби. П. Р. Сл, 

Веди мн. Паметници на древмоиндийската литерато¬ 
ра, най-старите свещени писания на хиндуиз.ма, 
включващ химни, свещени формули, трактати и др. 
[санскр] 

ведйческн прил. Който се отнася до Ведите. Ведическа 
литература. 

ведийга нарч. В същия миг; незабавно, 
ведно нарч. Заедно, наедно, вкупом. Живееше ведно 
със сестрините си деца, 

веднъж нарч. I. Един път. Веднъж и дваж да е било? 
2. Едно време, някога, неопределено кога. Веднъж 
Хитър Петър отишъл в гората за дърва. 
ведомост ж. 1. Списък на служителите в едно учреж¬ 
дение с означение на заплатите им. Раздавателна 
ведомост, 2, Сведение, списък с цифрови данни. 

1рус.] 

ведомствен прил. Който се отнася до определено ве¬ 
домство. Ведомствен комитет. 
в^омство ср. Област, в която се простира някаква 
власт; служба, учреждение. Служители от съдебно¬ 
то ведомство, 

ведрина ж. 1. Ясно време; яснина, яснота. 2. прен. Ду¬ 
шевна яснота, веселост, бодрост. На лицата на 
всички се четеше особена ведршш. 3. Свежест, хлад¬ 
нина, прохлада. 4. Утринна гимнастика; фнззаряд- 
ка. 

всдршщ ж. диал. Голям дървен съд за вода, мляко и 
др.; дървена кофа. 

ведро ср. 1, Дървен съд за вода, мляко, вино и др.; 
ведрица. 2. Традиционна мярка за вместимост, око¬ 
ло 15 литра, обикн, за вино и ракия, 
ведролик С ведро лице. ' . 

ведроснп прил. Ясносин. Ведросиньо лице. 
ведрй се нсв, нпр.х. Ставам ясен, изяс^гявам се, прояс¬ 
нявам се, бистря се. 

ведър прил. 1. Ясен, безоблачен, чист, светъл. Настъ¬ 
пи ведра нощ. 2, прен. Бодър, весел, отворен. С ведър 
поглед, с усмех па уста над него бе се майка му при¬ 
вела. П. П, Сл. 

в^'да ж. Ивица косми над окото. О Вместо да из¬ 
пише вежди, вади очи — вместо да направи добро, 
причинява зло. 

в^ждест прил. Който има големи, руятави вежди. . 
вежлив прил. С добри обноски, учтив, благо възпитан. 

Вежлив човек. Вежливо държане, [рус.] 
вежливост ж. Качество или поведение, постъпка на 
вежлив. 



90 веза 


веза нсв, прх. Шия, ушивам различни фигури, шарки 
с разноцветни конци върху шштно; бродирам, на- 
шивам, 

везба ж. 1. Везане, нашиванв с конци върху платно; 
везмо, бродерия. 2. Изработеното чрез бродерия; 
везмо, бродерия. 

в^збеи прил. Който се отнася до везба. Везоепо изкус¬ 
тво. 

вездесъщ прил. Който е навсякъде, успява да бъде на 
много места. Аз, скитница веща, безстрашна, вез¬ 
десъща. Д. Пол. 

везир м. Най-висш сановник в някогашната Турска 
империя, по власт пръв след султана, [ар.>тур.] 
везмо ср, Везба (във 2 знач.). 

везни ми. (везна ж.) 1. Теглилка с две бзпода за ме¬ 
рене на малки тежести. 2, като соб. Везни мн. Зоди-' 
акално съзвездие и зодиакален знак, зодия на м. 
септември, [ар. > тур.] 

вейка ж. Клонче от дърво или храст заедно с листа¬ 
та. 

век, -ьт м. 1. Време от сто години с определено на¬ 
чало и край; столетие. Двайсети век. 2. Период, 
продължителност от сто години. Робството е про¬ 
дължило близо пет века. 3. Дълъг период от време 
със свои характерни черти, особености; епоха. Век 
иа бетона и машините. 4. Безкрайно дълго време; 
вечност. Цар царува — века ли царува? Яв. 5. Време 
колкото живее човек. О Во веки веков книж. — за¬ 
винаги, вечно. 3;{ате|Т век. Средни векове ист. — 
период от историята на Европа (приблизително от 
V до XV в.), през който съществуват феодални об¬ 
ществени отношения. 

вековен прил. Който е утраял, просъществувал век, 
векове; дълготраен, дълговечен. Кат кедър вековен 
в Ливанска пустиня. Ваз. 

векоБ^чен прил. Който трае вечно; вечен. Родопи гор¬ 
деливи — грамада вековеина: Ваз. Вековечен проб- 
мм. 

векувам нсв. нпрх. I. Трая много дълго време, живея 
цял век. 2. Прекарвам, престоявам дълго време на 
едно място. Н.чма да векуеаме тука. 
вечерен прил. ез. Който се отнася до, който е свързан 
, с мекото небце; мекоиебен. Ве.шрни съглаши са к, 

Г, X. 

велег ласен прил. юшж. Който има или звучи с висок, 
с»ппен глас; гръмогласен. 

велемьдьр прил. книж. Който е много мъдър; лремъ- 
дър. 

велеиме ср. старик. Заповед, повеля. 
ве.зеречяв прил. книж. Който говори много И висо- 
копарно; многословен, речовит, 
велуевул м. 1. Дявол, сатана. 2. преп. Много коварен, 
лукав човек. [гр. <евр.] 

велзевулски пр 1 и. Който се отнася до велзевул; сата- 
нински, дяволски, коварен. 
яе;шк прил. 1. Който значително надхвър;гя, надмина¬ 
ва обикновеното в някакво отзгошение; изтъкнат. 
Велик паднш. Ве.шк прелом. Велико преселение на 
народите. Велико народно събрание. 2. Забележите¬ 
лен, именит, прославен. Ве.шк писател. 3- Съставна 
част на тит-чи и друг и назваггая. Петър Велики. Ве¬ 
лина събота. Велики пости, 
величая м. 1. Митическо човекоподобно същество е 
ог ромеи ръст и сила; тиган, исполин. 2. Човек с не¬ 


обикновено голям ръст; исполин, гигант. 3, преп. 
Вед{ 1 к човек; гигант, титан. Ботев е един от ве.ги- 
каните на Българското вьзра.ждаие. 
великански прил. Който се отнася до великан; испо- 
лински, гигантски, 

. Великден м. Християнски религиозен празник Възкре¬ 
сение Христово. О Всеки ден не е Великден разг, 
— не винаги има радост и успехи, 
великденски при.л. Който се отнася до Великден. Ве¬ 
ликденски яйца. 

великденче ср. Пролетно цвете, Уегошса. 
велико- Съставна част на сложни думи със значение 
„много голям, велик“ или в състава на географски 
и народностни имена, напр.: великодьржавен, вели¬ 
комъченик, ееликосветски, великоруски и др. 
велнкобългарскн прил. Който се отнася до, който е > 
свързан с някогашна Идея за велика България, 
велнкод^ев прил. I. Който притежам, проявява ве¬ 
ликодушие, Великодушен човек. 2. Който е израз на 
великодушие, внушен е от великодушие. Велико¬ 
душно предложение. 

великод^ие ср. Човешко качество, което се проявява 
в отстъпчивост, снизходителност, отсъствие на зло- 
паметност и готовност да се пожертват собствените 
интереси. 

великодьржавен прил. Конто е свързан с идеята за ве¬ 
лика държава. 

великолепен прил. 1. Разкошен, прекрасен, блестящ. 
Великолепни дворци. 2. разг. Много хубав, ртличен. 
Великолепно вино. 

великолепие ср. Необикновена, изключителна красо¬ 
та; блясък, разкош. Порази ни великолепието лш 
дворците. 

великомъченик Л€. а великомъченици ж. цьрк. Голям 
страдалец, мъченик за Христова вяра. 
великоруски прил. I. Който се отнася до най-много- 
бройния източнославянски народ; руски. 2. Който 
се отнася до идеята за велика Русия. 
великосБ^ски прил. Който се отнася до висшето об¬ 
щество; аристократически. Великосветски интриги. 
велвкосръбски прил. Който е свързан е идеята за ве¬ 
лика Сърбия и нейното осъществяване. Великосръб- 
ски шовинизъм. 

величав прил. С внушителен вид; величествен, важен. 

Ве.шчав кат някой испо.тн. Смирн. 
величавост ж. Качество на величав, 
величайши пршг. старик. Изключително голям, прего- 
лям, най-голям. Величайше търпение. Величайша 
глупост. 

величая нсв. прх. Провъзгласявам някого за велих, из¬ 
ключителен и го хваля, превъзнасям, прославям, 
величествен прил. Внушителен, величав, грандиозен. 

Ве.тчествен паметник. 
велйчественост ж. Качество на величествен, 
величество ср. Титла на цар. 

ве. 1 нчие ср. 1. Качество на велик. [Водопадът] блесна 
с всичкото си величие пред очите ми. А.Конст. 2. 
Духовна мощ. В подвиг и саможертва се проявява 
истинското величие. 3. обикн. подигр. Издигнат в 
обществото, силен на деня човек. Много такива ве- 
.шчия с.ме вижда.ш. 

в&зичина ж. Големина, обикн. като научно измере¬ 
ние; стойност, сила. Сириус е звезда от първа ве.ги- 
чина. 

ве, 1 мбжа .м. Болярин, големец, [рус.] 
велосипед м. Превозно средство с две колела, което 
се язди и се кара е крака; колело, [фр.] 




велосипеден Прил. от велосипед. Велосипед¬ 
на гума. 

велосипедист м. и велосипедйстка ж. Колоездач, 
велур м. 1, Мъхнат мек плат, подобен на кадифе. 2. 

Кожа с мъх откъм лицевата страна, [фр.] 
велурен прил. Който се отнася до велур, направен от 
велур, Велуреиа шапка. Велуреии обувки. 
вена ж, анат. Кръвоносен съд, който води кръвта 
към сърцето, [лат.] 

вендуза и в№г^за ж,-1. Лечебно раздвижване на кръв¬ 
та при настинка с помощта на (специални) чаши, в 
които чрез предварително загряване се създава ва¬ 
куум, та прилепват силно към кожата. 2. Чаша за 
такава процедура, [ит. >гр.] 

Венера ж, 1. В древноримската митология —.богиня 
на любовта и красотата. 2. астр. Планета от Слън¬ 
чевата система, най-ярката утринна и вечерна звез¬ 
да. Срв. вечерница, денниц а, зор¬ 
ница. [от лат.] 

венерин прил. Който се отнася до, който е свързан с 
Венера, римска богиня на красотата и любовта. 
О Венерин хъ.зм — леко изпъкнало окосмено място 
над външните гениталии у жената, 
венерически прил. О Венерическа болест — заразна 
болест, която се предава главно по полов път. 
[лат.] 

венец м. I. Изплетена от цветя и клонки дъга или ко¬ 
лело за украса. Берете цветя в градина, плетете 
венци и китки. Бот. 2. Месеста обвивка на челюст 
при корена на зъбите. 3, Корона за венчавка. 4. 
■« прен. Венчило, женитба. 5. На икона — изработено 
от метал или изписало сиятшв около главата па све¬ 
тец; нимб, ореол. б. прен. Завършек на трудно и 
значително дело. На житие ново аз турих венец.- 
Ваз. 7. прен. Знак или награда за заслуга; слава. 
О Лавров венец — който сс дава като награда, за 
прослава. Трънев венец — наказание, страдание, 
I мъка (от евангелската легенда за венеца, който бил 
поставен на главата на Христос, преди да бъде раз¬ 
пънат). 

венециански прил. Който ое отнася до, който е свързан 
С Венеция, Венецианско стъкло. Венецианска мозай¬ 
ка. 

венечен прил. 1. Който се отнася до венец (във 2 
знач.). 2. Който се отнася до венче (в 3 знач.). Ве- 
нечпи листа. О Венечни съглас|[и ез. — които се уч- 
леняват с допир на езика до горния венец, напр. [д], 
[т]; алвеолни съгласни, 

вензел м. Преплетени начални букви на име и прези¬ 
ме. [пол. > рус.] 

венозен Прил. от вена, Венозна кръв. Венозна ин¬ 
жекция, 

вентил м. Клапан, кран за течности и газове, 
[нем.<лат.] 

венти-чатор м. Уред за проветряване на въздуха в по¬ 
мещение, [нсм. <лат.] 

ве 1 ггилация ж. Проветряване с вентилатор, 
вентилирам нсв. и се., прх. Проветрявам с вентилатор, 
вешуза вж. в е н д у з а. 

веш|ен6сеи м. книж. [Епитет на] коронована личност, 
дар. 

вени«:лавя нсв, прх. книж. Възхвалявам, изричам хва¬ 
лебствени слова за някого или нещо. 
венцехвал^иие ср. кни.ж. 1. Хвалебна песен за просла¬ 
ва на някого; дитирамб. 2. Прекадена хва.чба. До¬ 
тегнаха ми тези венце.хваления. 

'венчавам нсв,, венчйя и венчея св. прх. Извършвам 


верйжен 91 

венчавка, свързвам в брак чрез венчавка. Венча ги 
поп Никола. 2, Кумувам на сватба. Венчай, куме, 
дзото не проклинай. — се ипрх. Женя се, встъпвам 
в брак по църковен ред. 

венчавка ж. Църковен обред за женитба; брак, венчи¬ 
ло. 

венчален прил. Който сс отнася до венчавка. Венчална 
рокля. 

венчая вж. венчавам. 

веич! ср. 1. Малък венец. 2. Булчински накит за глава 
от изкуствени цветя. 3. бот. Вътрешен ред на рас¬ 
тителен цвят, обикн. от обагрени листа, 
венчелистче ср. бот. Отделен лист от венчето на рас¬ 
тителен цвят, 

веичея еж. венчавам. 

венчйло ср. ]. Венчавка. Там ви чака .. сватба и вен¬ 
чило. Ваз. 2. В нар. песни — съпруг, съпруга. 3. 
диал. Брачен живот, семейство, 
вепър м. 1, Мъжка дива свиня; глиган. 2. диал. Угоена 
мъжка свиня; шопар. 
вепърскн прил. Който се отнася до вепър. 
веранда ж. Покрит и отворен навън балкон. През ля¬ 
тото спях на .верандата, [от инд.] 
верб^ен прил. 1. книж. Словесен. 2. ез. Глаголен. 
Вербална основа. О Вербална нога — писмен дип¬ 
ломатически документ, който се приравнява към 
устно заявление. [лат.>фр.] 
вербувам нсв. и св., прх. Привличам, набира.м привър¬ 
женици, членове, войници, работници и др. 
[нем.>рус.] 

верев Л 1 . разг. О Не верев — накриво, косо, по диа¬ 
гонал. Отрязал си платното на верев. 
верен прил. 1. Който отговаря на истината; истински. 
Верни думи. Вярно съобщение. 2. В който няма греш¬ 
ка; правилен. Отговорът на задачата е верен. 3. 
Предан, привързан. Кучето е верен другар на чове¬ 
ка. 4. Който не изменя, не изневерява. Пенелопа е 
образец на е.чрна съпруга. 5. Който стои, устоява на 
думата си, последователен в разби ранимча и възг¬ 
ледите си. Верен е па к.^етвата. Верен на традици¬ 
ите. 6. Който не допуска, не прави Отклонение при 
стрелба, измерване и др,; точен. Имам вярно око. 
Часовникът ми е верен. 7. църк. Напълно възприел 
вярата, а не оглашен. 

вересия ж. разг. 1. Покупка или продажба на кредит, 
на почек. В понеделник заран на вересия не продавал. 
2, Сметка, сума по такава продажба. Тефтер с ве¬ 
ресии. О На юнашка вересия разг. — без заплащане 
и без гаранция, че ще се плати, [тур.] 
верига ж. 1. Подобна на В 1 >же редица от. заловени, 
скачени една за друга метени брънки; синджир. 
Верига над огнище. 2. прен. Робство. Роб бях тогаз 
— вериги влачех. Бот, 3. Лента от множество съч- 
ленени елементи, която съединява, обхваща външ¬ 
ните колела на танк, трактор и под.; П 1 се 1 шца. 4. 
воеи. Бойно разположение на войници, не много 
раздалечени по.между си, 5. прен. Низ от еднакви 
или подобни явления, действия, постъпки. Верига 
от престъпления. О Планинска верига — редица от 
свързани помежду си шшнини. Електрическа* вери¬ 
га, 

’ веригало ср. диал. Напречно дърво над огнище, за ко¬ 
ето е окачена веригата. Почернял като верига.чо. 
верйжен прил. Който се отнася до верига, свързан е с 



92 верижка 

верига или прилича на верига. Верижен трактор. 
Верижна преОшка. О Верижна реакция — а. спец. 
Сложна химическа или ядрена реакция, при която 
се осъществява голям брой, верига от превръщания 
на изходното вещество. 6. прен. Поредица от съби¬ 
тия, всяко от които поражда, предизвиква следва¬ 
щото. 

верижка ж. Умал. от в е р и г а; малка, тънка вери¬ 
га, обикн. за украшение. Змтиа верижка. Верижка 
за часовник. 

верификация ж. кииж. Установяване истинността на 
нещо. [от лат.] 

варила и веричка ж. Умал. от в я р а, О Вершата 
(веричката) ти прост. — ругателно възклицание за 
израз на захапа. 

вермут м. Възгорчиво спиртно питие, [нем.] 
вермополаи прил. юш.ж. С качества на верноподаниК. 
вериопбдацик м. и вернопбдаиица ж. Верен, почтен по¬ 
даник. 

вер|Ю 1 юданнчески прил, кпиж. Присъщ на верполода- 
ник. Верноподанически чувства. 
вернопбданнчество ср. юш.ж. Качество или проява на 
верноподаннк. 

веронзмеиннк ,и. Вероотстьпшпс. ^ 

вероязооведаине ср. Система от религиозни вярвания 
и обреди; вяра, ре^гагия, изповедание. Право па ве¬ 
роизповедание. 

вероизповеден прил. Който се отнася до вероизповеда¬ 
ние. . 

вероломен прил. Който не удържа дадена дума и пос¬ 
тъпва коварно, със зла умисъл и измама; неверен, 
подъл, коварен. 

веролд!Н 11 йст ж. Качество на вероломен, 
вероломство ср. Качество или проява, постъпка на 
вероломен. 

аероотст-йнаик м. и вероотстьпшща ж, Който сс е от¬ 
рекъл от вярата си; вероизмениик. 
вероотетьнничсскн прил. Присъщ на вероотстъпник, 
вероотстънинчество ср. Проява на вероотстъпш 1 к, от¬ 
ричане от вярата си. 

веротър 11 Й.м прш 1 . Който проявява търпимост към 
чуждата вяра, признава правото на всеки да изпо¬ 
вядва своя вяра. 

веротърпимост ж. Качество на веротърпим, 
вероучение ср. Учение за религията (като учебен Пред¬ 
мет). 

вероятен прил. За който има достатъчно основания да 
се допусне, че е бил, е нли ще бъде, ще се осьщес- 
• тви; възможен, допустим. Този разказ е тпъто ве- 
роятеп. Вероятен победител. 
вероятно Пари. от в е р о я т е в, обикн. вметн. ^ 
за израз на увереност или предположение, че нещо 
съществува или ше се осъществи; навярно. Влакът 
вероятно ще закжиее. 

вероятиосг ж. Нешо вероятно, възможност или до- 
аусти.мост нещо да станс или да с станало. Вероят¬ 
ността да се среи)не.и е малка. По вс.чка вероят¬ 
ност ще дойда. Теория на вероятностите. 
версифнкйтор м. и версифнка горка ж. кпиж. Стихо¬ 
творен. (;шт.] 

всрснфнкйторскн при. 1 , Кпиж. Стихотворчески. 
версификйторстжо ср. кнюк. Стихотворство, стихо- 

Ш1ГГСГВО, 

версификйцня ж. кииж. Стихотворство. [лат.] 


вйреня ж. Всяко от възможните различни изложения 
нли тълкувания на новина, случка и под. Каква е 
вашата версия за стопеното, [лат.] 
верски прил. Който се ртнася до вярата в бога; рели¬ 
гиозен. Верски въпрос. 

верств ж. Стара руска мярка за дължина, равна на 
1066 метра, [рус.] 

вертеп л. 1. Дом на пиянство и разврат, свърталище 
на престъпници. 2. остар. Пещера, [рус.] 
вертикал м. и вертикала ж. Отвесна праза линия, 
[фр. <лат.] 

вертикален прил. Отвесен. Срв. хоризон¬ 
тален. [лат.] 

вертолет м. Ле гал елен апарат с хоризонтално въртя¬ 
ща се перка и вертикално излитане и кацане; хели¬ 
коптер. 

верую ср. I. Черковен текст с кратко изложение на ос^ 
новиите положения на християнската религия; сим¬ 
вол на вярата. 2. прел. Политическо, научно или 
изобшо житейско твърдо убеждение, сисггема от ос¬ 
новни възгледи, [чел.] 

верующ прил. книок. Вярващ, религиозен. Блажени са 
верующите. 

всря се исв. нпр.х. диал. Кълна се, уверявам, 
в^вам се тв., весиа се св. ипрх. Вясвам се, вестявам 
се. 

вееден нарч. диал. поет. Цял ден, през целия ден. Вес- 
ден сборяни се шумно веселят. П, П. Сл. 
весел прил. 1. Радосген, усмихнат, доволен. Весе.4 ме 
гледат ми..ш другари, че с тях наедно и аз се смея. 
Бот. 2. Който буди веселост; хумористичен. Весел 
разговор, 3. прен. За растение —- свеж, зелен, нспо- 
. вяхкал. След тоя дъжд нивите са весели. 
веселба ж. ,1. Шумна забава с игри, песни, шеги, с 
дружно ядене и пиене; веселие, увеселение, 2. рядко. 
Веселие, весслосг. 

веселие ср, 1. Весело, радостно настроение, 2. Веселба 
(в I знач.); увеселеггие. 

в^ело I. Нарч. от в е с е л. Усмихни се по-весело. 2. 
Като сказ. опред. — за озггачаване, че някъде има 
радост, веселие, че някой е във весело настроение, 
изпитва радостни чувства. На Нова година винаги е 
весе.ю. Пийнал е и му е весело. 
веселост ж. 1. Качество на весел. 2. В«:ело състояние, 
настроение.. ‘ ^ 

веселя исв. прх. Правя някой да е весел, създавам ве¬ 
селост; развеселявам. Вшшто весели човека. — се 
нпрх. I. Бивам весел, във весело настроение съм. 2. 
Участвам във веселба. Яли, пили и се веселили. 
веселяк м. и веселячка ж. Човек с весел нрав, който 
умее да се весели и да весели околните, 
веселяшкн прил. Който се отнася до веселяк. Веселящ- 
ка компания. 

веслар м. Гребец с весла. 

весло ср. 1. Лопата, с която карат лодка; гребло, 2. 
диал. Св«;ло. 

веслувим нсв. нпрх. р.чдко. Греба с весла, 
вкна се еж. весвам се. 

. вест ж. Съобщение, известие, новина. Добра вест. 
Лоша вест'. Очаквам вести. О Ни вест, ии кост 
разг. — нищо не се чува, не се знае (за някого). 
Скръбна вест — некролог. 

вестйлка ж. I. Жрица в хра.ма на римската боггшя 
Веста, пазителка иа вечния огън. 2, прен. Целомъд¬ 
рена девица, [от лат.] 

вествам се псе., вества се св. шгрх., Ъястм се, вестявам 
се, всспам се. 



вестибуларен прил. спец. О Вестибуларен апарат — 
орган, разположен във вътрешното ухо у гръбнач¬ 
ните животни и човека, чрез който се контролира 
положението на тялото в пространството и се оси¬ 
гурява равновесието му, [от лат,] 
вестибюл м. Малък хол, междинна стая, 01 която се 
влиза в другите. [фр.<лат.] 
вестител л*. и вестйгелка ж. Лице, което носи» съоб¬ 
щава вест; вестоносец, 
в^тна се вж. вествам се. 
в^ 1 ник м. 1, Печатен лист с вести, статии, обяви и 
др., обикн, всекидневен. 2. поет. Вестител. Врата^ 
ти се отвори и царски вестник там се появи. К. Хр. 
вестникар м. и веегннкарка ж. 1. Лице; което работя 
във вестник, списва или издава вестник; журналист. 

2. Вестникопродавец. 

вестникарски прил. Който се отнася до вестник или до 
вестникар. Вестникарска хартия. Вестникарска 
статия. Вестникарски занаят. 
вестникарство ср. Занятие на вестникар, 
вестнконродавец м. Продавач на Бест] 1 ици; вестни¬ 
кар. 

вестовой м. остар. Ординарец. [рус.] 
вестоносец м. Вестител. 

вестявам нсв., вестя се. и нсв., прх. книж, поет. Съ¬ 
общавам, известявам, предвещавам. Зората пур¬ 
пурна вестява смъртта на тягостната нощ. 
Смирн. 

вестявам се нсв., ве^ се св. нпрх. Явявам се, показ¬ 
вам се за малко; вясвам се, вяскам се. 
веся нсв, прх. Окачвам нещо да виси; увесвам. 
ветеран м. и везеранка ж. 1. С тар воин. Ветерани от 
войната. 2. прен. Стар, опитен в някоя област чо¬ 
век. 

вегеранскв прил. Който се отнася до ветеран, 
ветеринар м. и ветерннаркя' ж. разг. Ветеринарен ле¬ 
кар, специалист по ветеринарство. [лат.] 
ветеринарен прил. Който се отнася до изучаване и ле¬ 
куване на болестите по домашните животни. Вете¬ 
ринарна медицина. Ветеринарен лекар. ч 
ветеринарство ср. разг. 1. Ветеринарна медицина. 2. - 
Занятие, работа на ветеринар, 
вето ср. Регламентирано, уговорено право на проти¬ 
вопоставяне, осуетяване или отлагане на дадено ре¬ 
шение. Право на вето. Отлагателно вето. Налагам 
вето. [лат.] 

ветрен прил. 1. Вятърен, Ветрена мелница. 2. Вятър- 
■ ничав. 

ветрея нсв. 1. прх. Излагам нещо на открито, на вятър 
да съхне или да се проветрява; суша, проветрявам. 
Ветрея дрехите на двора. 2. нпрх. Стоя на открито, 
да ме лъха вятър; ветрея се. Прането ветрее на дво- 
ра, 3, За вода или друга течност — изпарявам се. 
Бензинът лесно ветрее. 4. спиртни напитки — 
отслабвам, губя качествата си поради изпаряване. 
Затвори виното да не ветрее. — се нпрх. 1. Стоя на 
открито, да ме лъха вятър. 2. Клатя се, люлея се. 
Какво се там ветрее? 3. прен. Скитам, ходя насам-, 
натам без работа. 

ветрн.таик м. разг. Помещение, в което духа, има пос¬ 
тоянно течение. 

ветрн .10 ср. 1, Лек, обикн. сгъваем ръчен прибор с ха¬ 
рактерна форма на полукръг, който служи за веене 
хлад на лицето. 2. Плазно на кораб или лодка. 3. 
Детско хвърчило. 

ветрилообразен прил. Който има форма на ветрило (в 
I знач.). 


вечен 93 

ветрнща вж. вятър.. 

ветровал м. Част от гора, където дърветата са изт¬ 
ръгнати и повалени от вятър; горолом. 
ветрова прил. 1. Който е изложен на вятър, Ветро- 
вито място. 2. За време — през който има, духа 
вятър. Ветровит ден. 

ветровйтйст ж. Качество па ветровит, наличие на вет¬ 
рове. 

ветрогон м. 1. Вятърничав човек. 2, Трънливо полско 
растение, Егуп 21 ит сатреа^ге. 
ветрогонство ср, Вятърничавост. 
ветрозвщнтен прил. Който спира вя1Ъра, служи за за¬ 
щита от вятър. 

ветромер м. Уред за измерване посоката и скоростта 
на вятъра; ветропоказател. 
ветропоказател м. 1. Уред който показва посоката и 
скороезта на вятъра. 2. прен. неодобр. Човек, който 
бързо и лесно мени възгледите и поведението си в 
зависимост от условията. 

ветроход м. Ветроходен плавателен съд; платноход, 
ветроходен прил. 1. За плавателен съд — който е снаб¬ 
ден с платна и се движи от вятъра. Ветроходен ко¬ 
раб. 2. Който се отнася до, който е свързан с таки¬ 
ва плавателни съдове. Ветроходен спорт. 
Ветроходна регата. 

ветроходец м. и ветроходна ж. 1. Лице, което управ¬ 
лява ветроходни плавателни съдове. 2. Спортист, 
който се занимава е ветроходство, 
ветроходство ср. Вид спорт с ветроходни плавателни 
съдове. 

вегручнка ж. Птица от'семейство соколови, с масив¬ 
но тяло и малка глава, с дълги и тесни крила и къс, 
извит надолу клюн, Ра]со бппипси1и8. 
ветря нсв. прх. Излагам нещо на огкриго, на вятъра 
да се ветрее, проветрява. — се нпрх. Ветрея се. 
вехна нсв, нпрх. 1. За растение — губя свежест, прес- 
нота. 2. прен. Линея, посьрвам. Не го бива, все съх¬ 
не и вехне. 

вехт прил, 1. Който е употребяван много, дълго, про¬ 
дължително време; стар, износен. Прот. тг о* в. Вех^., 
ти дрехи и обуща. Вехти мебели. 2. остар. Стар, 
някогашен, едновремешен, отдавнашен, Развредиха 
се моите вехти рани. П. Р. Сл. ' ' ^г -ч 

вехтея нсв. нпрх. Ставам вехт; извехтявам, остарявам.-, 
Дрехите вехтеят. 
вехтозав^ен прил. Сгарозаветен. 
вехтория ж. Вехт, износен, похабен предмет, вещ. 
вехтошар м. и вехтошарка ж, I. Който търгува с вех¬ 
ти предмети. 2. Любител на вехтории, 
вехтошарски прил. Който се отнася до .вехтошар и 
вехтошарство. 

вехтошйрство ср. Занятие, работа на вехтошар, 
вец м. разг. Водноелектрическа централа, [от съкр. 
ВЕЩ 

вече и (съкр., разг. и поет.) веч нарч. 1. За предел във 
• време, България е вече свободна. 2. От тоя момент, 
отсега нататък; повече, по-нататък. /4з няма веч да , 
плача за тежките на тоз народ беди! П. Р. Сл. З'.,ч 
За усилване, И.маме си вече мо.>лченце. 4. За условие, 
отстъпка. Вече от приличие не бива да го вършиш. , 
вечен при.' 1 . Който трае век или векове, който посто¬ 
янно и неизменно съществува, никр 1 а не свършва; 
непрекъснат, постоянен. Нищо не е вечно на тоя 
св.нт. Вечна любов, О ЕКечеи двигател — въобра- 



94 вечер 

жаем неосъществим двигател без гориво или вън¬ 
шна сила, който се движи вечно. Вечен календар — 
гадателна книга с календар и таблици за много го¬ 
дини напред, с предсказания за бъдещето на света 
и лр. Вечна му памет — за покойник: да бъде вечен 
споменът за него. За вечни времена — завинаги, 
вмер ж. 1. Край на деня, времето между залез слън¬ 
це и нощта. От сутрин до вечер- 2. Част от нощта 
или цялата нощ. Две вечери беше у нас т гости- 
Едната вечер преспа у леля си. 3, като нарч.: а. нечл- 
Вечерно време. Вечер винаги съм у дома. б. чл. 
По това време на определен ден, за който се гово¬ 
ри. Вечерта ще бъда не театър. О Бъдни* вечер. 
Добър* вечер, 

вечерен прил. Който се отнася до вечер, предназначен 
е за вечер или става през вечерта. Вечерно време. 
Вечерни курсове. Вечерна рокля. Вечерен час. 
вечеринка ж. остар. Вечерна забава, 
вечерник м. Вятър, който духа привечер, 
вечерница^ ж. Първата, най-светла вечерна звезда — 
народно название на планетата Венера при вечерна 
видимост; зорница. 

вечерница^ ж. Бързолетяша вечерна пеперуда. 
вечер 1 я ж. Следобедна черковна служба, 
вечери ж. I. Вечерно хранене. В негова чест дадоха 
богата вечеря. 2. Храната, която се поднася иа та¬ 
кова хранене. Вечерята е готова. 3, преи. Времето, 
когато се вечеря. По вечеря ще дойда у вас. О Тай¬ 
ната* вечеря. 

вечерям нсв., прх. и нпрх. Ям вечеря, храня се вечерно 
време. 'Гая прохладна майска вечер чорбаджи Моря¬ 
ко вечеряше с челядта си на двора. Ваз. 
вечнозелен прил. Чнито листа запазват зеления си 
цвят в не опадват през зимата. Прот. 
листопаден. Вечнозелен храст, 
вечност ж. 1. Много голяма или безкрайна продъл¬ 
жителност на времето, съществуване във времето. 
Това не ще трае цяла вечност. 2. У вярващите — 
отвъден свят, вечен задгробен живот, Към вечност¬ 
та е маршът ви последен, Ваз. 
вещ ж. I. фшюс. Отделен предмет от действителност¬ 
та, отличаващ се с относителна независимост и ус¬ 
тойчивост на съществуване. Вещи, свойства и отно¬ 
шения, 2. Отделен, обйкн. изработен от човека 
прелмет за лично ползване, за битови нужди. Не¬ 
потребна вещ. Само тия вещи можах да спася. 3. 
са.мо мн. Багаж, покъщнина, 
вещ прил. Който е опитен, изкусен, добре подготвен 
И осведомен в някаква област. Той е човек вещ. поз¬ 
нава добре работата си. Ваз, О Вещо .чнце — поз¬ 
навач, експерт, поканен от съда или друг орган да 
даде мнение по определен въпрос. 
в«лвя нсв. прх. Предсказвам, предрича.м, предвеща¬ 
вам, кобя. Вещая му гибел. Изражението .ну не ве¬ 
щае нищо добро. 

веи|евк прил. Който се. отнася до, предназначен е за 
вещи. Вещеви склад. Вещева ведомост, [рус.] 
вешеи при.л. кпиж. Който се отнася до вещи. Вещно 
право. 

веш^гвен прил. Който се състои от вещество; мате¬ 
риален. О Веществено локязятелства юр. — вещ. 
предмет, който и.ма значение като доказателство 
прн съдебен процес. 

вещесгв^^ ср. Това, от което прсдмст>гге, нещата се 


състоят. Органични и неорганични вещества, Твърдо 
вещество. Обмяна на веществата. 
вещина ж. Качество на вещ човек; опитност, знаеше, 
умение. Пристъпи към работата с голяма -вещина. 
вещица ж. 1. Митическа женско зло същество; веда. 

2. Магьосница, бродница. 3. прен. Стара грозна и 
зла жена. 4. диал. Нощна пеперуда, която хвърчи 
около пламъка на свещ. 5. диал. Насекомо светул¬ 
ка. О Лов на вещици — а. В стари времена — прес¬ 
ледване и убиване на жени вещици, магьосници, б. 
Преследване и отстраняване на хора с противопо¬ 
ложни, неудобни политически възгледи. 

вея нсв. 1, /трх. За вятър — движа въздуха; духам. 
Вятърът вее в полето. 2. прх. Правя нещо да се 
ветрее; развявам. Коса вееш, тънка снага кършиш. 

3. Отвявам (жито, боб и Др.). Който не сее. той ие 
вее. — се нпрх. 1. Люлея се на вятъра. Вей се, черно 
знаме, под небето! Ваз. 2. прен. Скитам се, пилея 
се, нося се. Къде се вееш нагор^ надолу? О Вятър 
ме вее разг, — я. Негоден съм, за нищо не ме бива. 
б. За несериозен, лекомислен човек, който се зани¬ 
мава с празни работи. Вятър ме вее на бяла кобила 
разг. претбр, — за несериозен, лекомислен човек, 
който се занимава с пря-зни работи. 

веявица ж. Снежна вихрушка; виелица, фъртуна. - 
веялка ж. Машина за отвяваие, отделяне на зърното 
от плявата и други примеси (при върилггба); всячка. 
веяние ср. Течение, направление, насока в обществе¬ 
ния и духовния живот. Нови веяния в областта на 
' изкуството. 

веяч м. и всячка^ ж. Човек, който все, отвява нещо. 
веячка^ ж. Веялка. 

вживявам се нсв., вживея се се, нпрх. 1. Прониквам, 
вниквам в нещо, възприемам го и го изживявам, 
преживявам като свое. //е се е достатъчно вживял 
в героите си. 2, Преживявам, изживявам нещо сил¬ 
но, дълбоко. Не се вживявай толкова. 
взаимен прил. 1.. Който по еднакъв начин се отнася, 
засяга или изпитва от две или повече страня. Вза¬ 
имно доверие. Взаимна изгода. Взаимни отстъпки. 2^^ 
грам. Взаимновъзвратен. 

■ааяъшо Иарч. от взаимен. Поздравиха се вза¬ 
имно, 

взаимно- Съставна част на сложни думи със значение 
„взаимен“, напр.: взаимноизгоден, взаимтперпенди- 
кулярен и под. 

взаимновъзвратен прил, грам. В съчет. взаимновъзвра¬ 
тен глагол (залог) — който означава, че са налице 
едновременно извършващи се действия от върши- 
теяя и получателя, които разменят местата си, 
напр.; Двамата се прегръщат и се целуват. 
взаимноизгоден прил. книж. Който е изгоден и за две¬ 
те страни. Взаи.\тоизгодни отношения. 
взаимност ж. Състояние или проява на взаимно раз¬ 
биране, споделяне на чувства и под. 
взавмо- Съставна част на сложни думи със значение 
„взаимен“, напр.: взаимодействие, взаимопомощ, 
взаимоспомагателен и под. 

, взаимовръзка ж. Взаимна връзка, 
взаимодействие ср. \. физос. Всеобща връзка и обус¬ 
ловеност между предметите. 2. Взаимно действие, 
въздействие един върху друг между два или повече 
пред-мста. Химическо взаимодействие. 3. Съгласува¬ 
ност на действията между две или повече страни, 
взанмоденсг|ву|вам [си] нсв. нпрх. Съм, намирам се 
във взаимодействие с някого или с нещо, съгласу- 
ва.м дейс! влята си с някого. 



взанмозавйсимост ж. Взаимна зависимост, 
взанмоотноикнне ср. Отношение на взаимодействие и 
взаимна връзка. Какви са вашите взаимоотноше¬ 
ния? 

взавминомощ ж. /сниж.-Помош, която си оказват взат 
имно две или повече лица, страни; взаимна помощ, 
взаимоспомагателен прил. книж. Който е предпазна' 
чен, който се отнася до взаимно подпомагане. Вза¬ 
имоспомагателна каса. 

взанмоучйтелен прил. При койго по-иапреднали уче¬ 
ници обучават по-слабите; алилодидактически. Вза- 
имоучителна метода. 

взахарявам се нсв., взяхаря се ев. нпрх. Захаросвам се', 
взвод .м. воен. Съставна част от рота. [рус.| 
взводен прил. Който се отнася до взвод. Взводен ко¬ 
мандир. 

вземам и взимам нсв., взема св. пр.х, 1. Поемам нешо 
в ръце, уста я др. Вземи детето! Вземам лекарст¬ 
во. 2. Получавам, Каквото му дадеш, това ще взе- 
ме. Каква заплата вземаш? 3. Прибирам обратно, 
отнемам. Бог дал, бог взел. 4. Обсебвам, ограбвам, 
отнасям. Взел му имота. 5. Купувам. Взел сеното 
много скъпо. 6. Женя се (за някого). В вземи мене, 
Стояне, младо дже.лепче да станеш. Нар.п. 7. Със 
същ.., означаващо превозно средслво — качвам се 
да пътувам; хващам. Ще взема влака и ще дойда. 8. 
разг. В съчет. с дял следващ гл. — почвам, започ¬ 
вам да върша действието, означено с втория гла¬ 
гол. Всички взе.ха да ме разпитват. Вземи да си на¬ 
учиш уроците. 9. разг. В съчет. с че, гя и следващ 
гл. — за подчертаване на извесгп 1 а неочакваност на 
действието на втория глагол. Ядосах го и той взе 
че ме удари. Той пък взе та дойде. 10. В съчет с ня¬ 
кои същ. — извършвам, осъществявам действие по 
значението на съществителното, напр.: вземам ре¬ 
шение — решавам; вземам участие — участвам; 
вземам преднина — напредвам, изпреварвам, и др. 
— се 1. нпрх. Появявам се, възниквам. Откъде се 
взеха толкова хора? 2. взаим. разг. Оженваме се 
един за друг, сключваме брак. О Вземам връх*. 
Вземам някому главата — лишавам някого от жи¬ 
вот, убивам го. Взел-дал — изгубил сили, много 
слаб, немощен. Вземам думата — започвам да го¬ 
воря (обики. на обществено място, на събрание и 
под.). Вземам някому думата от (из) устата — 
казвам преди някого онова, което той мисли и тък¬ 
мо е п^ял сам да го каже. Вземам н я к о м у за¬ 
лъка (хляба) от устата — отнемам препитанието ,' 
средствата за съществуване на някого. Вземам за¬ 
наята нанякого — обучавам се, научавам се 
на някаква работа, занаят, ставам майстор колкото 
някой друг. Вземам за иочест — заставам мирно и 
отдавам чест. Вземам здравето* някому. Взе¬ 
ма мн се ума (акъла) — а. Лишавам се от разум, 
изгубвам способността си да разсъждавам логично, 
б. Силно се изплашвам. Вземам мярка(та| 
някому — наказвам, разправям се жестоко с 
някого. Вземам нещо навътре (надь; 1 боко) — проя- 
, вявам прекалена чувствителност, възприемам нещо 
прекалено сериозно. Вземам н я к о г о на мезе 
разг. — подигравам ос, шегувам се с някого. Взе¬ 
мам на мушка (прицел) — а. Прицелвам се в някого 
или нещо, б, Нарочвам някого, та започвам да го 
гоня, преследвам. Вземам под Б 1 шманне — съобра¬ 
зявам се с нешо, имам нещо предвид. Вземам при¬ 
мер — подражавам някому, постъпвам или се ста¬ 
рая да постъпвам като някой друг. Вземам 


взривен 95 

присърце*. Вземам си бележка*. Вземам си беля {на 
главата] — извършвам, правя нешо, което ми носи, 
създава неприятности. Вземам си грях на душата — 
извършвам несправедливост, причинявам някому 
зло, което тегне като вшса, грях. Вземам си хляба 
в ръцете — придобивам професия, ставам способен 
сам да печеля, да оешурявам прехраната си. Взе¬ 
мам страна — присъединявам се към една или дру¬ 
га позиция, мнение, становище. Вземам 
някому страха — уплашвам, правя някой да 
се сграхува от мене. Вземам ума (акъла) н а 
някого — а. Лишавам някого от разум, от 
способност да мисли. б. Смайвам, слисвам някого: 
в. Силно изплашвам някого. Вземат ме дяволите — 
силно се разгневявам, ядосвам. Вземат мн се очше 
— очарован, възхитен съм от нещо, много ми ха¬ 
ресва нещо. Вземи единия*, та удари другия. [Да) 
имаш да вземаш; ще имаш да вземаш — за израз 
_ на категоричен отказ, несъгласие. Дявол да (ще) те 
вземе; да (ще) те вземат дяволите — за израз на 
възмущение, недоволство или учудване от някого 
или нещо. Не вземам оз дума (приказка) упорит, 
вироглав съм, та не слушам съветите, които ми се 
дават. Не вземам уста назаем — приказлив съм и 
винаги намирам отговор, обикн. за да се оправдая, 
вземане и взймане ср. 1. Действие по гл. в з е м а м, 
взимам. Вземане на решение. 2. само мн. Па¬ 
ри, суми, които някой има да получава. Не може 
да си прибере вземани.чта. 

вземане-даване ср. разг. Делови, търговски, приятелс¬ 
ки и др. отношения, връзки. Не искам да имам взе¬ 
мане-даване с такива хора. 
взйжда.м нсв., взйдам се. прх. Поставям нешо в зид; 
вграждам. Камъкът с надписа е бил взидан в една 
джамия. 

взимам вж. вземам. ^ 

взимане еж. вземане. 

взйрам се нсв., взра се св. нпрх. 1. Вглеждам се, гле¬ 
дам продължително и напрегнато. 2. прен. Обръ- 
ща.м внимание; придирям. Не се взира много-миого. 
взискателен прил. Който има, предявява високи изиск¬ 
вания или е проява на високи изисквания; придирчив. 
Взискателен ръководител. Взискате.> 1 ен подбор. |фус,] 
взискателност ж. Качество на взискателен, предявя¬ 
ване на високи изисквания, 
взлом м. книж. Счупване, разбиване. Кражбата е из¬ 
вършена чрез взлом, [рус.] 
взломен Прил. от в з л о м. Взломна кражба. 
взор м. поет. Поглед. От никъде взорът надежда не 
види. Ваз. 

взра се вж. взирам се. . 
взрив м. 1. Бързо, мигновено химическо превръщане 
на веществата, съпроводено с отделяне на огромна 
енергия и силен звук; избухване, експлозия, детона¬ 
ция. 2. Избухливо вещество. Разбива скалата с 
взрив. 3, прен. а. Внезапна силна и шумна проява' 
на нешо. Взрив от протести, б. Спонтанна, бурна 
реакция или развитие на нещо; бум. Демографски 
взрив, [рус.] 

взрнвател м. спец. Механизъм, устройство за взривя¬ 
ване, запалка в снаряд, мина и пр. Ударен взрива- 
тел. [рус.] 

вз{щве 11 прил. Който се отнася до взрив. Взривни ве¬ 
щества, Взривна вълна, [от лат ] 



96 взривоопасен 

взривоопасен прил. книж. Който може да се взриви, 
който съдържа опасност от взрив. Обстановката е 
взривоопасна. 

взрмвтам нсв., взривя св. прх. Правя нешо да избух¬ 
не. Взривявам бомба. Взривихме скалата. — се 
трх. Избухвам. Мината се взриви. 
вн мест. 1, Лично мест., вий. от в и е, кратка форма 
срещу вас. Чакам ви. 2. Лично мест., дат. от 
вие, кратка форма срещу й а м, на вас. 
Казвам ви, Влагодарп ви. 3. Притежателно мест,^ 
кратка форма срещу ваш. Книгите ви са тук. Же¬ 
ланието ви е изпълнена. 

виадукт м. Мост, по който минава част от път при 
пресичането му с долина, железопътна линия и др.; 
надлез, [от лат.] 

вибратор м. техн. спец. Приспособле^ше, устройство, 
уред, извършващ или предизвикващ механични 
трептения, изпълняващ определени функции чрез 
вибриране, [нем. <от лат.^ 
вибр^я ж. Трептене, трептение, [от лат.] 
вибрирам псе. трх. Трептя. 

внваче муз. I. иарч. Бързо, живо, енергично, по-бързо 
от алегро и по-бавно от престо. 2. ср. Бързо, живо, 
енергично темпо на музикално произведение, [ит.] 
вигв&м м. Колиба, палатка от типа на употребявани¬ 
те от север}{оамсриканските индианци, [англ.] 
вид м. 1. Изглед, външен образ. Той има вад на съ¬ 
щински звяр. 2. биол. Най-малка систематична гру¬ 
па, по-ниска степен от род в систематиката на жи¬ 
вотните и растенията. Вазлични видове гъби. 3. ез. 
Граматическа категория па глагола, която показва 
начина на протичане на действието по отношение 
на п[)изнака цялостност, аспект. О Имам пред вид 

— имам в ума си, съобразявам, помня [срв. 
предвид]. Пред вид на — поради, с оглед ва 
[срв. предвид]. Несвършен вид — граматично 
.значение на глагола, което се противопоставя на 
свършения вид и на което не е присъщ признакът 
цялостност на действието, напр. чета. пиша. купу¬ 
вам и др. Свършен вца — граматично значение на 
глагола, което предава действието в неговата ця¬ 
лостност, напр. прочета, (шпиша, купя и др. 

видел прил. диал. Светъл. Стаята е видет. Видела 
звездна иищ: 

видел^ |се| нсв. безл. диал. Развнделява се, просвет- 
лява, започва да се вижда. Спганахме рапо, едва се 
виделееше. 

вилелнна ж. разг. Светлина, видело. 
вй.чело ср. диал. I. Светлина, виделина. 2. Време, ко- 
гато вече или още е светло, когато се вижда. Тръг¬ 
нахме по видело. 3- Осветено място, пространство. 
Застани там на виде.лото. 4. Нещо, което служи за 
осветление (газ за лампа или самата лампа). Дай 
виделото тсам. 5. Като иарч,,- обикн. в безл. изр, 

— за означаване, че някъде има светлина, че се 
вижда добре; светло. Навън е вече видело. 

виден прил. Който изпъква над друпгге; бележит, ли- 
■ чсн. Виден представител на литературата. 

-виден Съставна част па сложни думи със значение 
угойте има някакъв, определен вид, форма“, напр,; 
кьлбшиден. яйцевиден, благовиден и др. 
мдйше ср. Нсдейс 1 вителен, въображаем образ; приз¬ 
рак, привидение. 

мдео ср. разг. Видеомагнетофон. 


видео- Съставна част на сложни думи със зцаче[(ие 
„който се отнася до телевизия, който има отноше¬ 
ние към Създаване, предаване, приемане и записва¬ 
не на визуална информация, изображения“, напр; 
видеозапис, видеокамера, видеомагнетофон, видео¬ 
сигнал, видеотека, видеотелефон, видеотехника, [от 
лат.] 

вндеомагнетофба и вйдеомагнитофби м. Устройство за 
запис върху магнитна лента и възпроизвеждане на 
телевизионно изображение и звуков съпровод, 
вйдиев Прил. от в и д и я, Видиева стомана. 
видим прил. Който [може да] се вижда; явен, очеви¬ 
ден, Видил^ и невидим свят. Видима грешка. 
видимост ж. Възможност да се вижда, благоприятни 
условия за виждане. Добра видимост. 
внднотявам се нсв., видиотя се се. нпрх. Ставам, пре¬ 
връщам се на идиот. 

вйдня ж. I. спец. Металокерамична сплав с голяма 
твърдост. 2. Режещ инструмент, напр, свредел, на- 
' правен от такава ешлав. [нем.] 
видйя ж. I, остар. Рудпичарска пещ. 2. диал. Коваш¬ 
ка, железарска работилница. 

В 1 ЩОВ прил. Който се отнася до вид (във 2 и 3 знач.). 

Видова опиика. Видови двойки глаголи. 
вйдовдеи м. Ден, в който ще се направи равносметка 
и ще се потърси отговорност, разплата, 
видоизменение ср. 1. Промяна по вид. 2. Разновид¬ 
ност, вариация. 

видоизменям и видоизменявам нсв. . видоизменя св. прх. 

Изменям по вид. — се нпрх. Изменям се по вид. 
видра ж. Животно с ценна кожа, което живее край 
реки и ее храни главно с риба, ЬШга уи1§ап8. 
видя вж. виждам. 

вАе и (в мерена реч) вий мест. Лично мест, за 2 л, 
мн., имен. — за означаване на лицата или лицето 
(учтива форма), на които (което) се говори. Вие 
двамата ще дойдете е мене. Гоаюдине, Вие кой 
сте? Пиян дано аз забравя, туй, що, глупци, вий не 
знайте. Бот. [Срв. в а с, в в, в а м] 
виизица ж. Снежна вихрушка; веявица, фъртуиа. 
виенски прил. Който се отнася до Виена, О Виенски 
стол — вид стол от извито дърво с плетена седал¬ 
ка. Виенско колело — огромно въртящо се колело 
със закрепени седалки, в които се возят за развле¬ 
чение, удоволствие. 

виждам нсв., видя св. и (разг.) нсв., прх. (и нпрх.) 1. 
прх. и нпрх. Възприема.м със зрението ри. Какво 
виждаш? Виокдаш ли къщата отсреща? Без очила 
не виждам. 2. Добивам впечатление, представа за 
нещо; схващам, съзнавам, разбирам, оценявам, из¬ 
питвам нещо. Видях, че не е другар. Виж добро ли 
е на вкус. 3. Среща.м шш навестявам някого. Видях 
го на улицагт. Е, видя ли майка си? 4. обикн. св. 
разг. За лекар — преглеждам болен. Ще отида да 
ме види докторът. 5. Върша, извършвам вещо. Не 
мога да си вгъдя работата от вас! 6. само св. За 
израз на заплаха, закана яли изненада, възхтцение. 
Ще видиш ти как се краде! Я го виж ти! — се нпрх. 
Съм, бивам възприет, може да бъда възприеман 
със зрение, с очи. От тук къщата не се вижда. 
вижда ми (ж, вйдн ми се нпрх. Струва ми се, че виж- 
дам нещо, получавам някакво зрително впечатле¬ 
ние, което обикновено не отговаря на истината, 
действителността. Видя ми се, че някой влиза. Така 
ти се е видя.ю, вижда се, вйди се безл. 1. само нсв. 
Може, и.ма достатъчно уоловня за възприемане на 
нещата със зрението. Тъмно е вече и не се вижда. 



2. Ясно е, личи си. О Виждам бял свят*. Виждам 
дебелия кран*. Виждам звезди по пладне (посред бял 
да|) -— преживявам голяма неприятносгг, изпита¬ 
ние, напрежение. Виждам сметката*. Да му се не ви¬ 
ди! разг, — възклицание за израз на недоволство, 
възмущение (от някого, нещо). Да тн видя гърба*! 
Когато С 0 видиш ушите*. Не виждам бял ден (сват) 
— живея тежко, мъча се. Око да види разг. — ис¬ 
кам лично да се уверя в нещо. 
виза ж. 1. Заверка на паспорт за свободно премина¬ 
ване, оставане или напускане на дадена държава. 
Транзитна виза. Входна (изходна) виза. Получавам 
виза. 2, Надпис, с който длъжностно лице удосто¬ 
верява истинността на даден документ и му се при¬ 
дава юридическа сила. Виза за строеж, [лат.] 
визаитнец м. и византника ж. 1. истор. Цоданик, 
гражданин на Византия, на Източната Римска им¬ 
перия; ромей, ромеец. 2, прен. разг. неодобр. Хитър, 
лукав, лицемерен човек. 

византийски-лршг. Който се отнася до Византия и до 
византиец. Византийска живопис. 
византййшнна ж. неодобр. Хитрина, лукавщина, лице¬ 
мерие. 

византинизъм м. книж. Византийска култура, съвкуп¬ 
ност от характерни черти на Византия и на визан¬ 
тиец. 

византолог м. Специалист по византология. 
внзанголбгня ж. Съвкупност, система от науки за ис¬ 
торията, езика и културата на Византия. 
визйра.4 нсв. и св., прх. 1. книж. Преглеждам и заве¬ 
рявам, поставям виза на нещо. Дали заповедта е 
визирана? Визирам паспорт. 2. Посочвам или имам 
предвид,- имам нещо или някого на ум. Кого визи¬ 
раш с тия думи? 

визита и визита ж. 1. Посещение, 2. Лекарско посе¬ 
щение и преглед на болен; визитация. Всяка визита 
се заплаща отделно, {ит., фр.] 
внзитаиия ж. Визита (във 2 знач.), посещение на бол¬ 
ните в болнично заведение, 
визитен и визитен прил. Който се отнася до визита, 
О Визитни картичка — специално картонче с отпе- 
.чатано името, професията, званието и адреса на да¬ 
дено лице; визитка, 
визитка ж. Визитна картичка. 

визия ж. книж. Виждане, идея, представа, способност 
за разбиране на нещата, главно с оглед на бьдеще- 
' , то. 

визон 1. Дребен хищен бозайник с ценна кожа, раз¬ 
пространен в Америка, Ми81е1а У13 оп. 2, Кожа от 
такова животно, [фр,] 

внзу^еи прил, книж. Който е свързан със зрение, гле¬ 
дане; зрителен. Визуална представа. Визуални уреди. 
[от лат.) 

внзьдр м. Приспособление на фотоапарат, в което се 
вижда обхватът на снимката, [фр.] 
вик м. Силен глас; зов, възглас. С викове и крясъци 
искаха да заглушат думите му. Нададе вик за по¬ 
мощ. 

викало ср. Околовръстно балкон че на минаре, откъ- 
дето вика ходжата. • 

викам нсв.. нпрх. (и прх.) 1. Издавам силен глас. Ви¬ 
кам за помощ. 2. Говоря високо, силно. Не викай, 
говори по-тихо! 3, Каня, поканвам, зова, призова¬ 
вам. Всички са викани за свидетели. 4, разг. Имену¬ 
вам, наричам. Как те викат? 5. Разгласявам. Тела¬ 
лин вика низ село. Нар.о. б. Карам се, гьлча. И да 
му викаш, детето не разбира. 7. диал. Плача. 


винен 97 


виканица ж. разг. Глъчка, врява, крясък, 
внкарнй м. В православната църква — заместник, по¬ 
мощник на епископ, (лат.) 

виквам нсв.. вйкиа св., прх. и нпрх. Викам веднъж или 
поединично. Викни го да дойде. 
внки 1 И'н ми. (викши' . 11 .) Средковеков 1 ш скандинавски 
моряци (воини и морски разбойници), които напа¬ 
дали и о 1 рабвали крайбрежните селища на северна 
и западна Европа, [сканд.] 

вйком нарч. нар. и поет. С вик, с викане. Към майка¬ 
та щерка, към щерката майка се спуснаха виком 
веднага. П, П. Сл. 

викоит м. Благородническа титла, по-долна от граф. 

1Фр] 

викот м. нар. Силно викане, виканица, 
внкторйна ж. Вид състезателна игра, при която се ис¬ 
ка отговор на въпроси из разни области на знани¬ 
ето. [от лат.] 

вйла^ .ж. Уред за събиране и вдигане на сено, слама 
и др. Дървена вила. Желязна вила. О На внлн н мо¬ 
гили (мптовили) разг. — в пълно безредие, 
вйла^ ж. Самовила. 

вйла^ ж. Извънградска къща всред природата, обикн, 
за почивка; лятна къща. [лат,] 
вилает м. Административна единица, област в Тур¬ 
ция. [ар. > тур.] 

вй.теи прил. Който се отнася до вила^ Вилна зона. 
Вилно място. 

внлест прил. Който има вид на вйлаЧ 
вйлица ж. Прибор за ядене, с който се набожда хра¬ 
на. 

вщисв ж. Детайл, част от устройство, машина и др. 

с раздвоен край. Вилка па велосипед, [от рус.] 
вилнея нсв. нпрх. 1. Лудувам, буйсгвувам, беснея. Де¬ 
цата вилнеят. 2. Върлувам, бушувам. В страната 
вилнееше бял терор. 

вилообразен прил. Който има вид на вила^ 
виме ср. Млечен орган на женско животно (крава, ов¬ 
ца, коза и др.). Крава с голямо виме. 
вймпел М.1. Дълъг тесен флаг с раздвоен край, който 
се издига иа мачтата на военен кораб по време на 
плаване като знак за неговата националност. 2. 
Специално изработен предмет, напр. значка, който 
се оставя някъде като знак, символ на нещо. 
[хол. > рус.) 

вина ж. 1. Причина За пакости и нежелани последици. 
Катастрофата стана по вина на държавния чинов¬ 
ник. 2. Отговорност за станала щета. Аз нямам ни¬ 
каква вина. О Хвърлим* вина. 
винаги нарч. Във всяко време; всякога. Винаги си доб¬ 
ре дошъл у нас. О Веднъж за винаги — окончателно 
(за подсилване на категоричност). Разбрах.че се вед¬ 
нъж за винаги. 

ввиар м. и вииарка* ж. Производи тел или търговец 
на вино. 

винарка^ ж. Дребна мушица, която се въдя около ви¬ 
но', оцет и ферментиращи плодове, 
винарски прил. Който ое отнася до винар или винар¬ 
ство. Винарска изба. 

винйрство ср. 1. Занятие и поминък на винар. 2. Наука 
за виното, 

вилен прил. 1. Който има качество на вино, присъщ е 
на вино. Винен дъх. Винен цвят. 2. Направен от ви¬ 
но. Винен оцет. 3. Предназначен за вино, свързан с 


7. бългирскн гьлковен речни* 



98 винервайс 

производството на вино. Винена наша. Винен склад. 
О Вннепа киселина — бяло кристално вещество с 
кисел вкус, добито от винен камък. Винен камък — 
твърда утайка по стените и дъното на винен съд; 
трития. 

вйиерванс м. Смлян и пречистен варовик, който се из¬ 
ползва за производство на бои, паста за зъби и др, 
[мем.] 

вии^а ж. Украшение в книга или ръкопис във вид 
на неголяма рисунка или орнамент в началото шш 
края на текста. 

випнтелен прил. грам. Обикн. а съчет. вшштелен падеж 
— който е свързан е изразяване на прякото допъл¬ 
нение (в съвременния български език запазен глав¬ 
но при .местоименияга), напр.; Питай него, а не ме¬ 
не. 

винке .1 м. I, Уред, приспособление във форма на буква 
Г за измерване или чертане, построяване на прави 
ъгли. 2. Желязо, пресовано в ъглов профил, [нем.] 
вннкелен и вйнкелов Прил. от в и н к е л. Винкелово 
же.гяю. 

вино и вннд ср. Спиртно питие, получено от прекипял 
гроздов сок. Блло {чернена) тно. Пия вино. О Бе¬ 
залкохолно вино — неферментирал, нспрекипял 
гроздов сок. 
виноват пршг. Виновен, 

виновен щтл. Който има вина, провш{ил се е нли е 
израз на съзнание за вина. Той е виновен за всичко. 
Виновна усмивка. 

виновник м. и виновница ж. 1. Виновен човек. Той е 
виновник за моите нещастия. Виновница на всички 
.мои бедствия. П. Р. Сл. 2. Който е причина за не¬ 
що; причинител, подбудител. Кай е еиновпикгт за 
това мило тържества? 

вшювност ж. Качество или състояние на виновен, на¬ 
личие на вина или на съзнание за втша у някого. 
Виновността му е доказана. Комплекс за вшювност. 
вшюпнец м. кииж. Човек, който пие вино или общт 
да пие вино. 

винопроизводкгел м. и вмнопроизводйтелка ж. Човек, 
който произвежда вино. 

вниопроизводигелец прил. Който е свързан с произ¬ 
водство на вино. Винопроизводителен район. 
вииопроизвддство ср, Производство на вино, 
виночернец м. Служител, прислужник, който поднася, 
налива вино. 

вйнски прил. Който е предназначен за вино; винен. 
Винта чаша. 

вият м. 1. Метална цилиндрична или конусовидна 
пръчка спирален нарез; болт, бурма. 2. техн. 
Витло, [нем, > рус.] 

винтов прил. Който се отнася до винт. 

внитовка лг. Бойна пушка с винтов нарез в цевта. 

{рус.1 

еня гоня рез и втпорез м. Железарско сечиво, инстру¬ 
мент за винтов нарез, за виетова резба. 
В 1 ипоиарезе 11 й вшггорезен прил. Който служи за на¬ 
рязване 11 а. винтова резба. Винтонарезна машина. 
винторет, вн) 1 торсзс 11 аж. винтонареЗ, 
винтонарезен. 

Ш 11 ггя 1 в ж. Къса туристическа дреха от непромокаем 
алаг; анорак, [от нсм.| 

вянчестер ,м. и вйнчествркя ж. Вид стара скорострел- 
на пушка. (англ.<со6.] 


ВШ 1 Я нсв. прх. Смятам, обявява.м някого за виновен; 
обвинявам. 

виола ж. Вид цигулка с по-нисък регистър, [ш.] 
виолетна ж. Горска теменуга с приятна миризма, 
[фр.] 

виолетов прил. Който е с цвета на горска теменуга, 
син с червеникава отсянка; морав, теменужен. Вио¬ 
летов залез. 

внолйна ж. Цигулка, [ит,] 
внолоннет м. и виолонйстка ж. Цигулар, [фр,] 
вполоичелйст м. и внолоичелкстка ж. Свирач на вио- 
лончело; челист. 

внолончело ср. Голям струнен инструмент, подобен 
на цигулка; чело. [ит.] 

випуск Хора, завършили едновременно някое учи¬ 
лище. [рус.] 

вир м. 1- Дълбоко място в река, където водата тече 
бавно. 2. Яма, изпълнена с вода, 3. В съчет. вир во¬ 
да — съвсем мокър, облян с вода. 
вйра межд. В езика на пристанищни работници: вик, 
команда със значение „вдигай, нагоре!“, Прот. 
майна, [ит.] 

вираж спец. 1. Криволинейно движение, остър за¬ 
вой на автомобил, са.молет и др, 2. Завой на път, 
писта и Др. с наклон навътре за улесняване на дви¬ 
жението. [фр.] , 

внрш прил. неизм. прост. Съсипан, разнебитен, 
[перс. > тур.] 

вйрва.м нсв., вирна св. прх. Почвам да виря, виря вед¬ 
нъж или поединично. При всеки шум животното 
вирваше глава. 

внр^ нсв. нпрх. I. За растение — раста някъде, раз¬ 
вивам се добре. По нашите места тютюнът вирее 
отлично, По тия камънаци нищо не вирее. 2. преп. 
Разпространявам се, намирам почва за раззт'ие. В 
ония болни времена вирееха всички пороци. 
вкрнще ср. 1. Голям вир, 2. Място на пресъхнал вир. 
вирна вж. вярвам, 

вирнат прил. Изправен, издигнат или' извит нагоре. 
Вирнат нос. 

вироглав прил'. Непокорен, непослушен, своенравен, 
вироглавец м. и внроглявка ж. Вироглав човек, 
вироглшие ср. Вироглавство, вироглавшина. 
вироглавство ср. Качество или проява на вироглав; 
вироглавщина. 

внроглавщина ж. разг. Качество или проява, постъпка 
на вироглав; вироглавис, вироглавство. Омръзнаха 
ми твоите вирое.гавщшш. 

виртуйз и виртуозкя ж. I. Музикант, който е ов¬ 
ладял до съвършенство своето изкуство. 2. раш. 
Човек, който е голям, съвършен майстор в дадена 
област, който е овладял до съвършенство техника¬ 
та на дадена работа, дейност, изкуство. Виртуоз на 
четката, [ит.] 

виртуозен прши Свойствен на виртуоз. Виртуозно из¬ 
пълнение. 

виртубзност ж. Качество на виртуоз, 
вирулентен прил. спец. Болестогворен, способен да 
предизвика заболяване, [от лат.] 
вируси мн. (вирус ^и.) Субмикроскопични неклетъчни 
частици, състоящи се от нуклеинови киселини и 
белтъчна обвивка, които се размножават в живите 
клетки и предизвикват заболявания у човека, жи¬ 
вотните и растенията. Грипен вирус. > > Компютъ¬ 
рен вирус. 

вирусен прил. Който се отнася до вирус. Вирусни бо¬ 
лести. Вирусна теория за рака. 



виря нсв. прх. Държа нещо издигнато, изправено на¬ 
горе. Заекът вири уши. О Виря глава — проявявам 
непокорство; своеволнича, бунтувам се. Виря нос — 
а. Гордея се, надувам се. б. Сърдя се, 
вие м. рядко. Висок планински връх. 
вие ж. Висина, висине. Небесна вие., 
вйсвам нсв.. вйсна св. шгрх. Започвам да вися, вися от 
време на време, с прекъсване, 
висилка ж. Гимнастически уред във вид на стоманен 
прът, закрепен водор^по на определена височина; 
лост. 

висина ж. 1. Просграиство, което е високо над зем¬ 
ната повърхност. Оре .1 се вие във висините. 2. Голя¬ 
ма височина, 
висине ср. поет. Висина. 

вискоза ж. 1. Лепкава течност, кояго се получава при 
обработка на целулозата и сс използва за произ¬ 
водство на изкуствени влакна и целофан. 2. Плат 
от изкуствени влакна, който се използва главно за 
подплата, [от лат.] 

вискозен прил. Ко,йто се отнася до вискоза, Вискоз/ш 
влакна. 

ввскозитет м. физ. Вискозност. [нем.] 
вискозносп' ж. физ. Свойство ьса течностите и газове¬ 
те, което определя противодействието им на сили, 
предизвикващи хлъзгане или разместване на слое¬ 
вете; вътрешно триене, 
вйсиа* вж. вйсвам. 

внена^ нсв. нпрх. разг. Вися. По цнл ден виене по ка¬ 
фенетата. 

висок прил. 1. Който има голям размер отдолу нагоре 
по отвесна линия, човек. Висока планина. 2. 

Отдалечен от земната повърхност или издигнат 
над обикновеното равнище. Високи облаци. Висока 
местност. 3. прен. Твърде силен, много голя.м. Ви¬ 
сока температура. Високо напрежение. 4. Който 
превъзхожда другите; отличен. Високо качество. 
Високо положение. Висок гост. 5. Възвишен. Високи 
мисли. Високи подбуди. 6 . За звук, глас — който се 
произвежда от колебания, трептения с голяма чес¬ 
тота; тънък, нисклив. Прот. нисък. Висок глас. 
Висока нота. О Висока порта — турското прави¬ 
телство при султаните. Висок печат — при който 
елементите, които се отпечатват, са изпъкнали по 
отношение на останалата част от печатната форма, 
високо- Съставна част на сложнй думи със значение 
„който съществува в голямо количество, проявя¬ 
ва се във висока степен, има голяма височина, на¬ 
мира се па високо място или има високо общест¬ 
вено положение“, напр,: висакоактияен, 

високодобтен, тсокостъблен, високопланински, ви¬ 
сокопоставен и под. 

внеокоблагороден прил. книж. Който има или е свър¬ 
зан с високи нравствени качества, добродетели. Ви- 
сокоблагородна личност. 

внеокобла! ородие ср. Титла на висш сановиик яли 
аристократ, [рус.] 

високоговорител м. Приспособление, част от радио- 
апараг, кояго превръща електромагнитните вълни 
в звук. 

високодобйвен прил. От който или с помощта на кой¬ 
то се получават високи добиви. Високодобйвен 
сорт, 

висококачсствеи прил. Който е с високи, отлични ка¬ 
чества. Висококачествен хляб. Висококачеертена 
стомана. 

високомерен прил. Който проявява високомерие, в 


височина 99 

конто има високомерие. Високомерен човек. Високо¬ 
мерно държане. 

високомерие ср. Презрително или пренебрежително 
отношение към хората; надменност, гордост. От¬ 
нася се с високомерие към колегите си. 
внсоко 1 Йолекулен и [!рус.] високомолекулярен прил. 
спец. Който има голям брой атоми в молекулата 
си и е с високо молекулно тегло. Високомолекулни 
съединения. 

високооргаиизнраи прил. книж. Който е с висока сте¬ 
пен на организация, който има сложно и съвърше¬ 
но устройство, организация, структура. Високоорга- 
низирана материя. 

високопярен прил. лСниж. Тържествен, над)ПГ. Високо- 
парна реч. [рус.] 

високопланински прил. Който се намира или расте ви¬ 
соко в планините. Високопланинско пасище. 
внсокопосгавен прил. Който заема високо обществено 
или служебно положение. Високопоставена лич¬ 
ност. 

високопоставеност ж. Качество на високопоставен, 
високопочнтаем прил. книж. Високоуважаем, многоу- 
важаем. 

високопревъзходнтелство ср. Титла на високопоставе¬ 
но лице, обикн. държавен глава. 
високопреосве 1 це 11 ство ср. Титла на митрополит, 
внеокопреподобие ср. Титла на висш д>'ховник. 
внсокопродутстнвен прил. 1^ойто е много продуктивен, 
има голяма продуктивност. Високопродуктивно 
животновъдство. 

високопроизводйте. 1 ен прил. Който е много произво¬ 
дителен, отличава се с голяма производителност. 
Високопроизводителен труд. 
високосен прил. О Високосна год 1 ша — година с 366 
дни, от които 29 февруарски. [лат.>нгр,] 
високост^лен и високостьблен прил. Който е с високо 
стебло. Високостеблени треви. 
високоуважаван прил. Който заслужава, комуто се 
оказва голямо уважение, почит; многоуважаван, 
високоуважаем, високопочнтаем. 
писокоуважйем прил. Високоуважаван (обикя. в обръ¬ 
щение), 

високочестотен прил. спец. 1. За електрически ток — 
който е с висока честота. 2. Който се отнася до, 
конто е свързан с такъв електрически ток. 
висотй ж. 1. Нематериална височина, висока степен в 
развитието на нещо. От висотата на своето поло¬ 
жение. Нравствена висота. 2. Висока местност, 
възвишение. 3, обикн, мн. Висина. 4. воем. Височи¬ 
на, кота. Дружината зае висота 350. 
височаншн прил. I. кни.ж. Който се отнася до монарх, 
владетел. Височайша особа. Височайша заповед. 2. 
Най-голям, най-висок, висш. Височайше доверие. 
Височайша глупост, [рус.] 

височество ср. Титла за членовете от царски дом. Не¬ 
гово височество князът, [рус.] 
височина ж. 1. Измерение отдолу нагоре. Височина на 
човек. Височина на къща. 2. Издигнатост над морс¬ 
кото равнище или отдалеченост от земната повър¬ 
хност. Надморска височина. Само.^етьт лети на го¬ 
ляма височина. 3, Местност, издигната над 
околната повърхност; възвишение. Селото е разпо¬ 
ложено на една височина. 4. геом. Перпендикуляр, 
спуснат към основата на геометрична фигура. Ви- 



100 височйпен 


сочииа на триъгълник, 5, спец. Качество на глас, 
звук, което се определя от броя на произвеждащите 
го трептения. Тоновете са подредени по височина. 
О Набирам височина — издигам се постепенно на¬ 
горе (обикн. за летателен апарат), 
височинен прил. Който се отнася до височина или съ- 
шествува, извършва се на голяма височина. Висо¬ 
чинни пояси. Височинни полети. 
внст м. Вид игра иа карти, подобна на бридж, [англ.] 
висулка ж. 1. Нещо окачено или пришито да виси. 
Завеса с висулки. 1. обикн, мн. Висящи пръчици от 
замръзнала вода, варовик и под. 

ВВС 1 Н прил. Който е над всички останали; върховен. 
Виеше училище. Виеше образ^ование. Виеше общест¬ 
во. (рус.] 

внсикстоящ вж. вишестоящ, 
внешмет м. и внешнетка ж. Лице, което има виеше 
образование, 

внса нсе. нпрх. 1. Захванат съм за единия си край, ока¬ 
чен съм на нещо без опора отдолу. Лампата виси 
на тавана. Картината виси на стената. 2, прен. 
разг. Стоя, прекарвам продължително време някъ¬ 
де, обикн. без работа или в очакване, чакане на не¬ 
що, Жена му по цял ден виси по прозорците. О Ви- 
са н а к о м у над главата — а. Досаждам някому 
е присъствието си. б. Непрекъснато наблюдавам и 
контролирам занимания-щ, работата на някого. Ви¬ 
ся на косъм (конец) — намирам сс в опасно поло¬ 
жение, застрашен съм. Кариерата му виси на косъм. 
висящ прил. 1. Който виси. 2. прен. Неуреден, неразре¬ 
шен, незавършен. Висящ въпрос. Има хора с по ня¬ 
колко висящи дела. Висящи плаи^анил. О Висящ мост 
— конто е без междщщи опори, закрепен само на 
двата бряга със стоманени въжета или вериги, 
вит прил. I. Извит, завит, огънат. Вити рога. Вити 
гривни. Вити ве.ждц. 2. Сводест. Вити порти. 3. Тъ¬ 
нък и висок. Вита ела. О Вита мебел направена 
от извито дърво. 

витален прил. кииж. Който се отнася до проявите на 
живота, който е изпълнен с живот; жизнен. Витал¬ 
на сила. Витална поезия, (лат.] 
внталиост ж. Качество, проява на витален, 
витамтеи прил. Който се отнася до витамини. Вита¬ 
минен крем. 

витамини мн. (витамин ^м,) 1, Органични вещества, съ¬ 
държащи се в растенията и животинските тъкани и 
необходими за нормалния обмен на веществата и 
жизнената дейност на организмите. 2. Медицински 
препарати, съдържаищ такива вещества. Пия вита¬ 
мини. [от лат.) 

визамнинзирам нсв. и св.. прх. Снабдявам, обогатявам 
вещо с витамини. Витаминизирани храни. 
В 1 ггамннд 1 ец прил. Който е богат с витамини. Витог 
минозпа храни. 

внтш нсв. нпрх. Невидимо, тайнствено присъствувам; 
обитавам. 

вйгез .и. поет. Храбър воин. юнак; витяз, 
ангел м. Приспособление за въртене, навиване, 
•мтвеват прил. За реч, стил и под. — присъщ на ви¬ 
тия, излишно украсен, претрупан. Витиевати фра¬ 
зи. (от рус.] 

витшскн прил. Свойствен на вития. 
в|1тмйсг{ву|вам нсв. нпрх, Ораторствувам, говоря като 
вигия. 


витйя м. К 1 ШЖ. Сладкодумен оратор, 
вйтлест прил. Витлообразен. 

витло ср. 1. Приспособление от закрепени на въртящ 
се вал перки, лопати за създаване на тегдителна си¬ 
ла; перка. Самолетно витло. 2. диал. Болт, винт, 
бурма. 

витлообразен прил. С форма на витло, спирала; спи¬ 
раловиден, 

виторбг прил. Със завити рога. Витороги овни. Вито- 
рог месец. 

витраж м. кйиж. Стъклопис, [от фр.] 
внгрйиа ж. 1. Място зад стъкло в магазин за излага¬ 
не на стоки. 2. Шкаф със стъклени стени за излага¬ 
не на разни предмети. Витрина в музей, [фр.] 
витрнол м. Бояджийска сярна киселина, [фр.] 
витяз м. поет. Витез. [рус.] 

вихрен пршг. С качества на вихър; бърз, шеметен, 
стремителен. Вихрен танц. Вихрен полет. 
вйхров Прил. от в и X ъ р. <> Вихрово течение физ. 
— движение на течност или газ, при което части¬ 
ците се преместват едновременно постъпателно и 
въртеливо около мигновена ос. 
внхровнт прил. 1. Стремителен като вихър. 2. През 
който има вихър. Вихровит ден. 
вихрогон м. поет. Епитет на бърз и буен кон. 
вйхром нарч. поет. Бързо и стремително като вихър. 

Вихром летят самодиви чевръсти. П. П. Сл. 
вихрушка ж. 1. Бързо кръгово движение на въздуха, 
кръстосан вятър, който извива на стълб прахоляк 
и издига леки предмети. Преди буря обикновено се 
явяват вихрушки. 2. Силен вятър; вихър. Ледената 
вихрушка накара всичко живо да се скрие. 
вйхря се нсв, нпрх. 1. За течност, газ — движа се в 
кръг, като вихър. 2. прен. разг. Проявявам се буйно, 
с огромна сила, като вихър. Спекулата се вихри по 
софийските улици. Младите се вихрят. 
вихър м. 1. Бърз и мощен вятър; буря. Носи се като 
вихър. 2. обикн. .мн. Въртеливо, кръгово движение 
на течности и газове. 3. прен. Бързо и стремително 
движение. Във вихъра на танца. Във вихъра па рево¬ 
люцията. 

виц м. Остроумен и смешен къс разказ; анекдот. Раз- 
казва.м вицове, [нсм.] 

вицв- Съставна част на сложни названия на 

длъжности, чинове, титли и пр. със значение „за¬ 
местник, помощник“, напр,: вицеадмирал, вицвкрал. 
вицепрезидезш!, вицешампион и под. [от лат.] 
вицеадмирал м. Висш офицер във флота, 
вицеконсул м. Заместник консул или изпълняващ 
длъжностна консул. 

вицекрал м. ист. Заместник на крал, който управля¬ 
вал държава, провинция или колония, 
виша нсв. прх. Вдигам, издигам високо; извишавам, 
Виши колони непреклонни успокоената гора. Деб. — 
се шрх. Издигам ес високо, по-висок съм от оста¬ 
валите; извисявам се. Над черквата се виши столе¬ 
тен бряст., 

вишегласие ср. Надмощие при гласуване, по-голям 
брой гласове. 

вншеи прил. нар. 1. Висок. Вишни чардагщ. 2. Небесен, 
божествен. Боже ле. вишни господи, Нар.п. 
вишестонш и внсшестойщ прил. Който стои по-високо 
в адмиткггративната или служебната йерархия. Ви¬ 
шестояща инстанция. 

вишна и вйшн» ж. 1. Вид овощно дърво, подобно на 
череша, с червени и възкисели плодове, Ргипиа 
сегаяиз. Помниш ли, по.иниш ли тихия двор, ти.хия 



дом в белоцветните вишни? Деб. 2. Плодът на това 
дърво. Вишни за сладко. 

в 1 Ш 1 на 1 & м. сьбир. Много вишневи дървета на едно 
място. 

вншнап м.. Вид череша с подобни на вишна плодове, 
вишнев прил. 1. Който се отнася до вишна. Вишнево 
дърво. Вишнева градина. 2. С ба 1 ра, цвят на вишни; 
тъмночервен. Вишнева рокля. 3. Направен от виш¬ 
ни. Вишнев сироп. 

внтпдвка ж. Подсладена ракия, в която са киснали 
вишни. 

вишни вж. вишна. 

вня^ нсв. прх, 1. Огъвам, изкривявам, извивам. Вия 
обръч. 2. Няколко нишки сбирам в едно чрез изви¬ 
ване, въртене; суча, усуквам. Вия въже от коноп. 3. 
Движа кръгово, мотая, навивам. Вия прежда на 
кълбо. 4. Събирам, свързвам, преплитам много не¬ 
ща в едно. Вия китка. Вия гнездо. — се нпрх. 1. 
Огъвам се. Дървото се вие, докато е младо. 2. Зап¬ 
литам се около нещо, обвивам се, криволя. Бръш¬ 
лянът се вие по дървото. Льт.чт се вие из нивите.- 
3. Въртя се, правя кръгове. Орелът се вие над мър¬ 
ша. 4. Правя извити движения. Змията се вие'. 
О Вне ми се свят — губя равновесие, зашеметявам 
се. 

вйя^ нсв. нпрх. Издавам вой. Псета и вълци вият в 
полето. Бот. 

вкамен^ости мн. (вкамен^ост ж.) спец. Останки Или 
следи от организми и растения от минали геоло¬ 
гични епохи, запазени в земната кора; фосили. . 
вкаменявам се нсв,, вкаменя се се, нпрх. I. Ставам на 
камък или твърд като камък. Земята се е вкамени¬ 
ла от студ. 1. прен. Ставам неподвижен като ка¬ 
мък; вцепенявам се, застивам. Вкамених се от 
ужас. 

вкарван нсв., вкарам се. прх. 1. Правя нещо да влезе 
вътре в друго.; въвирам, пъхам. Вкарвам кон в обо¬ 
ра. Господ дава, но в кошара не вкарва. Погов. 2. 
Ставам причина някой да сгреши, да пострада. 
Вкарвам в грях. Вкарвам в дългове. 
вкнсвам нсв., вкисна св. прх. Правя нещо да стане ки¬ 
село, да лрокисне, да се развали. Нечистият съд 
вкисна млякото. — се нпрх. 1. Ставам кисел, раз¬ 
валям се, прокисвам. Яденето се вкисна от горещиг 
нота. 2, Ставам мек, омеквам. От тоя дъжд всич¬ 
ка се вкиаш. 3, прен. Изпадам в лошо настроение, 
ставам сърдит, навъсен. 

вкиселнвам нсв^, вкнселя св. прх. Правя нещо да станс 
кисело; подкиселявам. — се шрх. Ставам кисел, 
вкисна вж. вкисвам. 

' вкйснат прил. 1. За храна или питие — който се е раз¬ 
валил, има кисел вкус вследствие на ферментация. 
2. прен. Който е сърдит, навъсен, в лошо настрое¬ 
ние. Днес съм много вкиснат. 
вклещва-м нсв., вклещя св. прх. Заклещвам, приклещ- 
вам. 

вклеявам се нсв., вклей се св. нпрх. Превръщам се в 
клей, ставам като клей. Смазката се е вклеила. 
вклш 1 Й 11 ам «се,, вклиня св. прх. Правя някой яли нещо 
Да се вмъкне някъде като клин. — се нпрх. Вмъквам 
се каз о клин. Полкът се вклини между частите на 
противника. 

вклнсавявам нсв., вклисавя св. прх. Правя нещо да 
стане клисаво. Вклисаеихме хляба. — се нпрх. Ста¬ 
вам клйсав. Хлябът се е вклисовил, 
включвам нсв.. включа св. прх. (и нпрх.) 1. Внасям, 
вкарвам, присъединявам. Включвам в списък. 


вкус 101 

Включваме нов член в договора. 2, Пускам електри¬ 
чески ток, свързвам машина, апарат и под. в елек¬ 
трическа верига. Включвам радиото. 3. нпрх. прен. 
жарг. Започвам да разбирам, да съобразявам. — 
се нпрх. Присъединявам се, вземам участие в нещо. 
Включвам се в строеж. Той се включи в работата. 
включително нарч. и като предл. Заедно със, като се 
смята И- Включително и пьтнипш разноски. Отпуск 
до десети включително. 

вковавам нсв., вкова св. прх. 1. Вкарвам нещо чрез чу¬ 
кане, коване; вбивам, набивам. Вковавам гвоздей е 
стената. 2. Кова нещо да бъде вътре, скришно. 
Вковава.и в пода. 3. Правя нещо да стане твърдо, 
неподвижно; сковавам, вцепенявам. Студ вкова зе¬ 
мята. — се нпрх. Втвърдявам се, вцепенявам се, 
Вковавам се от ужас. 

вкопавам нсв., вкопая св. прх. Вкарвам или заравям 
нещо в издълбано, изкопана място, закопавам, ук¬ 
репвам в земята чрез заравяне. Вкопавам стълб. 
вкопан прил. 1. Който е направен, построен или се 
поставя, монтира в изкопано, издълбано някъде 
място. Вкопани стъпала. Вкопана брава. 2. Вд. 1 [ъб- 
нат, хлътнал. <> Като вкопан — неподвижно, без 
да мърдам {стоя, заставам и др.). 
вкопчвам нсв,, вкопча св. прх. Здраво хващам (с ръце), 
прикрепим, съединявам. Вкопчих пръсти в рамото 
му. — се нпрх. Здраво се хващам. Детето се е вкоп¬ 
чило за майка си. 

вкоравявам нсв., вкоравя св. прх. Правя нещо да стане 
кораво; втвърдявам. Мраз земята вкорави. ^ се 
нпрх. Ставам корав. 

вкоренявам нсв., вкорени св. прх. 1. Правя нешо да 
хване корен, да се прихване. Вкоренявам растение. 
2. прен. Правя нещо да проникне дълбоко, да се 
настани здраво някъде. Вкореняаа.» добри навици. 
— се нпрх. 1. Хващам корен, прихващам се. Дрьв- 
, четата са се вкоренили. 2. прен. Прониквам дълбо¬ 
ко, настанявам се здраво пякъде. Тази идея се вко¬ 
рени дълбоко в съзнанието на хората, 
вкостеиявам се нсв., вкостепя се св. нпрх, Вкостявам 
се. 

вкостявам се нсв., вкостя (ж св. нпрх. Ставам на кост, 
превръщам се в кост. Новата тъкан бързо се вкос- 
тява. 

вкуснотйя ж. жарг. разг, ^Пещо вкусно, 
вкочаинвам нсв., вкочаия св. прх. Правя нещо да стане 
твърдо като кочан; втвърдявам. — се нррх. Вкоча¬ 
нясвам. Вкочаних се от студ. 
вкочанйсвам нсв., вкочапясам св. нпрх. Втвърдявам се, 
загубвам чувствителността и подвижността си, 
обикн. от студ; измръзвам, пре.мръзвам. Ръцете ми 
вкочанясаха. 

вкратце нарч. остар. Накратко, 
вкупом нарч. Заед 110 , общо, наведнъж, накуп, 
вкус м. I. Усещане за сладко, солено, горчиво и под., 
което възниква при въздействие на различни разт¬ 
ворими вещества върху специални рецептори, раз¬ 
положени главно в лигавицата на езика. 2, Качест¬ 
во на храна или друго вешество да предизвиква 
такова усещане. Водата е без вкус и миризма. Зе.^е- 
ното грозде има кисел вкус. 3, Приятен вкус, сла¬ 
дост. Битото сирене няма вкус. 4. Усет за красиво, 
изящно. Човек с вкус. Облича се с вкус. 5. Предпо¬ 
читание Ш 1 И природна наклонност, влечение към 



102 вкусвам 

нещо. Трябва да се държи сметка за вкуса на зри¬ 
теля. Нямам вкус към такива неща. 
вкусвам нсв„ вкухя се. прх. 1. Хапвам или пийвам 
малко от нещо, обикн. за да опитам вкуса му. 
Вкусвам {от} ядене. Той не вкусва а.^кохол. 2. прен. 
Изпитвам, преживявам. Вкусил от радостите на 
живота. 

вкусен прил. Приятен на вкус. Прот. б е з в к у- 
сен, блудкав. Вкусно ядене. Вкусен плод. 
вк-^сов прил. Който се отнася до вкус (главно в 1 н 
2 знач,). Вкусови усещания. Вкусов орган. Вкусови 
качества. 

вкуся вж, вкусвам, 

вкшда иарн. У дома, в жилището си; в къщи. Вчера 
не си бях вкъщи. Отивам си вкъщи. 
в. 1 ага ж. 1. Вода или сгъстена водна пара, която про¬ 
лива предмети и ги прави възмокри; мокрота. В къ¬ 
щата има влага. 2. Дребен слаб дъжд. О Ще ми 
държя влага -— дълго време ще помня нещо. 
в.чаг^Н 1 це ср, анат. Проход, канал, който води от 
външния генитален отвор до матката при женските 
^ бозайници и жената; вагина. 
влагадзищен прил. Който се отнася до влагалище. Вла¬ 
галищно възпаление. 

вла1'ам нсе., влбжа св. прх, X. Слагам вътре в нещо, 
прилагам или използвам в някаква работа, при из¬ 
вършване на нещо. Влагам труд. В работата вла¬ 
гам разбиране. Не влагам чувства в тази работа. 2. 
Внасям в банка или давам за използване, употре¬ 
бявам за нещо. Държавата влага много средства в 
индустрията, Вдожи.х парите си в банката. 
влагоемност ж. спец, Способност иа почвата да пое¬ 
ма и задържа, запазва траен запас от влага, 
алаголюбнв прил. спец. Зя растение — който обича 
влага, вирее по влажни места. 
влаго.м^р Уред за измерване влажността на въздух, 
почва, дървесина и др.; хигрометър. 
влад&тец м, Лице, което владее, притежава нещо; 

притежател, владетел, господар, 
владение ср. 1. Недвижим имот (земя, област, държа¬ 
ва). 2. Притежание на нещо с право на използване 
и разпореждане с него. Къщата е във владение на 
наследниците. В.шзам във владение. 
в.талетел л. и владетелка ж. I. Върховен господар на 
държава, област, град; крал, цар, монарх. 2. Лице, 
което владее, притежава нещо, владелец. 
в, 1 адетелеи прил. р.чдк 0 . Който се отнася до владетел; 
владетелски. 

в,илегелскн прил. Който се отнася до владетел, при¬ 
същ на в.чадетел. 

валжя нсв. прх. I. Има.м, притежавам нещо. Владея об¬ 
ширни гори. 2. Имам под своя власт; управлявам. 
Ьомшят не си в. 1 адее краката, 3. Зная, познавам, ус¬ 
вои;! съм нещо добре и .мога да го използвам, да си 
служа юкусно с него. Владея руски. Владея оръжи¬ 
ето. в./шдея перото. 4. 7трх., сеило в 3 л. Съществува, 
царува, 1 шри. В страната в.шдее анархия. — се нпрх. 
Сдържам се. пазя са,мообладание, контродира.м се. 
владика ж. Висш православен духовник, който уп¬ 
равлява епархия; митрополит. <> Вуйчо владака — 
я;шятел«и близък човек, на когото може да се раз¬ 
чита за помощ, подкрепа. 

в, 1 Я;дйчест 1 ю ср. Вьрховна поличическа власт; господ¬ 
ство, управление. Турско влшЩчество, 


владичнши и владйшннна ж. Някогашен данък, съби¬ 
ран от християнското население в полза на влади¬ 
ката. 

владншкн прил. Който се отнася до владика, В.ладиш- 
ка трон. 

влажен прил. Пропит с влага, слабо мокър. В.шжен 
въздух. Влажна дреха. Влажни очи. Влажен кли¬ 
мат. 

влажнея нсв. нпрх. 1. Ставам влажен, изпълвам се с 
влага; овлажнявам, навлажнявам се. Очите ми 
в.лажнеят. Солта влажнее. 2. Причинявам усещане 
за влага, влажност. Нещо .ми влажнее на ръката, 
влйжност ж. Качество или състояние на влажен, 
Прот. с у X 0 с т. Влажността на въздуха се ме¬ 
ни. 

влазям еж. влизам. 

влак м. 1. Превозно средство от скачени един за друг 
вагони, теглени от локомотив по релсов път; же¬ 
лезница, трен, ПьтиишкМ влак.,Товарен в.лак. Пъту¬ 
вам с влак. В.гакьт има закъснение. 2. диал. Прими¬ 
тивно земеделско оръдие за повърхностна 
обработка, заравпявапе иа почвата и зариваие на 
засети семена; влачка. 

влака ж. нар. Род, коляно, потекло. Влаката и.м е го¬ 
ляма. 

влакнен при-л. Направен от влакна, покрит с влакна, 
влакнест/7/ч/д. I. Съставен от влакна, във вид, форма 
на влакна. Влакнест корен. Влакнеста структура. 
2. Покрит с влакна. Влакнести гърди. 
влакно ср, 1. Косъм от човек или животно. На глава¬ 
та му са остана, 1 и няко.лко влакна. Доброкачестве¬ 
на вь,та със дълги и здрави влакна. 2- Нишка, която 
се съдържа в стъблото или в плода на някои рас¬ 
тения, Конопено влакно. 3. обикн. лт. Всякакъв вид 
непресукани нишки като суровина за предене, пле¬ 
тене, тъкане. Синтетични влакна. 4. Ресна, ресничка 
по ноаърхността на растение, Листата са покрити 
с влакна. 5. спец. Клетка или междуклетъчно обра¬ 
зуване от животинска или растителна тъкан с ниш¬ 
ковидна форма, структура. Мускулни в.лакт. Нерв¬ 
ни влакна. 

влакнодаен прил. Който дава. от който се добиват 
влакна за предене. Влакнодайни растения. 
влшов прш 1 . Който се отнася до влак. Влакова ком¬ 
позиция. Влаков персонал. 

влас м. 1. Тънки и къси влакна по дреха, тяло, рас¬ 
тение и др. 2. Косъм, коса. Бели власИ, 
власат прил. 1. Влакнест, космат. Власати гърди. 2, За 
тъкан — който е с влас; мъхест. 
власатка ж. Трева с рехави класове и четинести лис-, 
та. Резшеа.. 

в. 1 асеинца ж. остар. Груба дреха от козина, която но¬ 
сели отшелниците. Траурна власеиица. 
власи лш. (влах м., влахйнка и влахиия ж.) 1. Потом¬ 
ци на романизираното тракийско население на Бал¬ 
канския полуостров; куцовласи, цинцари, 2. Народ¬ 
но название на ру.\гьиите. 
власинка ж, Косъмче. 

власт ж. 1. Право и възможност да се управляват во¬ 
лята и действията на други лица. Имам власт над 
подчтените си. Родителите имат власт над деца¬ 
та си. 2. Политическо управление на държава. 
В.шстта е в ръцете на една партия. 3. Представи¬ 
тели, органи на управление в определена област. 
Училищна власт. Горски в.ласти. Медицшгски влас¬ 
ти. 

власт|ву|вам нсв, нпрх. 1. Упражнявам власт, имам 




надмошие, управлявам. Предопределен е да властва 
над другите. 2. прен. Намирам се навсякъде, преоб¬ 
ладавам. Тук властва невежеството. В салона в.тс~ 
тва пълна тишина. 
властелйн .и. Владетел, господар, 
властен прил. 1. Който има право или възможност да 
упражнява власт. Ти си властен са.м да разрешиш 
този въпрос. Кой е властен да назначава и уволнява 
командирите? 2. Който има способност, сила да на¬ 
лага волята си или е проява, израз на такава сила. 
Властен човек. Властна натура. Властен жест. 
властигел м. и властнтелка ж. Който властва, който 
има власт над някого или нещо. В.шстител над 
умовете и сърцата. 

аластиик ж. Който има власт, койзо участва в поли¬ 
тическото управление на държава, 
властнически прил. Присъщ 1 га властник. Властничес¬ 
ки характер. Вшстнически функции. 
влйстов прил. кпиж. Който се отнася до власт. Влас- 
тови структури. 

властолю^ц л^. и властолюбка ж. Властолюбив чо¬ 
век. 

властолюбив прил. Който обича властта, изпитва сил¬ 
но желание да властва. В.шстолюбива жена. Влас¬ 
толюбив характер. 

властолюбие прил. Качество на властолюбив, стремеж 
към власт. 

влах» влахйня, влахйнка вж. власи, 
влйча нсв. прх. 1. Тегля след себе сй. Влача дърва. 2. 
За йода — нося в себе си. Реката влачи дървета и 
камъни. 3, неодобр. Нося, водя. Защо влачиш тази 
чанта? Стига си ми влачил такива гости. Влача ве¬ 
риги. 4. Чеша, разтеглям на дарак или с ръце. Вла¬ 
ча вълна. 5. Изравнявам с влачка почвата след ора¬ 
не, заравям в пръстта засетите семена. — се нпрх. 
1. Ходя с мъка, с усилие. Едвам се влача. 2. Движа 
се без крака; пълзя. Змията се влачи. Влача се по 
корем. 3, За предмет — премествам се без отлепяне 
ог земята или от друга повърхност. По.ясьт му се 
влачи. 4. неодобр. Ходя често, постоянно някъде. 
Стига си се влачил по кръчмите. 5. За гъста течност 
— тека, точа се във вид на нишка. О Вла* 1 ям се 
като (свински] черва*, 
влаченка ж. Тлака за влачене на вълна, 
влачешкбм нарч. С влачене, чрез влачене, 
влачка ж. 1..Кола или шейна, на‘която закачват тру¬ 
пи за извличане от гората. 2. Селскостопанско оръ¬ 
дие за изравняване на почвата след оране; влак. 
влашки прил. Койзо се отнася до влах, власи. Влашка 
носия. 

вледенявам нсв., вледеня св. прх. 1. Превръщам в лед. 
Всичката вода се е шеденила. 2. прен. Правя нещо 
студено и твърдо като лед. Ужасът в.педеии тяло¬ 
то му. — се нпрх. 1. Ставам на лед. 2. прен. Из- 
мръзвам, премръзвам. 3. прен. Сковавам сс от 
страх, ужас. 

вледеняваш прил. Който вледенява, Вледен.чващ студ.. 

Вледеняващ страх. 
влезна вж, влизам. 

влек м. Въжена линия за влачене, изтегляне, обнкн. 
на скиори до горгтата, начална част на местата за 
спускане, пързаляно. ВлектСте на Витоша не рабо¬ 
тят. 

влека нсв. прх. 1. Влача. Влека дърва. Реката влече 
дървета и камъни. 2. прен. Ставам причина за поя¬ 
вата на нещо. Това влече след себе си големи загуби. 
3. С кратка форма на личн. мест., вин. — изпитвам 


влъхва 103 


влечение, интерес към пешо. В.тече ме тсапгьрът. 
Нищо не ме влече. Не ме влече към него. 
влекйч м. 1. Кораб за влачене на безмоторни плава- 
тс.тни съдове. 2. Моторна кола за Е.чачене, теглене 
на други коли и товари, 
в.гетявам вж. в л и т а м. 

влечение ср. Силен вътрешен стремеж, иашзониост 
къ.м нешо. И.иа.м в.гечение к&.н музиката. 
влеч^о ср. 1. Гръбначно животно, което влачи тя; 10 - 
то си или има слабо развити крака. Влечуги са зми¬ 
ите и гущерите. 2. прен. презр. Човек б« достойн¬ 
ство, който се унижава, угодничи пред силните. 
в,тйвам нсв., ВЛМ 1 св. прх. 1. За река, в съчет. с 
води — вливам се. 2. диал. Наливам. Влейте ви¬ 
но в чашите, 3. прен. Внасям. Тези ду.ми вляха бод¬ 
рост в сърцето .му. 

в. 1 нзам и (диал.) влазям нсв., вляза н влезна св. нпрх. 
1. Преминавам, прониквам вътре в нещо. Влиза.м в 
къщата. Влизам в градина. 2. Участвам или ставам 
част от състава на нещо сборно. Влизам в дружес¬ 
тво. Влизам в управителния съвет. 3. Съдържам се, 
побирам се, намирам се в не 11 цо. В тази книга вли¬ 
зат най-хубавите разкази на автора. В списъка вли¬ 
зат всички имена. В сметката влизат и разноски¬ 
те. 4. Започвам. В.шзам в спор. Влизам във връзка. 
5. При някои игри на карти — загубвам играта. 
О В.жзам в грях — извършвам грях, нешо непоч¬ 
тено. Влизам в очите на някого — привли¬ 
чам нечие внимание, обикн. като пр»едмет на неп¬ 
риязън. Вш 1 зам в положеиието на някого — 
съчувствам. Влизам в пъта (в правия път) — попра¬ 
вям се. Влизам в работа разг. — служа за нешо, би¬ 
вам използван. Влизам в сила книж. — ставам ва¬ 
лиден, започвам да се прилагам, да действам (за 
закон и под.). Влизам поД кожата на някого 
— правя някой напълно да ми повярва, да ми сс 
довери и го подчинявам на волята си, карам го да 
действа според желанието ми. 
влйтам и влетявам нсв., влетя св. нпрх. I, Влизам с 
летене или стремително, буйно. 2. Затъвам, хлът¬ 
вам. 

влияние ср. Въздействие. Упражнявам влияние върху 
някого или нещо. Под влияние на чувствата, 
влиятелен прил. Способен да упражнява влияние, кой¬ 
то Има влияшк. Влиятелно лице. 
влийгелност ж. Качество на влиятелен, 
влияя псе. нпрх. Оказвам влияние; въздействам. Му¬ 
зиката вли.яе на настроението. — се нпрх. Изпит¬ 
вам влияние, поддавам се на нечие влияние. Не се 
влияя от никого. 

влог м. 1. Сума, внесена в банков институт. Спесто¬ 
вен влог. Безсрочен влог. 2. Принос. 
в,збгов прил. Който се отнася до влог. Влогова книжка, 
шзджя вж. влагам. 

вложи 1 ел м. Лице, което влага пари или има влог. 
в.юшавам нсв., влоша св. прх. Правя нешо да стане 
лошо или по-лошо. Нередовният живот влошава 
здравето. Тази случка влоши отношенията помеж¬ 
ду ни. 

влудявам нсв., влудй св. прх. Подлудявам. Този шу.ч 
ще .ме в.чуди. 

влъхва м. 1. Древен мъдрец и гадател. 2. Разбойник, 
к адец. Нсуловен влъхва от царя по-голям. По¬ 
пов. 3, Магьосник, хитрец, 




104 влюбва.» се 

влюбвам се нсв., 8.11063 се св. нпрх. 1. Изпълвам се, 
обзема ме любовно чувство към човек от лругия 
пол, започвам да обичам някого. Той се влюби в пея 
с цялата си душа. 2, ршш. Силно харесвам, отна¬ 
сям се е обич ким някого или нещо. Влюбен съи в 
работата си. 

влюбел прил. Който е изпълнен с любов, обич към ня¬ 
кого. Той е влюбен. Гледа го с влюбени очи. 
влюбчив прил. Който лесно се влюбва. Влюбчива на¬ 
тура. 

вл 1 €бчнвост ж. Качество на влюбчив. 

вл 1 обя се вж. влюбвам се. 

вляво нарч. На, откъм или към лявата страна; наляво." 

Прот. вдясно, 
вляза вж. влизам. 

вма 1 'арявам се нсв., вмагаря се св. нпрх. разг. Ставам 
като магаре по нрав, проявявам инат или несери- 
озност. 

вмалвачавам и вмалнячвам исв., в.маннячД св. прх. 
Правя някого маниак, внушавам му мания. — се 
нпрх. Ставам маниак. 

вмсвява.м нсв., вмел^ св, прх. О Вменявам 
някому нещов дъл!', грях — смятам, оп- 
• ределям нещо като нечий дълг, грях; смятам, обя¬ 
вявам някого за виновен, грешен, [рус.] 
вменяем при.з. книж. Който е нормален психически и 
е отговорен за постъпките си. Прот. невме¬ 
няем. , . 

в.меняемост ж. Качество на вменяем, отговорност за 
постъпките. 

вм^ам нсв.^ вмеся св. прх. Намесвам в нещо. Не 
вмесвай своите работи в неговите. — се ннрх. На¬ 
месвам се, бъркам се. 

вм^вям и вм^ям нсв., вм^сзл св. нр.х. 1. Побирам. 
2. Поставям, натъкмяаам нещо някъде, правя да 
се побере в нещо. Не можахме да в.нестим мебе¬ 
лите в стаята. В статията трябва да се в.мести 
един нов пасаж, — нпрх. Побирам се. Това не се 
вмества в моите представи. 
вместяь1Н1це ср. Място, където се вмества нещо; резер¬ 
воар. Вместилище за вода. 

в.меегймост ж. Качество на съд, вместилище да вмес¬ 
тва, побира определено максимално количество от 
нешо. Каква е вместимостта на ск.юда? 
вм^о предл. Означава замяна, поставяне ва един 
предмет на мясгото на друг. Иди в.место мене. 
Един вместо друг. О В.често дя сз. — подчиннте- 
лен обстоятелствен съюз за изключване или замя¬ 
на. Вместо да нзонша вежди*, изваждам очв. 
в.ч^я, в.иестя.м вж. вмествам, 
вмкя вж. вмесвам, 
вч^гна вж. в м я т а м. 

вметат прил. О Вмешата дума; вметат израз гра.М. 
— които са употребе 1 ш без синтактична връзка е 
другите дума в изречението и изразяват отношеня- 
его на говорещия към изказаната мисъл, напр.: Ни¬ 
кой, както казват хората, не е по-го. 1 ям от хляба. 
Аз вероятно няма да дойда. 
вмешателство ср. Намеса. Чуждо в.мешшпелство. 
[рус.] 

вмирисвам ве псе., вмириша се св. нпрх. Ставам ма- 
риздав, добивам миризма, обики. лоша. Рибата се 
вмирисва от главата. Вмирисал се е на тютюн. 
вмъквам нсв., вмй(па св. прх. П Поставя.ч, вкарвам. 


правя да влезе някой или нещо някъде, обикн, е 
усилие, Едва го в.иькнах в стаята, 2. Внасям неза¬ 
белязано. Кога си вмъкнал в стаята този куфар? 3. 
Добавям, йрйбавям нещо в статия, реч и под. Тряб¬ 
ва да се в.мъкне нещо и за последните събития. — се 
нпрх. Влизам някъде, обикн. с усилие или незабеля¬ 
зано. Ще гледам .*шча, ако успея да се вмъкна. 
вмятам нсв,, вметиа св. прх. Вмъквам,, добавям (към 
нещо казано). Успях да вметна само една забележ¬ 
ка. 

внасям и (прост.) влвсам нсв*, виеса св. прх. I. Дона¬ 
сям вътре. Внасяли дърва в зииника. Вкася.м стоки 
от чужбшш. Внасям поправки, изменения. 2. Вла¬ 
гам. Внасям пари в банка. 3. прен. Създавам, при¬ 
чинявам, правя да се появи. Това ще внесе смут 
всред хората. 

внедрявам нсв., внедря св. прх. I. Въвеждам в употре¬ 
ба, налагам приложението на нещо; всаждам, вко- 
ренява.м. Внедрявам нови технологии. 2. Въвеждам 
тайно, правя някой да проникне у 1 да се установи 
някъде, [рус.] 

внезшен прил. Неочакван, ненадеен. Внезапно нападе¬ 
ние. Внезапен въпрос. 
внесд вж. внасям. 

вниквам нсв.. вникна св. нпрх. Прониквам с мисъл, за 
да схвана, проумея нещо.- Вниквам в подробности. 
Вникни по-дълбоко във въпроса. 
в 1 Л 1 мавам нсв. нпрх. Следя с внимание. Внимавайте в 
това, което говоря. Внимавай къде стъпваш. 
внимание ср. I. Способност да се насочва и задържа 
съзнанието върху един определен предмет. Слушам 
с внимание. Насочвам вниманието си, Обръща.\* вни¬ 
мание. Привличам вниманието на другите. 2. Зачи¬ 
тане, учтивост. Отнесоха се с внимание към мене. 
О Вземам* под внима 1 Л 1 е. 

шшмателен прш 1 . Който се отнася с внимание към не¬ 
шо или към някого. Внимателен ученик. Внимате¬ 
лен съпруг. Внимателна работа. Впгшателио отно¬ 
шение. 

вниматедаост ж. Качество или проява на внимателен, 
внйсам вж. внасям- 

внос м. 1- Внасяне на стоки от чужбина. Внос на су¬ 
ровини. 2. Внасяне на суми в банка, каса и др. 
О Членски виос — задължителна периодична внос¬ 
ка за право на членуване в някоя организация, 
вносен прил. Който се отнася до внос. Вносни стоки. 

Вносна търговия. Вносни мита. Вносна бележка. 
вносител м. и вносителка ж. 1. Който внася стоки от 
чужбргаа. Вносител на машини. ,2* Който внася су¬ 
ми. 

вноска ж. Сума, която се внася на определени сроко¬ 
ве. Връща.» дълг на вноски. 

внук м. и внучка ж., внуче ср. 1. Дете на син или дъ¬ 
щеря (по отношение на дядо, баба). Тази жена има 
.много внуци. 2. диал. Племенник. 3, Потомък. Вну'- 
ците ни ще са по-щастливи от нас. 
внушавам нсв., внуша св. прх. 1. Въздействам върху 
съзнанието на някого, за да аъздриеме той моята 
мисъл, чувства и воля; убеждавам. Внуших му да 
се опжаже от този план. 2. Втълпявам, налагам. 
. Внушавам страх. Внушавам уважение. — си нпрх. 
П Убеждава.» себе си в съществуването, истинност¬ 
та на нешо. Внушавай си. че не ти е студено, 2. По¬ 
лучавам, имам убеденост в съществуването, истин¬ 
ността на нешо без достатъчно основания за това; 
втълпявам си. Ти си внушаваш. Внушил си е, че е 
болен. 



внушение ср. Въздействие върху съзна ние'го на нако]'и, 
за да възприеме мисълта, чувствата и волята на 
друг“ Дейстеа под чуждо виушение. 
внутшгтелен прил. Който е голям, значителен, та пра- 
. БИ силно впечатление, внушава уважение, респект. 

Внушителен човек. Внушителна сума. 
внутшлелнокгг ж. Качество на внушителен, 
виятен прил. книж. Разбран, ясен. {!рус.] 
во вж. в. 

воайбр м. книж. Лице, което получава полова насла¬ 
да, удовлетворение от (тайно) наблюдаване иа сек¬ 
суални сцени, сексуални действия на други хора. 
[фр.] 

воайбретво ср. книж. Поведение, постъпка на воайор. 
воал м. Тънка мрежеста тъкан, която се поставя на 
дамска шапка, за да се спуска пред лицето; було. 
[фр.] 

воалаж м. Тънка прозрачна плетена материя, от коя¬ 
то се правят фини дамски чорапи, [фр.] 
воалбтка ж. Малък воал на дамска шапка', който по¬ 
крива част от лицето. 

вовеки и вовек нарч. оспшр. Навеки, завинаги, 
воглаве нарч. естар. Начело. О Воглаве с предл. — 
начело с. Пристигна делегация воглаве с кмета. 

■ вода ж. Прозрачна безцветна течност, съединение на 
водород и кии,тород, от която сс образуват в при- 
родаза валежите, изворите, реките, езерата и море¬ 
тата. Студена вада. Дълбока вода. Мътна вода. На¬ 
ливам вода. Пия вода. Пътувам по вода. Минерална 
вода. О Бистра вода кеиапита*. Борова* вода. Гола* ^ 
вода. Дестилирана* вода. Като две капки вода разг. - 
— за хора или неща, които си приличат извънредно 
много. Кислородна* вода. Ловя риба в мътва* вода. 
Минавам през огън и вода разг. — преодолявам вся¬ 
какви пречки, труднооги, изпитания. Мътя* водата 
някому. Наливам вода в н е ч и я воденица 
разг, — съзнателно или неволно служа някому, на 
нечии интереси. Света вода ненапнта*. Царска* во¬ 
да. 

водар м. Водоиосач, водоносен, 
водач м. и водбчка ж. 1. Който воли някого по път 
шш при разглеждане на забележителности. 2. Кой¬ 
то ръководи общество или народ в някакво отно¬ 
шение; вожд. Водач на българския народ. 3. Човек, 

. който управлява моторно превозно средство, 
водачество ср. Дейност, роля или положение на во¬ 
дач; водителство. 

водевнл м. Лека забавна комедия, обикн. с музикален 
съпровод, песенни куплети и танци, [фр,] , ' 

водевйлен прил. Който се отнася до водеаил, присъщ 
на водевил. 

вбден прил. I. Който се отнася до вода, съдържа во¬ 
да или е образуван от вода. Водна покривка на Зе¬ 
мята. Водна стихия. Водна чаша, 2. Воднист. Яде¬ 
нето е много водно. 3. Който работи с вода или с 
, помощта на вода. Водна помпа. Водна централа. 

О Воден знак — полупрозрачно изображение вър- 
ху хартия, отпечатано при производството й и за¬ 
бележимо' при наб^поде^ше срещу светлина; филиг¬ 
ран. Водна топка — състезателна игра с топка във 
воден басейн. Водни бон — бои за рисуване; които 
се размиват с вода; акварелни бои. Водно конче*, 
воденица ж, 1. Мелница, карана от вода. Меля жито 
на воденица, 2. разш. Мелница. Ръчна воденица. 3. 
Стомах па птица. О Наливам вода* в чужда воде- 
ннцн. Празна воденица разг. —■ за човек, който го¬ 
вори много и безсмислени, празни неща. 


ВОДОИЗТОЧНИК 105 


воденичар ж. и воденичйрка ж. Който има воденица 
или работи във воденица; мелничар, 
воденичарски прил. Който сс отнася до воденичар, 
О Брада царска, глава воденичарска — за прост 
човек с хубава, представителна външност, 
воденмчарстао ср. Работа, занятие на воденичар; мел¬ 
ничарство. 

воденичен прил. Кот о се отнася до воденица; мелни- 
. чен. Воденичен камък. 

волеш прил. 1. Който води, който се намира в нача¬ 
лото на нещо, .начело е на нещо. Един от ятото 
сгшолети е водещ. 2. Който е пръв, най-добър или 
най-важен в дадена област. Водеща фигура в по.чи- 
тическия живот. 3- Който води, насочва нещо и.ли 
ръководи извършването на нещо. Водеща звезда. 4, 
техн. Който е свързан с двигателя и предава дви¬ 
жението към остана^^ите части на даден механизъм. 
Водещо колело. 5. като .същ.. Лице. което води, ръ¬ 
ководи осъществяването,- извършването на нещо, 
напр. дадено предаване в радиото шга телевизията. 
Телевизионен водещ. 

водител м. Лице, което води, предвожда, главно в ду¬ 
ховен смисъл; водач, вожд. 
водителскм прил. книж. Който се отнася до водител, 
водйтслство ср. киизк. Дейност, проява на водител; 
водачество. 

Водици мн. Народно название на празника Богоявле¬ 
ние, Йордановден. 

водка лс. Високоалкохолно питие о^т ръж, картофи и 
Др; [рус.] 

водник м. Закачалка или място, полица в селска къ¬ 
ща, където се държат съдовете за вода. 
водникав прил. Разводнен, воднист, Водникава боя. 
вощшст прил. 1. Който съдържа много вода или сок. 
Водиисти круши. 2. За багра, цвят, боя — блед, не¬ 
наситен. Вод!шсти очи. 
воднйца ж. Вид сочна круша. 

вддноеле 1 Сг|юцеи 1 рала ж. Електроцентрала, в която 
се използва енергията на течаща или падаща вода. 
водо- Съставна част па сложни думи със значение 
„воден, свързан с вода“, напр.: водобоязън, еодовзе- 
меп, водовместимост, водовъртеж, водозадържащ, 
водолечение и пр. 

водобоязън ж. 1. Страх от вода; хидрофобия, 2. Бяс. 
водовместйлищс ср. Водоем, водохранилище, резер¬ 
воар. 

водовбз Човек, който кара, превозва вода за пиетте 
или други нужди; водоносач. 
водовъртеж Дълбоко място в река, където водата 
се върти н влече надолу. 

вододаен прил. Който служи като източник на вода. 
Вододайиа зона. 

рододел м. 1. Линия, която върви по билото на въз- 
. вишения, планини и разделя водите, реките да те¬ 
кат в прогнвоположни посоки; водораздел. Стара- 
планина е най-ва.жиият вододел в България. 2. прен. 
Разделителна линия, граница между (противопо¬ 
ложни) явления, неща. Трябва да се прокара вододе.ч 
между двете научни области, 
вододелен Прил. от в о д о д е л. Вододелна линия, 
Вододе.чна височина. 

водоем ж, Голямо естествено или изкуствено вмести¬ 
лище на вода. 

водоизточник м. книж. Изтешик на вода. 



106 Водокръст 

Водокръст и Водокръщ м. диа^. Празник Богоявление; 
Водици. 

водолаз м. Специално подготвен и екипиран човек, 
който слиза дълбоко под водата за работа и изс¬ 
ледвания, 

водолазен прил. Който се отнася до водолаз, Водола^ 
зен костюм. Водолазно дело. О Водолазен звънец; 
водолазна камбана — голям съд с фор.ма на камба¬ 
на и отвор откъм долната част, който служи за 
престой и работа под водата. 

Водолеи м. Зодиакално съзвездие и зодиакален знак, 
зодия на м. януари. 

водолеч^н при^г. Който се отнася до водолечение, 
водолечение ср. Лекуване с минерална вода чрез къ^ 
пане ц пиене; хидротерапия, 
водолюбнв прил. кпиж. За растения и живогни — кой¬ 
то вирее, живее във вода или във влажно, блатисто 
място. 

водомер м. Уред за измерване на количеството вода 
в съд или протекла през тръба, канал и под, 
водомерен Прил. 0 ‘ 1 ‘ водомер. Водомерно стък¬ 
ло, 

водомотбрен прил. Обикн. в съчет. водомоторен спорт — 
който се упраж} 1 ява с моторни дпавателни съдове. 

■ водонбеец и водоносач м. Човек, който носи или кара 
вода на работници, войници и др. 
водо11;1д м. Място, къдстр течаща вода пада от висо¬ 
ко. Воянски водопад. 

водоплавад] прил. спес^. За птица — който има плава¬ 
телна ципа на пръстите и плава добре, обитава иьв 
вода. 

водопоев прил. Който се отнася до водопой, Водо/гой- 
ии корита, 

водопой м. 1. Поене на добитък. 2. Времето, когато 
. добитъкът се пои, 3. Място, където добитък, жи¬ 
вотни пият вода, 

водопровод м. Тръби и канали за прокарва 11 е вода от 
едно място до друго. Рилски водопровод. 
водопроводен Прил, от водопровод. Водо¬ 
проводна тръба. Водопроводна мрежа. 
водопроводчик Работник, специалист по водопро¬ 
води. [рус.] 

водоравен прил. Който е успореден на спокойна водна 
повърхност; хоризонтален. ' 
водораздел м. Вододел. 

водорасли мн. (водорасло ср.) Низши едноЮ 1 етьчнй 
илн многоклетъчни хлорофялоносня растения без 
диференцирани корени, стъбло и листа, които ви¬ 
реят във вода или по влажни места, 
водораедов Който се отнася до водорасли, 
водород Химически елемент Н — по-лек от възду¬ 
ха безцветен газ без миризма и вкус, който заедно 
с кислорода влиза в състава на водата, 
Ну(]го§еП1ит. 

водороден Прил, от водород. Водородни ато¬ 
ми.. Водородни сьедипезшп. Водородна бомба. Водо¬ 
роден прекис*. 

водоедмолет м. Са.молет, пригоден да излита и каца 
върху водна повърхност; хидроплан, 
водосвет м. Църковен обред за освещаване на вода. 
ЬЪеоявленски водосвет. 

водоскок м. I. Декоративно архитектурно съоръжение 
с бликаща нагоре водна сгруя; фонтан, шадраван. 
2, Малък водопад. 


водослйв Л 1 . ктиж. Линия, в която се събират водите 
на два срещуположни склона, 
водосмабдйтелен л/л/л. Който се отнася до водоснаб¬ 
дяваме. Водоснабдителен капал, 
водоснабдявам нсв., водоснабдя се, прх. Снабдявам с 
вода населено място или друг обект, обикн. чрез 
водопровод. 

водосток м. Тръба или друго приспособление за хва¬ 
щаме и стичане, отгичапе на вода, напр, от покрив. 
Водостоците са замръзпа.ш. 
водосточец Прил. от водосток. Водосточна 
тръба. 

вод 1 )хра 1 №П 1 ще ср. Водоем, резервоар за събиране и 
задържане на вода; басейн, 
вбдя нсв. прх. I. Правя някой или нещо да върви след 
мене, да ме следва. Водите ли овцете на паша? 2. 
Съпровождам, развеждам някого, придружавам ня¬ 
кого из път. Те ии водиха из града. 3. Предвождам, 
ръководя, начело съм на нещо. Водн чета. Водя 
партия. Водя акция. Водя хорото. 4. Намирам се в 
началото на нещо. Водя листата. Кой води колона¬ 
та? 5. разг. Имам за съпруг или съпруга. Води сес¬ 
трата на X. Води сина на началника. 6. Извършвам 
• някаква работа, дейност (по значението на с-тедва- 
щото съществително). Водя упражнения в универси¬ 
тета. Водя дневник. Водя де.ю. Водя разговор. Водя 
преговори. Водя сметки. — се нпрх. Съобразявам 
се, приспособявам сс, ориентирам сс. Правописът 
тр.пбеа да се води по изговора. Пе се води по неговия 
акъл. О Водя някого за воса*. Водя 
някакъв живот — жпнея по определен, няка¬ 
къв начин. Водя началото си — започвам съществу¬ 
ването си; възниквам, произтичам, произхождам. 
Водя хорото (кервана) — стоя начело, разпореждам 
се. Нн се водя, нн се карам разг. — много съМ оцър- 
ничав, своенравен, несговорчив. . , 

воевода, воевбдски вж. войвода, вой¬ 
водски. 

воеводство ср. I. Войводство. 2. Административно-те¬ 
риториална единица в Полша, 
военачалинк м. Началник, командир на голяма войс¬ 
кова част или на цялата войска, 
военен 1. прил. Който се отнася до войска или война. 
Военен чиновник. Военно вре.ш. Военен парад. 2. м. 
Лице на военна служба, обикн. офицер. О Военно 
аоложе 1 ше — особено положение при война, сти¬ 
хийни бедствия и др., което се въвежда в дадена 
страна или отделна нейна част с цел да се осигурят 
държавният и общественият ред, 
военноадминнетратйвен при. 1 . Който се отнася до во¬ 
енна администрация. 

военновременен прил. Който се отнася до, който съ¬ 
ществува или става по време на война, Военновре¬ 
менно производство. 

военновъздушен прил. Който е свързан с водене на 
военни, бойни действия във въздуха. Военновъз¬ 
душни сили. 

военнотюалид м. Инвалид от война. 
щ№нмоннвал 11 ден прил. Който се отнася до военноин¬ 
валид. Военноинва. 1 идна пенсия. 
военно.мирскн прил. Който е свързан е водене на 
бойни действия, война ‘по море. Военноморска 
ф.ют. 

воеинонлецннк м. Който е пленен по време на война, 
воеиногъзенинческ» Прил. от военноплен¬ 
ник. Воетшпленнически .лагер. 
военнополевй прил. Който съществува или сс извърш- 



ва във време на война, при бойни условия. Военно- 
по, 1 еви съд. Воеииопо. 1 ева поща. 
восннопредставнтслен пргьг. Който е представител на 
войската в някакво отношение. Боеннопредставите- 
леи хор. 

воениопрестънцик м, Лшде, което е извършило прес¬ 
тъпления против мира и човечността или против 
законите и обичаите на войната. 

В 1 >е 1 щи 11 ромйшлен при. 1 . Конто се отнася до военна 
промиш.леност. Военнопромишлен център. 
вое 1 тосл;^»;сщ и внешюслужащ м. Който е на военна 
служба;, военен. 

военносъд^ен прил. Който се отнася до военен съд. 
Военносъдебен закон. 

военкоуч^ен прил. Който е свързан с об>^ение по во¬ 
енно дело. Военноучебно заведение. 
ноенишна ж. неодобр. 1 . Сбор от качества и прояви 
на военни, военен дух и военен начин на живот. 2 . 
сьбир. Военните, военното съсловие като цяло. 
вожд м. Лице, което води, предвожда (племе, народ, 
войска). Ду.ховен во.жд. Племенни вождове. 
вождйзъм м. книж. неодобр, 1. Политика на утвърж¬ 
даване на един човек в ролята на непогрешим ръ¬ 
ководител, вожд. 2. Стремеж към самоутвърждава¬ 
не в такава роля. 1 рус .1 

вожднетки прил. Който се отнася до вождизъм. Вож- 
диетки амбиции. 

возач м. Лице, което кара возило, вози някого или 
нешо; кочияш. 

возйлница ж. диал. 1. Голяма бъчва за вино. 2. Голя¬ 
ма длъгнеста бъчва,' която може да ое превозва с 
кола. 

ВП.ЗЙЛО ср. Превозно средство. Моторно возило. 
аазитба ж. Возене, превозване (на снопи, сено и др.). 
возя нсв. прх. Карам, движа, придвижвам някого или 
нещо с кола, шейна, автомобил, самолет и др. Возя 
снопи. Ще те возя на колата. Колата вози пътници. 
— се нпр.х. Движа се, придвижвам се с помошта на 
кола, шейна, автомобил и др. О Возя се на 
нечия кола разг. — постъпвам, действам спо‘ 
ред желанието или съветите на някого. Не се возя 
аз на женска кола. 

вони и воин м. търж. Военнослужещ, войник, боец. 

вдш 1 ски вж. войнски. 

влннстБО йж. войнство, 

воище ср. Дългото дърво на рало, 

вой м. 1, Виене на животно. Вълчи вой. Кучешки вой. 

2. Силен проточен звук от сирена, снаряд и др. 
войвода и воевйда м. 1. Водач, предводител на хай¬ 
душка дружина или чета, 2. По време на османско¬ 
то владичество — българско название за каймака- 
мин, мюдюрйн; управител, 
войвбдски и воеводски прил. Който се отнася до вой¬ 
вода и до воеводегво. Войводско об.пекла, Воеводски 
град. 

войводство и восвбдство ср. Власт, положение, дей¬ 
ност на войвода, 
войн вж. воин. 

войн^ ж. I. Въоръжена борба между държави, наро¬ 
ди, племена или между обществени групи вътре в 
държавата. Освободителна война. Гражданска вой¬ 
на. Водя вота. Оряеява.и война. 2, прен. Остър кон¬ 
фликт, безкомпромисна борба. Обявявам война на 
пиянството. 

войник 1. Лице, което отбива военната си служба.’ 
Отивам войник. 2, Редник. Войници и офицери. 3. 
разш. Воин, боец. 


волейбол 107 

войш(кл'ьк м. разг. Военна, войнишка служба, 
войнишки при.з. Който се отнася до войник. Войнишка 
с.лужба. 

войиолюбец .и. Лице, което желае война, подпалвач на 
война: милитарист, 

войно^нобив прил. Който се стреми към война или е' 
израз, проява на стремеж към война. Войнолюбина 
политика. 

войнски и воински прил. търж. Който се отнася до 
воин; войнишки. Войнско звание. Войнски дъ.зг. 
войнствен прил. Който е присъщ на воин, който про¬ 
явява или изразява склонност, стремеж към война. 
Войнствено пле.ме. Войнствен вид. Войнствен дух. 
вбйнственосг ж. Качество на войнствен, 
войнство ср. Всички воини като цяло; войска. 
в 6 й 11 ст]ву]ваш прил. 1. Който се стреми към война или 
подготвя война; войнствен. 2. преп. Който се бори 
активно, упорито и непримиримо за постигане на 
някаква цел. Войнстващи марксисти. 
войск^ .ж. I. Организирани въоръжени сили на една 
държава; армия. 2. сьбир. Група, множество войни¬ 
ци, воини. На улицата е пълно с войска. 
войскар м. остар. поет. Войник, 
войскови прил. Който се отнася до войска. Войскова 
част. Войскова болница, [рус.] 
вокал м..ез. Гласен звук; гласна. В българския език 
вокалът [о] без ударение се изговаря близо до [у], 
[лат.] 

вокален прил. 1. ез. Който се отнася до вокал. Вокал¬ 
на система. 2. муз. Който се отнася до пеене. Во¬ 
кална музика, Вокален концерт. <> Вокална хармо¬ 
ния*. 

вокалнза ж. муз. Музикален откъс, който се пее само 
върху г ласни звукове, [от фр.] 
вокагшзагшя ж. \, муз. Пеене па вокализи, без текст, 
2, ез. Преход на съгласен или полугласен звук във 
вокал. Локализация на еровете. 
воквлизйрам и вокализ$'вам нсв. и св. !. прх. ез. Правя 
съгласен или полугласен звук да стане вокал. 2 , са¬ 
мо нсв., нпрх. Пея, изпълнявам вокализи, 
вокалйзъм м. ез. Система на гласните звукове в да¬ 
ден език и техните свойства. Вокализъ.ч на българ¬ 
ския език. 

вокалист м. муз. Певец. 

воя м. I. Скопено мъжко говедо. Оратни волове. 2. 
прен. Дивак, простак, глупак. С> Гледам като вол 
— гледам тъпо, глупаво. Търся* под вола теле. 
волан^ м. Колело на автомобилно кормило, [фр.] 
волаи^ .4. Набрана ивица плат, пришита върху женска 
дреха за украса, [фр.] 

воле ср.'спорт. Във футбола — удар с крак по пада- 
ша, летяща във въздуха топка. О От воле жарг. 
разг. — бързо и с лекота, без затруднения, 
волен прил. I. Който сс отнася до волята, Во.лев процес. 

Волеви прояви. 2. Който и.ма силна воля. Волев човек. 
волеви прил. Който има силна воля; волев. Волеви чо¬ 
век. [рус.] 

волеизявление ср. книж. Израз, изразяване, изявяване 
на нечия воля, • 

волейбол м. Игра с топка, при която два отбора от 
по шест човека от двете страни на високо опъната 
мрежа удрят топката с ръце един към друг', като 
всеки се стреми тя да падне в полето на противни¬ 
ка. [англ.] 



108 волейболен 


вдлейболем прил. Който се отнася до волейбол. Волей¬ 
болно игрище, 

волейболист м. и вблсйболйстка ок. Играч на волей¬ 
бол. 

волен,прш. ]. Свободен, независим, самостоятелен. 
Волен 2. Извършен съзнателно, по своя воля и 
желание. Волни пожертвувания. Волни и неволни 
прегрешения. 

вблею-вевблею (остар.) и волю-неволю нарч. Въпреки 
нежеланието си, щеш не шеш, Волею-неволею, ще го 
направиш. Ще те поканят и ти волю-неволю ще дой¬ 
деш. 

волиодумец м. Свободомислещ човек, който се отнася 
скептично към религиозни догми и господстващи 
идеи и казва открито това, което мисли, [рус.] 
волнодумство ср. Качество или проява на волноду- 
мси; волномислис. [рус.] 
волиомдслне ср. Волнодумство. 
волнонаемен прил. 1. Който се наема за временна, не¬ 
постоянна работа, без задължение за трайност в уо- 
ловнята. Прот. р е д о в е'н. 2, Който е на рабо¬ 
та във военно ведомство, но е цивилен. 
О Во;| 110 наемен учител ^ който не е издържал дьр- 
жав 1 шя си изпит и е назначен временно; нередовен, 
вблност ж. 1. Свобода, неограяиченост, независи-. 
мост. Да си пролеем еси кръвта, да си добием вол- 
ността. Д.Чинт, 2. Прекадено свободна, волна, 
неприлична постъпка. Не си позволявай волтсти! 
[рус.] 

воловар м. и воловарка ж. Който пасе волове, говеда; 
говедар. 

воловарски прил. Който се отнася до воловар. 
воловарство ср. Работа, занятие, поминък на воловар. 
воловбдец м. Растение сшш китка, 
вдлскя прил. Който сс отнася до вол. Волски рога. 
О Волска (волски) кола — която се кара от воло¬ 
ве. Волски език вот. — растение от рода на папра¬ 
тите с подобни на език листа, Зсоюрепбпит 
уи1§агс. Волско търпение — голямо и безропотно, 
волт м. Единица мярка за електрическо напрежение. 
[иг.<соб.] 

воьтгаж м. Електрическо напрежение, измерено във 
волтове. 

волтсрнаиеп м. 1, Последовател на Волтер. 2. прен. 

Сбободомислещ човек, волнодумец, 
волтмер и волтметър м. физ. Уред за измерване нап¬ 
режението между две точки на електрическата ве- 
рша, 

вблтов прил. О Во^пова дъга — протичане на елект¬ 
рически ток в газова среда между два електрода, 
източник на светлина или топлина; електрическа 
дъга. 

во.ту 1 ггарн 13 ъм м. 1. филос. Идеалистичсско философс¬ 
ко учение, което разглежда волята като висш прин¬ 
цип иа битието. 1. книж. Човешка дейност, която 
не се съобразява с обективните закони в природата 
в обществото, [от лат.] 

аолуигарйст м. 1. Привърженик, последовател на во~ 
лунтарнзма (в 1 знач,). 2. Човек, който проявява 
волунтаризъм (във 2 знач.). 
во.ту 1 Ггаристйчен прил. книж. Който се отнася до во- 
луи гарист и волунтаризъм. Волунтаристична поли¬ 
тика. 

ш>.|фрам м. Химически елемент \V — тежък твърд ме¬ 


тал със сивостомакен цвят, който се използва при 
производството на стомана и твърди сплави, в 
електротехниката и др. [нем. < соб.] 
волфрамов Прил. от волфрам. Волфрамова 
окинка. 

вбшо-мевблю вж. в о л е ю - н е в о л е ю. 
воля ж. 1. Способност на човека да иска и да осъ¬ 
ществява своите желания. 2. Съадателен стремеж 
към осъществяване на нещо. Воля за победа. 3. Же¬ 
лание, искане. Върша всичко по тяхна воля. Не му 
е по волята. 

вонещ прил. Който вони, издава лоша, неприятна 
миризма. Вонеща рипа, 

вонещнца ж. Дребна смрадлива буболечка по сочни 
меки плодове (черници, малини и др.), Мотийеа 
Ьассатш. 

вонга нсв. нпрх. Воня, смърдя. 

вонлйв прил. Който има лоша, неприятна миризма; 
вонещ. 

воня ж. Лоша, неприятна миризма; смрад. Носи се 
воня от развалени храни.. 

воня нсв. ипрх. Издавам лоша', неприятна миризма; 

вонея, смърдя,-/Граката вонят. 
вопъл м. Силен жалостен вик, плач, стенание. Вопли¬ 
те на вдовиците още звучат в ушите ни. [рус.] 
восък м. 1. Меко и лепкаво вещество, от което са 
направени пчелните пити. Пчелен восък. 2. Вещест¬ 
во от минерален, животински или растителен про¬ 
изход с близки до пчелния восък качества, О Не 
ми е чист* восъка. Червен восък — смолисто вещес¬ 
тво, обикн, с червен цвят, за запечатване на пощен¬ 
ски пратки, писма и др. 

вдеьчсн прил. Направен от восък или подобен на во¬ 
сък. Восъчни фигури. Восъчно лице. О Восъчна зре¬ 
лост — степен на зрелост на житните растения, ко- 
гато зърното започва да узрява, пожълтява и се 
реже като восък. Восъчна хартия — която е напоена 
с восък и служи като шаблон за размножаване на 
текст чрез циклостил. 

вот м. Воля на избиратели, изразена чрез гласуване; 

глас. Вот на доверие, [фр ] 
вощеница ж.,остар. диал. Восъчна свещ. 
воювам нсв. нпрх. 1. Водя война. Народите воюваха 
срещу фашистите. 2. прен. Действувам активно, бо¬ 
ря се непримиримо за или против някого или нещо. 
Воювам срещу предразсъдъците на обществото. 
впервам в (рядко) вперя.м нев., вперя св. прх. Насочвам 
втренчено очите си към нещо. Вперил очи в стена¬ 
та. 

впечатление ср. 1. Следа, образ, който остава в съз¬ 
нанието от нещо възприето, преживяно, от въздейс¬ 
твие на околната среда върху сетивата. Нямам ни¬ 
какви впгчатжния от тази среща. 2. Ефект от 
* въздействието на нещо върху съзнанието, чувства¬ 
та, настроението на някого. Поведението му напра¬ 
ви силно впечатление. Това не ми прави впечатление. 
Прави ми впечатление, че никой не го обича. 3. Мне¬ 
ние, мисъл, преценка за някого или за нещо. Той 
пе'стде.ш впечатленията си е никого. Оставам с 
добри впечатления. О Правя впечатление разг. — 
изпъквам с външния си вид, с качествата си и прив¬ 
личам вниманиего, оказвам влияние, въздействие 
върху някого. 

впечатлителен прил. Който се поддава на впечатле¬ 
ния, комуто правят отдно впечатление нещата от 
околната среда. Впечатлително дете. 
впечатлвтелвост ж. Качество на впечатлителен. 



впечатлявам нсв., впечатля се, прх. Пораждам, пре¬ 
дизвиквам силно впечатление у някого, правя впе¬ 
чатление .някому. Нищо не ме впечатли в таш из¬ 
ложба. — се ппрх. Изживявам въздействието на 
нещо, прави ми впечатление, 
вливам псе.., влйя се, прх. Притискам или забождам, 
за да смуча. Впивам устни. Дървото е впило-корени 
в зе.мята. — се нпрх. 1, Прилепвам се силно, за да 
смуча. Впи се като кър^геж. 2. Притискам ое, вряз- 
М.М се.‘ Дрехата се впива в рамото ми. 
вписан прил, спец. Който е начертан в гра 11 иците на 
друга фигура. Прот. описан. Вписан триъгъл¬ 
ник. Вписана окрг>жност. 

вписвам нсй?., впиша св. прх. 1. Написвам нещо в кни¬ 
га, тефтер, писмо и под. и,7и между други написани 
неща. Вписвам имена в главнапш книга. -В.спец. На¬ 
черта вам геометрична фигура в границите на дру¬ 
га, — се нпрх. [рус.] Съчетавам ое сполучливо, хар¬ 
монично с дадена среда, обстановка, 
впвг прил. 1. За поглед, очи насочен упорито; 

втренчен. 2. За дреха — прилепнал, 
впиша вж. вписвам.' 
впия вж. впивам. 

вплитам нсв., вплетА св. прх. 1. С плетене внасям, 
вмъквам нещо в нещо друго, заплитам едно нещо 
в друго. 2. прен. Вкопчвам. Вплете пръстите си в 
неговите. 3. ирен. Вмъквам, прибавям в даден раз¬ 
каз, текст описание на други случки, събития или 
отделни думи. 4. прен. Намесвам, замесвам някого 
в нещо, обикн, лошо, неприятно. Вплетоха и тоя 
честен човек в тая недостойна история. 
впоследствие нари. След това, по-късно. Впоследствие 
' се узна. че това би.ю лъжа. [рус.] 
впрегатен прил. Който се впряга. Впрегатен добитък. 
впрегаа вж. впрягам. 

впрндам нсв., впреда св. прх. С предене внасям, вмък¬ 
вам едно нещо в друго. Иска да впреде стара вълна 
в новата. 

впрнмчвам нсв.. впримча св. прх. 1. Вкарвам, улавя.м 
в примка. 2. прен. С хитрост, по непочтен начин 
въвличам някого в нешо. 

впрйчем нарч., само вмети. При някаква , уговорка, за 
добавяне на нещо ново към предходната мисъл или 
при преход, преминаване към нова мисъл, обобще¬ 
ние. Съдбата впрочем не го пожали. Впрочем вие 
как се казвате? 

впръсвам нсв., впръсна св. прх. Впръсквам, 
впръсквам нсе„ впръскам св. прх. Вкарвам в нещо теч¬ 
ност чрез пръскане или на тънка струя под налягане, 
впръсна вж. впръсвам. 

впряг м. Двойка волове, коне и под., впрегнати заед¬ 
но. Оръдието се тегли от два впряга. 
впрягам нсв., впрегна св. прх. 1. Поставям живо^гно, 
добитък в ярем или хамут да тегли кола, плуг и 
под. Впрягай конете и карай! 2. Карам някого да 
'работи, възлагам му (тежка) работа, натоварвам го 
със задължения. Впрегнаха всички ни на работа. —- 
се 1, страд. и нпрх. За добитък — впрягат ме, зас¬ 
тавам в ярем, хамут, за да тегля кола и под. Тази 
крава се впряга са.мо отляво. 2, нпрх. преп. Заемам 
ое да върша нещо, да работя. Всички се впрегнахме 
на работа. 3. нпрх. жарг. Лесно и бързо се засягам, 
вживявам се в нещо, ядосвам се. 
впускам сс и впущам се нпрх., вп^^сня се св, трх. Спус¬ 
кам се, затичвам се. Впусна се да го гони. О Впус¬ 
кам се в подробност — излагам нещо подробно, 
разказвам надълго и нашироко. 


врат 109 ' 

вра нсв. прх. Въвирам. — се нпрх. Вьвирам се, пъхам 
се, намесвам се. Постоянно се вре, дето не му е 
мястото. О Вра си иоса (гагата) н я к ъ д е ддзг, 
неадобр. — проявявам прекалеНо голям интерес, 
меся се където не трябва или не съм желан, 
врабец м. 1. Мъжко врабче. 2. обикн, мн. Врабче. Кой¬ 
то се бои от врабците, да не сее просо. Поел. 
врабешкн прил. Който се отнася до врабец, врабче, 
врабка ж. Женско врабче. 

врабче ср. Малка постоянна, ненрелетна пойна птичка 
с тъмносив цвят, Ра55ег ботекбсцй. 
врабчов 1. Прил. от врабец, врабче. Враб¬ 
чово гнездо. 2. като съи^. врабчови мн. зоол. Разред 
птици, повечето дребни, които живеят из гори и 
храсталаци, РаззепГогтез. 

враг, -ъг м. 1, Лице, човек, който мрази някого и 
действа, води борба срещу него; неприятел, против- 
шис. Класов враг, 2. Противник на нещо. Враг на 
пугиенето. Враг на безредието. 3. Всяка от етрани- 
■ те, които воюват', борят се с оръжие една срещу 
друга; неприятел, противник. Врагът се е окопал на 
отсрещната височина. 4. Причинител на вреди; вре¬ 
дител. Гъсеницата е враг на дърветата. 5. диал. Дя¬ 
вол, сатана. <> За зла врага разг. — за израз па 
съжаление и недоволство; за съжаление, 
врагу^ам нсв. нпрх. остар. поет. Враждувам. С враг 
врагува.м — мяра според мяра. Яв. 
вража.тец м. и вражалица ж. нар. Врач, гадател, 
вражда ж. Взаимна омраза, недоброжелателни отно¬ 
шения. ■ 

враждебен прил. 1. Който е изпълнен с омраза, който 
проявява омраза към някого или изразява омраза, 
недоброжелателност. Враждебен свят. Враждебни 
погледи. 2. Който враждува с някого; враждуваш, 
неприятелски, вражески, 
враждебност ж, Качество на враждебен, 
враждувам нсв. нпрх. Намирам се в неприязнени от¬ 
ношения, във вражда. Те отдавна враждуват по¬ 
между си. 

вражески прил. Който се отнася до враг; неприятелс¬ 
ки, вражи. Вражески куршум. Вражески настрое¬ 
ния. ' 

вражи прил. поет. Вражески, неприятелски. 
вразумйте. 1 ен при. 1 . книж, I. Разбран, ясен, достъпен. 

2. УбедатеЛеН'. Вразумителеи тон. 

•вразумявам нсв., вразумя св. прх. Правя някой да се 
вразуми, да осъзнае грешките си и да тръше по 
правия път. — се нпрх. Ставам разумен, осъзнавам 
се и тръгвам по правия път. 
вран прил. За кон, бивол — който е с черен косъм, 
черно чело. 

врана ж. Креслива птица, черна с пурпурен до вио- 
летовосин блясък (Согупз Тгл^йсеиз и С. согопе) 
или сива, с черна глава, криле и опашка (Согуцз 
СогпЬс). 

врана ж. диал. Голям отвор- на бъчва и капакът за 
него. 

вранов прил. КоЙ 1 о се отнася до врйна. Врапово крило. 
враствам нсв., враспа св. нпрх. Прониквам с корените 
си в земята или в друго пешо. — се нпрх. Гъбата 
се е враснала в дървото. 

врат, -ът м. I. Част от тялото на човека или животно 
между главата и трупа; шия. 2. Задна част на ши¬ 
ята. Удариха го по врата. О Извивам някому 



110 врата 


врата — подчинявам някого, сломявам съпротива¬ 
та му. Не по врят, а по шия разг. — все едно и сгьию 
е. Превиван* (подвиван) врат. Превивам* врата (ши¬ 
ята) на някого. Стъпвам на врата н а 
някого разг. — покорявам някого, сломявам 
съпротивата му. Широко* ми е около врата, 
вратй ж. (и ми.) 1, Вход на стая, двор, градина и др., 
през който се влиза и излиза. Ако го изгониш през 
вратата, ще влезе през прозореца, 2. Приспособле¬ 
ние за затваряне на този вход. Вратата в заключе¬ 
на, 3, Точно означена, обикн. във вид на правоъ¬ 
гълна рамка чаот от игрището, 'Където 
■ противниковият отбор се стреми да вкара топката 
или шайбата при игра на футбол, хокей и др. 
О Показвам (посочвам) вратата някому — из¬ 
гонвам, изпъждам ю. 

вратар м, и врача^жа ж.. 1, Който пази врата, наблю¬ 
дава кой влиза и излиза; портиер, 2. Играч, чнято 
задача е да пази вратата, да не позволява топката 
или шайбата да влиза във вратата (при игра на 
футбол, хокей и под.), 
вратарскн прил. Който се отнася до вратар, 
вратен прил. Който се отнася до врат. Вратни жи.ш. 
вратш а и врагйка ж. По; 1 ско цвете подобно на пели¬ 
на, с жълти цветове, ТапасеШга уи1§аге. 
вратичка ж. Умал. от врата; малка врата. На¬ 
мират вратички в закона. 

вратник м. Голяма дворна врата, през която минават 
коли; вратня. 

вратнииа лс. Малка, единична дворна врата. Пътна 
вратница. 

вратня ж. Вратник. 

вратовръзка ж. Част от мъжкия тоалет — ивица ■ 
плат, която се връзва около яката на ризата за ук¬ 
раса; връзка. 

врач м, и врачка ж. 1. Лице, което врачува. 2. Наро¬ 
ден декар, лечител (с билки), 
врачувям нсв. нпрх. 1. Предсказвам (някому) бъдеще¬ 
то или разкривам миналото по линиите на дланта, 
гледане на карти, кафе, боб и др. 2. Лекувам с бил¬ 
ки и баене. 

вращателен прил. Въртелив. [!рус.] 
вред нарч. разг. Навсякъде, вредом, навред. ' 
вреда ж. Загуба в нещо, частично разрушавано, на¬ 
маляване на ценност; пакост, щета. Причинявам 
вреда. Това е в негова вреда, 
вреден* прил. Който носи, причинява вреда; пакостен, 
вредителен, Прот. полезен, Вредни насекоми. 
Вредна теория. 

вреден^ прил. нар. Способен, сръчен, уреден. Вредна 
жена. 

вредител м. и вредителна ж, 1. Човек, който съзна¬ 
телно или несъзнателно причинява някаква вреда. 
2. само м. Растение или животно, което причинява 
вреда. Вредители по културните растения. 
вреднтелеи прил. рядко. Който причинява вреда; вре- 
ден. 

вредителски прил. Който се отнася до вредител (в I 
зиач.). Вредителски действи.ч. 
вредит&чство ср. Вредителска дейност или постъпка, 
вредност ж. Качество на вреден*. ♦ 

вредом нарч'нар. Навсякъде, по всички места; навред. 
Не е ли вредом тежък родски.нт »ре.и? Д.Пол. Глу- 
пе 1 р>т вредо.и всеки почита. Бот, 


вредоибсеи при.л. Който носи, причинява вреда; вре¬ 
ден. 

вредя* нсв. нпрх. Вреден съм, нося, нанасям, причиня¬ 
вам вреда някому или на нещо; пакостя. Дъждът 
вреди на посевите. Малко повече предпазливост не 
вреди. О Не вреди — не важи, не пречи, 
вредя^ вж. в р е ж д а м. 

вреж м. Стъбло на тиква, краставица, диня и под. 
врежа вж. в р я -3 в а м. 

вреждям нсв., вредя св. пр.х. 1. Поставям някого или 
пешо в общ ред с други. 2. Помагам някому да 
постигне, да получи нещо не по обикновения, нор¬ 
мален, редовен начин. — се ипр.х. Сполучвам да 
хвана ред, да се наредя или успявам, сполучвам да 
постипта, да получа нещо не по обикновения, нор¬ 
мален начин. Вредих се за бимт. Той винаги се 
врежда. 

врека се вж. вричам се. 

вреклйв прил. Който много вряка. Врек.тво дете. 

врекна вж. в р я к в а м. 

време* ср. 1. фияос. Основна форма на съществуване 
на материята (наред с пространството). 2. Продъл- 
жигелност, траене на нещо, измервано със секунди, 
минути, дни, месеци, години. Работата изисква 
.шюго вре.ш. 3. Епоха, век. Това е станало по време 
на Самуил. 4, Определен момент. Времето на пред- 
спшвлеиието наб.-ноки. Време за обед. 5. Удобен, 
сгоден случай. Сега .иу е времето. 6. гра.м. Глагол- 
на категория, свойство на глаголите да изразяват 
минало, сегашно или бъдещо действие. Сегашно 
време. Бъдеще време. О Без време разг. — а. Преж¬ 
девременно, когато не му е времето, б. Много, из¬ 
ключително бързо. Във (во) време оно*. В скоро вре¬ 
ме разг. — бързо, след кратко време. Едно време 
— някога. За вечни времсиа — завинаги. За нула* 
време^ Кос време е разг. — колко е часът. Крайно 
вре.ме е — време е най-после нещо да бъде напра¬ 
вено. На първо време разг. — в началото, откачало. 
Открай* време. 

вр^ме^ ср. Състояние на атмосферата (облачност, ва¬ 
лежи, температура на въздуха и др.) в даден мо¬ 
мент, Дъждовно време. Хубаво време. Лошо време. 
Предсказвам времето. 

времев и [рус.] времеви прил, ктж. Който сс отнася 
до време*. Времеви периоди. 
временен прш 1 . Който продължава сравнително крат¬ 
ко време, отнася се до определен период от време. 
Прот. постоянен, вечен. Временен 
председател. Вре.меина мярка. » 

времетраене ср. книж. Времето, през което пешо трае, 
става, извършва се. 

врескало ср. разг. Дете, което много вряска. 
вр«на вж. в р я с в а м, 

вретензр м. и вретенарка ж. Човек, който прави и 
продава вретена. 

вретенарски прил. Който се отнася до вретенар. 
вретенарство ср. Занятие на вретенар. 
вретено ср. 1. Ръчен уред за предене във вид на къса 
заоблена дървена пръчка със заострени краища. 2, 
прен. Количество прежда, която се навива на тако¬ 
ва вретено. 3. техн. Желязна въртяща се пръчка на 
чекрък или текстилна машина. 4. прен. Право стъб¬ 
ло на ЖИТШ 1 растения. 

вретеновиден прш 1 . Който има форма на вретено. Вре¬ 
теновидна ос. 

вретенявам нсв., вретеня нсв. и се., нпрх. За житно рас¬ 
тение — изкарвам стъбло. Нивата е вретенила. 



врещ^ нсв, ппрх. 1. Издавам врясък; вряскам, крещя. 

2. Издавам глас като коза. 
врйчам се нсв., врека се св, нпрх. Давам дума. обеща¬ 
вам. 7ой се врекъл да ие му приви зло. 
вроговявам се нсв., вроговя се св. ппрх, спец. Превръ¬ 
щам се в рогово вещество, 
вроден прил. Който е присъщ някому по рождение, а 
не е придобит отпосле. Вроден недостатък. 
вродсност ж. Качество на вроден. 

Връбница ж. Християнски празник, който се празнува 
в неделята преди Великден; Цветница, 
връв ж. 1. Дебела гъвкава нишка от усукани или 
преплетени конопени, памучни и др. влакна. 2. На¬ 
низ. Три върви жълтици. Ваз. О Пъпна* връв. 
връз предл, диал. Върху. Връз масата. Падна връз ме¬ 
не, 

връзвам нсв., вържа св, прх., 1. Чрез възел съединявам 
един с друг краищата на връв, кърпа и др. 2. Опас¬ 
вам и стягам с въже, верига, връв и др. 3. Прик^ 
репвам нещо към друго с въже, връв и под,; при- 
. вьрзвам. Вържи кучето. —^ се ипрх. 1. разг. Заемам 
се с нещо, с някаква работа, та се лишавам от сво¬ 
бода, независимост. 2. разг. Имам нещо общо, ня¬ 
каква връзка с друг, съответствам или подхождам 
на някого или нещо. Днешното му изказване не се 
връзва с предишното. 3. жарг. разг. Приемам вещо 
за вярно и се вживявам, та започвам да се ядосвам , 
за дребо 1 ШИ.. О Връзвам двата края*. Връзвам ку- 
сур*. Връзвам П.ЧОД — давам, раждам плод. Връз¬ 
вам ръцете нанякого — преча някому, огра- , 
ничавам го, отнемам му възможността да действа 
свободно. Връзвам тенеке”. 
връзван м. и връзва<[ка ж. Човек, който връзва сно¬ 
пи, лози. 

връзка ж. 1. Неголяма връв, лико и под. за връзване. 
2. Вратовръзка. 3. Вид връвчица за обуща. 4. Ня¬ 
колко еднакви предмета, свързани заедно. Връзка 
лук.. Връзка репички. 5, прен. Близост откъм потек¬ 
ло, прилика, сходство, еднаквост на интереси или 
отношение на взаимна зависимост и обусловеност. 
Между двете явления не съществува връзка, 6. То¬ 
ва, което дава възможност за общуване, да се влезе 
в досег, в съприкосновение с нжого или нещо. Те¬ 
лефонна връзка. 7. Това, което съединява едно вещо 
с друго; взаимна зависимост, Връзка между наука¬ 
та и практиката. Причинна връзка. 8, само мн. 
Близко познанст во с някого, отношения, които оси¬ 
гуряват възможност да се добие поддръжка, покро¬ 
вителства. Човек с връзки. Има.м връзки. Получавам 
нещо с връзки, О' Във връзка с предл. — означава 
отношение на връзка, зависимост, обусловеност; по 
отношение на, по повод на. Гласни* връзки, 
врьзкар м. и връзкаркя ж. разг. Човек, който си слу¬ 
жи с връзки, л!зползва връзки (в 8 знач.). 
врънкало ср. разг. Човек, който много врънка'(няко¬ 
го). 

връпкам нсв. прх. разг. Досаждам някому с постоянни 
настойчиви молби, искания. Стига си ме врьшсал. 
врьст ж. Възраст, пора. Човек моя връст. 
връстник м, и връстница, връстпйчка ж. Който е на 
еднаква възраст с другиго. 
врътвам нсв., врътна се. прх. Въртя веднъж, за кратко 
време или поединично. Врътвам ключа и лампата 
светва. 

врътжа ж. диал. Ръчка, дръжка, с която нещо се вър-' 
ти. . • 

връткам нсв. прх. разг. Въртя леко, с лекота. 


врякам 111 

врътна в.ж. врътвам, 

врътня ж. разг. Въртене, суетене, кабсие мног о вре.ме 
и сили за нещо, в някаква работа. Много врътня 
има около едно беде, 

връх, върхът м, 1. Най-високата част на нешо, П.т- 
нински връх. Връх на дърво. 2. Тънък остър край на 
нещо. ВрггХ па игла. 3. прен. Най-висока степен. 
Връх на съвършенство. О Вземам връх — получа¬ 
вам надмощие, надделявам. На връх нещо разг. 

— на самия ден. Па връх Великден. , 

връхен при.п. Който е най-отгоре или най-високо. 
Връхна дреха. О Връхна точка — най-висока, кул¬ 
минационна точка. Априлското въстание е връхна 
точка на борбата за свобода, 
връхлитам и връхлет^ам нсв., връх. 1 етя св. 1. нпрх. и 
прх. Спускам се върху някого бързо и неочаквано, 
нападам стремително; нахвърлям се. В един миг 
четворица души врьх.. 1 етяха е ножовете си изнена¬ 
даните оръженосци. Ваз. Връхлетя ни буря. 2. нпрх. 
Натъквам се, попадам неочаквано; налитам. Връх¬ 
летяхме на разбойници. 3. прх. Сполетявам. Връх¬ 
летя го нещастие. 

връхнина ж. 1. Това, което е в повече, свръх опреде¬ 
леното; горница. Въз хилядата има и нещо връхни-, 
па. 2. Определен процент данък върху основния, 
връц межд. разг. За означаване на неочаквано и бър¬ 
зо, неспокойно или превзето движение, обръщане, 
завъртане; фръц, 

връцвям се нсв., врьцна се св. нпрх. разг. Връцкам се 
веднъж или поединично; фръцвам се. Врьцна се в 
една улица и се изгуби. 

връцкам се нсв. нпрх. разг. Движа се, въртя се, обръ¬ 
щам се бързо, неспокойно или превзето; фръцкам 
се. Стига си се врьцкала! 
връцна се вж. връцвам се. ■ 
връчвам нсв., връча се. прх. Давам в ръце; предавам. 

Връчвам телеграма. Връчвам награда. 
врьшмнк м. Же